Решение по дело №4487/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260394
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20204520104487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 11.11.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание на десети онември през две хиляди и двадесета година  в състав:

        Председател: Надежда Александрова

                    

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от  съдията гр. д. № 4487 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от Т.И.Н. против Г.Р.Н..

Ищецът твърди, че с ответника по делото сключили граждански брак  с акт № 0014 на 26.06.1999 год. на Община- К*, който бил първи по ред и за двамата.  Заявява, че от брака си  имат родено едно дете – И* Г* Н., който към настоящия момент е пълнолетен. Ищецът твърди, че е във фактическа раздяла с ответника от месец септември 2018 год. През това време не са поддържали никакви лични отношения и комуникация, като всеки един от тях заживял самостоятелно, независимо един от друг. Настъпилото трайно и непреодолимо отчуждение било  причината за разпада на брачния съюз, който бил безвъзвратно изчерпан от съдържание и смисъл към настоящия момент.

Ищецът моли  да бъде постановено  решение, с което на основание чл. 49 ал. 1 от Семейния кодекс да  бъде прекратен брака и като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът  да се произнася по въпроса за вината. Желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име С*. Заявява, че нямам претенции относно ползването на семейното жилище, находящо се в град Р*, ул. Б**.

Ответникът в своя отговор заявява, че исковата молба е допустима и основателна. Твърди, че с ищеца са разделени от месец септември 2018 год., от който момент не са поддържали близки семейни отношения, като всеки един от тях е заживял самостоятелно и независимо един от друг. Счита, че след случилото се между тях не са налице никакви предпоставки бракът им да бъде заздравен и запазен, предвид което счита същия за безвъзвратно изчерпан от съдържание и смисъл. Желае да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         Т.И.Н., ЕГН ********** и Г.Р.Н., ЕГН ********** са сключили граждански брак на 26.06.1999 год. в гр. К*, обл. Р*, от който понастоящем нямат непълнолетни деца. Горното се установява от удостоверение за граждански брак, издадено на 23.05.2012 год. от Община К* въз основа на акт за граждански брак № 0014/26.06.1999 год.

От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от две години не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв шанс това положение да бъде преодоляно.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.

Ползването на семейното жилище:

Страните не претендират ползване на семейното жилище, тъй като понастоящем такова липсва, предвид фактическата раздяла между тях.

         Издръжка между съпрузите:

Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.

          Относно фамилното име на съпругата:

При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед наличието на волеизявление за възстановяване на предбрачното име Симеонова от страна на съпругата, съдът намира, че следва да промени същото.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.

Мотивиран от горното, Русенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 26.06.1999 год. в гр. К*, обл. Р* граждански брак между Т.И.Н., ЕГН ********** и Г.Р.Н., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 0014/26.06.1999 год. по описа на Община К*, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име, като след прекратяването на брака същата се именува Т.И. С*.

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН ********** и Г.Р.Н., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………