№ 3588
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203153 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Л. Ц., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-513-07-60020 от 10.10.2022 г., издадено от Началник
в 07 РУ-СДВР, с което за нарушение и на основание чл.45, ал.2, вр. чл.8, ал.4 от Закона
за закрила на детето на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати редица съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска отмяна на издаденото НП. Сочи се, че жалбоподателят не
отговарял за пропускателния режим в дискотеката и не притежавал нито едно от
изброените качества в чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето. Претендира се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на наказателното
постановление. Счита, че нарушението не се доказвало, нямало доказателства и
жалбоподателят да е управител на процесното заведение, както и да е притежавал
някое от изброените качества в чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето. Не претендира
разноски по делото.
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде оставена
без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Посочва, че именно жалбоподателят Ц. е имал задължение да не допуска деца в
1
управлявания от него обект от 22:00 часа до 06:00 часа, а качеството му на управител
се доказвало от публичната информация в Търговския регистър. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения
срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по
делото е надлежно образувано пред РС-София, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2022 г. полицейски служители при 07 РУ-СДВР, сред които свидетелите
А. А., К. М. и П. Г., извършвали проверки в град София, ж.к. „***“ в различна
дискотеки за наличие на непълнолетни лица след 22:00 часа. Около 02:00 часа на
25.08.2022 г. в дискотека /бар-клуб/ „*****“, стопанисвана от фирма „*****“ ООД,
ЕИК ****, находяща се в гр. София, ж.к. „***“, ул. „******, по-известна като клуб
„***“, били установени без родител или пълнолетно дееспособно лице за придружител
непълнолетните лица К. Г. Ч. на 16 години, И. К. П. на 16 години, Г. В. К. на 16
години, М. М. Г. на 16 години, Д. Г. Г. на 17 години и И. И. Т. на 17 години. Управител
на горепосочената дискотека бил жалбоподателят И. Л. Ц., който имал законовото
задължение да не допуска в управлявания от него обект след 22:00 часа без родител
или пълнолетно дееспособно лице за придружител непълнолетните лица. Изброените
непълнолетни лица били отведени в районното управление и след това предадени на
родителите им, като били снети и обяснения от тях. В дадените сведения едно от
непълнолетните лица посочило, че с представянето на личната карта давали по 20 лева
на охраната и така ги пускали в дискотеката.
Предвид така направените констатации свидетелят А. съставил срещу управителя
на заведението И. Л. Ц. АУАН № 275580 от 08.09.2022 г. за нарушение на чл.45, ал.2,
вр. чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето. Актът бил подписан от актосъставителя и
двама свидетели, след което бил предявен на нарушителя, а той го подписал с
възражения, че към момента на проверката не бил уведомен за констатираните
нарушения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и
въз основа на него издал атакуваното понастоящем наказателно постановление № 22-
513-07-60020 от 10.10.2022 г., с което за нарушение и на основание чл.45, ал.2, вр. чл.8,
ал.4 от Закона за закрила на детето на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на
2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите А. А., К. М., П. Г. и А. А., както и от приложените по
делото писмени доказателства. Свидетелката М. е категорична, че на процесната дата
2
са извършили проверка, при която в процесната дискотека били установени
непълнолетни лица без придружител, които по-късно били предадени на родителите
им. Свидетелката не е влизала в самата дискотека, но категорично заявява, че
непълнолетните лица са били изведени именно от дискотека „***“ от нейни колеги
полицейски служители.
Свидетелят А. А. изцяло потвърждава думите на колежката си и подробно описва
как на процесната дата извършвали проверки в дискотеки в ***, като техни колеги
били влезли в дискотека „***“ и след това извели от там няколко на брой
непълнолетни лица. Поради това впоследствие бил съставен акт на управителя на
дискотеката.
Свидетелят П. Г. е поредният, който потвърждава за извършената проверка и
установените непълнолетни лица в дискотека „***“, които били изведени от негови
колеги и предадени именно на Г..
Свидетелят А. А. нямаше конкретен спомен за тази проверка, но заяви, че често
правели подобни проверки и може би е участвал и при тази.
Показанията на четиримата свидетели са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те напълно кореспондират
с описаното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП, както и с приложените по делото писмени доказателства. Макар никой от
четиримата свидетели да не е влизал лично в дискотеката при проверката, то тримата
от тях, които си спомнят за случая, категорично потвърждават, че непълнолетните лица
са били установени и изведени именно от дискотека „***“. С оглед на това съдът
приема за категорично доказано, че непълнолетните лица са се намирали точно в тази
дискотека.
Относно обстоятелството, че жалбоподателят И. Л. Ц. е управител на дискотеката,
същото се доказва от публичната информация в Търговския регистър, от която е видно,
че юридическото лице „*****“ ООД, ЕИК ****, което стопанисва дискотека /бар-клуб/
„*****“, по-известна като клуб „***“, се управлява заедно и поотделно от
жалбоподателя И. Л. Ц. и лицето Н. Н. А., като и свидетелят А. заяви, че в работата си
като районен инспектор познавал жалбоподателя И. Л. Ц. като управител на
процесната дискотека. Предвид на изложеното и с оглед това, че всеки от двамата
управители може да представлява дружеството и самостоятелно, то жалбоподателят И.
Ц. е годен субект на административнонаказателната отговорност.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установено описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
3
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. чл.314, ал.1 НПК, намира следното
от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част
на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити,
предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието
на нарушителя и подписан от него, следователно нарушителят е бил запознат с
неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като направи
писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение
съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и
съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени
процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване
правото му на защита. Материалната компетентност на наказващия орган се
установява от наличната по преписката Заповед № З-21015/02.12.2009 г. на Директора
на СДВР.
Разпоредбата на чл.45, ал.2, вр. чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето забранява
на управител на търговски обект да допуска между 22:00 часа и 06:00 часа дете в
управлявания от него обект в нарушение на чл. 8, ал. 4, тоест когато детето е на
възраст между 14 и 18 години и е без родител или пълнолетно дееспособно лице за
придружител. По делото категорично се установи от обективна страна, че около 02:00
часа на 25.08.2022 г. в дискотека /бар-клуб/ „*****“, находяща се в гр. София, ж.к.
„***“, ул. „******, по-известна като клуб „***“ - с управител жалбоподателят Ц., са се
намирали непълнолетните лица К. Г. Ч. на 16 години, И. К. П. на 16 години, Г. В. К. на
16 години, М. М. Г. на 16 години, Д. Г. Г. на 17 години и И. И. Т. на 17 години, които
не били придружавани от техни родители, настойници, попечители, полагащи грижи
за тях или натоварени от посочените лица пълнолетни, дееспособни лица за техни
придружители. Нарушението е формално и е довършено с факта на присъствие на
непридружавано непълнолетно лице в заведение, след 22:00 часа.
От субективна страна е налице виновно поведение, тъй като законодателят не е
предвидил изискване за наличие на пряк умисъл, тоест деянието може да е и
непредпазливо. В случая нарушителят, в качеството му на управител на дискотеката е
имал законовото задължение да не допуска непълнолетни лица в заведението след
22:00 часа без родител или пълнолетен придружител, съзнавал е това свое задължение,
тъй като незнанието на закона не е извинително, обективно е имал възможност да
извършва проверка на документите за самоличност, за да не допуска в дискотеката
4
непълнолетни лица, но не го е сторил.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че е бил осъществен от обективна и
субективна страна съставът на нарушението по чл.45, ал.2, вр. чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето.
Неоснователни са възраженията на защитника, че нарушението не се доказвало,
нямало доказателства и жалбоподателят да е управител на процесното заведение, както
и да е притежавал някое от изброените качества в чл.8, ал.4 от Закона за закрила на
детето. Както беше посочено по-горе, нарушението категорично се доказва от
разпитите на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства. Качеството
управител се извежда от справката в Търговския регистър и показанията на свидетеля
А., като жалбоподателят може сам да представлява дружеството, тоест може да е
субект на отговорността. Същият има качеството на управител на обекта, в който са се
намирали непълнолетните лица и това е достатъчно за ангажиране на неговата
отговорност, тоест не е необходимо той да има качеството на родител, настойник и т.н.
Тези лица носят отделна отговорност на самостоятелно основание по чл.8 от Закона за
закрила на детето, а тук връзката с посочения член е за да покаже, че непълнолетните
лица не са били придружавани от родител и друго пълнолетно лице, но отговорността
по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето е именно за управителя на обекта, който е
допуснал непълнолетните вътре без такъв родител или придружител.
Съгласно нормата на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, който допусне от
22:00 часа до 06:00 часа дете в управляван от него търговски обект в нарушение на
чл.8, ал.3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева, а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лева.
Наложеното наказание глоба е в минимален размер от 2000 лева, поради което съдът
не може да го намалява повече.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН – такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното
лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални
нарушения“. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в Закона за закрила на детето задължения на физическите и
5
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл.28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение на
жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаване
сигурността на представител на особено уязвима група – деца, като се касае не за
стандартно заведение, а за дискотека, където се употребяват алкохол и други
субстанции (т.е. вредна среда), поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
нарушението следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай. Освен това трябва да се подчертае, че в дискотеката са били
установени не едно, а цели шест непълнолетни лица, което прави деянието такова със
завишена степен на обществена опасност, тоест не става въпрос за инцидентно
недоглеждане при осъществяване на пропускателния режим в дискотеката, а за
тенденциозно отношение да се нарушава законът и да се допускат непълнолетни лица,
като дори има данни, че това е ставало с цел набавяне на имотна облага от „уж“
осъществяващите контрол на входа на дискотеката.
В посочения по-горе смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно:
Решение № 312 от 18.01.2022 г. по КНАХД № 9206/2021 г. по описа на АССГ, VII-ми
касационен състав; Решение № 113 от 07.01.2019 г. по КНАХД № 10600/2018 г. по
описа на АССГ, X-ти касационен състав; Решение № 4151 от 10.12.2010 г. по КНАХД
№ 5759/2010 г. по описа на АССГ, VI-ти касационен състав и др.
С оглед на изложеното, то наказателно постановление се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
6
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в размер на 100 лева,
тъй като бяха проведени три открити съдебни заседания, бяха разпитани четирима
свидетели и събирани писмени доказателства, като юрисконсулт се яви във всяко едно
от съдебните заседания, тоест юрисконсултското възнаграждение не следва да е в
минимален размер.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-513-07-60020 от 10.10.2022
г., издадено от Началник в 07 РУ-СДВР, с което за нарушение и на основание чл.45,
ал.2, вр. чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето на И. Л. Ц., ЕГН ********** е
наложена „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Л. Ц., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7