Номер 140712.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100501481 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
20926/1103.2020 г. на Т. В. Ж. с ЕГН ********** от с.Звездица, ул. „Млечен път“ № 28 чрез
адвокат Д. Г. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Вана, ул.
„Поп Харитон“ № 5 срещу Решение № 876 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7219 по опис на ВРС
за 2019 г. , с което е отхвърлен предявения от Т. В. Ж. , отрицателен установителен иск,
предявен против Р. В. Б. , с искане да се приеме за установено, че не е собственик на ПИ с
идентификатор 30497.505.937 по КК и КР на с.Звездица, община Варна, местност под
селото, с площ от 500 кв.м. при граници на ПИ с идентификатори 30497.505.899,
30497.505.993, 30497.505.936, 30497.505.606, 30497.505.605, на основание чл. 124 от ГПК.
Отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което
предявения иск да бъде уважен и се претендират направените по във въззивното
производство разноски.
Във въззинната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй
като е постановено при неправилно приложен материален закон, относно основателността
на направеното от ответницата, в условията на евентуалност възражение, за изтекла в нейна
полза придобивна давност. Твърди се, че съдът неправилно е възприел обекта на спорни
права при липсата на възражения за осъществяване на фактическа власт върху реални части
от него. В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не се представлява, не представя
списък за разноски.
В отговорна на въззивната жалба, въззивнаемата Б. моли съдът да приеме жалбата
като неоснователна и да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинсанционното
съдебно решение. В съдебно заседание се представлява от адв. О., чрез която пъддържа
жалбата и претендира за присъждане на разноски в размер на 1000 лева.
Третите лица помагачи Й. и С.Г., конституирани по почин на ответницата, се
представляват от адв. Николова, чрез която отправят искане за потвърждаване на
обжалваното решение, защото счита, че е законосъобразно и мотивирано.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
1
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения:
Решението на първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на
обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че
същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение
на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон
относно соченото в евентуалност от ответницата придобивно основание .
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано, по предявен от Т. В. Ж. , ЕГН
**********, с адрес: с. Звездица, ул. „Млечен път" № 28 срещу Р. В. Б. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон" № 59, ет.6, ап.12, отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 30497.505.937 по КК и КР на с. Звездица, общ. Варна, обл.
Варна, м. „Под село", с площ от 500 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори
30497.505.899, 30497.505.993, 30497.505.936, 30497.505.606 и 30497.505.605.
Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ищецът
извежда от решение № 640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна, с което на неговия наследодател -
А.Ж.М. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2,5 дка в терен по
пар.4 от ЗСПЗЗ, землище с. Звездица, м-ст „Екши Елма". Ищецът подал заявление за
възстановяване правото му на собственост върху същия имот от 22.10.2018г., като му било
отговорено, че за имота трети лица претендират собственически права и в ПНИ част от
имота бил записан на тези лица. Към настоящия момент възстановения имот бил разделен
на три отделни имота, като процесният имот бил с идентификатор 30497.505.937 по КККР
на с. Звездица, с площ от 500 кв.м. Интересът счита, че реституционната процедура не е
завършила, тъй като все още няма издадена Заповед по реда на Параграф 4 от ЗСПЗЗ.
Ответницата в писмен отговор е оспорила иска като недопустим и в условията на
евентуалност като неоснователен. Във връзка с възраженията за недопустимост на
предявения иск е изложила, че представеното от ищеца Решение № 640/13.09.1999г. на ОЗС-
Варна не го легитимира като собственик на имота. Въвела е фактическо твърдение, че
това решение е второ по ред спрямо, вече издадено предходно Решение № 42/05.03.1993г.
на ГЖ-Варна, с което възстановено правото на собственост на наследниците на А.Ж.М.
върху същия имот нива от 2,5 дка в местност „Екши Елма" в землището на с. Звездица.
Възоснова на това фактическо твърдение, обосновава второ възражение за нищожност на
второто по време решение и съответно липсата на правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Въвежда второ основание за нищожност, което се отнася
общо за двете решения на ПК като твърди, че са постановени извън правомощията на ПК-
Варна като административен орган по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот
никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или отнеман за такива организации, нито
е бил предоставян за ползване на лица. Твърди, че наследодателят на ищеца никога не е
притежавал имот в местност „Екшелма", а ако е притежавал такава, оспорва, че е налице
идентичност между притежавания и възстановения имот.
2
Във връзка с възраженията за неоснователност, защитата на ответницата срещу иска се
заключава в твърдението, че е собственик на имота и посочва две придобивани основания.
Първото е правна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба във формата на
нотариален акт № 47, том I, per. № 996, дели № 43/2009г. на нотариус Юлия Каменова-
Костадинова.
Изложила е, фактически твърдения, според които първоначално имотът представлявал
нива с площ от 1000 кв.м. в землището на с. Звездица, м. „Екшелма" с граници: Р.И.С., блок
на ДЗС и пасище и бил закупен на 02.10.1970г. от М.Д.И. с нотариален акт за собственост
на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими
имоти № 172, том X, дело № 3952/1970г. на нотариус при ВРС. Така описаният имот
представлявал част от ИИ 505.830 по ПНИ, на с.о. „Под село", одобрен през 2004г., като по
молба на М.Д.И. планът бил изменен в тази част, при което ПИ 505.830 бил заличен и в
неговите граници били нанесени следните имоти: имот № 900, КР 505 с площ от 1000 кв.м.,
записан на М.Д.И. и имот № 899, КР 505 с площ от 798 кв.м., записан на наследници на
А.Ж.М.. М.Д.И. и М.М.И. продали новообразувания имот на Т.Г.Б. и Б.И.Б. с нотариален
акт № 154/28.12.2006г., том CXXXI, дело № 30869.2006г. на нотариус П.Д., а последните с
нотариален акт №143/14.05.2007г. на нотариус Ж.К. продали имота на Й. Ж. Г. и С. И. Г. .
След извършване на административна процедура по разделяне на имота на два
самостоятелни такива, всеки от по 500 кв.м., третите лица помагачи Й. Ж. Г. и С. И. Г.
продали на ответницата единия от тях - ПИ 505.937.
В условията на евентуалност ответницата е направила второ възражение, за изтекла
придобивна давност, тъй като владеела имота като добросъвестен владелец трайно,
постоянно и необезпокоявано в периода от 15.05.2009г. до датата на предявяване на иска.
Твърди, че в имота построила вилна сграда, която била въведена в експлоатация. Позовава
се и на присъединена давност, изтекла по отношение на нейните праводатели и на техните
праводатели.
Възоснова на събраните писмени доказателства, настоящият въззивен състав
възприема следното от фактическа страна:
Не е спорно и от представеното удостоверение за наследници №
АУ0381773ВЦ/16.04..2019 г. издадено от дл. Лице по гр. състояние при Община Варна,
Кметство Звездица, се установява, че ищецът е внук на А.Ж.М., починал 14.10.1986г.
С решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато правото на собственост
на наследниците на А.Ж.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с
площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в местността „Екши Елма". Не е спорно и
от представеното удостоверение за наследници № АУ0381773ВЦ/16.04..2019 г. издадено от
дл. Лице по гр. състояние при Община Варна, Кметство Звездица, се установява, че ищецът
е внук на А.Ж.М., починал 14.10.1986г.
С решение № 42 от 05.03.1993г. на ПК гр. Варна и възстановила правото на
собственост на наследниците на А.Ж.М. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници по отношение на нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в
местността „Екши Елма".
3
От писмо до ищеца с адресант Община Варна, Дирекция Собственост, икономика и
стопански дейности“ се установява, че на 22.10.2018 г. ищецът е поискал издаване на
Заповед за възстановяване на правото на собственост по реда на чл. 28 а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с Параграф 4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за имот 505.830 по ПНИ
на с.о. „Под селото“, землището на с. Звездица, Община Варна.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, per. № 996, дело
№ 43/2009г. на нотариус Ю.К.К., с peг. № 434 в регистъра на НК, се установява, че Р.В.К.
(сега Б.) е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Й. Ж. Г. и С. И.
Г. , собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Звездица, общ.
Варна, обл. Варна, съставляващ новообразуван имот № 5050937 по ПНИ на м. „Под село", с
площ от 500 кв.м., който е образуван от имот № 900 в кад. район 505, при граници: имот №
899 - на наследници на А.Ж.М., имот № 605 - на Ж.И.Д., имот № 606 - на Н.Г.Р., имот №
936 - на С. И. Г. и др. имот № 9540 - на Община Варна, кметство Звездица.
От представените от ответницата нотариални актове се установява, че през 1970г. М.Д.И.
е закупил от К.П.И. една нива с пространство от 1000 кв.м. в землището на с. Звездица,
Варненско, в местността „Екшелма", при граници: Р.И.С., блок на ДЗС и пасбище. На
28.12.2006г. М.Д.И. и М.М.И. са продали на Т.Г.Б. и Б.И.Б. собствения си недвижим имот,
придобит в режим на СИО, а именно поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот
№ 900 по ПНИ на местност „Под село" в кадастрален район № 505 в землището на с.
Звездица, ведно с построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и
таванско помещение. На 14.05.2007г. Т.Г.Б. и Б.И.Б. са продали на Й. Ж. Г. и С. И. Г.
поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 в местността „Под село" в
кадастрален район № 505, съставляващ новообразуван имот № 5050900 по ПНИ на м. „Под
село", землище на с. Звездица, ведно с построената в този имот жилищна сграда, със
застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение.
От ищците е представен протокол за причисляване към Държавен поземлен фонд на земи
собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.12.1962г., в който е обективирано решение на
Варненски селски народен съвет за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към ДПФ
земите бивша собственост на посочените лица, находящи се в землището на с. Звездица,
един от които е А.Ж.М.. Представено е и писмо от ДА „Архиви", в което във връзка със
запитване за докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС, и в което се сочи, че
няма комплектовани архивни единици само от докладни записки за ИК на ГНС, а след
извършена справка по съдържание на Протоколите на ИК на ГНС за периода 12.08.1970г. -
16.09.1970г. е установено, че в тях няма приложена докладна записка № 241/24.08.1970г. на
ИК на ВГНС.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено от в.л. инж. Ш.Х., кредитирано от първоинстанционния съд като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесния имот с актуален кадастрален номер,
съществува като такъв, възоснова на заповед № РД – 18-17/06.03.2015 г. и в КР е записан
на името на ответницата, която се е легитимирала като собственик пред административния
орган с титул за собственост – нот.акт. от 2009 г. Преди това имотът на ответницата е бил
част от общ имот, собствен на С. и Й. Георгиеви, който е бил разделен административно със
Заповед Заповед № РА – 120 от 12.12.2007 г.
4
През 2004 г. на основание Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител
на област с административен център Варна е одобрен план за новообразуваните имоти на
селищно образувание „Под село", землище с. Звездица, съгласно който новообразуван
поземлен имот № 830, с площ от 1942,25 кв.м., записан в регистъра на А.Ж.М., е при
граници: поземлени имоти - № 9540 - улица - Община; № 606 - Н.Г.Р.; № 605 - Ж.И.Д.; №
831 - Р.И.К.; № 829 - И.С.Я.; част от КВС без номер в ПНИ. Планът относно новообразуван
имот № 830 не е обжалван, от което следва, че е влязъл в законна сила след изтичане на
срока за обжалване на административния акт.
Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на област Варна е
одобрено изменението на ПНИ за имот 830. Административното производство е започнало
по молба на М.И.Д., който е представил проект. Съобразно проекта са образувани нови
имоти 900 и 899. Според проекта, за новообразуван имот 900 в регистъра е следвало да се
запише на М.Д.И. на основание НА № 172/1970г., а новообразуван имот 899 с площ от 798
кв.м., е следвало а се впише на наследници на А.Ж.М..
На основание Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на Район Аспарухово, се
формират два имота с № № 936 и 937, като имот № 936 с площ от 500 кв.м. е записан на С.
И. Г. и Й. Ж. Г. , а имот № 937 с площ от 500 кв.м. е записан на С. И. Г. и Й. Ж. Г. с
документ за собственост НА № 96, том XXXI, per. № 12607, дело № 9298 от 15.05.2007г. Със
Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Звездица, Община Варна, като ПИ с идентификатор 30497.505.937, с площ от 500 кв.м.
е записан в регистъра на Р.В.К., с НА № 110, том XXIII, per. № 8617, дело №
4904/16.05.2009г. на СВ-Варна.
Според заключението, ПИ 30497.505.937 попада с цялата си площ в границите на ПИ
505.830 по ПНИ, при първоначалното му одобряване през 2004г - /комбинирана скица №2
към СТЕ/. От заключението се установява още, че ПИ 30497.505.937, съответстващ на имот
№ 937, к.р. 505, формиран от имот № 900, от своя страна формиран от имот № 830, отговаря
на описания в нот. акт № 110/16.05.2009г. по местонахождение, площ и граници; попада и в
имота, описан в нот. акт № 96/14.05.2007г. и в нот. акт № 154/28.12.2006г., който от своя
страна е изготвен на основание нот. акт № 172/02.10.1970г. Вещото лице е установило
съвпадение на площта на имот пл. № 607 по КП-1981г. /с описана собственост в разписния
лист към КП- 1981г. - записан на М.И./ в стар имот № 124 по ПКП - записан на наследници
на А.Ж.М., по местонахождение /м. Екшелма/, запис в разписния лист-1981г. на М.И.,
попадащата площ от 1000 кв.м. в стар имот 124 по описани две граници в НА № 172/1970г. -
съседи Р.И. /по ПКП - стар имот 122/, блок на ДСЗ и пасище /по КВС - имот № 98/.
Имотът, признат с Решение № 640/13.09.1999г. на ПК-Варна, съответства на стар имот
№ 124. Съответствието е установено по местонахождение, приблизителна площ, вписване в
разписния лист и една граница /Р.И./. Следва заключението, че имот с идентификатор
30497.505.937 попада в границите на стар имот № 124, който е записан на наследниците на
А.Ж.М..
В първоинстанционното производство, не се установило, имотът собствен на М.Д.И. по
нот. акт № 172/02.10.1970г., с площ 1000 кв., м. „Екшелма", в землището на с. Звездица,
обш. Варна, да е бил внесен в ТКЗС.
5
От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че в ДА „Архив“ се съхранява
хелиографно копие на „План на парцелираните фондови земи на с. Звездица - Варненско",
изготвено 1930г. По графиката на този план вещото лице не е намерило съвпадение между
имота, описан в нот. акт на М.Д.И. – но акт № 172/02.10.1970г. и имотите по този план. При
изслушванетов съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че хелиографското копие не
служи за кадастрални нужди и от него не могат да се извлекат координати. Предполага, че е
направен с с друга цел.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, се
установява, че С.Й., познава Р., която е закупила имота през 2009г. от С. и Й.. Свидетелят
Й., няма впечетления за по-ранни времена, защото е закупил своя имот от същите
праводатели /третите лица помагачи на ответницата/. Свидетелства, че неговия имот и
процесния, преди покупката е бил общ с площ от около 1000 кв. м. разделени на две и
продадени като два отделни имота. В имота на свидетеля Й. останала къщата, а този на
ответницата бил празен. През 2013-14г. тя построила къща. Ответницата живеела извън
България, но за имота се грижила нейната майка, а когато била в страната, винаги отсядала
там. Свидетелят Й. имал ключ от къщата на съседите. Преди покупката на процесния
имот, в него имало лозе, което било премахнато, почвата облагородена, докарани 5-6
камиона с черна пръст, направена ливада, капково напояване. Ответницата построила тента
с площадка за игра. В градината засаждали зеленчуци. Почвата в двора, се обработвал с
фреза от наемни работници. Всички разходи по поддръжката на имота се поемали от Р..
Свидетелят Д. е очевидец на състоянието на имота преди 2009 г. Бил съсед на имота от
1995г., когато „бил на бай М.“, който идвал често там с жена си. Имало лозе, овошки и къща.
Около две хилядната година, в съдендите имоти имало ток, а „бай М.“ се включил в
кооперацията през 2005 г. и също прекарал ток. После М. продал имота на Т. и Б., които
били там за кратко време, няколко месеца през зимата. Б. прекарал вода като се включил в
общата кооперация После имотът бил закупен от С. и Й., които се задържали до 2009г.
И двамата свидетели не се чували някой да е оспорвал собствеността на ответницата или
на нейните праводатели преди образуването на настоящото производство.
Страните не спорят относно установените факти в първоинстанционото
производство. Спорът пред въззивният съд е правен. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост,
ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес да оспори
правото на собственост на ответника. За наличието на правен интерес, съдът следи
служебно в течение на цялото производство и при наличие на такъв, ответникът носи
доказателствената тежест да установи своето право на собственост.
От ответника е направено възражение за липса на правен интерес за ищеца от
предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. В конкретният случай,
ищецът обосновава правен интерес с твърденията, че 1. е наследник на А.Ж.М., на който с
Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато правото на собственост на
наследниците на А.Ж.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с
площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в местността „Екши Елма"; 2. че не е
завършила процедурата по възстановяване на собствеността, т.е. липсва Заповед по
пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от Решение № 42/05.03.1993г. на ПК-Варна, на
6
наследниците на А.Ж.М. е въззстановено права на собственост върху на нива с площ от
2.500 дка в терен по пар.4 на с. Звездица в местността „Екши Елма“.
За да е основателно възражението на ответницата за нищожност на решението, с което
ищеца обосновава правен интерес, следва да се установи, идентичност на имотите, които са
предмет на двете решения. Такова твърдение е направено от ответницата, но не е проведено
доказване, поради нито първоинстанционния съд, нито настоящия, могат да формират извод
основателност на възражението. Второто възражение, което се отнася до допустимостта на
иска е също възражение за нищожност, основано на твърдението за липсата на
компетентността на органа издал Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна. За разлика
от административното производство, в което материалната компетентност се доказва от на
административния орган издал акта, в гражданското съдопроизводство, доказателствената
тежест при инцидентното произнасяне се разпределя съобразно чл. 17, ал.2 от ГПК. Такива
указания първоинстанционният съд не е дал, съответно не е събрал доказателства и не е
формирал становище по това възражение.
От естеството на оспоравнето, чрез възражение за нищожност на Решение № 640 от
13.09.1999г. на ПК гр. Варна, поради липсата на материална предпоставка за издаването му
следва, съдът да изследва доказателства за наличието на предпоставките за образуване на
реституционно производство. Макар и да не е указана доказателствената тежест, съдът е
събрал доказателства и от тях се установява, че наследодателя на ищеца е притежавал в
собственост земя в землището на с. Звездица, точно в процесната местност.
Настоящият съд приема, че с възраженията за нищожност на акта, от който ищецът
обосновава правен интерес са недоказани, поради което в течение на цялото исково
производство, както и към настоящия момент е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск.
Относно неговата основателност:
Съгласно заключението на СТЕ имотът, описан в решенията Решение № 640 от
13.09.1999г. на ПК гр. Варна като нива с площ 2.5 дка находящ се в терен по Параграф 4 на
с. Звездица съответства на стар имот № 124 по местонахождение /м. „Екшелма"/,
приблизителна площ 1942 кв.м. вписана в разписния лист, като собствен на наследници на
А.Ж.М. и една граница – /Р.И./. Вещото лице е установило, че имот с имот с идентификатор
30497.505.937 попада в границите на стар имот № 124. От изложеното съдът приема, че е
процесният имот попада в границите на признатата за възстановяване собственост.
Първото, заявено от ответника придобивно основание е покупко-продажба.
Първоинстанционният съд е проследил движението на собствеността, достигайки до М.И.,
който през 1970 г. е закупил имот Ксати Иванова. Не е установено, как Ксати Иванова е
придобила собствеността. Първоинстанционният съд е приел, че заявеното от ответницата
придобивно е деревативно приобратателят не придобива собствеността, ако праводателя не
е собственик, поради което е извел извод, че ответницата не е доказала правото на
собственост основано на покупко- продажба. Въззивният съд възприема този извод като
правилен.
Спорът поставен пред въззивният съд е дали е дали ответницата е придобила процесния
имот по давност. На това възражение, ищецът противопоставя възражение, че давност не
7
тече до издаване на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като обосновава това
възражение с факта, че Решение № 640 от 13.09.1999 г. е постановено след промяната на
чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ през 1999г.
ПНИ на м. „Под село" е приет със Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен
управител на област Варна, която е влязла в сила по отношение на процесния имот, като
новообразуван поземлен имот № 830 с площ от 1942,25 кв.м. Този имот, в който попада
процесния е записан на наследници на А.Ж.М.. Към този момент, не е съществувало
решение Решение № 640 от 13.09.1999 г. на ПК и записването е възоснова на № 42 от
05.03.1993 г. на ПК, с което е възстановено правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници. С последващото изменение на ПНИ със Заповед №
РД- 06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на област Варна по молба на М.И.Д. от
имот 830 са образувани нови имоти - 900 и 899, а 830 е заличен, като имот 900 е записан на
М.Д.И. на основание НА № 172/1970г., а 899 е записан на наследници на А.Ж.М.. Имотът
на ищеца е бил индивидуализиран с ПНИ от 2004 г. От този момент, започва да тече
придобивна давност за всяко лице, което владее с намерение да свои. Съдът не приема
становището, че началният срок на давността, започва от Заповед постановена по реда на
Пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Не са направени възражения и не са представени доказателства, че
наследниците на А.Ж.М. са предприемали фактически или правни действия, с които да
отблъснат владението на праводателите на ответницата или на самата нея.
От свидетелските показания установява, че от 2004 г. фактическа власт върху имота е
осъществяват от третите лица помагачи, а след възмездната правна сделка през 2009 г. от
ответницата. Ответницата Р. Б. лично и чрез майка си е полагала грижи за имота от
закупуването му през 2009г. - веднага е предприела действия описани подробно в
първоинстанционния съдебен акт, които имат характеристиката на своене. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответницата е добросъвестен владелец, който е
придобил имота на възмездно правно основание без знание, че праводателят не е бил
собственик. Тази характеристика на добросъвестност по отношение на владението дава
право да придобие собствеността след изтиане на пет годишен срок от датата на сключване
на сделката. Исковата молба, с която се прекъсва давността е подадена на 14.05.2019 г.
По гореизложените съображения съдът намира за установено, че ответницата е
собственик на процесния имот по силата на давностно владение, упражнено лично от нея в
периода от сключване на сделката 15.05.2009 г. до изтичане на 5 годишен срок.
Поради съвпадане в правните изводи с първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски във въззивното производство и съобразно
представен списък, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени направените от
въззиваемата разноски в размер на 1000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
Потвърждава Решение № 876 от 21.02.2020 г. постановено по гр.д. № 7219 по опис на
ВОС за 2019 г.
Осъжда Т. В. Ж. , ЕГН **********, с адрес: с. Звездица, ул. „Млечен път" № 28 да
заплати на Р. В. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон" № 59, ет.6, ап.12
сумата от 1000 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9