Присъда по дело №202/2021 на Военен съд - София

Номер на акта: 3
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Полк.Ванко Димитров Ангелов
Дело: 20216100200202
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ
Съдебнис-на ГЕОРГИ СИМЕОНОВ Г.
заседатели:ст. серж. ПАВЛИН ЖЕЛЯЗКОВ
ЯЛЪМОВ
при участието на секретаря ТАМАРА Й. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ Наказателно дело
от общ характер № 20216100200202 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д А
№……..
В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, 08.03.2022 година, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала №
18, в открито съдебно заседание, Софийският военен съд в състав:
Председател: полковник Ванко Ангелов
Членове: 1. ст. серж. Павлин Ялъмов
2. с-на Георги Г.
при секретар Чернева и с участието на полковник Байданов – прокурор при
ВОП-София, разгледа НОХД № 202/2021 година по описа на СВС,
образувано по обвинителен акт срещу старшина ЕМ. В. ИВ. за извършване на
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предл. 3 от НК.
На основание чл.301, чл. 303 и чл.305 от НПК съдът

ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д И
1

Признава подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ., родена на ххх в гр. ххх
българка, българско гражданство, със средно образование, ххх, на длъжност
старши специалист, омъжена, неосъждана, адрес: гр. София, ж.к. ххх, лична
карта № ххххх, издадена на 01.08.2011 г. от МВР – гр. София, ЕГН
**********,

за ВИНОВНА в това, че

около 07.20 часа на 20.05.2020 година, в град София, на ул. „Банско шосе”
срещу № 128, при управляване на МПС – собствения си л.а.“Опел Корса“ с
рег.№ ххххх, в посока от град София към град Банкя, нарушила правилото за
движение на член 21 ал.1 от ЗДвП, който гласи: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място 50 км/час“, като
управлявала МПС-то си със скорост 66 км/час и след възприемане на
опасността за движението си – навлизане на пътното платно и предприемане
на пресичане от дясно на ляво по посоката на движението й на пешеходеца В.
Г. А., не намалила скоростта си, а вместо това предприела маневра завиване
наляво към пътната лента за насрещно движение и предизвикала ПТП като
блъснала с предна дясна част на автомобила си пресичащият пътното платно
пешеходец В. Г. А. и по непредпазливост причинила смъртта му, поради
което и на основание чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предложение 3 от НК и
при условията на чл.54 от НК я осъжда на 2 /две/ години лишаване от
свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяването от подсъдимата
старшина ЕМ. В. ИВ. на така наложеното й наказание с изпитателен срок от 4
/четири/ години.
На основание чл. 343г от НК вр. чл.343 от НК лишава подсъдимата
старшина ЕМ. В. ИВ. от право по чл. 37 т. 7 от НК да управлява МПС за срок
от 2 /две/ години.
Веществените доказателства - обект № 1 – външна част на странично
огледало, пластмасова, светло – сребриста на цвят, обект № 5 – кафяво
червеникава материя, обект № 6 – тъмни на цвят влакна с дължина 11 см.,
обект № 7 – парче от черна влакнеста материя с диаметър около 5 мм., след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожение поради липса на
потребителска стойност, веществените доказателства - обект № 2 и обект № 3
– чифт обувки с надпис „Хари“, обект № 4 – черна раница и мобилен
телефон, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на Д. СТ. АРС. и
веществените доказателства - 1 бр. CD-R и 1 бр. DVD-R с надпис върху тях
„Monrol Bulgaria“ и 2 бр. флаш памети с надпис „LG VSB Drive“ и „15 yedrs
in Bulgaria eventim.bg“, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на
ВОП-София.
2
На основание чл.189 от НПК осъжда подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ.
да заплати на всеки един от частните обвинители Л. В. ХР., Д. СТ. АРС., Арс.
Г. Арс., СТ. В. Г. и Л. Ас. В. разноските им за адвокатско възнаграждение на
повереника им сумите от по 600 /шестстотин/ лева на всеки един от тях.
На основание чл.189 от НПК осъжда подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ.
да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на
СВС съдебно-деловодните разноски в размер на 3435.02 /три хиляди
четиристотин тридесет и пет и 2 ст./ лева, както и 5/пет/ лева ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-десетдневен
срок пред Военно-Апелативен съд – град София.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 3/ 08.03.2022 ГОДИНА ПО НОХД №
202/2021 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД.

Съставът на Софийския военен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. е родена на ххх в град ххх българка,
с българско гражданство, със средно образование, старшина във ******, на
длъжност старши специалист, омъжена, неосъждана, адрес: гр. ********,
лична карта № ххххх, издадена на 01.08.2011 г. от МВР – София, ЕГН
**********.
Подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. е постъпила на военна служба във
военно формирование **** на 23.11.1994 година. По време на службата си е
заемала различни длъжности, като последно заема длъжност „разузнавач
специалист“. По време на службата си проявява професионализъм, старание и
точност. Изпълнява бързо, качествено и в пълен обем поставените й задачи.
Проявява инициативност, дисциплинираност и колективизъм. Коректна е в
отношенията си към началниците и колегите си. Проявява много добра
психическа устойчивост в стресови ситуации. По време на службата си е
награждавана девет пъти и има едно дисциплинарно наказание.
Подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. притежава свидетелство за
управление на МПС № **** от 15.10.2018 година, категория „В, АМ” и се
води на отчет в СДВР. За периода от 2008 година до 2020 година подсъдимата
старшина ЕМ. В. ИВ. има издаден през 2018 годна 1 /един/ фиш за нарушения
на разпоредбите на ЗДвП.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Сутринта на 20.05.2020 година подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ.
потеглила с личния си лек автомобил „******“ с рег. № ххххх от дома си в гр.
София, ж.к. „Надежда“ за местоработата си в.ф. *****. Управлявала
автомобила си и била сама в него. Около 07.20 часа подсъдимата управлявала
автомобила си и се движила по ул. „****“ с посока на движение от гр. София
към гр. Банкя. Движила се със скорост 66 км/ч въпреки, че в този участък бил
поставен пътен знак „В26“, който задължава водачите на МПС да се движат
със скорост до 50 км/ч., но подсъдимата умишлено нарушила това
правило.По пътя нямало движение на други автомобили. Светлината била
дневна, сухо пътно платно, ясна и отлична видимост. Пътното платно на ул.
„******“ в района на местопроизшествието било сухо, равно, покрито с
дребнозърнест асфалт, без неравности и наклони. Пътят е прав, двулентов с
непрекъсната линия. На 98 метра преди местопроизшествието, вдясно от
пътя, били 3 броя пътни знаци: „Б-3 път с предимство“, „В-27- забранен
престой и паркиране“ и „ Г-4 направо и надясно след знака“. На 60.6 метра, в
дясно от пътното платно, започва уширение на пътя, в дясно с пътна
1
маркировка за десен завой, както и поредица от диагонално паркирали леки
автомобили, като пътната маркировка вдясно, която в района на посочените
пътни знаци до уширяването е непрекъсната, в следващия участък е
прекъсната. На 7,9 м. има пътен подход с асфалтово покритие към оградения
двор на № **. Пътното платно в района на ПТП е с две ленти за движение, по
една за всяка посока с обща широчина 7,10 м., като лентата вдясно е 3,40 м., а
другата – 3,7 м. Вляво от пътното платно има паркинг за автомобили и на
него имало паркирани напречно коли.
В същото това време гражданското лице В. Г. А., който работил като
охранител във фирма „****“, с месторабота ул. „******“ № **, бил сменен от
своя колега свидетеля В. Ив. Н. и си тръгнал от местоработата си. В. А.
излязъл от сградата на фирмата си, преминал през двора и излязъл през
портала на фирмата. От там след десетина метра отишъл до пътното платно.
Пешеходецът В. А. бил в дясно от десния край на лентата за движение, на
разстояние от около 21 метра преди ориентира при огледа на
местопроизшествието. В момента, в който автомобилът, управляван от
подсъдимата, се е намирал на разстояние 34 – 35 метра преди мястото на
удара, пешеходецът А. предприел пресичане на платното за движение от
дясно на наляво спрямо посоката на движение на автомобила и със скорост от
5 км/ч. Водачката подсъдимата И. е възприела пешеходеца със закъснение от
0,47 секунди и е предприела маневра по смяна на лентата на движение,
отклонявайки автомобила в ляво по посоката на движението си. Не могла да
избегне пешеходеца и последвал удар от предна дясна част на автомобила, в
края на предната броня и десния калник в лявата страна на пешеходеца. Тъй
като удара от автомобила е настъпил под масовия център на тялото на
пострадалия той се наклонил към автомобила, главата му се е ударила в
челното стъкло и дясната колонка, след което е било отхвърлено напред, като
в първоначалния момент полетял над височината на автомобила. След
приземяването на тялото на пешеходеца на 5 - 6 метра преди линията на
ориентира при огледа на местопроизшествието, същото е започнало да се
плъзга по пътната настилка и се е установило на мястото описано в протокола
за оглед. На В. Г. А. са причинени следните травматични увреждания: закрита
черепно-мозъчна травма: охлузване и кръвонасядане в лявата слепоочна
област; оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; разкъсно-контузна
рана над дясното око; дребни охлузвания по дясната скула, дясната буза и
дясната повърхност на носа; разкъсно-контузна рана на брадичката в дясно;
кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво слепоочно;
субарахноидален кръвоизлив в ляво теменно слепоочно с пробив в мозъчните
стомахчета. Тежка гръдна травма: двустранно счупване на ребра; масивен
излив на кръв в гръдната кухина; разкъсване на дъгата на аортата; разкъсване
на дясното предсърдие и перикардната торбичка; контузия и разкъсвания на
белите дробове; Тежка гръбначно-мозъчна травма с отваряне на гръбначно-
мозъчния канал и пълно прекъсване на гръбначния мозък на ниво трети –
четвърти гръден прешлен. Коремна травма с кръвонасядане на капсулата на
2
левия бъбрек, поръхностни разкъсвания на черния дроб, контузия на
чреводържателя; излив на кръв в коремната кухина. Открито счупване на
лявата лакътна кост; разкъсно-контузна рана на дясното бедро; охлузвания,
кръвонасядания на гръдния кош, корема и крайниците; анемия на вътрешните
органи; шокови бъбреци, оток на мозъка и белите дробове. Причината за
смъртта на В. Г. А. е тежката гръдна травма с увреждания несъвместими с
живота, довела много бързо до развитие на остра дихателна и сърдечно-
съдова недостатъчност.Между получените травматични увреждания,
вследствие претърпяното ПТП и настъпилата смърт на В. А. е налице пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка. Установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и отговарят да са получени при процесното ПТП. Според
морфологията и локализацията на травматичните увреждания на А.,
съпоставени с деформациите по автомобила, е видно, че пострадалият е
ударен в лявата страна на тялото му, с предна дясна част на автомобила, в
края на предната броня и десния калник. Тъй като удара е настъпил под
масовия център на тялото на пострадалия, същото се наклонило към
автомобила, последвал е удар на гръдния кош в дясната колонка, при което е
получена тежката гръдна травма, която се явява и непосредствената причина
за смъртта, както и счупването на лявата лакътна кост. Главата на
пострадалия е продължила движението си, при което се е ударила в челното
стъкло, вследствие на което е получена черепно-мозъчната травма. След това
тялото е било отхвърлено напред и след приземяването, същото е започнало
да се плъзга по пътната настилка и се е установило на мястото описано в
протокола за оглед.Причина за ПТП-то са действията на водачката И., която е
преценила опасност със закъснение и е предприела действия по смяна на
лентата за движение, отклонявайки автомобила на ляво по посоката на
движение на пешеходеца. Тази й неправилна спасителна маневра не е
случайно деяние, тъй като има причинена смърт. Подсъдимата сама виновно
се е поставила в тази ситуация, тъй като се движила със скорост от 66 км/ч
вместо с разрешената скорост от 50 км/ч. При движение с разрешената
скорост от 50 км/ч в района на местопроизшествието и при предприемане на
аварийно спиране, подсъдимата е могла да избегне произшествието като не
може да установи автомобила преди мястото на ПТП, но ще осигури време на
пешеходеца да излезе от коридора на движение на автомобила, т.е.
автомобилът ще мине зад гърба на пострадалия. Като основна причина за
настъпване на удара между лекия автомобил и пешеходеца е предприетата
неправилна маневра завой наляво, а не аварийно спиране с продължаване на
праволинейното й движение. Подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. спряла
автомобила и веднага отишла до пострадалия А., за да му окаже помощ, но
същият не дишал и нямал пулс и бил починал. Мястото на удара от
автомобила върху пешеходеца по дължина на платното на движение е на
21,10- 21,20 м метра преди линията ориентира, а по широчина на 2,60 – 2,70
м в ляво от десния край на платното за движение на автомобила. Мястото на
3
удара е в лентата на движение на автомобила на подсъдимата. Скорост на
пешеходеца от 5.0 км/ч, отговаряща на придвижване със спокоен ход, като
направлението на движение пешеходеца било отдясно на наляво спрямо
посока на движението на автомобила под ъгъл от 840, като по този начин
тялото на пострадалия пешеходец е било с лявата си страна към автомобила.
Автомобилът към момента преди удара подсъдимата е отклонила в ляво под
ъгъл от порядъка на 80 и подсъдимата не е предприела спиране преди удара, а
скоростта на процесния автомобил в района на произшествието е била от
порядъка на 66 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел“ за
конкретните пътни условия и скорост от 66,00 км/ч е 44, 83 м. Опасната зона
за спиране на лек автомобил „Опел“ за конкретните пътни условия и скорост
от 50,00 км/ч е 29, 78 м. Подсъдимата е имала видимост към пешеходеца при
отстояние на автомобила й от 34.64 метра до мястото на удара. Тя е имала
възможност да възприеме пешеходеца в момента на навлизането му в лентата
за движение на автомобила. При скоростта си на движение от 66 км/ч тя не е
имала възможност да спре преди мястото на удара. Ако се беше движила с
разрешената скорост от 50 км/ч би имала техническата възможност да спре
автомобила си. При запазване на праволинейното си движение и при двете
скорости и предприемане на спиране тя е могла да предотврати
произшествието като пропусне пешеходеца да излезе извън коридора на
движение на автомобила, а автомобилът й да премине зад гърба на
пешеходеца. Подсъдимата, водачка на автомобила, при отклоняване на
масовия център на автомобила в дясно на разстояние 1 м. без да предприема
спиране и при скорост на движение от 66 км/ч, би могла да предотврати
удара, като е могла да извърши такава маневра. Тя е имала и възможност да
предотврати произшествието, като се отклони в дясно на разстояние от 1,0 м.
без да предприема спиране. След преминаването зад гърба на пешеходеца
водачката е имала възможност да възстанови движението си в лентата за
движение на разстояние от около 1,0 м от десния й край. Имало е възможност
и за предотвратяване на произшествието от страна на водачката на
автомобила при скорост на движение в района от 50 км/ч при своевременна
реакция и предприемане на спиране от нейна страна и запазване на
праволинейното движение на автомобила. И в този случай същата би могла да
предотврати произшествието, като премине зад гърба на пешеходеца.
В същото това време свидетелят капитан Д. Зл. Г. от в.ф. ******
пътувал с автомобила си по ул. „******“ с посока на движение към град
София. Като видял, че на пътното платно лежи човек и спрения автомобил
„******“ на подсъдимата старшина И., веднага спрял вдясно на пътя. Отишъл
до лежащия В. А. и проверил пулса му и на двете му ръце, но не усетил такъв.
Видял, че подсъдимата старшина И. видимо не е пострадала и се обадил на
тел. 112 и съобщил за ПТП-то. Около 07.40 часа на местопроизшествието
пристигнали екип на ОПП – СДВР и след тях и два екипа на Спешна помощ.
Медицинските лица констатирали смъртта на В. Г. А.. Подсъдимата старшина
ЕМ. В. ИВ. била изпробвана за алкохол с техническо средство Алкотест
4
„Дрегер 7510” № ARNА 0130 и за наркотици с Дрегер „Drug test 5000“
№0040, като и двете проби били отрицателни.
По описания начин подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. осъществила от
обективна и субективна страна състава на следното престъпление:
около 07.20 часа на 20.05.2020 година, в град София, на ул. „******”
срещу № **, при управляване на МПС – собствения си л.а.“******“ с рег.№
ххххх, в посока от град София към град Банкя, нарушила правилото за
движение на член 21 ал.1 от ЗДвП, който гласи: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място 50 км/час“, като
управлявала МПС-то си със скорост 66 км/час и след възприемане на
опасността за движението си – навлизане на пътното платно и предприемане
на пресичане от дясно на ляво по посоката на движението й на пешеходеца В.
Г. А., не намалила скоростта си, а вместо това предприела маневра завиване
наляво към пътната лента за насрещно движение и предизвикала ПТП като
блъснала с предна дясна част на автомобила си пресичащият пътното платно
пешеходец В. Г. А. и по непредпазливост причинила смъртта му
– престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предложение 3 от
НК.
Въз основа на приетата от съда фактическа обстановка, основаваща си
на доказателствата по делото и експертите заключения, от правна страна
съдът прецени, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, в
което е обвинена и призната за виновна.От обективна страна изпълнителното
деяние подсъдимата е осъществил чрез действия, изразяващи се в
управление на МПС в умишлено нарушение на правилата за движение по
пътищата – нарушила е правилото за движение на член 21 ал.1 от ЗДвП,
който гласи: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: в населено място 50 км/час“, като управлявала МПС-то си със скорост
66 км/час и след възприемане на опасността за движението си – навлизане на
пътното платно и предприемане на пресичане от дясно на ляво по посоката на
движението й на пешеходеца В. Г. А., не намалила скоростта си, а вместо това
предприела маневра завиване наляво към пътната лента за насрещно
движение и предизвикала ПТП като блъснала с предна дясна част на
автомобила си пресичащият пътното платно пешеходец В. Г. А. и по
непредпазливост причинила смъртта му.
От субективната страна е извършила деянието си по непредпазливост.
Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието
е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
5
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. В случая същата от субективна страна е извършил деянието си
при условията на чл.11 ал.3 пр.1 от НК - не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Гореизложената фактическа и правна обстановка се доказа от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, установеното в протокола за оглед
на местопроизшествието, експертните заключения и веществени
доказателства, както следва:
От заключенията на Съдебномедицинска експертиза на труп № Т-
48/2020 г., изготвена от съдебен лекар при ВМА - София се установява, че
причинените телесни увреждания на гр. лице В. Г. А. в резултат на
настъпилото ПТП са както изчерпателно и обективно са посочени в нея.
Заключенията на комплексната медицинска и автотехническа експертиза на
вещите лица д-р ***** Л., съдебен лекар от Отделение в „СМЕ”, ВМА, вещо
лице от списъка на СГС, инж. Ст. Кр. Д., магистър „Автотехническа
експертиза“, вещо лице от списъка на СОС и инж. ***** Е., вещо лице от
списъка на СОС за 2017 година. Установената от съда фактическа обстановка
напълно кореспондира със заключенията на вещите лица. Установява се, че
причинените телесни увреждания на гр. лице В. Г. А. в резултат на
настъпилото ПТП и механизма на получаването им са както са посочени от
експертите. Причина за смъртта на В. Г. А. е тежката гръдна травма с
увреждания несъвместими с живота, довела много бързо до развитие на остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Между получените
травматични увреждания, вследствие претърпяното ПТП и настъпилата смърт
на В. А. е налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка. В
съдебните заседания при разпитите им вещите лица категорично подържат
заключенията си и дават пълни и изчерпателни отговори на въпросите на
страните. Видно е , че скоростта на движение на лек автомобил „******“ с
рег.№ ххххх непосредствено преди удара е била 66 км/ч. Подсъдимата И.
преди удара не е предприела спиране. Липсват и спирачни следи при
произшествието преди удара. Опасната зона за спиране на управлявания от
подсъдимата автомобил при скорост от 66 км/ч е 44.83 метра, а в случай, че
същата беше управлявала автомобила с разрешена скорост от 50 км/ч.
опасната й зона за спиране щеше да бъде 29.78 метра. Разстоянието на което
се е намирал процесния автомобил при навлизане на починалия пешеходец на
пътното платно е било 34.64 м. От заключението на експертизата е видно, че
при своевременна реакция и предприемане на спиране от страна на
подсъдимата и запазване на праволинейното движение на автомобила, същата
е могла да избегне удара и да предотврати произшествието, като премине зад
гърба на пешеходеца.Подсъдимата е реагирала със закъснение от 0.48 сек. със
скорост от 66 км/ч. При тази си скорост от 66 км/ч. същата не е имала
възможност да спре и да предотврати удара. Причина за настъпилото ПТП са
действията на водачката на автомобила подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. -
тя е възприела опасността със закъснение и е предприела действия по смяна
6
на траекторията на движението си, отклонявайки автомобила си на ляво по
посока на движение на пешеходеца. Действията на пешеходеца гр. лице В. А.,
който е предприел пресичане на платното за движение на ул. „******“ на
неопределено за целта място, без да се съобрази с местонахождението и
скоростта на автомобила. Пострадалият пешеходец гр. лице В. Г. А. е
предприел пресичане на пътя на необозначено за целта място, като не е
изпълнил задължението си по чл.113 ал.2 вр. ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно да се
съобрази с приближаващият автомобил на И., към който е имал видимост.Той
е излязъл на платото за движение, създавайки по този начин опасност за
движението. Съдът обсъди заключенията на експертите и отговорите и
разясненията им по въпросите при разпита им и напълно ги кредитира.
Същите са специалисти по предмета на експертизата и заключенията им се
основават на материалите и доказателствата по делото.
Заключенията на вещото лице П.М., който е изготвил видео –
техническа експертиза. Съгласно заключението й на предоставените
видеозаписи не се наблюдава точно момента на сблъсъка между лекия
автомобил и пешеходеца. Наблюдава се преминаване на автомобила на
подсъдимата, като непосредствено след него са наблюдава плъзгане на тяло
по пътното платно.
Заключенията на вещите лица, изготвили съдебно – токсикологична
експертиза ******* и доц. д-р ******. В хода на разследването е била
назначена и извършена съдебно химико-токсикологична /токсикохимично/
експертиза, видно от заключението, на която в предоставената кръвна проба
на В. Г. А. не се установява наличие на алкохол, наркотични вещества и
психоактивни медикаменти. Подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. била
изпробвана за алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510” №
ARNА 0130 и за наркотици с Дрегер „Drug test 5000“ №0040, като и двете
проби били отрицателни. Видно от заключението в предоставената кръвна
проба на подсъдимата не се установява наличие на алкохол, наркотични
вещества и психоактивни медикаменти.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като конкретни,
точни, основани на доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и изготвени от лица, притежаващи специални знания.В
експертизата са посочили, че при движение с разрешената скорост от 50 км/ч
в района на местопроизшествието и при предприемане на аварийно спиране,
подсъдимата е могла да избегне произшествието като не може да установи
автомобила преди мястото на ПТП, но ще осигури време на пешеходеца да
излезе от коридора на движение на автомобила, т.е. автомобилът ще мине зад
гърба на пострадалия.Основна причина за настъпване на удара между лекия
автомобил и пешеходеца е предприетата маневра - завой наляво. Мястото на
удара е определено на база на анализа на приложените по делото
видеозаписи, които са подробно посочени в констатативната част на
експертизата. Във ВДС-тата се вижда, че автомобилът навлиза с левите си
гуми в лентата за насрещно движение след удара. Мястото на удара е в
7
лентата на движение на автомобила, управляван от подсъдимата.
Автомобилът след удара с предната си част е бил насочен вече към лентата за
насрещно движение. Мястото на удара вещите лица определят на база на
анализа на уврежданията по лекия автомобил, анализа на видеозаписите
относно мястото на приземяване на тялото на пострадалия преди да започне
да се плъзга по асфалтовата настилка и да се установи на мястото, описано в
протокола за оглед. Взето е предвид и неговия ръст и е извършена
компютърна симулация с програмен продукт „виртуал краш“, в който
програмен продукт са заложени всички познати формули в експертната
практика за изследване на ПТП при удар с пешеходец. Направен е числен
анализ за определяне скоростта на автомобила по метода на Шеерле и при
компютърната симулация, на база всичките обстоятелства, скоростта на
автомобила е определена на 66 км/ч. Вещите лица отбелязват, че по делото
няма данни за теглото на пешеходеца, но при методиката на изчисленията им
и в заключенията си, се основават на компютърната симулация и на
обективни и безспорни доказателства по делото - параметрите на процесния
автомобил, данните от огледа на местопроизшествието, записите на камерите
при ПТП-то. Възприели са метода на Шеерле, който възприема далечината на
отхвърлянето на тялото след удара и на негова основа се определя скоростта
на автомобила. Ако водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената, за
несъобразена скорост не би трябвало да се говори. Когато едновременно са
нарушени общите правила за безопасност на движението, каквито са
хипотезите в чл. 20 от ЗДвП и специалните, каквито са тези за въведените
забрани за превишаване на скоростта, визирани в чл. 21 ЗДвП, наказателната
отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма. При
транспортните престъпления обаче посоченият критерий не е достатъчен. Във
всички случаи следва да се въведе и критерият за причинната връзка.
Превишавайки посочените стойности, водачът на МПС винаги се поставя в
невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, които са послужили
житейски и експертно-научно обосновано за налагане на ограничението в
максималната скорост. Превишената скорост винаги представлява /съдържа в
себе си/ и несъобразена скорост. Затова първото условие за движение със
съобразена скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена
скорост.
Показанията на свидетелите кап. Д. Зл. Г. и В. Ив. Н. – свидетелите не са
преки очевидци на ПТП-то, но показанията им са в синхрон и потвърждават
всички останали гласни и писмени доказателства по делото.
В обясненията си подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. посочва, че около
07.20 ч., на 20 май 2020 г., пътувала за работа по ул. „******“ в посока Банкя.
Пътувала сама в колата си „******“ и някъде на около половин километър
след Института „Пушкаров“ се случил инцидента. Обяснява, че пътното
платно било сухо, асфалтова настилка. В района нямало дупки и неравности и
имала много добра видимост. Платното беше с две ленти за движение, по
една за всяка посока. В нейната посока, пред нея и нямало никакви коли, а в
8
срещуположната посока имало доста слабо движение.От дясната страна на
платното, на банкета, видяла фигура на мъж, на човек, който по нищо не
показвал, че иска да пресича. Главата си бил обърнал в срещуположната на
нейното движение посока. Когато го наближила на около 10-на метра, той
изведнъж хукнал и решил да пресича тичайки платното. Направил около 1-2
крачки и последвал удар. Ударила го с дясната страна на колата и тялото му
минало отдясно на колата и останало зад нея. Всичко се случило бързо, че
колата й още не започнала да спира въпреки, че натиснала спирачките
веднага. Спряла в своето платно и отишла да види да окаже помощ на човека.
Опитала се да го измести от платното, защото се притеснявала от други
движещи се коли, но бил твърде тежък. В това врече на отсрещната страна
спрял офицер, който не е от нейното подразделение и отивайки към нея тя му
казала да се обади на 112. Той се обадил и пристигнали линейки и полиция.
Подсъдимата твърди, че се движила с абсолютно съобразена скорост, с 40-50
километра в час. Заявява, че всичко станало много бързо и че се съмнявам
някой да би реагирал по-бързо в такава ситуация. Искрено съжалява за
случилото се, постоянно го изживява. Управлявала колата си и се движила в
средата на пътната си лента.Това е което дава като обяснения и се възползва
се от правото си по закон, да не отговаря на въпроси на прокуратурата,
повереника и съда. Съдът обсъди обясненията й и не ги кредитира, а ги
възприе като нейна защитна версия. Съдът не дава вяра, че тя се е движила с
разрешената скорост от 40-50 км/ч и че веднага е натиснала спирачките. Това
се опровергава от липсата на спирачни следи, установено с протокола за
местопроизшествие. Заключенията на вещите лица, основани на
доказателствената съвкупност по делото, опровергават подсъдимата за
скоростта й на движение. Пешеходецът видимо се е готвил да започне
пресичане на пътното платно и в много по ранен момент подсъдимата е
следвало да го прецени като опасност. Тя е имало тази видимост и е могла и е
била длъжна да стори това. Не е успяла да предотврати удара поради високата
си неразрешена скорост на движение.
В обвинителната си реч прокурорът поддържа обвинителния акт така,
както е внесен в съда. Излага фактическа обстановка идентична с
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт. Прокурорът твърди,
че подсъдимата с-на И. от обективна и субективна страна е извършила
престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Напълно
кредитира заключенията на изготвената авто-техническа експертиза, които се
потвърждават и от разпитите на вещите лица и свидетелите в съдебното
производство. Подсъдимата е управлявала МПС-то си със скорост от 66 км/ч,
която е по-висока от разрешените 50 км/ч в населено място. Същата след
възприемане опасност за движението, а именно навлизане на пътното платно
на пешеходеца А., не намалила скоростта си, а вместо това предприела
маневра завиване на ляво към лентата за насрещно движение и предизвикала
ПТП, като блъснала пресичащия пешеходец и причинила смъртта му.
Прокурорът пледира подсъдимата да бъде осъдена като й се определи
9
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, съобразно с тежестта на
извършеното от нея и липсата на критично отношение. На основание чл.37
ал.1 т.7 от НК подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за
срок от 2 години.
Повереникът на частните обвинители иска от съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Тя с поведението си е
причинила настъпване на ПТП като е допуснала нарушение на ЗДвП -
управлявала е автомобила си с превишена скорост и е извършила неправилни
действия по управлението му, като отклонила движението си в ляво и това е
станало причина за настъпване на удара. Напълно кредитира заключенията на
вещите лица, извършили комплексна съдебно медицинска и авто-техническа
експертиза. Заключенията на трите вещи лица са категорични,
безпристрастни и обосновани и са компетентно изготвени. Излага фактическа
обстановка като приетата в обвинителния акт. Подсъдимата е имала
възможност да мине зад гърба на пешеходеца намалявайки скоростта си което
тя не е направила. С оглед настъпилия тежък вредоносен резултат – смъртта
на пешеходеца А., повереникът пледира на подсъдимата да бъде наложено
максималното наказание предвидено от закона.
Защитникът пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна. Не се
съгласява с фактическата обстановка, възприета от обвинението. Посочва, че
заключенията на експертите не са задължителни за съда и, че твърдените от
него факти, доказани по делото, установяват съвсем различна фактическа
обстановка. Посочва, че прокурорът е приел, че пешеходеца А. е предприел
пресичане тичайки, а същевременно експертите приемат, че пешеходецът А. е
пресичал със спокоен ход със скорост от 5 км/ч. Това разминаване води до
съвсем различен механизъм на протичане на ПТП-то. По делото няма
доказателства с каква скорост е пресичал пешеходеца А. и оттук всяко
съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия. Вещите лица са
запълвали празнините по фактите с техни съждения и са приемали параметри
на ПТП-то, които не съществуват в кориците на делото. Пешеходецът А. е
предприел пресичането в нарушение правилата на ЗДвП. Защитникът
посочва, че има пет начина на пресичане на пътното платно от пешеходците –
бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно тичане и бързо тичане. В
заключенията си вещите лица са работили със средни стойности за спокоен
ход. Всяка една промяна на този периметър води до друг механизъм на ПТП-
то и други заключения на вещите лица. Променя се разстоянието до мястото
на удара с оглед скоростта на движение на пешеходеца. Вещите лица работят
с периметър 2.70 метра, а не с по-благоприятния параметър 2.60 метра.
Заключенията им са произволни и необосновани за скоростта на движение на
автомобила. По делото не е установено теглото на пострадалия пешеходец, а
това е основен параметър, от който да се установи скоростта на автомобила с
оглед отхвърляне на тялото му на 28 метра. Разликата от 15 килограма
теглото на пешеходеца, води до огромна грешка в определението скоростта
на автомобила. Ако експертите бяха приели, че пешеходеца А. е с 15
10
килограма по-лек, то тогава скоростта на движение на автомобила е 50 км/ч.
Компютърната симулация, с която са работили вещите лица, е с около 70
параметри. Изменението на всеки един от тях води до съвсем различно
заключение. Тази компютърна симулация по методите на Сирил е коректна
само за челен удар, а в случая не е така – ударът е кос, тангенциален.
Защитникът твърди, че пешеходецът е изминал не повече от 50 сантиметра по
пътното платно докато е настъпил удара, а момента за настъпване на
опасността е когато е пристъпил върху пътното платно. Пътят, който той е
изминал, не е този, посочен от вещите лица. От ВДС-тата – записа на камера,
е установено, че автомобила се е движил плътно в дясно на пътната си лента и
подсъдимата не е могла да извърши маневра завиване на дясно. В крайна
сметка защитника твърди, че експертизата е необоснована, и възникват
съмнения за нейната правилност. Скоростта на движение на подсъдимата не е
безспорно доказана и не може да се приеме, че тя е нарушила чл.21 от ЗДвП,
т.е. тя не се е движила с превишена скорост. Дори и да се приеме, че
скоростта й е превишена, това превишаване не е в причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. С оглед допустимата грешка в
заключенията на вещите лица, с оглед заложените параметри, нейната
скорост би могла да бъде и 57 км / ч. В случая няма спирачни следи за да се
определи точно скоростта й на движение. Пешеходецът става опасност за
движение от момента в който започне пресичане на пътното платно, а не
преди това. В случая е нямало съответните пътни знаци или други
обозначения, които да указват на водача на МПС за опасност от пресичащ
пешеходец. Пешеходецът А. е този, който е пресичал на неопределено за
целта място и сам се е поставил в ситуацията подсъдимата да не може да
спре. От пътно транспортната обстановка при произшествието е очевидно, че
пешеходецът е тръгнал да пресича тичайки. Ако той се е забавил поне 3
секунди подсъдимата е щяла да премине с колата си пред него. Счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин както от фактическа така и от
правна страна и на основание чл.304 от НПК моли съда да я признае за
невиновна. В случай, че съдът я признае за виновна, защитникът иска
наказанието й да се определи при условията на чл.55 от НК. Същата има
отлични характеристични данни, като водач на МПС повече от 12 години
няма нито едно наказание за нарушение правилата на ЗДвП. Иска
евентуалното й наказание да бъде лишаване от свобода от 3 месеца и на
основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Да бъде и
лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Подсъдимата се придържа към казаното от защитника й, съжалява за
случилото се и счита, че е реагирала правилно като шофьор - да завие наляво
за да избегне пешеходеца. Моли съда да я признае за невиновна.
Съдът обсъди защитната теза и не я възприе по следните съображения:
Съдът напълно възприема заключенията на вещите лица, потвърдени от
тях и в разпитите им в две съдебни заседания. Заключенията им се основават
на обективно установеното в протокола за оглед на местопроизшествието,
11
записите на видеокамерите, които по делото са приети като ВДС и всички
останали гласни и писмени доказателствени средства. Заключенията си
вещите лица използват специалните си знания и научно обоснован метод на
изследване и прилагане на компютърна симулация на ПТП-то. Същите
боравят с параметри, установени по надлежния в НПК ред, но ги разглеждат
не само сами за себе си, а и в тяхната съвкупност. Поради изложеното съдът
прецени, че техните заключения опровергават аргументите на защитата,
която изгражда защитна теза, разглеждайки събраните доказателства сами за
себе си, без тяхната взаимна връзка и в съвкупност.
Съдът се съгласява с обвинителната теза на държавното и частно
обвинение, но я отхвърля само в частта й за размера на наказанието. В случая
съдът не установи отегчаващи обстоятелства, а са налице само смекчаващи
обстоятелства. Поради това съдът прие да наложи на подсъдимата
минималното наказание, предвидено в закона. Тези обстоятелства, обаче, не
са многобройни и изключителни и съдът прецени, че не са налице условията
на чл.55 от НК, каквото евентуално искане прави защитата.
При определяне вида и размера на наказанието, както и степента на
обществената опасност на деянието и дееца старшина ЕМ. В. ИВ., съдът взе
предвид следните обстоятелства:
За престъплението по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предложение 3
от НК законодателят е предвидил на наказание от две до шест години
лишаване от свобода и на основание чл. 343г от НК вр. чл.343 от НК
лишаване от право по чл. 37 т. 7 от НК да управлява МПС.
Съгласно чл.36 ал.1 от НК наказанието се налага с цел да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно чл.54 ал.1 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.В
настоящия случай съдът не констатира изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко.
Съгласно чл.66 ал.1 от НК когато съдът налага наказание лишаване от
свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не
може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с
12
повече от три години.
Настоящият съдебен състав констатира следните обстоятелства за да
определи наказанието на подсъдимата:
СМЕКЧАВАЩИ: чисто съдебно минало, отлични характеристични
данни, реакцията на подсъдимата веднага след произшествието и стремежа й
по най-бързия възможен и адекватен начин да окаже помощ на пострадалия.
Същата е дисциплиниран водач на МПС и за дълъг период от време има само
едно наказание за нарушение по ЗДвП. Пешеходецът гр. лице В. А. е
предприел пресичане на платното за движение на ул. „******“ на
неопределено за целта място, без да се съобрази с местонахождението и
скоростта на автомобила. Не е изпълнил задължението си по чл.113, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно - да се съобрази с приближаващият автомобил на
И., към който е имал видимост.Той е излязъл внезапно на платото за
движение, създавайки по този начин опасност за движението, което също е
смекчаващо обстоятелство по отношение наказателната отговорност на
подсъдимата.
ОТЕГЧАВАЩИ: съдът не констатира такива.
Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание на
подсъдимата и несъобразяване с правилата за движение, установени в ЗДвП и
ППЗДвП.
При превес на смекчаващите обстоятелства и при условията на
основание чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимата минималното
наказание за престъплението по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 предложение
3 от НК в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода.
Съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода под три
години.Подсъдимата не е осъждана. Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената, не е необходимо тя
да изтърпява наказанието си ефективно. Съдът съобрази, че подсъдимата не е
осъждана, тя е извършила непредпазливо престъпление и горепосочените
смекчаващи обстоятелства, както и безукорното й поведение след деянието.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването от подсъдимата
старшина ЕМ. В. ИВ. на така наложеното й наказание с изпитателен срок от 4
/четири/ години.
С оглед разпоредбата на чл. 343г от НК съдът намери, че подсъдимата
следва да бъде лишена от правото да управлява моторно превозно средство за
определен срок, който да се явява справедлив с оглед на тежестта на
допуснатите от нея нарушения на правилата за движение по пътищата и
причинената по непредпазливост смърт на пешеходеца. За периода от 2008
година до 2020 година подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ. има издаден през
2018 годна 1 /един/ фиш за нарушения на разпоредбите на ЗДвП.На основание
чл. 343г от НК вр. чл.343 от НК съдът лиши подсъдимата старшина ЕМ. В.
ИВ. от право по чл. 37 т. 7 от НК да управлява МПС за срок от 2 /две/
години.
13
Съдът постанови веществените доказателства - обект № 1 – външна част
на странично огледало, пластмасова, светло – сребриста на цвят, обект № 5 –
кафяво червеникава материя, обект № 6 – тъмни на цвят влакна с дължина 11
см., обект № 7 – парче от черна влакнеста материя с диаметър около 5 мм.,
след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожение поради липса на
потребителска стойност, веществените доказателства - обект № 2 и обект № 3
– чифт обувки с надпис „Хари“, обект № 4 – черна раница и мобилен
телефон, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на Д. СТ. АРС. и
веществените доказателства - 1 бр. CD-R и 1 бр. DVD-R с надпис върху тях
„Monrol Bulgaria“ и 2 бр. флаш памети с надпис „LG VSB Drive“ и „15 yedrs
in Bulgaria eventim.bg“, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на
ВОП-София.
На основание чл.189 от НПК осъди подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ.
да заплати на всеки един от частните обвинители Л. В. ХР., Д. СТ. АРС., Арс.
Г. Арс., СТ. В. Г. и Л. Ас. В. разноските им за адвокатско възнаграждение на
повереника им сумите от по 600 /шестстотин/ лева на всеки един от тях.
На основание чл.189 от НПК осъди подсъдимата старшина ЕМ. В. ИВ.
да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на
СВС съдебно-деловодните разноски в размер на 3435.02 /три хиляди
четиристотин тридесет и пет и 2 ст./ лева, както и 5/пет/ лева ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

град София
23.08.2022 година


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



14
Съобщи за изтекли лични данни