№ 4127
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110121008 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
С разпореждане № 24372 от 14.02.2024 г. е уважено заявление на К. И. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес в ..., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България, КЧТ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Зона Летище София, сграда ИВТ,
представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR лв. (четиристотин евро),
представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет
W6 4305 (София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и на И. К. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес в ..., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против
„Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България, КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. Зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от
управителя на клона Х.Х. за сумата от 400 EUR лв. (четиристотин евро), представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4305
(София - Лондон) от 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и е издадена заповед № 5266 от 14.02.2024 г.
Със същото разпореждане е отхвърлено искането на процесуалния представител на
заявителите за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
В срока за обжалване на разпореждането в отхвърлителната му част е депозирана
жалба против съдебния акт, в частта му с която не присъдено адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат Г. Г.. Частната жалба е администрирана на въззивния съд, но в съответствие
с указанията му, същата следва да бъде разгледана молба за изменение на разпореждането в
частта му за разноските, поради което е изпратена за отговор на длъжника. В срока по чл.
248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на дружеството – длъжник депозира отговор, с който
изразява становище за частична основателност на искането за изменение на съдебния акт в
1
частта му за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на заявителите в размер на 120 лв. общо за двамата заявители.
Съдът намира искането на пълномощника на заявителите по чл. 248 ал. 1 от ГПК за
допустимо, но неоснователно, предвид следните съображения:
Искането е допустимо, тъй като е депозирано от лице, за което е налице правен
интерес – адвокатът, пълномощник на заявителите, който претендира присъждане в негова
полза на възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че не са налице основания да ревизира съдебния си акт в частта му за
разноските. За да отхвърли претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение,
решаващият състав е приел, че разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е
неотносима, когато договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, какъвто е
настоящият случай, тъй като същата предвижда възможността адвокат или адвокат от
Европейския съюз да предостави безплатна правна помощ и именно в тяхна полза при
уважаване на искането се присъжда възнаграждението. Разпоредбата не предвижда такава
възможност за адвокатските дружества и съдружия. Освен това, с оглед
правноорганизационната форма на адвокатското дружество, съдът счита, че то не може да
има „близък“, на когото да предостави безплатни адвокатски услуги. Доводите, изложени в
частната жалба (молба за изменение) не обосновават противен извод, поради което искането
по чл. 248 ал. 1 от ГПК се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на заявителите
адвокат Г. Й. Г., инкорпорирана в частна жалба с вх. № 6890 от 29.02.2024 г., за изменение на
разпореждане № 24372 от 14.02.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 21008 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
Препис от определението да се изпрати на заявителите, на процесуалния им
представител и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2