Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155
гр.Габрово,7.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
открито заседание на осми юни две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря..В.Григорова
и в присъствието на прокурора Александър Александров, като разгледа
докладваното от съдия Топалова гр.д. № 7 по описа за 2017 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се
твърди, че на 11.06.2010 г. било образувано досъдебно производство -следствено
дело № 21/20Юг. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
гр.Габрово срещу К.Н.В. за престъпление по чл. 133 от НК.С Постановления от
02.12.2010. на следовател в ОСлО на Окръжна прокуратура гр.Габрово по
посоченото досъдебно производство, ищците К.Н.В. и П.Д.В. били привлечени като
обвиняеми за това, че за времето 09.00ч.- 11,ООч. на 1 1.06.2010г. в имота си в
местността „Манга", парцел № 045016 в гр.Дряново, обл.Габрово не
осъществили достатъчно контрол върху дворното си куче, порода „Немско овчарско
куче" с име „А." и по непредпазливост допуснали причиняване на тежка
телесна повреда, изразяваща се в „осакатяване/загуба на по-голямата част/ на
дясната ръка на С.Т.Й. - престъпление по чл. 133 предл. 1 от НК. С
постановленията от 02.12.2010 г. на двамата обвиняеми е взета мярка за
неотклонение „подписка".На 17.02.2011 г. Районна прокуратура гр.Габрово
изготвила обвинителен акт против К.Н.В. и П.Д.В. и същият е внесен за
разглеждане в Районен съд Дряново, където е образувано НОХД № 37/2011г. По
делото били проведени шест открити съдебни заседания, като представителят на
прокуратурата поддържал обвинението и пледирал за осъдителна присъда. На
21.12.2011 г. Районният съд в гр. Дряново постановил Присъда № 99 , с която
ищците били признати за виновни по повдигнатото обвинение и всеки от тях осъден по на три месеца лишаване от свобода,
като изпълнението било отложено на основание чл.66 ал. 1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.Присъдата била обжалвана от
ищците пред Окръжен съд Габрово, където било образувано ВНОХД № 1/2012г. По
делото били проведени три съдебни заседания със събиране на нови доказателства.
Представителят на окръжна прокуратура заел становище, че обвинението е
недоказано, но не го оттеглил. С Присъда № 80/23.05.2012г. окръжният съд
отменил постановената от районния съд присъда в осъдителните й части, вместо
което ищците били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им
обвинение.
Против постановената от
окръжния съд присъда била подадена касационна жалба от конституирания по делото
частен обвинител пред ВКС. Образувано бил наказателно дело 1194/2012 г. на ВКС.
В проведеното съдебно заседание представителят на прокуратурата изразил
становище за основателност на жалбата. С Решение № 399/16.10.2012 г. ВКС
отменил присъдата по ВНОХД № 1/2012г. на ГОС и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.При новото
разглеждане на делото, образувано с номер ВНОХД 160/2012 г. на ГОС били
проведени две съдебни заседания и на 09.01.2013 г. окръжният съд постановил
Присъда № 1/09.01.2013г., с която е отменил постановената от районния съд
присъда в осъдителните й части, вместо което ищците отново били признати за
невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Прокурорът от окръжна
прокуратура изразил становище, че позицията му относно вината на двамата
подсъдими е разколебана, но изрично посочил, че поддържа обвинението и че няма
да го оттегли.Присъдата отново била обжалвана пред ВКС от частния обвинител. С
Решение № 286/21.02.2014г. по н.д.№ 925/2013 г. ВКС отменил изцяло въззивната
присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ГОС.Поради липса
на надлежен състав в Окръжен съд Габрово, делото било изпратено за разглеждане
на Окръжен съд Ловеч, където било образувано ВНОХД № 103/2014г. на ЛОС. Пред
Ловешкия окръжен съд били проведени четири заседания, в които отново са
събирани доказателства. Представителят на прокуратурата е изразил становище, че
осъдителната присъда на първоинстанционния съд следва да бъде оставена в сила.
На 30.10.2014 г. по делото е постановена присъда, с която е отменена
постановената от районния съд присъда в осъдителните й части, вместо което ищците
били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им
обвинение.Постановената присъда отново била обжалвана от частния обвинител пред
ВКС. В проведеното съдебно заседание, представителят на ВКП заел становище за
основателност на жалбата. С Решение № 116/2 1.07.2015 г. по образуваното н.д.№
75/2015 г. ВКС оставил в сила присъдата по ВНОХД № 103/2014г. на Окръжен съд
Ловеч. По този начин, след наказателно производство, продължило около 5 години,
ищците били окончателно оправдани.
Следствие неоснователно
повдигнатото от Районна прокуратура Габрово обвинение за извършено престъпление
от общ характер, което въпреки многобройните доказателства за липса на виновно
и противоправно поведение на подсъдимите не било оттеглено и поддържано от
прокуратурата във всички фази на производството, ищците претърпели имуществени
и неимуществени вреди.Неоснователните обвинения причинили на ищците множество
негативни преживявания - стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, отразили
се на психическото и здравословното им състояние, на личния им и социален
живот.Към момента на образуване на наказателното производство и повдигане на
обвиненията ищецът К.В. работел като полицейски служител, а ищата - като
санитар в ЦСМП Дряново. Двамата се ползвали с авторитет пред колеги, близки,
познати и съграждани. Предвид служебното си положение ищецът бил силно
притеснен, че обвинението в престъпление, при което е причинена тежка телесна
повреда на човек, респ. осъдителна присъда против него за такова престъпление,
могат да доведат до сериозни проблеми в работата му, вкл. до уволнението му.
Ищцата се притеснявала, както за себе си, така и за съпруга си и за неговата работа,
тъй като той основно издържал семейството.
Инцидентът, във връзка с
който ищците са подведени под наказателна отговорност, повдигането на обвинения
спрямо тях, както и развитието на наказателното производство, били отразени в
множество централни и регионални, електронни и печатни медии и станали известни
на широк кръг лица. Ищците изпитвали силни притеснения от тези публикации и
отражението им върху общественото мнение спрямо тях.
Ищците срещали негативната
оценка на своите съграждани, колеги и познати за това, че гледат в имота си
кучета и че те са опасни. Понесли много упреци и обиди, че са допуснали тяхно
куче да причини тежки телесни увреждания на пострадалата възрастна жена. Всички
техни познати и близки започнали да ги гледат с недоверие и укор и отказвали да
посещават дома им, като казвали, че се страхуват. Други лица, извън прякото им
обкръжение, говорили, че кучетата им са убийци. Ищците били обект на
непрекъснати коментари в гр.Дряново, където живеят и по местоработата им.
През целия ход на наказателното
производство те изпитвали тревога, били разстроени и напрегнати. Всяка получена
призовка и участие в съдебни заседания носили нов емоционален стрес и
напрежение за ищците. Двукратната отмяна на оправдателните присъди от ВКС и
връщане на делото за ново разглеждане, засилило притесненията им, че могат да
бъдат осъдени. Ищците започнали да страдат от безсъние, станали нервни и
раздразнителни, което се отразявало и на семейните им отношения и на работата
им.Взетата им мярка за неотклонение „подписка" налагала ограничения на
личната им свобода и правото им на свободно придвижване, като те се
притеснявали да напускат населеното място, където живеят, за да не им бъде
наложена по-тежка мярка.Притеснявали се и от това, че евентуална осъдителна присъда
срещу тях, въпреки, че не са виновни, ще даде основание за предявяване на
граждански иск от пострадалата и това ще се отрази пагубно на имотното им
състояние.Претърпените вследствие на неоснователните обвинения неимуществени
вреди ищците оценяват на сумата 150 000 лева за всеки от тях.
Неоснователните обвинения
станали причина ищците да претърпят и имуществени вреди в общ размер на 300 лв.
/ по 150 лв. за всеки от тях/ заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на правна защита в досъдебното и съдебното производство - по 50
лв. за осъществяване на правна защита по следствено дело № 21/2010 г. и 200 лв.
- за осъществяване на правна защита по н.д.№ 925 /2013г. на ВКС.
Иска се Прокуратура на Р България да бъде осъдена да
заплати на К.Н.В. и П.Д.В. сумата от по 150 000 лева за всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по 150 лева обезщетение за претърпени имуществени
вреди, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените
по делото разноски, а на пълномощника на ищците - адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, предвид обстоятелството, че защитата по настоящото дело се
осъществявала безплатно.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника Прокуратура на РБ, с който се твърди, че исковете са
неоснователни и недоказани.
Прокуратурата не можела да
отговаря за продължителността на съдебната фаза на процеса.През този период на
процеса, делото се е намирало в съда и други правни субекти, различни от
Прокуратурата са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на
същото.Продължителността на наказателното обвинение в съдебната фаза на процеса
била резултат от нееднократно отлагане на съдебните заседания и връщане на
делото на предходна съдебна инстанция поради констатирани процесуални
нарушения, допуснати от отделни съдебни състави.Неоснователно била и
претенцията на ищците за вреди от факта, че Прокуратурата не оттеглила
обвинението, тъй като такава законова възможност не съществувала за
представителите на обвинението в съдебна фаза на процеса с оглед разпоредбите
на НПК, както и факта, че Прокуратурата не можела да се държи отговорна за
действията на друг участник в процеса -частния обвинител. Прокуратурата не
носела отговорност и за извършените публикации в медиите.Освен това от представените към исковата молба доказателства
не се установявало настъпването на релевирания вредоносен резултат и неговият
паричен еквивалент.Размера на обезщетението за неимуществени вреди се определяло
от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното
и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и
последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на
увредения. В настоящия случай такива неимуществени вреди не се доказват .При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС,
включително с решения по реда на чл. 290 от ГПК, според която размера на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включвала винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Претендираното обезщетение
не съответствало на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените
процесуално-следстевни действия с участието
на ищците, които не са се отразили на обичайното им ежедневие.Наказателното
обвинение спрямо ищците в досъдебната фаза на процеса е само в рамките на два
месеца, като нямало данни, освен взетата спрямо тях мярка за неотклонение
„Подписка" да са прилагани други мерки за процесуална принуда.Не
били представени доказателства за вредите, които ищците сочели и за
съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратура на
Република България.Нямало представени никакви доказателства за твърдините
душевни страдания, срам и унижения, дискомфорт, за влошено здравословно
състояние, настъпило психическо и морално увреждане от повдигнатото
обвинение.Нямало никакви доказателства, обосноваващи връзка между воденото
наказателно преследване срещу ищците и твърдените последици, основаващи
неимуществената претенция по основание и размер.Твърди се още, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическите стандарти в
Република България и било в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДВ
по конкретния случай. В случай, че съдът приеме исковете за основателни, то
размерът бил прекомерно завишен и не бил в съответствие с чл. 52 ЗЗД и
установената трайна съдебна практика в аналогични случаи.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното
от фактическа страна:
С постановление от
2.12.2010 г. по досъдебно производство № 21/2010 г. по описа на ОСО ОП Габрово К.Н.В.
е привлечен като обвиняем за това че, за времето 9.00 ч. – 11.00 ч. на 11.06.2010 г. в имота си в м. „Манга”, гр.
Дряново не осъществил достатъчно контрол върху дворното си куче порода „немско
овчарско куче” с име А. и по непредпазливост допуснал причиняването на тежка
телесна повреда, изразяваща се в осакатяване /загуба на по-голямата част/ на
дясната ръка на С.Т.Й. от гр. Дряново – престъпление по чл. 133 пр. 1 от НК.
Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. С
постановление от 02.02.2010 година по досъдебно производство № 21/2010 година
по описа на ОСО ОП – Габрово П.Д.В. е привлечена в качеството на обвиняем за
извършване на същото престъпление. На 13.12.2010 година е изготвено
заключително мнение по сл.дело № 21/2010 година с изразено становище за
предаване на съд на двамата обвиняеми. На 24.02.2011 година в деловодството на
ДРС е постъпил обвинителен акт, по който е образувано нохд № 37/2011 година по
описа на ДРС. С присъда № 99/21.12.2011 година П.Д.В. и К.Н.В. са признати за
виновни за това, че на 11.06.2010 година за времето от 9.00 до 11.00 часа в
имота си в местността Манга в гр.Дряново не осъществили достатъчно контрол
върху дворното си куче, порода „немско овчарско куче” с име А., като не
предприели всички необходими мерки за предотвратяване на свободното напускане
пределите на имота от животното и създавайки по този начин опасност за хората и
по непредпазливост допуснали причиняването на тежка телесна повреда, изразяваща
се в осакатяване /загуба на по-голямата част/ от дясната ръка на С.Т.Й. от
гр.Дряново. Осъдени са на три месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е отложено със тригодишен изпитателен срок.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от
П. и К. В., по която е образувано нохд № 1/2012 година по описа на Габровски
окръжен съд. С присъда № 80/23.05.2012 година по внохд 1/2012 година е отменена
осъдителната присъда на Дряновски районен съд и двамата подсъдими са признати
за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление
по чл. 133 пр. 1 от НК. В последното съдебно заседание в производството пред
ГОС представителят на Окръжна прокуратура е заявил, че обвинението не може да
докаже по безспорен и несъмнен начин участието на кучето А. в инцидента, поради
което счита, че подсъдимите следва да бъдат оправдани. Против оправдателната
присъда е подадена касационна жалба от конституираната като частен обвинител С.Т.Й..
В проведеното съдебно заседание прокурорът от Главна прокуратура е изразил
становище, че касационната жалба на частният обвинител следва да се остави без
уважение, заявил е също, че подсъдимите са правилно оправдани, тъй като не са
събрани доказателства тяхното куче да е нападнало и нахапало пострадалата Й.,
при който е настъпило причиняването на тежката телесна повреда. С решение № 399/16.10.2012
година но нохд 1194/2012 година на ВКС е отменена присъда № 80/23.05.2012
година по внохд 1/2012 година по описа на ГОС и делото е върнато на ГОС за ново
разглеждане от друг състав. При новото разглеждане участващият в делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура е заявил че е разколебан относно
вината на подсъдимите, но в същото време счита осъдителната присъда на ДРС за
справедлива. С присъда № 1 от 09.01.2013 година по внохд 160/2012 година по
описа на ГОС е отменена осъдителната присъда и двамата подсъдими отново са
признати за невинни и оправдани по така повдигнатото им обвинение. По делото
отново е постъпила касационна жалба от частният обвинител, пострадалата С.Й.,
като с решение № 286 от 21.02.2014 година по кнохд 925/2013 на ВКС е отменена
изцяло въззивната присъда № 1/09.01.2012 по нохд 37/2012 година по описа на ГОС
и делото е върнато отново за разглеждане от друг състав на ГОС. Поради
невъзможността да се сформира съдебен състав за разглеждане на въззивното
производство, делото е разгледано на Ловешки окръжен съд. В производството при
новото разглеждане представителят на Окръжна прокуратура е изразил становище,
че жалбата на подсъдимите е неоснователна и е пледирал да бъде потвърдена
осъдителната присъда. С присъда № 24 от 30.10.2014 година по внохд 103/2014
година е отменена присъда № 99/21.12.2011 година по нохд № 37/2011 година на
ДРС в осъдителните й части и подсъдимите са признати за невинни и оправдани.
Против оправдателната присъда за трети път е постъпила касационна жалба от
частният обвинител, като с решение № 116/21.07.2015 година по н.д. 75/2015
година на ВКС е оставена в сила присъдата на Ловешки окръжен съд.
По делото са разпитани
свидетелите М.М., Н.И., В.Д. и Р.В.. Свидетелката Д. твърди, че познава П. от
1989 година, научила за инцидента с кучето, но не могла да повярва. След
започването на делата П. се затворила в себе си, не искала да разговаря с други
хора, много тежко преживяла случилото се. Хората в града започнали да говорят и
да преекспонират случилото се, притеснявала се, че при евентуалното им осъждане
съпругът й, който основно носи доходите, ще бъде уволнен и няма да могат да
заплатят кредитите, които имат.
Свид. Ч. също познава П. от много години. След
инцидента тя отказвала контакт със свидетелката. Когато се съгласила да се
видят помолила да излязат извън работното им място, защото колегите шушукали
зад гърба им, при разговора треперела, спряла да излиза извън дома си,
преустановила контактите си както със свидетелката, така и с другите приятели.
Хората в града им обръщали гръб по време на делата и прекъснали контактите си с
тях защото ги смятали за виновни за случката. Според свидетелката стресът още
не е отшумял и П. трябва да потърси според нея психологическа помощ.
Свидетелят Н.И. също
познава семейството от дълги години и известно време работил с К.. След
случилото се К. се сринал психически. Тежко се отразило и на професионалната му
дейност. Започнали дразги и между двамата съпрузи, нервна и напрегната
обстановка в семейството. Свидетелят до започване на делата познава семейството
като задружно, а тях като весели хора. К. започнал да се притеснява, че ако го
осъдят ще го уволнят дисциплинарно, молил свидетеля да го пише на смяна извън
града, за да не го виждат гражданите. Колегите започнали да странят от него и
да не желаят да работят с него, тъй като той бил в тежко психично състояние.
Накрая К. взел решението да се пенсионира за да предотврати дисциплинарно
уволнение и да загуби полагащото му се обезщетение като служител в Пътна
полиция. Притеснявал се също, че ако бъде осъден и влезе в затвора като полицай
ще има много лоши последици. Затворил се в себе си и не общувал с почти никого.
Като причина за това му състояние свидетелят изтъква водените дела срещу него и
съпругата му. Свидетелят М.М. също е бил колега на К., познава се и с П., били
семейни приятели от дълги години. Той познава семейството като жизнерадостни
сплотени хора. След започване на наказателното производство двамата се
отчуждили, сринали се психически, поради това с К. почти никой колега не искал
да работи, защото се страхували , че стане ли някакъв инцидент той ще повлече и
колегата си. Това от своя страна го изнервило, станал избухлив и довело до
окончателно отдръпване на колегите му от него. Преустановили семейните
събирания. Те се затворили в къщи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са съединени
искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. за всеки от ищците и по 150 лв. имуществени
вреди.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Тези
предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата за вреди, причинени от
Прокуратурата, са налице в случая. Прокуратурата на Република България е повдигнала
обвинение против ищците в извършването на престъпление по чл.133 пр.първо от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. Престъплението не е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. С влязла в сила присъда и двамата ищца са признати за невинни и оправдани
по повдигнатото им обвинение.
Съдът намира за установено, че
на ищците в резултат на повдигнатите обвинения са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в сериозно засягане личността и достойнството му,
негативни преживявания, страх, срам, унижение, притеснение за добруването на
семейството, накърнен професионален авторитет и добро име в обществото. В този смисъл са
показанията на разпитаните по делото свидетели. Независимо от това, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
Обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ държавата дължи, когато е
налице причинна връзка между тях и посочените в нормативния акт действия или
актове на държавните органи по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ. С оглед доказателствата
по делото, съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между настъпилите
имуществени вреди за ищците и действията на прокуратурата по воденото
наказателно производство срещу тях. Свидетелите подробно обясняват, че всичките
негативни усещания, неудобства и стрес са предизвикани следствие водените
против тях наказателни дела.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
незаконно обвинение се определя по справедливост. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия
растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.Обезщетението се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, съдът преценява характера на
обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е
извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в
т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
В конкретният
случай срещу ищците са били повдигнати обвинения за
извършени престъпления, които не са тежки по смисъла на НК и те не са били под угрозата на
тежко наказание. Наказателното преследване против тях е продължило около пет
години. Съдът намира, че за този дълъг период, през който е продължило
наказателното производството, прокуратурата не може да носи изцяло отговорност.
При първоначалното разглеждане на делото от ГОС като въззивна инстанция,
прокурорът е заявил, че с оглед доказателствата подсъдимите следва да бъдат
оправдани. След постановяване на оправдателната присъда, прокуратурата не
подава протест. Производството пред ВКС е образувано по жалба на частния
обвинител. При липса на протест и неподаване на жалба от частния обвинител,
производството е щяло да приключи още с постановената оправдателна присъда на
23.05.2012 г. В този смисъл е без значение какви становища е изразявала
прокуратурата при понататъшното развитие на производството, тъй като
производството пред ВКС и последващите действия не са инициирани от
прокуратурата.Ищците не са били задържани, но и мярката подписка
ограничава свободното им движение през период от около две години. Самото привличане на едно лице под наказателна отговорност създава
значителен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес за целия
период от повдигане на обвинението до приключване на производството. Ищците са били призовавани многократно от органите на досъдебното
производство за разпити и за предявяване на обвинението. Още
по-травмиращо за невинния човек е внасянето на делото в съда с обвинителен акт.
Те не са
били осъждани за други престъпления и
няма данни по какъвто и да е начин през живота си да са били свързани с каквито и да е противозаконни дейности. Единият от ищците е бил служител на МВР и е изпитвал срам и неудобство от подозренията на
колегите си. Повдигнатото обвинение се е отразило
зле на психическото му състояние, на социалните и професионалните му контакти,
на финансите и сигурността на семейството му.
Няма достатъчно основания да се
приеме и че Прокуратурата има отношение към появилите се в медиите съобщения и
статии за делото, поради което за предизвиканите от медийните
публикации негативни преживявания Прокуратурата не може да
носи отговорност.
С оглед на тези фактически
констатации и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки тежестта
на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производството,
личността на ищците и преживените от тях притеснения, страх, срам, неудобства, съдът намира, че за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди ще е необходима и достатъчна сума в размер
от по 10 000 лв.
за всеки от тях. Над този размер претенциите е неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Обезщетението се дължи заедно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 21.07.2015 г. на осн. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 ЗЗД.
Основателни са и исковете
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на по 150
лв. за всеки от ищците. Тези суми са реално направени разноски от тях в хода на
наказателното производство.
При това разрешение на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищците разноските по
делото съобразно с уважената част от исковете в размер на 328 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на К.Н.В. ЕГН ********** и на
П.Д.В. ЕГН **********, съдебен адрес ***., адв. Й.Ц. по 10 000
(десет хиляди) лева на всеки от тях, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени следствие на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, за което са оправдани с влязла в сила присъда по
внохд № 103/2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд, заедно със законната лихва върху тези суми,
считано от 21.07.2015
г. до окончателното им изплащане, както и по 150 лв./ сто и петдесет
лв./, обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени
следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което са оправдани с влязла в сила присъда по внохд
№ 103/2014 г. по описа на Ловешки окръжен съд, заедно със законната лихва върху тези суми,
считано от 21.07.2015
г. до окончателното им изплащане, както и 328 лв. разноски
по делото, съобразно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер от по 150 000 лева. за всеки от ищците.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд - гр. В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: