№ 1767
гр. /.../, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110161032 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 76081 от 26.10.2021
г., с която от името на ИВ. М. Т., ЕГН ********** против Н. Г. Ч., са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-76
от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч. и неговата отмяна; 2/ с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
"старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при
Н. Г. Ч.; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 9042,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 01.09.2021 г. – 01.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 26.10.2021 г.
/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника за периода от 12.01.2010 г. до 01.09.2021 г., по
силата на сключен трудов договор, заемайки длъжността "старши експерт,
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч.. Посочва,
че на 23.07.2021 г. е издадена Заповед № ОХ-633 на Министъра на отбраната на
Република България за извършване на изменения в длъжностното разписание №
БМ 650 на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, като в т. 1.4.2 от
1
заповедта е разпоредено длъжността „старши експерт“ да бъде съкратена от
частта „Ръководство“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили и
съгласно т. 1.9 да бъде възстановена в частта „Програмен екип“ на
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. Поддържа, че на 01.09.2021 г.
бил поканен доброволно да освободи заеманата от него длъжност „Музикален
ръководител“ и да заеме длъжността „Тонрежисьор“ в Представителен ансамбъл
на Въоръжените сили. В тази връзка поддържа, че отказал така отправеното му
предложение, в резултат на което трудовото му правоотношение било прекратено.
Посочва, че на 01.09.2021 г. му било връчено предизвестие рег. № 3708 от
01.09.2021 г. и заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., с която
се прекратява трудовото правоотношение между страните, считано от 01.09.2021
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразност на заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г.
Ч.. В тази връзка се сочи, че в заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на
Н. Г. Ч. е посочена само като законов текст разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
без да има словесно описание основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че в заповедта липсват и мотиви за прекратяване на
правоотношението. Твърди, че е налице пълна неяснота относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Поддържа се, че
прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено без
ищецът да е запознат има ли въведени и в какво се изразяват новите изисквания за
длъжността, която е заемал при ответника. Поддържа се, че ищецът е отговарял на
изискванията за заемане на длъжността, съгласно представения му проект за нова
длъжностна характеристика. Излагат се подробни съображения в този смисъл.
Моли се за уважаванена предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че към датата на
назначаването на ищеца /12.01.2010 г./, същият не е отговарял на изискванията за
заеманата от него длъжност. Поддържа се още, че към 11.08.2021 г. ищецът е
отговарял на изискванията за длъжността „старши експерт“, изпълняващ
функционални задължения на „тонрежисьор“, поради което именно на 11.08.2021
г. му е изпратено електронно съобщение от ръководител на отдел „Човешки
ресурси“ с приложена извадка на измененията в длъжностната характеристика
именно за тази длъжност. Не се оспорва обстоятелството, че на проведено на
01.09.2021 г. събеседване с командира на Н. Г. Ч., на ищецът е предложено да
заеме длъжност с функционални задължения на тонрежисьор. В тази връзка се
2
сочи, обаче, че това е била единствената длъжност, за която ищецът е отговарял на
изискванията за нейното заемане, след влизане в сила на промените в щатното
разписание на Н. Г. Ч.. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на
заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните в производството. В тази връзка се
навеждат твърдения, че основанието за прекратяване на процесното трудово
правоотношение е оявсно и точно посочено в оспорената заповед на командира на
Н. Г. Ч.. Поддържа се, че оспорената заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на
Командира на Н. Г. Ч. е мотивирана, като се оспорват твърденията на ищеца в
тази част.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че по силата на трудов договор № 3-97/12.01.2010 г., между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът е
заемал длъжност "старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените
сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч.; че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; че размерът на брутното трудово възнаграждение
на ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, е в размер на 1507 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч. и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на
заемната до уволнението длъжност "старши експерт, Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч.; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9042,00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 26.10.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
3
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-76 от
01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч. и неговата отмяна, съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно че правото на
прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно упражнено.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС
по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото
правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по
трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в
уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е
предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2
е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита
срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в
двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен
срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия
договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до
работника.
Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до
адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.
Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез
4
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при
връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил
препоръчано писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът
или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие - в този
смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на 01.09.2021 г.
Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото
момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.09.2021 г., от една
страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021 г., дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че исковете са предявени
преди изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради
което и подлежат на разглеждане по същество, както законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че по силата на трудов договор № 3-97/12.01.2010 г., между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът е
заемал длъжност "старши експерт, Представителен ансамбъл на Въоръжените
сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч.; че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.
5
328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.
2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Предвиденото в чл. 328 КТ потестативно право на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява чрез отправяне на
писмено предизвестие, което поражда своето действие от момента на връчването
му, независимо от това на коя дата договорът ще престане да бъде в сила и към
този момент трябва да се прави преценка за надлежното упражняване на правото
на работодателя. Въведените в чл. 328, ал. 1, т. 6 хипотези - липса на
необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната
работа, са обективни. Т.е. при преценката на законосъобразността на уволнението,
следва да се провери само формалното съответствие на притежаваните от
работника или служителя образование и/или професионална квалификация с
новите изисквания, установени за длъжността му, като в случая се имат предвид
такива изисквания, наличието на които е документирано, т.е. те са с установен
характер.
При преценката законосъобразността на уволнението, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 - така както е обосновано в конкретната хипотеза - с
изменение на изискванията към длъжността, следва да се установят какви са били
изискванията, които се отнасят до образованието и професионалната
квалификация за заемане на длъжността, изпълнявана от ищеца, в какво се състои
промяната им, извършена ли е от компетентен орган и предшества ли по време
уволнението, както и отговаря ли ищецът на новоустановените изисквания.
Работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и/или квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт.
Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и
е въпрос на целесъобразност, като съдът не е компетентен да се произнася какви
образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна. Изменението на
изискванията, обаче, следва да е предвидено при запазване на заеманата по
трудовия договор длъжност /в този смисъл Решение № 730 от 29.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 28/2010 г., ІІІ г. о., ГК и Решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 75/2012 г., ІІІ г. о., ГК/. Само при въведен от работника или служителя
довод за злоупотреба с право или дискриминационен подход, контролът на съда
6
за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, включва и преценката, дали изменението в изискванията за заемане
на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали
работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ.
Съдебният контрол в тази насока, следва да бъде съобразен изцяло с конкретните
факти и обстоятелства /в този смисъл Решение № 248 от 23.04.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 254/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 799/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
143/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
978/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
13/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 118 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5696/2015 г.,
ІІІ г. о./.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в производството
писмени доказателства /в това число трудов договор рег. № 3-97/12.01.2010 г. и
допълнителни споразумения рег. № 3-427/27.01.2010 г., рег. № 3-3981/03.10.2011
г., рег. № СИ-16-64/02.01.2019 г., рег. № СИ-16-363/21.01.2020 г. и рег. № СИ-16-
255/20.01.2021 г., сключени между Н. Г. Ч. и ИВ. М. Т./, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал
длъжност "старши експерт в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н.
Г. Ч." при Н. Г. Ч..
По делото не е спорно и се установявява от събраните по делото
доказателство, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ.
В исковата молба са наведени твърдения, че заповед № ЛС-76 от 01.09.2021
г. на Командира на Н. Г. Ч. не е мотивирана, а единствено бланкетно е посочена
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което счита като самостоятелно основание
за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на процесното трудово
правоотношение, извършено с оспорената и посочена по-горе заповед на
Командира на Н. Г. Ч..
Видно от съдържанието на цитираната по-горе заповед № ЛС-76 от
01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч. в същата е посочено, че на основание чл.
55, ал. 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на Министъра на отбраната на
7
Република България за извършване на изменения в длъжностното разписание №
БМ-650, протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. за извършване на подбор на
цивилните служители от Н. Г. Ч., се прекратява трудовото правоотношение между
Н. Г. Ч. и ИВ. М. Т., заемащ длъжността "старши експерт в Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч., считано от 01.09.2021 г.
Константна е съдебната практика, в това число и на Върховен касационен съд, че
при спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудово
правоотношение от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта
основание за прекратяването, а не друго такова дори и то да е съществувало
реално към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви
към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо
място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити
правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни
последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и
обема на мотивите са различни с оглед на отделните основания за прекратяването
на трудовия договор. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на
трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на
защита на работника или служителя, то липсата на такива винаги ще е основание
за незаконност на прекратяването. Ако, обаче, изложените мотиви са неточни,
непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил сериозна
предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието
на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да
заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на
уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му
правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради
обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване
на трудовия договор /в този смисъл решение № 4/27.01.2014 година, постановено
по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 295/29.03.2017
г., постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./ В този
случай, а и във всички останали, когато работникът или служителят е бил наясно с
причините за уволнението, въпросът дали правото на прекратяване на трудовия
договор е упражнено в съответствие със закона ще зависи от това, дали са се
осъществели правнорелевантните факти от значение за основанието, на което е
прекратен договора /в този смисъл решение № 295/29.03.2017 г., постановено по
гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съдът намира, че твърдението на ищеца, че заповед № ЛС-76 от 01.09.2021
8
г. на Командира на Н. Г. Ч. не е мотивирана, а единствено бланкетно е посочена
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което счита като самостоятелно основание
за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на процесното трудово
правоотношение, извършено с оспорената и посочена по-горе заповед на
Командира на Н. Г. Ч., се явява неоснователно. Заповедта е мотивирана. Видно от
съдържанието й същата препраща към заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на
Министъра на отбраната на Република България за извършване на изменения в
длъжностното разписание № БМ-650 и протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. за
извършване на подбор на цивилните служители от Н. Г. Ч.. Именно в протокол №
СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата на комисията за проверка на съответствието
и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на
Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч., т. I, е посочено, че
цивилен служител ИВ. М. Т. – „Старши експерт“ – музикален ръководител, не
отговаря на изискванията за образование в съответната професионална област,
направление и специалност, определени в новата длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност, поради което и е направено предложение да му се
предложи длъжност в измененото щатно разписание № БМ-650, в съответствие с
неговата квалификация. Следотелно от изложеното в заповедта и изричното
препращане към съдържанието протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата
на комисията за проверка на съответствието и допускане до участие в подбор на
цивилните служители от състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените
сили в Н. Г. Ч., се налага извод, че процесното трудово правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 1. Обстоятелството, че ищецът
ИВ. М. Т. е бил наясно с причините за прекратяване на трудовото
правоотношение още преди получаване на представеното по делото предизвестие
от 01.09.2021 г., се установява и от останалите събрани по делото доказателства, а
именно Протокол от проведена беседа рег. № СИ-16-3706/01.09.2021 г. и
заявление от ИВ. М. Т. до Командира на Н. Г. Ч. от 17.08.2021 г. От представеното
и приобщено към доказателствения материал заявление от ИВ. М. Т. до
Командира на Н. Г. Ч. от 17.08.2021 г. се установява в производството, че към
датата 17.08.2021 г., ищецът ИВ. М. Т. е бил запознат със съдържанието на
длъжностната характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен
екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, като изрично се е
позовал на т. 9.2, 9.3 и 9.4 от същата, взел е отношение относно обстоятелството,
че отговаря на изискаванията за длъжността и притежава необходимите
образование и професионална квалификация за работата, която следва да
9
изпълнява служителят, заемащ тази длъжност. Изрично е коментирал и
анализирал съдържанието на посочената длъжностна характеристика и обосновал
подробно, защо счита, че отговоря на всички изисквания за заемане на
длъжността. Същевременно от представения и приобщен към доказателствения
материал по делото Протокол от проведена беседа рег. № СИ-16-3706/01.09.2021
г. се установява в производството, че при така проведената беседа /същата е
проведена преди връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение/, ищецът ИВ. М. Т. е уведомен, че в резултат от работата на
комисията за проверка на съответствието и допускане до участие в подбор на
цивилните служители от състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените
сили в Н. Г. Ч., назначена със заповед № РД-359/11.08.2021 г. на Командира на Н.
Г. Ч. е установено, че не отговаря на изискванията за образование в съответната
професионална област, направление и специалност, определени в новата
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност.
Предвид всичко гореизложено, се налага извод, че работодателят е довел
своевременно до знанието на работника точното основание за уволнението и че
преди да заведе делото работникът - ищец е бил наясно с причините за
уволнението и основанието, довело до прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Същевременно, в трайната и последователна съдебна практика на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 148/05.06.2013 г. по гр. дело №
515/2012 г. на IV-то г.о. на ВКС, определение № 188 от 07.03.2018 г. по гр. д. №
3251/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и други, се приема, че новите изисквания за
образование трябва да са въведени с нормативен акт, длъжностна характеристика
или щатно разписание, като съответният акт (нормативен или такъв на
работодателя) трябва да е влязъл в сила, т.е. да е породил правно действие към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се
направи единствен обоснован и категоричен извод, че длъжностната
характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“ на
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили – музикален ръководител е била
изготвена и утвърдена, т.е. породила правно дейстие, към датата на
прекратяване на процесното трудово правоотношение – 01.09.2021 г. В тази
връзка, следва да се посочи, че от представения и приобщен към доказателствения
материал по делото Протокол рег. № СИ-16-3440/10.08.2021 г. за работата на
комисията за разглеждане и актуализация на длъжностните характеристики на
10
военнослужещи и цивилни служители от Н. Г. Ч. по длъжностно разписание №
БМ-650 от 01.01.2019 г., се установява в производството, че към дата 10.08.2021
г., горепосочената комисия, назначена със заповед № РД-2/04.01.2021 Г. на
Командира на Н. Г. Ч., изменена и допълнена със заповед № РД 110-10.02.2021 г.
на Командира на Н. Г. Ч., е изготвила нова длъжностна характеристика за
длъжността „Старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл
на въоръжените сили – музикален ръководител. Същевременно, въз основа на
така изготвената нова длъжностна характеристика за горепосочената длъжност, с
протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата на комисията за проверка на
съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните служители от
състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч., т. I, е
посочено, че цивилен служител ИВ. М. Т. – „Старши експерт“ – музикален
ръководител, не отговаря на изискванията за образование в съответната
професионална област, направление и специалност, определени в новата
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, поради което и е
направено предложение да му се предложи длъжност в измененото щатно
разписание № БМ-650, в съответствие с неговата квалификация. Такава му е
предложена и респективно отказана от ищеца, след което е постановена
оспорената в настоящото производство заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на
Командира на Н. Г. Ч. за прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Т.е. установява се по делото, че новото изискване за образование е въведено с
нова длъжностна характеристика, изготвена за длъжността„Старши експерт“ в
„Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на въоръжените сили – музикален
ръководител, като не е спорно по делото, че такава нова длъжностна
характеристика е била изготвена към 01.09.2021 г., а това се установява и от
обсъдения по-горе доказателствен материал. От друга страна, обаче, не са
ангажирани никакви доказателства и не са направени доказателствени искания
за събиране на такива доказателства, от които да се установява по безспорен и
категоричен начин, че така изготвената от горепосочената комисия за разглеждане
и актуализация на длъжностните характеристики на военнослужещи и цивилни
служители от Н. Г. Ч. по длъжностно разписание № БМ-650 от 01.01.2019 г.,
назначена със заповед № РД-2/04.01.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., изменена и
допълнена със заповед № РД 110-10.02.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч., е
утвърдена от Командира на Н. Г. Ч. към датата на прекратяване на процесното
трудовото правоотношение, т.е. че към същата дата /01.09.2021 г./ същата е
била породила правно действие. Представената към исковата молба „извадка от
11
длъжностна характеристика“ за длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“
на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили /л. 41 и л. 42 от делото/ не
съдържа подпис на лицето, което евентуално е утвърдило длъжностната
характеристика, както и датата на това утвърждаване. Така представената извадка
е изпратена на електронна поща на ищеца на 11.08.2021 г. В така представената
„извадка“ е посочено, че длъжностната характеристика е разработена и изготвена
от комисия, назначена със заповед № РД-2/04.01.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч.,
изменена и допълнена със заповед № РД 110-10.02.2021 г. на Командира на Н. Г.
Ч.. Същевременно към молба вх. № 8042/17.01.2022 г., подадена от името на
ответника, е представена /в изпълнение на указанията, дадени от съда с
определение № 11201/19.12.2021 г., постановено в настоящото производство, с
което на основание чл. 190 ГПК, съдът е задължил ответникът да представи
посочени в определението документи/ и приобщена към доказателствения
материал Длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в
„Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили /виж л. 109
– л. 112 от делото/, от която се установява, че същата е разработена и изготвена от
комисия, назначена със заповед № РД-2/04.01.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч.,
изменена и допълнена със заповеди № № РД 110-10.02.2021 г. и РД 410-09.09.2021
г. на Командира на Н. Г. Ч., респективно утвърдена от Командира на Н. Г. Ч., едва
на дата 23.12.2021 г., т.е. породила правно действие след датата на прекратяване
на процесното трудово правоотношение – 01.09.2021 г.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се ангажираха
доказателства, нито направиха доказателствени искания, посредством който да се
установи по безспорен и категоричен начин, че въведените нови изисквания за
образование /на които се поддържа от ответника, че ищецът не отговаря/ с новата
длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен екип“
на Представителен ансамбъл на въоръжените сили – музикален ръководител, са
породили правно действие към датата на прекратяване на процесното трудово
правоотношение, то следва да се приеме, че към датата на прекратяване на
процесното правоотношениевъведените новите изисквания за образование /на
които се поддържа от ответника, че ищецът не отговаря/ с новата длъжностна
характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен екип“ на
Представителен ансамбъл на въоръжените сили – музикален ръководител, не са
породили правно действие.
Следователно процесната заповед заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на
Командира на Н. Г. Ч. за прекратяване на процесното трудово правоотношение е
12
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Като допълнение, следва да се посочи, че дори да се приеме, че новата
длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт“ в „Програмен екип“
на Представителен ансамбъл на въоръжените сили – музикален ръководител е
породила правно действие преди датата на прекратяване на процесното трудово
правоотношение /за което не се ангажираха доказателства от ответника, чиято е
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на прекратяването
на процесното трудово правоотношение, включително наличието на
предпоставките за прекратяване на правоотношението на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, разпределена му с доклада по делото, който не е оспорен в
производството/, то настоящият съдебен състав намира, че отново не са налице
предпоставки за прекратяване на процесното правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. Посочи се по-горе в изложението, че видно от съдържанието на
процесната уволнителна заповед, същата препраща към заповед № ОХ-
633/23.07.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България за
извършване на изменения в длъжностното разписание № БМ-650 и протокол №
СИ-16-3574/20.08.2021 г. за извършване на подбор на цивилните служители от Н.
Г. Ч.. Именно в протокол № СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата на комисията за
проверка на съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните
служители от състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г.
Ч., т. I, е посочено, че цивилен служител ИВ. М. Т. – „Старши експерт“ –
музикален ръководител, не отговаря на изискванията за образование в съответната
професионална област, направление и специалност, определени в новата
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, поради което и е
направено предложение да му се предложи длъжност в измененото щатно
разписание № БМ-650, в съответствие с неговата квалификация. Следователно от
изложеното в заповедта и изричното препращане към съдържанието протокол №
СИ-16-3574/20.08.2021 г. от работата на комисията за проверка на съответствието
и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на
Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч., се налага извод, че
процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, пред. 1, т.е. поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за
изпълняваната работа. Видно и от приобщената към доказателствения материал по
делото „извадка от длъжностна характеристика“ за длъжността „старши експерт“
в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили /л. 41 и л.
42 от делото/ и от приобщената Длъжностна характеристика за длъжността
13
„старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили /виж л. 109 – л. 112 от делото/ се установява в производството,
че като изискване за заемане на горепосочената длъжност е предвидена
минимална образователна степен: бакалавър; професионална област:
Педагогически науки и/или Изкуства; специалност: Педагогика на музикалното
изкуство и/или Вокална педагогика, и/или Музика. Същевременно от
представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
приложение към Диплома за завършено висше образование рег. № 028494/2016 г.
на образователно-квалификационна степен Магистър, издадена от Нов Български
Университет, се установява в производството, че ищецът ИВ. М. Т. притежава
диплома за завършено висше образование, специалност „Тонрежисура“,
образователно-квалификационна степен Магистър. Т.е. отговаря на изискванията
за образование, съгласно изготвената нова длъжностна характеристика за
длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“ на Представителен ансамбъл на
Въоръжените сили. Това е така, тъй като специалността „Тонрежисура“ се изучава
в бакалавърски и магистърски програми по Музика и следва да се отнася към
професионално направление – Музикално и танцово изкуство към област на
висшето образование Изкуства, съгласно Класификатора на областите на висше
образование и професионалните направления, следователно ищецът притежава
диплома за завършено висше образование, образователно-квалификационна
степен Магистър, специалност Музика, професионално направление – Музикално
и танцово изкуство към област на висшето образование Изкуства, респективно
отговоря в пълна степен на изискванията за образование, съгласно новата
длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в „Програмен екип“
на Представителен ансамбъл на Въоръжените сили, което е допълнително
основание за незаконосъобразността на процесната заповед № ЛС-76 от
01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч..
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "старши експерт,
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч.,
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване на
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
14
преди прекратяване на правоотношението длъжност "старши експерт в
Представителен ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч..
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9042,00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 26.10.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено
за последния пълен отработен месец преди уволнението.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, е в размер на 1507 лева.
Установява се по делото, че ищецът е останал без работа за периода от
01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., доколкото в проведеното на 21.02.2022 г. открито
съдебно заседание по делото, от името на ищеца беше представена за констатация
на съда оригинал на трудовата книжка на ищеца ИВ. М. Т., като съдът констатира,
че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и
ответника, първият не е започнал работа по трудово правоотношение при друг
работодател.
Дължимото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за горепосоченият
период, за който искът е основателен и следва да бъде уважен, е в размер на
9042,00 лева, формиран както следва: 6 пълни месеца по 1507,00 лева.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на правния спор право на разноски в настоящото
производство има ищецът.
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на
15
разноски, а именно за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството. Съдът намира, че възражението е
частично основателно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с нтерес от 5000 до
10 000 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 580 лева + 5 %
за горницата над 5000 лева.
Съдът, като съобрази активното процесуално поведение на процесуалния
представител на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и
разпоредбита на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че в полза на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер близък до
минималния, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за съответния вид работа, а именно 1500,00 лева.
Горепосочената сума е без ДДС. От процесуалния представил на ищеца се
изложиха твърдения, че същият е регистриран по ЗДДС, но доказателства за това
обстоятелство не се ангажираха в производството.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. Г. Ч., с
адрес: гр. /.../, бул. „/.../“ № 2, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
ИВ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, бул. /.../ № 25 сумата от 1500,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 61032/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 521,68 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 61032/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ прекратяването на
трудовото правоотношение между Н. Г. Ч., с адрес: гр. /.../, бул. „/.../“ № 2 и ИВ.
М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, бул. /.../ № 25, извършено със Заповед №
ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на Н. Г. Ч..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ИВ. М. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. /.../, бул. /.../ № 25 на заеманата преди прекратяването на
трудовото правоотношение длъжност "старши експерт в Представителен
ансамбъл на Въоръжените сили в Н. Г. Ч." при Н. Г. Ч..
ОСЪЖДА Н. Г. Ч., с адрес: гр. /.../, бул. „/.../“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ИВ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, бул. /.../ № 25, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 9042,00 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 26.10.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч., с адрес: гр. /.../, бул. „/.../“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ИВ. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, бул. /.../ № 25, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 61032/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч., с адрес: гр. /.../, бул. „/.../“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 521,68 лева,
представляваща държавна такса в производството по гр.д. № 61032/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17