Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова,
като разгледа въззивно гражданско дело № 1336 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Гранична
полиция“-МВР срещу решение №722 от
17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 13881 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 33-ти състав, с което е осъдена ГД „Гранична полиция“-МВР да заплати на Д.Д.Д. ЕГН **********, сумата от 1280,09лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 193 часа, за периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 29.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 178, ал. 1, т.3, ъвв връзка с чл. 187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и сумата от 319,61 лева, представляваща направените в производството
пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лева, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена
осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени
държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ. Посочва, че неправилно
съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и
чл.3, ал.3 от Наредба №81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в посочената наредба
липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд
в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение
на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не може да
намери приложение нормата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Д.Д.Д. твърди в исковата си молба,
че за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е полагал труд на длъжността
„младши инспектор“ в ГПУ- Летище Варна, при РДГП-Аерогари, която е на
структорно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР, като ищецът е
със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1288 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1472,18 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 184,18
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като
дължимата сума е в размер на 1198,91 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответната
страна ГД
„Гранична полиция” МВР депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва,
че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва
предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Твърди, че през целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в
точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа
и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лева.
Не се спори между страните,
а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК от първата инстанция е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на възникнало
служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд като младши инспектор в ГПУ- Летище Варна, при РДГП-Аерогари, - структорно подразделение към
Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР срещу задължението на работодателя да му
заплаща уговорено трудово възнаграждение.
От приобщените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22 часа и 6 часа, времето на
разположение и положен труд по време на официални празници и платежни бележки
за посочения период се установява, че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за месец юли 2016г. –64 ч., за м.август 2016г.–16 ч., за м. септември 2016г. – 64 ч.; за
м.октомври 2016г. – 16 ч.; за м.ноември,2016г. – 48 ч., за м. декември 2016г. –
48ч., за м. януари 2017г. – 48 ч., за м. февруари 2017г. – 40 ч., за м.
03.2017г. – 48 ч., за м. 04.2017г. – 48 ч., за м.07.2017г. – 48 ч., за м.
08.2017г. – 32 ч., за м. 09.2017г. – 32 ч.; за м.10.2017г.-24ч., за м.
11.2017г. – 48 ч., за м. 12.2017г. – 56 ч., за м. 01.2018г. – 56 ч., за м.
02.2018г. – 40 ч., за м. 03.2018г. – 40 ч., за м. 05.2018г. – 8 ч., за
м.06.2018г. – 48 ч., за м.07.2018г. – 72 ч., за м. 08.2018г. – 56 ч., за м.
09.2018г. – 56 ч., за м.10.2018г. – 48ч., за м.12.2018г. – 40 ч., за м.
01.2010г. – 48 ч., за м. 02.2019 г. – 48 ч., за м. 03.2019г. – 48 ч., за м.
04.2019г. – 16 ч., за м.05.2019г. – 40 ч., за м.06.2019г. – 56 ч.
От заключението на
проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се
установява следното: за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1400 часа, нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 593
часа; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца
не са заплати 193 часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 1280,09 лева.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на
държавните служители в МВР се урежда от закона, който в член 178, алинея 1,
точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен
вестник“ брой 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член
31, алинея 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана
в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид
разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и въведената от законодателя императивна
забрана при никакви условия никакви признаци не могат да бъдат основание за
неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на привилегии.
Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората
при упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за
участие в обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги
конкретен и засяга конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в
по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни
обстоятелства. Обратното разбиране в конкретния казус би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че ищецът за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил 1400 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1 593 часа При това положение и положеният от ищеца
извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 193 часа,
като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в
размер на 1280,09 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
В обжалваното решение
Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат и решението като
правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и
на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 722 от 17.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 13881 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и трети състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.