МОТИВИ към Присъда
№ 13/04.07.2019г.
по НОХД № 161/2019г. по описа на РС-Исперих
Районна прокуратура – Исперих е обвинила:
Д.Н.Н., ЕГН: **********,***,
в това, че на
29/30.01.2019 година, в с.Свещари, обл.Разград, от личния си профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ се заканил на другиго – Е.Х.А. ***, с убийство и
това заканване би могло да възбуди у Е.А. основателен страх от осъществяването
му – престъпление по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Н.
в производство за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Съжалява за постъпката
си.
Защитата на подсъдимия,
в лицето на адв.Т.М. ***, пледира за налагане на наказание в условията на чл.
55 НК, като бъде заменено наказанието „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“
за срок около 8-10 месеца.
Представителят
на РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за
осъдителна присъда в условията на чл. 55 НК, като бъде заменено наказанието „лишаване
от свобода“ с наказание „пробация“ за срок около 8-10 месеца.
Конституираният
частен обвинител Е.Х.А., чрез процесуалния си представител адв.Алкин Моллов от
АК – Разград, пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване
от свобода“ в размер около средния – 3г., с приложение на чл. 66 НК –
изпитателен срок в размер на 5 години.
При водено съкратено съдебно следствие, в условията на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът ползвайки самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствена
част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.
Подсъдимият Д.Н. е роден на ***г***,
бълг.гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият и
св.Е.Х.А. се познавали, въпреки че живеели в различни населени места. С присъда
№ 8/15.03.2018г. по НОХД № 2016/2017г. на РС - Кубрат, влязла в сила на
02.04.2018г., бащата на подсъдимия Н.Н. Мустафа бил осъден за извършено деяние
по чл. 210 ал. 1 т. 4, във вр. с ал. 1 НК на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, за това, че възбудил и поддържал заблуждение
у св.Е.Х.А. и с това му причинил имотна вреда.
На
29/30.01.2019г. подс.Н. ***. Станало му мъчно за баща му, който по това време
изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ по цитираната присъда в затвор и
решил да отмъсти за това на св.Е.А.. Влязъл в профила си в социалната мрежа
„Фейсбук“ и изпратил на св.Е.А. съобщение със следното съдържание: „Много
поздрави на теб, един ден ще се срещнем с теб насаме, аз не съм Н., щете убия
един ден, обещавам ти“. По същото време св.А. бил у дома си и влязъл през
преносимия си компютър в профила си във „Фейсбук“. Видял съобщението, изпратено
му от подсъдимия и се уплашил много. Извикал сина си А.Х., който също прочел
заканата, отправена от подсъдимия.
На следващия
ден св.Е.А. се срещнал адвокат и подал сигнал за случилото се в полицията.
Междувременно, тъй като свидетелят много се притеснил от отпванета му закана,
вдигнал кръвно налягане, станал напрегнат, получил главоболие и посетил лекар –
психиатър, който му изписал лекарства.
Изложеното се
установява от писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите Е.А.
и А.Х., както и от направения превод от турски на български език на съобщение
във „Фейсбук“.
Данните относно личността на подсъдимия съдът прие за установени от
писмения доказателствен материал – Биографична справка, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост.
По отношение на деянието по чл. 210 ал. 1, т. 2, във вр с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.26 ал. 1 от правна
страна съдът приема обвинението за ДОКАЗАНО по отношение и на двамата подсъдими.
Авторството на престъплението се установява категорично от самопризнанията на подсъдимия,
които кореспондират и се подкрепят от събраните в досъдебното производство
писмени и гласни доказателства.
Така с деянието си подсъдимият Д.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144
ал. 3, във вр. с ал. 1 НК: на 29/30.01.2019
година, в с.Свещари, обл.Разград, от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“
се заканил на другиго – Е.Х.А. ***, с убийство и това заканване би могло да
възбуди у Е.А. основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.
144 ал. 3, във вр. с ал.1 от НК
От
обективна страна, елементите изпълнителното деяние са налице –
подс.Н. е отправил писмени закани спрямо
св.А. чрез социалната мрежа „Фейсбук“ – че
ще го убие един ден, когато го срещне. Заплахите са именно с извършване на престъпление против
личността на св.А. – убийство, с което е осъществен и
квалифицирания състав на ал.3 от чл.144 от НК. Тези писмени закани
са били реални, възприети са от пострадалия и свидетелите и са възбудили
основателен страх у него за
осъществяването им.
От субективна
страна, подсъдимият е действал със знание за общественоопасния характер на
извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните
последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение,
при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на
престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия
на подсъдимия. Същият е съзнавал, че с думите и действията си може да
предизвика основателен страх у св.А., но въпреки това ги е написал именно с цел
да го сплаши.
Предвид
изложеното съдът признава подс.Д.Н.
за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от
обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и
следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента
на обществена опасност на личността си, наказание. При определяне на същото
съдът отчете висока обществена опасност на деянието, предвид неговия обект –
засяга личната свобода на гражданите. Подобно поведение е обществено
неприемливо и укоримо. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства са
чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст, действал е под влияние
на емоции – тъга по близък родственик - баща. Съдът не счита, че така
изброените смекчаващи вината обстоятелства са изключителни или многобройни по
смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1 т.
2 б.“б“ НК за замяна на наказанието.
За
извършеното от подсъдимия Д.Н.
престъпление по чл. 144 ал. 3, във вр. с
ал.1 НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до шест години. Отчитайки предходното, съдът му
налага наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства над
минимума: “Лишаване от свобода” за срок от за срок от 6/шест/ месеца, като на основание чл.373 ал.2 от НПК,
във вр. с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета
до размера на 4 /четири/ месеца. Така определеното наказание подс.Д.Н. не следва да изтърпи ефективно -
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъденият не е наложително
да изтърпи наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимите и ще
бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Д.Н. да заплати по о по сметка на
държавния бюджет за разноски в хода на наказателното производство общата сумата
от 15.00 лева по сметка на ОД МВР -
Разград.
По изложените
съображения, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен
от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: