РЕШЕНИЕ
№ 21083
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110151538 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от
А.А. - Изпълнителен директор срещу Д.Г.Ж.-Д., ЕГН ********** с адрес: адрес, с която се
иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 200,00
лв. - главница за периода 01.05.2019 г. - 09.02.2020 г, ведно със законната лихва от
09.05.2023 г. до изплащане на вземането, 22,77 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. - 24.04.2023 г., върху главницата от 200 лева, 6,71 лв. - мораторна лихва върху
главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода от 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №24421/2023г
г. на СРС.
Сочи се, че на 09.05.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 127429 срещу Д.Г.Ж.-Д., ЕГН **********
с адрес адрес, за сумата от 1281,02 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
09.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 145,83 лв. за периода 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г., както и 35,07 лв. - главница за услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г., 6,71 лв. - мораторна лихва
за забава за периода 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г., изчислена върху главницата за услуга
„дялово разпределение“.
Ответницата в подадено чрез процесуалния й представител възражение по чл. 414 от
ГПК е оспорила вземането на ЮЛ за следните суми: 200,00 лв. - главница за периода
01.05.2019 г. - 09.02.2020 г., като погасени по давност, 22,77 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. - 24.04.2023 г., съразмерно с оспорената главница, 6,71 лв. -
мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода от
15.06.2020 г. до 24.04.2023. В останалата част ответницата признава вземането на
дружеството ищец
1
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: адрес адрес, Аб.№: 270181, Инсталация №
**********, ИД номер: 182845.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на наследник на починалия дата
24.04.2021 г. Г.М.Ж., ЕГН **********, се явява собственик на процесния имот, т.е. клиент
на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. За периода преди
24.04.2021 г. ответникът отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на
наследствено правоприемство.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к *** в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е
след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава
за тези суми и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че ответницата е използвала извършената услуга през процесния период и
към настоящия момент не е заплатили задължението си..
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ЮЛ
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.Г.Ж.-Д. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание, не и по размер.
Оспорва се, че през процесния период, на процесния адрес е ползван от ответника,
каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той е бил потребител
на ответника при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката. Сочи се,че
2
ищецът не е собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират въпросните
суми от ЮЛ. Оспорва се наличието на договор на ищеца с фирма за дялово разпределение
наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация в имота,
както и претендираната проекта мощност на радиаторите. Оспорва се измервателните уреди
да са сертифицирани.
Твърди се, че процесните суми са погасени по давност.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 09.05.2023 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Г.Ж.-Д. за сумите: 1 281,02 лева (хиляда двеста
осемдесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,83 лева (сто
четиридесет и пет лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 24.04.2023 г., 35,07лева (тридесет и пет лева и 07 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането-
задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб.№ 270181.
С разпореждане от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 24421 /2023 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал писмено възражение, намирайки
част от сумите за недължими, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск за оспорените суми. В срока по чл.415, ал.4
ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който Председателят на ИК на ОбНС
В. продава на Д.П.К. и Г.М.Ж. по ½ ид.ч. от апартамент ***, находящ се на *** в жилищна
сграда- адрес.
Видно от приложеното удостоверение за наследници Г.М.Ж. е починал на 24.04.2021
г., като е оставил за наследник Д.Г.Ж.-Д.- дъщеря.
Видно от представения протокол от проведено на 03.10.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в адрес, етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между ЮЛ, и етажната собственост с адрес: адрес, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия.
Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител ЮЛ, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
3
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ***, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход- ***. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са
изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и
обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и
формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Отоплението в
процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е
ползвана само ТЕ за БГВ. В процесния имот има монтиран един водомери за топла вода.
Водомера е отчетен на 28.05.2020г. За период 19/20г. отчетената стойност е намалена с -
1куб.м„ тъй като отчета е извършен през м.май. Количеството на топлата вода въведено в
изравнителните сметки. начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба
№Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на
153.55 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице са
използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
4
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че наследодателят на ответника е
бил собственик на ½ ид.ч. от процесния имот за периода 01.05.2019 г. - 09.02.2020 г. В
качеството си на наследник на Г.М.Ж. отговаря за задълженията на наследодателя си.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между ЮЛ и ответника за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник *** от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между наследодателя на ответницата и топлопреносното предприятие е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно ½ ид.ч. от апартамент с адрес :адрес
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
5
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ЮЛ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 153.55
лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 09.05.2023 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобИ.т права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на извънредното положение не
6
е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г.По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020
г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на
погасителната давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект
/търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече
давността, равняващ се на 69 дни.
Така към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ –
09.05.2023 г. би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми не
преди 09.05.2020 г., а преди 28.04.2020 г.
Всички вземания по прогнозните месечни фактури за процесния период са погасени
по давност. Видно от заключението на вещото лице обаче сумата от 23.39 лева за процесния
период е начислена с общата фактура след замерването от ФДР като нейната изискуемост
настъпва 45 дни след 15.09.2020 г. и не е погасена по давност.
От нея ответницата като наследник на Г.М.Ж.- потребител на ½ от процесния имот
дължи ½- 11.70 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
24.04.2023 г. в размер на 3.15 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 24.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на ЮЛ обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД или сумата от 6,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово
разпределение“ за периода от 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ЮЛ съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 27.50
лв., от общо дължим размер от 425 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, депозит за вещо
лице-300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски – 0.80 лева от пълен
размер от 12.40 лева спрямо оспорената част с възражението.
7
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за отхвърлената част
от исковете. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 374.12 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
пълно следващ се такъв от 400 лева.
За заповедното производство възнаграждението следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете само
спрямо оспорения размер, а именно 29.23 лева, определен по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от пълно следващ се
такъв от 31.23 лева от 200 лева за цялото заповедно производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д.Г.Ж.-Д., ЕГН ********** с адрес: адрес, че
дължи на ЮЛ, ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 11.70 лева - главница, представляваща ½ от
стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за ½ топлоснабден имот с адрес: адрес,
Аб.№: 270181, Инсталация № **********, ИД номер: 182845 за периода м.05.2019г. до
м.04.2022г. за периода 01.05.2019 г. - 09.02.2020 г., ведно със законната лихва от
09.05.2023 г. до изплащане на вземането, 3.15 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 24.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №24421/2023 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ
над уважения размер от 11.70 лева до пълния предявен размер от 200 лева, в т.ч. за сумите
по прогнозните месечни фактури и за ½ от дължимата сума за имота, иска за мораторна
лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 3.15 лева до пълния предявен размер
от 22.77 лева, иска за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение в размер на
6.71 лева за периода от 15.06.2020г. до 24.04.2023г., както и претенцията за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата за ТЕ.
ОСЪЖДА Д.Г.Ж.-Д., ЕГН ********** с адрес: адрес, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 24421/2023 г. на СРС в размер на 0.80 лева, както и за настоящото производство, в
размер на 27.50 лева.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, да заплати на адв. Н. И. И. с ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 374.12
лева.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, да заплати на адв. К. И. Б. с ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 29.23
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: ЮЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8