М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4564 по описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.А.В. за това , че:
На неустановена дата в края на месец юли 2017 г. в г
Варна, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на 20
740лв. /двадесет хиляди седемстотин и четиридесет лева/, собственост на Д.Г. и Й.И.Г.
/, получена от него при продажбата на недвижим имот, нива - земеделска земя -
имот № 108062 в землището на село Владимирово, област Добрич, в качеството му
на пълномощник на собствениците Д.Г. и Й.И.Г., която владеел -
- престъпление по 206, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявен при
условията на активна солидарност граждански иск от Г. и Й.Г. срещу подсъдимия
за сумата от 20 740 /двадесет
хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди в
резултат на деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на
сумата. Пострадалите лица Г. и Й.Г. са конституирани в качеството на граждански ищци в процеса.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа обвинението с
фактическата обстановка и правната квалификация, визирани в обвинителния акт.
Излага становище, че същото се подкрепя от показанията на свид.
Г., свид. Г., и свид. П.,
както и че същите кореспондират и се допълват с възприятията, изложени в разпита на свид. Я.
и заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, както и частично от показанията на свид. С.С.. Пледира съдът да не кредитира показанията на свид. В.С., както и тези на свид.
С.С., в частта, в която същите противоречат на
останалия доказателствен материал, като се вземат предвид близките отношения на
същите с подсъдимия и в тази връзка, на заинтересоваността им от изхода на
делото, съотв. липсата на конкретика относно
релевантните за делото факти. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в минимален разме
Излага се становище за основателност на предявения граждански иск.
В хода на съдебните прения повереникът на гражданските ищци – адв. В.
излага становище, че предявеният граждански иск е безспорно доказан по
основание и размер основно чрез показанията на свид. П.,
както и от показанията на свид. Я., които адвокатът сочи,
че кореспондират помежду си и са взаимно допълващи се. Твърди се, че като
доказателство в тази посока следва бъде
съобразена и приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза. Иска
се съдът да уважи предявения граждански иск в неговата цялост, както и да
присъди в полза на гражданските ищци сторените от същите съдебно деловодни
разноски.
Защитникът на подс. В. – адв. Р. излага
становище, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните
доказателства не са установени безспорно посочените в обвинителния акт факти и
по-конкретно – досежно купуване на процесния имот от свид.
П. за сумата над посочената такава в нотариалния акт. Защитникът пледира, че
именно посочената в нотариалния акт сума следва да бъде съобразена при преценка
на обстоятелствата, свързани с извършваната сделка, доколкото нотариусът се
явява гарант относно същите. Пледира да се кредитират показанията на свид. С. относно твърденията й, че подсъдимият няколко пъти
е търсил пострадалите с намерение да им предаде сумата, получена като продажна
такава при сделката, съотв. същите не са я приели
поради несъгласие с размера й. Излага становище, че съдебно-оценителната
експертиза не следва да бъде съобразена като обосноваваща обвинението,
доколкото продажбата на недвижим имот е в сферата на частните гражданско-правни
отношения, съотв. размера на продажната цена зависи
от постигнатата уговорка между страните, а не от средната пазарна цена на
имота. Пледира да не се кредитират показанията на свид.
П. като подкрепящи обвинението, предвид
твърдението й, че впоследствие е закупила процесния имот от свид.
П. на същата цена, която е посочена в нотариалния акт за продажбата му от
подсъдимия в качеството на пълномощник на пострадалите. Сочи се, че разминаване
и неяснота относно платените суми се установява от показанията на свид. П., които дискредитират последните. Иска се съдът да
постанови оправдателна присъда и да отхвърли като неоснователен предявения
граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. пледира да се постанови присъда, с която
да се признае В. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Същият сочи, че по
делото са безспорно установени единствено обстоятелствата, че подсъдимият е бил упълномощен от гражданските
ищци да извърши продажба на процесния имот, като такава сделка е осъществена.
Излага становище, че подсъдимият по делото е бил упълномощен да продаде имота
за каквато цена прецени като подходяща, тъй като в пълномощното не е посочена
цена. Сочи, че обвинението е необосновано в частта, в която се сочи като
собственик на процесния имот свид. Г., като се
твърди, че единствен собственик на имота към момента на извършената от
подсъдимия продажба е бил свид. Г.. Поддържат се
изложените от адв. Р. доводи за необоснованост на обвинението по отношение на
цената, на която в обвинителния акт се твърди, че е продаден имота от подс. В.. Излагат се аргументи, че показанията на свид. П. относно продажната цена са противоречиви, поради
което същите не следва да бъдат кредитирани. С оглед недостоверността на
цитираните показания се сочи, че следва да се съобрази установения по делото
факт, че свид. П. е извършила продажба на имота след
закупуването му за същата сума, която е посочена в нотариалния акт,
удостоверяващ извършената от подсъдимия продажба в качеството му на
пълномощник. Излага се становище, че в случая става въпрос за отношения между
гражданско-правни субекти, свързани със сключен между тях договор за поръчка,
които следва да се уредят по реда на ЗЗД, като поведението на подсъдимия е несъставомерно такова съгласно повдигнатото му обвинение.
Излага се становище, че единствено би могъл да се обсъди въпросът за
приложимостта на нормата на чл. 217 ал.2
от НК, в случай, че се установи, че подсъдимият е действал съзнателно против
законните права и интереси на упълномощителите. Иска се подсъдимият да бъде
оправдан.
В хода на съдебното производство подс. В. не се признава за виновен и дава обяснения по
случая. Същият твърди, че процесният имот е продаден от него, в качеството на
пълномощник на гражданските ищци, за сумата, посочена в нотариалния акт.
Заявява, че неколкократно е правил опити да предаде тази сума на свид. Г., който е отказал да приеме същата с аргумента, че
иска по-голяма сума. Твърди, че срещите с Г. в тази връзка са провеждани в къщата
на свид. С.С. в
присъствието на нейната дъщеря, с която живее при условията на фактическо
съжителство – свид. В.С..
Подсъдимият не се възползва от правото си на последна дума.
Съдът
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
През 2017 г. подс. М.А.В. бил с постоянен
адрес ***, местн. „Ракитника".
Подсъдимият, както и неговият син А.В. се занимавали в лично качество с посредническа
дейност при осъществяване на покупко-продажба с недвижими имоти. Подсъдимият се намирал във фактическо
съжителство със свид. В.С., чиято баба по майчина
линия притежавала имот в с. Рудник, общ. Долни Чифлик , обл. Варна, в който
живеела и майката на В.С. – свид. С.С..
В съседство до имота в с. Рудник, в който
живеела свид. С.С. с
нейната майка, се намирал домът на съпрузите - свид. Г.
и свид. Й.Г.. Последните били в добри междусъседски
отношения със свид. С. С. и в отношения на познанство с подсъдимия и свид. В.С., които често посещавали роднините си в с.
Рудник.
През 2017 г. свид. Г. и свид. Г. решили да
продадат недвижим имот, собственост на последния, придобит от същия по
наследство, а именно нива - земеделска земя №108062, парцел 062, масив 108 в
землището на село Владимирово, община Добрич, местност „Балабана"
с площ 12.200дка., категория на земята при неполивни условия - трета. Съпрузите
били информирани, че подсъдимият и неговият син се занимават с
посредническа дейност при продажба на недвижими имоти и решили да се свържат с
тях за оказване на съдействие за намиране на купувач на парцела, собственост на
свид. Г.. Чрез свид. С.С. същите уговорили
среща с подсъдимия в дома на съседката им. Свид. Г.
бил с влошено здравословно състояние и трудно подвижен, поради което ангажирал
съпругата си да присъства на уговорената среща и обсъждането на условията за
продажбата.
Срещата между
подсъдимия и свид. Г. се осъществила в края на месец
юни 2017 год. в дома на свид. С.С..
Последната споделила на В. за намеренията, които имат със
съпруга си и помолила подсъдимия за съдействие, като заявила очакването имотът
да бъде продаден за сумата от 2000 лева на декар, тъй като била информирана, че
на посочената цена се продават парцелите в обл. Добрич. Подсъдимият обещал да потърси купувачи и да се
свърже с Г. като намери такива. За целта, поискал и бил снабден от Г. с копие
на документите, удостоверяващи собствеността върху парцела. След около десет дни, се провела нова среща
между подсъдимия и свид. Г. в дома на свид. С.С., на която В. уведомил Г.,
че е намерил купувач на имота, който ще заплати по 2000 лева на декар за същия.
Г. изразила съгласие от свое име и от името на съпруга си да се осъществи
покупко-продажба на парцела на посочената цена, след което в нейно присъствие
подсъдимият се обадил на сина си и му казал да подготвя документите за
реализиране на сделката. В следващите дни подсъдимият откарал с автомобила си
до нотариална кантора в г Варна, първо свид. Г., а
впоследствие и свид. Г., за да подпишат същите
пълномощно, с което да му предоставят представителна власт за извършване на
покупко-продажба на недвижимия имот. В
тази връзка, св. Й.Г. подписал пълномощно, с което упълномощил подс. В. с правото да го представлява пред нотариуси, трети
физически и юридически лица, посреднически агенции и фирми, с правото да се
разпорежда изцяло като продава, дарява, заменя, прехвърля и д собствения им
недвижим имот, на лица, цени и при условия, каквито договори, включително да
договаря сам със себе си, а именно: имот с номер №108062, в землището на село
Владимирово, община Добрич, с площ 12.200дка., начин на трайно ползване: нива,
находящ се в местност „Балабана". Съгласно
посоченото пълномощно упълномощения - подс. М. В.
имал право да подписва от името на св. Й. Г. предварителни договори,
споразумения, анекси, нотариални актове за покупко-продажба с правото да
договаря сам със себе си и д, както и да го представлява пред съответните
държавни органи. Посоченото пълномощно било заверено на 10.07.2017год. пред
нотариус Л. Гонова, нотариус в район PC - Варна.
Пълномощно със същото съдържание, даващо същите права на подс.
В., подписала и св. Г.. Посоченото
пълномощно било заверено на 13.07.2017год. пред нотариус Л. Гонова,
нотариус в район PC - Варна.
Разполагайки с
необходимите документи, за да намери купувач за недвижимия имот, подсъдимият
със съдействието на сина си А.В., се свързал със свид.
П.П., която се занимавала с препродажба на земеделски
земи с цел реализиране на продажба и познавала последния в тази връзка. Разбрали се П. да закупи имота за сумата от
1700 лева на декар, т.е. общо 20 740 лева за цялата площ на имота от
12.200 дка. Уговорили се изповядването
на сделката да се извърши на 17.07.2022 г. в г Добрич в нотариалната кантора на
Ю. Д.-К., нотариус с район на действие PC – Добрич. С цел заплащане на
минимални разходи по извършване на сделката в т.ч. и нотариални такси, свид. П. и подсъдимият постигнали съгласие в нотариалният акт
да фигурира като продажна цена сумата от 2000 лева, като цялата уговорена
сума от 20 740 лева да бъде предадена от
П. лично на подсъдимия. Предвид осъщественото от А.В. съдействие, свид. П. се ангажирала да заплати на същия комисионна.
На 17.07.2017 г.
свид. П. и
подсъдимият, придружаван от сина си, отишли до кантората на посочения нотариус.
А.В. изчакал пред кантората, а свид. П. и подсъдимият
изповядали сделката пред нотариуса. Бил изготвен и подписан нотариален акт за
продажба на недвижим имот земеделска земя №126, том I, рег.№1721, дело
№112/2017год. по силата който В. в качеството на пълномощник на св. Й.И.Г. и
св. Д.Г., като продавачи, продал на купувача св. П.Я.П., собствения, придобит
по наследство и доброволна делба в режим на съпружеска имуществена общност
имот: нива - земеделска земя - имот с №108062, парцел №062, масив 108, в
землището на село Владимирово, община Добрич, област Добрич, местност „Балабана", с площ 12.200дка.
Съгласно
предварителната уговорка между лицата, в нотариалния акт, като дължима за имота
парична сума била вписана такава в размер на 2 000 лв. Посочената парична
сума св. П. платила на подс. В. в брой в кантората на
нотариуса. Останалата част от сумата в размер на 18 740лв. /до пълния размер на
договорена между обв. М. В. и св. П. продажна цена от
20 740лв./, св. П. платила на подс М. В. отново в
брой, след изповядване на сделката. След изповядване на сделката свид. П. заплатила на А.В. договорената комисионна, с
неустановен по делото разме
Впоследствие свид. П. със съдействието на агенция за недвижими имоти
продала придобития имот на свид. Д.П., като
последната заплатила неустановена по делото продажна цена, а в нотариалния акт,
с който бил прехвърлен имота, била вписана сумата от 2000 лева.
Заплатената от свид. П. парична сума в общ размер от 20 740 лева останала
във владение на подсъдимия. Според уговорките със семейство Г., същият се
ангажирал след извършване на продажбата на процесния парцел да им предаде
продажната цена.
В края на мес.
юли 2017 г. подсъдимият решил да
задържи в свое владение
получената при продажбата паричната сума
като се разпореди с нея. В изпълнение на намерението си, в края на мес. юли
2017 г. той се свързал със свид. Г. и уведомил същата, че процесният имот е продаден,
но поради отсъствие на купувача, последният ще му предаде цената на имота
впоследствие. Подсъдимият заявил на свид. Г., че до средата
на мес. септември ще й предаде сумата, получена като продажна цена. След като
до края на мес. септември 2017 г. подсъдимият не предал на свид.
Г. уговорената сума и спрял да посещава дома на свид.
С.С. в с. Рудник, Г. направила опити да се свърже с
него по телефона, но В. не отговарял на позвъняванията й. Впоследствие Г.
помолила съседката си – свид. С.С.
да се свърже с подсъдимия и да се информира от него кога ще й предаде паричната
сума от продажбата на имота. С. се отзовала на молбата на Г. и по-късно я
уведомила, че е успяла чрез внука си да се свърже с М.В., като последният е заявил, че ще й
предаде паричната сума до 04.10.2017 г. След като и на тази дата сумата не била предадена, на 09.07.2017 г. свид. Г. помолила свид. С.С. да я придружи до офиса, стопанисван от подсъдимия в г
Варна, за да осъществи среща с него. С. се отзовала на молбата на своята
съседка и на посочената дата двете жени пристигнали в г Варна, като установили,
че подсъдимият отсъства от офиса.
Притеснена от
липсата на възможност да се свърже с подсъдимия, свид.
Г. решила да осъществи консултация с адвокат.
Същата посетила неустановена по делото адвокатска кантора през мес.октомври 2017 г., където получила исканата консултация
и след справка в информационната система на Агенция по вписванията, адвокатът
уведомил жената, че процесната нива е продадена на 17.07.2017 г., като в
нотариалния акт е вписана продажната цена от 2000 лева.
Впоследствие,
след като свид.Г.
повече не успяла да осъществи връзка с подсъдимия, съотв.
нито тя, нито съпругът й получили от него паричната сума, представляваща
продажната цена на процесния имот,
съпрузите депозирали в РП-Варна жалба, въз основа на която е образувано
настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението по която пазарната стойност
на недвижимият имот частна собственост, представляващ земеделска земя - нива,
трета категория с площ 12,200 ДКА с идент. №
11421.108.62, към месец юли 2017 г., находящ се в землището на с. Владимирово,
община Добрич, област Добрич е 20 600,00 лева.
Подс. М.А.В., роден на ***г***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
а именно: от показанията на св. П., депозирани в хода на съдебното производство
и в досъдебното производство в протоколи да разпит пред разследващ орган и
съдия, приобщени чрез прочитането им; от показанията на свид.
Г., депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство ; от показанията
на свид. И.Я. и свид. П.,
които кореспондират с другите , кредитирани от съда гласни доказателства; от
показанията на свид. В.С. и свид. С.С. в частта, която същите съответстват на кредитирания от
съда доказателствен материал; от заключението на приобщената по делото
съдебно-оценителна експертиза и справките от Агенция по вписванията по
партидата на свид.П., свид.
Г. и свид. Г.; от писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 283 от НПК – удостоверение , издадено от Председателя на ЗКПУ „21 век“ ,
с.Владимирово, заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба № 167, том V, рег. № 8753, дело № 908 от 16.08.2017 г. , заверено
копие на договор за доброволна делба на наследствен и съсобствен недвижим имот,
заверено копие на договор за отдаване на земеделска земя под аренда, заверено
копие на нотариален акт № 126, том І, рег. № 1721, дело № 112, заверено копие
на удостоверение за граждански брак , заверено копие на нотариално заверено
пълномощно на подс. В., с което същият е упълномощен
от свид. Г., заверено копие на нотариално заверено
пълномощно на подс. В., с което същият е упълномощен
от свид. Г., справка за съдимост и характеристична
справка на подсъдимия.
Въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, съдът установи, че същите са непротиворечиви
относно обстоятелствата касаещи извършеното упълномощаване на подсъдимия от свид.Г. и свид.Г. и реализираната
в качеството на пълномощник от последния сделка с предмет – имота, собственост на свид. Г.. По отношение на посоченияте
събития защитата не оспорва визираните факти в обвинителния акт, съотв.
подсъдимият излага в съдебно заседание обяснения, които съответстват на
обвинителната теза. Спорните въпроси, относно които защитата възразява съотв. подсъдимият не признава обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, касаят уговорката между последния и свид.
Г. досежно продажната цена, при която е следвало да бъде извършена сделката,
респ. тази за която имотът е продаден, както и поведението на подсъдимия след
изповядване на сделката.
Анализът на доказателствата според
съда сочи категоричният извод, че действителната цена, която е заплатена на
подсъдимия в качеството му на пълномощник на продавача от страна на купувача - свид. Г., съотв. е предадена в
негова фактическа власт, е посочената в обвинителния акт парична сума от 20740
лева. За да формира посоченият извод, съдът съобрази, че показанията на свид. П. относно възприятията й като купувач по процесната
сделка са непротиворечиви, както в съдебната фаза, така и в досъдебната фаза,
вкл. в разпита й пред съдия в хода на разследването, по отношение на факта, че е закупила имота за
сумата от 1700 лева на декар, което
съобразно площта на имота /а именно 12,200 дка/, сочи че същата е заплатила на В.
като продажна цена общата сума от 20 740 лева. Посочените показания кореспондират и със
заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, видно от което
пазарната оценка на имота е близка по стойност до твърдяната от свид. П. като заплатена такава и в тази връзка съдът
съобрази експертизата като косвено доказателство в подкрепа на обвинителната
теза досежно реално заплатената цена.
Не се споделят в тази връзка
аргументите на защитата, че за установяване на размера на заплатената сума
следва да бъде съобразена единствено отразената такава в нотариалния акт, който
служи за удостоверяване на клаузите на сделката. В рамките на наказателното
производство не е налице т.нар формална доказателствена сила на съответните
документи, като обстоятелствата, отразени в тях подлежат на оборване с всички
допустими от НПК процесуални способи, включително със свидетелски показания,
които в случая са показанията на свид. П.. Съдът
споделя становището на прокурора, че последната е незаинтересована от изхода на
делото и не се установяват други обстоятелства, които да я мотивират да излага неверни твърдения
относно продажната цена в хода на разпита й, а напротив, изложените от същата
възприятия е възможно да водят до негативни последици, свързани с финансови
проверки относно действително реализирани от нея доходи.
Не се споделят и доводите на
защитника, че показанията на свид. П. се опровергават
от разпита на свид. П., доколкото се твърди, че от същите се установява, че П. е закупила имота от П. на същата цена, която
е отразена в нотариалния акт по предходното прехвърляне на нивата, съотв. в противоречие с житейската логика е П. да прехвърля
имота на по-ниска цена от цената, която е заплатила за него. Съдът намира, че в случая защитника на
подсъдимия неправилно е интерпретирал показанията на свид.П.,
доколкото същата в съдебно заседание ясно и недвусмислено е заявила, че цената,
посочена в нотариалния акт е различна от действително заплатената сума по сделката
като продажна такава, но няма спомени относно същата. В тази връзка свид. П. сочи: „ През 2017 г. е закупена земята, която се
намира в с. Владимирово…Две хиляди лева е сумата, за която съм я закупила в
нотариалния акт, но реално за каква сума я закупих не помня…реалната цена на
земята не я помня, т.е. не мога да кажа каква сума заплатих“.
Същевременно в противоречие с
обикновената житейска логика е твърдението на подсъдимия, съотв.
тезата на защитата, че при договаряне на условията на продажбата свид. Г. не е посочила конкретна сума, за която тя и
съпругът й желаят да се заплати за процесния имот, както и че съпрузите са били
съгласни да се извърши продажба на имота им за цена, десетократно по ниска от
пазарната такава. Още повече такава теза е в противоречие и с показанията на свид. Г., които в тази връзка кореспондират на изявленията
на свид. П. относно размера на продажната цена на
декар от имота, доколкото се доближават като стойности. В тази връзка свид. Г. заявява в протокол за разпит от 18.12.2018 г.: „Аз
исках да я продадем за две хиляди лева декара, защото съм чувала, че толкова
вървят земите в Добрич“.
При формиране на изводите си за
достоверния характер на показанията на свид. П.,
съдът съобрази и ноторно известния факт свързан с
обичайната практика, при изповядване на
сделки с недвижими имоти да се вписва като продажна цена различна от
действителната такава, с оглед заплащане от купувача респ. от страните на
по-ниски такси и разходи по сделката.
Съдът намира за неоснователни
доводите на защитата, че показанията на свид. П. се
компрометират от противоречивите възприятия на същата относно цялата сума,
която същата е заплатила по сделката. Предвид изминалия период от време,
считано както от датата на процесното
събитие, до разпита й в хода на съдебното следствие, така и до даване на
показания от същата в хода на досъдебното производство, е обяснимо и логично
лицето да изпитва затруднения да възпроизведе с категоричност конкретния размер
на продажната цена, която е заплатила. Още повече, видно от показанията на свид. П., които кореспондират на показанията на свид. Я., тя се е снабдила с по-голямата част от паричната
сума и въз основа на предоставени в заем средства, което допълнително е възможно
да обърква в съзнанието й спомените. Същата обаче е категорична, че за
заплащането на цената е използвала, както лични средства, така и предоставени в
заем от своята свекърва – свид. Я., като в съдебно
заседание заявява, че е получила от последната
сумата от 15 хиляди лева. Поради изложеното и доколкото П. е категорична
в твърденията си, че продажната цена се е основавала на уговорката да заплати
за парцела сумата от 1700 лева на декар, съдът намира, че констатираните
различия и колебания в изявленията й досежно конкретния
размер на заплатената сума, не разколебават обвинителната теза, а напротив – я
подкрепят, като оборват обясненията на подсъдимия, че продажбата е извършена ца
цената, посочена в нотариалния акт.
Съдът намира и за безспорно установен
фактът, че именно към края на мес. юли 2017 г. подсъдимият е обективирал намерението си да свои получената парична сума,
доколкото видно от показанията на свид. Г. в
посочения период В. я е уведомил, че е извършена продажба на имота, но няма
възможност да й предаде продажната цена, поради отсъствие на купувача, който не
му е заплатил същата. Посочването от подсъдимия на причини, които го
възпрепятстват да изпълни задължението си по т.на отчетна сделка, които не съответстват на обективната действителност,
както и отказът му да изпълни това свое задължение, възникнало от уговорките
със свид. Г., имащи характеристиките на договор за
поръчка, сочи безспорно, че същият е променил намерението си да държи чуждите
движими вещи – паричната сума от 20740 лева, за другиго, а именно – за нейния
собственик – свид. Г., с намерение да му бъдат
предадени, като е взел решение да ги свои, а именно да се разпореди със същите
в свой или чужд интерес.
Относно липсата на воля у
подсъдимия да предаде получената при продажбата парична сума на собственика на
същата, а именно – на свид. Г. или на неговия ad hoc представител – неговата съпруга, свидетелстват
показанията на последната, видно от които след разговора с подсъдимия в края на
мес.юли 2017 г. , същият е избягвал срещи с нея, като
е престанал да посещава с. Рудник, спрял е да отговаря на телефонните й
обаждания и не е посещавал домът й.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на защитата, че се установява от показанията на свид.
В.С. намерението на подсъдимия за реализира т.на отчетна сделка, като предаде
получената от него сума, представляваща продажната цена на имота в размер на
2000 лева, доколкото същият многократно
е канил свид. Г. и свид. Г.
да получат тази сума, но последните са реализирали отказ, с искане да им бъде
предадена по-голяма по размер такава.
Съдът игнорира показанията на сочения свидетел като недостоверни в тази
им част, като взе предвид близките отношения на подсъдимия със свид.В.С., както и противоречията й с останалия съъбран по делото доказателствен материал, ценен от съда и
по-конкретно с показанията на свид. Г. и свид. Г. и техните деца – свид. Д.И.
и свид. П.И.. Последните в показанията си
подкрепят изявленията на своите
родители, както по отношение на намерението им да извършат продажба на
процесния имот за сума, значително надхвърляща посочената в нотариалния акт,
така и за отсъствието на активно поведение от подсъдимия след реализиране на
сделката, да предаде получената сума от продажбата на имот. Нещо повече, в
показанията си свид. Д.И. заявява, че поради
пасивното поведение на В., той лично е предприел действия да го издирва и да
организира среща с него. В тази връзка свидетелят сочи: „Майка ми се свърза с
комшията/сочи подсъдимия/ и той каза, че ще го продаде за 2000 лева на декар
…от майка ми …знам, че е казал, че ще го продаде на тази цена…След това майка
ми звъня на подсъдимия и жена му и никаква връзка не можа да осъществи с тях.
Въобще не си вдигаха телефоните. И аз съм му звънял, а и лично отидох да го
търся, защото ние сме комшии с баба му . Лично след края на август отидох при
баба му да питам какво става и защо не си вдига телефона. Тя каза, че даже на
нея не вдигал телефона. Като казвам „баба му“ имам предвид майката на жена
му,т.е. тъщата му…Не ми е известно след като нивата е продадена М.В. да е
предлагал пари на баща ми“
Същевременно показанията на свид. В.С. досежно твърденията й,
че е присъствала в дома на майка си на проведени срещи между подсъдимия и свид. Г. респ. свид. Г. след
продажбата на процесния имот, са в противоречие с
показанията на свид. С.С.,
която в съдебно заседание сочи: „Веднъж дъщеря ми е присъствала… на такава
среща между М. и Й. и …Тази среща беше преди сделката“.
От друга страна, твърденията на свид. Г. и свид. Г. относно
липсата на активно поведение от подсъдимия за предаване на получената продажна
цена, вкл. на част от същата, кореспондират и с показанията на свид. С.С., която в разпита си
пред съда, респ. в показанията си от досъдебното производство, потвърждава, че
е придружила Г. до офиса на подсъдимия в г Варна, след като последната я е
уведомила, че не може да осъществи връзка с В..
Поради изложените съображения и
доводи, съдът намери, че обвинението е доказано по отношение на всички
обективни признаци на деянието , визирани в обвинителния акт, с изключение на
изводите на прокурора за собствеността върху процесния имот. Видно от
показанията на свид. Г. и свид.
Г., както и от приобщените по делото справки от Агенция по вписванията по
партидата на съпрузите, а и от приобщеното по делото копие на договор за
доброволна делба, процесният имот е придобит по наследство от свид. Г. и макар придобиването да е осъществено по време на
брака му със свид. Г., с оглед вида на придобивния
способ, имотът не е бил в режим на съпружеска имуществена общност
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка,
се налага от правна страна изводът, че подсъдимият М.А.В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, като на
неустановена дата в края на месец юли 2017 г. в г Варна, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в размер на 20 740лв. /двадесет
хиляди седемстотин и четиридесет лева/, собственост на Й.И.Г. /, получена от
него при продажбата на недвижим имот, нива - земеделска земя - имот № 108062 в
землището на село Владимирово, област Добрич, в качеството му на пълномощник на
собственика Й.И.Г., която владеел.
От обективна страна, подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху процесната парична сума на конкретно правно основание, а
именно въз основа на устно сключен договор за поръчка между свид.
Г. в качеството му на собственик, чрез неговия ad hoc представител – неговата съпруга. Вследствие промяна в
намерението му да държи чуждите движими вещи в полза на техния собственик, към
намерение да ги свои, подсъдимият е задържал фактическата власт върху паричната
сума и се е разпоредил с нея в свой респ. в чужд интерес.
Безспорно деянието се явява извършено на територията
на г Варна, на която е и постоянния адрес и постоянното местопребиваване на
подсъдимия.
От субективна страна, деянието е осъществено при форма
на вината – пряк умисъл като В. е
съзнавал че предоставената му във
владение парични сума е чужда собственост, че му е предоставени на конкретно правно основание с оглед извършване
на конкретни действия по изпълнение на договора съотв.
че се разпорежда с нея в свой интерес.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда, като на основание чл. 304
п1 от НПК оправда подс. В. за извършване на
деянието по отношение на Г. в качеството й на собственик на недвижимия имот.
При определяне
наказанието на подс. В., съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото му съдебно минало, а като отегчаващо такова –
размера на обсебената парична сума, значително надхвърляща размера на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Поради изложеното, като констатира баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
предвиденото в нормата на чл. 206 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода”
към минималния размер, но над него, а именно за срок от
една година и шест месеца.
Като
взе предвид, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан и от целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от
НК могат да бъдат постигнати без ефективното изтърпяване на наказанието, съдът отложи изтърпяването на същото с изпитателен
срок от три
години.
По отношение на предявения
граждански иск, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички вреди които
са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът съобрази, че в резултат на престъпното
обсебване на процесната вещ по отношение на гражданския
ищец Й.Г. / в качеството му на
собственик на отнетата и невъзстановена парична сума/ са настъпили имуществени вреди в размер на предявения граждански
иск, Вредностния резултат, за който
се иска обезщетяване
с предявения иск е пряка и непосредствена последица именно от престъпното деяние, предмет на разглеждане по делото.Поради изложените съображения, подсъдимите бяха осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец сумата по предявения
граждански иск до пълния му
размер от 20 740 /двадесет хиляди седемстотин и четиридесет/ лева.
Със
същите аргументи, при наличие на
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД съотв. на основание
чл. 86 в с чл.
84 ал.3от ЗЗД, съдът уважи и акцесорната претенция за присъждане
на законната лихва върху сумата
по уважения граждански иск, считано от датата
на извършване на деянието до
окончателно изплащане на тази сума,
като същата следва да бъде
заплатена солидарно от подсъдимите.
Като съобрази изложените по-горе аргументи относно собствеността върху
имота, съотв. взе предвид, че в резултат на деянието,
предмет на обвинение по делото не са причинени имуществени вреди на гражданския
ищец Г., съдът остави без уважение
предявения от същата при условията на солидарност с г ищец Й.Г. граждански иск.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени съдебно деловодните разноски по делото в размер
на 300 /триста/ лева, както и
сумата от 829,60 /осемстотин двадесет и девет 0,60/ лева, явяваща се 4 %
държавна такса върху уважения граждански иск.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189 ал.3 от НПК подс. В. бе осъден да заплати на гражданския ищец Й.Г.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: