Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
ІV-119 Година
2019, 04 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на седми октомври година две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1195 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба „ЕВН
България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив с ЕИК *********,
против решение № 1666 от 01.07.2019 г. по гр.д.2173/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че С.И.А. *** не му дължи сумата от 1 357,73 лв, представляваща
начислена без основание сума за корекции на сметки за потребена електрическа
енергия за периода от 12.12.2016 г. до 01.03.2017 г. по дебитно известие №
**********/21.02.2019 г., и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата А. сумата от 454.31 лв, представляваща направени по
делото разноски. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че изводите на съда, че
процесната сума е недължима от ищцата поради липсата в ОУ на ответното
дружество на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията
на сметката му, са неправилни и необосновани, като съдът изобщо не е обсъдил
правните доводи на ответното дружество за дължимост на сумата. Твърди се, че по
делото е доказано реалното доставяне до имота на въззиваемата на 7 409 kWh
електроенергия и правилното им остойностяване, както и обстоятелството, че това
количество ел.енергия не е заплатено от ищцата, съобразно изискването на чл.11,
т.1 от ОУ на ЕВН ЕС, т.е.сочи се, че в случая не става въпрос за „допълнително
начислена по реда на ПИКЕЕ сума, както твърди ищцовата страна, а за редовно използвана
ел.енергия“. На второ място се твърди, че са неправилни и в противоречие с
последната съдебна практика на ВКС (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№
2991/2018 г., ГК, ІІІ г.о.), изводите на съда, че нарушението на чл.98а, ал.1,
т.6 от ЗЕ, представлява основание за отричане дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред. Цитират се мотивите на посоченото
решение и се твърди, че досегашната практика на първоинстанционните и
въззивните съдилища в обратния смисъл, противоречи както на практиката на ВКС,
така и на волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за
енергетиката, обнародвани с ДВ, бр.54/2012 г. (чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.1,
т.6 и чл.104а от ЗЕ). Претендира се отмяна на решението на БРС и постановяване
на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете
инстанции. Заявено е възражение за прекомерност на евентуално претендираните от
въззиваемата страна разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата С.И.А. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, подаден от
процесуалния й представител адв.Н.С.. Оспорва се твърдението на въззивника, че
посочената от ответното дружество ел.енергия е реално разходвана от
въззиваемата. Сочи се, че двата констативни протокола, на които се позовава
ответникът (за смяната на електромера и за извършената експертиза на същия), са
връчени на ищцата едва две години след съставянето им и са били надлежно оспорени
от нея. Отделно се твърди, че по делото не е доказано „неотчетеното количество
ел.енергия“, съотв.нейната стойност. Отделно от това се твърди, че сама по себе
си повредата на СТИ, водеща до неточно отчитане, не е достатъчна, за да
обоснове едностранно коригиране на сметката на потребителя. Твърди се, че освен
по основание, процесното вземане на ответното дружество е недоказано и по
размер. Сочи се още, че в случая, поради липсата на установени правила. На
последно място се твърди, че в случая не е налице обективна отговорност на
потребителя, на която се позовава ответното дружество, и поради липсата на установено
неправомерно поведение от страна на ищцата, което да е довело до неточното
измерване на ел.енергия, тя не дължи сумата по коригираната сметка. Изложени са
подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
претендиране на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззиваемата С.А. за приемане за установено по
отношение на въззивника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че ищцата не му дължи
от 1 357,73 лв, представляваща допълнително начислена сума за
корекции на сметки за електрическа енергия за периода от 12.12.2016 г. до
01.03.2017 г. по фактури № **********/09.01.2017 г., от 1 357,73 лв, представляваща начислена без основание сума за
корекции на сметки за потребена електрическа енергия за периода от 12.12.2016
г. до 01.03.2017 г. по фактури № **********/09.01.2017 г., №
**********/09.02.2017 г. и № **********/09.03.2017 г., издадени от ответника за клиентски номер ********** с ИТН 2542729. Ищцата твърди, че не дължи
сумата, тъй като проверката на електромера й не е била извършена по надлежния
ред; не са изпълнени и законовите условия на ЗЕ за корекция на сметки за минал
период, тъй като ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98,
ал.2, т.6 ЗЕ и не е приело и публикувало нови Общи условия, в които да е
предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Освен това твърди, че не е установено неправомерно човешко действие върху
средството за търговско измерване. Твърди още, че СТИ са
собственост на ответното дружество и негово е задължението да ги поддържа в
изправност и да обезпечава правилното им функциониране.
Ответникът е оспорил като
неоснователен иска с писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия
срок. Твърди, се че фактурираната сума е начислена правомерно - на основание
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, като коригираните количества
са изчислени при спазване на методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.„б“ от ПИКЕЕ.
Излагат се твърдения, че при проверката на електромера на ищцата е извършена от служители, електромерът е
бил подменен с друг, а демонтираният /в присъствието на представител на
ищцата/, е бил поставен в безшевна торба и запечатан с пломба. За проверката
бил съставен съответният констативен протокол, подписан от представител на
ищцата. Демонтираният електромер е бил предаден на БИМ за извършване на
метрологична експертиза и е било установено, че е променена тарифната таблица
по часови зони, като след 17.00 часа електромерът не отчита електроенергия на
нито една от двете тарифи. Така са отчетени 7409.80 кв/ч по-малко от реално
консумираната енергия. След установяването на тази манипулация, ответникът е
издал фактура за допълнително начислена сума поради непълното измерване на
ел.енергията. Твърди се, че законът допуска извършването на едностранна
корекция, без да е нужно за това виновното поведение на дадено лице във връзка
с манипулирането на електромера. извършената
на 14.03.2017 г. от служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД проверка на
електромера, монтиран в имота на ищеца за измерване на доставената в дома му
ел.енергия, е извършена при спазване на процедурата. Твърди се, че корекцията
на сметката не представлява санкция за клиента, а цели овъзмездяване на
енергийното дружество, поради което наличието на вина и установяването на
нарушителя не са предпоставки за извършване на корекция на сметката.
Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 от гпк.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая за
ответника като краен снабдител с електроенергия не е възникнало законово
основание за едностранно коригиране на сметката на ищцата; и не е извършено
редовно уведомяване на клиента за корекцията поради липса на установени
правила. По подробно изложени съображения, БРС е уважил предявения иск и е
осъдил ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по което ответното дружество е доставчик, а ищцата – клиент на
услугата доставка на електроенергия с клиентски № *********, а
електроснабденият му обект е с ИТН 2542729.
По делото не е спорно, а е видно и от представените писмени доказателства,
че по фактури № **********/09.01.2017 г., № **********/09.02.2017 г. и №
**********/09.03.2017 г. на ищцата е начислена допълнително сумата от 1 357,73 лв, след корекции на
сметки за потребена електрическа енергия за периода от 12.12.2016 г. до
01.03.2017 г.
Не е спорно, че
процесните фактури са издадени от ответника на основание извършена проверка от
служители на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, съгласно
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване - № 338224 от 01.03.2017 г. за кл.№ *********,
открит на името на ищцата.
Не е спорно, че при извършената проверка, е присъствал представител на
клиента.
Видно от представения Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване,
при извършената проверка електромерът е демонтиран за служебна експертиза и е
монтиран друг електромер.
От представения по делото Констативен протокол от
метеорологична експертиза на средство за измерване № 852/01.10.2018 г. на БИМ
РО Пловдив се установява, че не е установен
нерегламентиран достъп до електромера или механични повреди, но електромерът не
съответства на техническите и метрологичните изисквания, тъй като е променена тарифната таблица по
часови зони и след 17 часа електромерът не отчита по нито една от двете тарифи.
Така е констатирана разлика от 7409,8 kWh между сумарната
и първа и втора тарифи, съответно, че електромерът е отчел 7409,8 kWh
по-малко от реално консумираната ел.енергия.
На основание така
установеното неточно измерване от СТИ, ответникът едностранно е коригирал
сметката на ищцата за консумирани 7409,8 kWh
електроенергия, на стойност 1 357,73 лв, за минал период – 12.12.2016 - 01.03.2017
г.. За сумата по извършената едностранна корекция са съставени посочените
по-горе фактури.
Спорно по делото е, законосъобразна ли е процедурата по извършване на
проверката и съставянето на констативния протокол; верни ли са отразените
констатации в протокола; спазена ли е при съставяне на протоколите и при
извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по чл.47 и 48 от
ПИКЕЕ, и по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ по отношение на реда за
уведомяване на клиента за извършената едностранна корекция и дължи ли се такова спазване на
процедурата, след като не се касае за допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ
сума, а за сума за редовно използвана ел.енергия.
На първо място, в конкретния случай, настоящият състав
намира, че по делото не е доказано кумулативното наличие на изискуемите от
закона предпоставки, даващи правото на въззивника да извършва корекция на
сметката на въззиваемата - краен клиент, при наличеето на регламентирана за
това процедура в Закона за
енергетиката.
С изменението на ЗЕ с ДВ, бр.54/2012 г. и приемането през 2013
г. на Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от ДКЕВР, е предвидено законово основание за
крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставяната електроенергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по
гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на ВАС, 5-членен състав, голяма част от
разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с изключение на Раздел ІХ Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са отменени, като тази отмяна е в
сила занапред - от датата на обнародване на решението в Държавен вестник (бр.15
от 14.02.2017 г.). Датата на извършване на проверката и на съставяне на
констативния протокол (01.03.2017 г.), както и част от процесния период (от
14.02.2017 г. до 01.03.2017 г.), за който ответникът е извършил коригиране на
сметката на ищеца и е начислил и фактурирал на ищеца стойността на доставена
енергия, попада в периода след обнародване на Решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016 г. на ВАС, поради което
отменените с решението на ВАС разпоредби на ПИКЕЕ не намират приложение за този
период. За останалата част от процесния период (от 12.12.2016 г. до 13.2.2017
г.) разпоредбите на ПИКЕЕ намират приложение.
Както се посочи по-горе, доколкото проверката
на електромера е извършена на 01.03.2017 г., а отмяната на всички разпоредби на
ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се в чл.48-51 от глава IХ правила относно
случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия
от операторите на съответните мрежи, постановена с Решение № 1500 от 6.02.2017
г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС, 5- членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от
2017 г., няма обратно действие, ПИКЕЕ намират приложение в настоящия случай, с
изключение на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ за съставяне на констативния
протокол.
Съгласно
чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ.
С приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово
основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. Съдът споделя становището, изразено
в Решение №111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК, че
едностранни корекции са допустими само, ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ - да предвиди
в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за доставената
електрическа енергия.
Настоящият
съдебен състав продължава да поддържа становището (изразено в постановените от
него до момента съдебни актове по сходен казус), че въззиваемото дружество като
краен снабдител не е привел своите Общи условия (намиращи се на интернет
страницата на въззивното дружество, https://www.evn.bg/getattachment/fc65fd0c-d8e7-419b-9c2c-c7074f7b881f/EVN_OU_ES_BG-(1).aspx) в съответствие с новоприетата
нормативна уредба и не е инкорпорирало в тях така приетите правила.
Настоящият състав
приема, че правилата по чл.28, ал.2 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, и предвиденият
в чл.42 от същите ОУ общ ред за уведомяване, са неприложими. Уредените в общия
ред по чл.42 от ОУ на „ЕВН България електроснабдяване“
ЕАД правила не се отнасят до корекциите на сметки, така, както са
регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на одобряване от ДКЕВР на Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД -
10.05.2008 г., ПИКЕЕ не са били приети). Уведомяването по чл.28, ал.2 от ОУ
също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове корекции,
извършвани от „ЕВН ЕС“ ЕАД въз основа на констативни протоколи, издадени от
електроразпределителното дружество, заедно със справки за начислената енергия и
не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като не е регламентиран редът, по който
следва да бъде уведомен клиента за едностранната корекция на сметка.
След като ответникът не
е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването на чл.98,
ал.2, т.6 ЗЕ,
следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение,
предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да
коригира сметките на клиентите си не се е породило.
В процесния случай е безспорно, че такъв ред за
уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на ответното дружество, поради което
начисляването на процесната сума е извършено в нарушение на закона и процесната
сума не се дължи от ищцата.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че процедурата по
ПИКЕЕ е неприложима в настоящия случай, тъй като в процесния случай било налице
начисляване на реално потребена ел.енергия. Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ регламентира случаите, в
които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена енергия. Ето защо, настоящият случай,
в който е установено неточно отчитане на ел.енергия в резултат от неотчитане за
определен период от време на доставена за обекта енергия попада в хипотезите,
уредени от Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ.
Настоящият
съд намира, че не следва да обсъжда Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№
2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което въззивникът се позовава във въззивната
си жалба, тъй като същото е постановено по повод отношенията на клиент с друг
краен снабдител на електрическа енергия, поради което е неотносимо към
конкретния правен спор.
Ето защо,
БОС намира, че не е осъществен пълния фактически състав за едностранна корекция
на сметката на ищеца, като изложените в тази насока възражения на въззивника са
неоснователни.
Следва да се
има предвид също, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на въззивника
и в негово задължение е да осигури правилното му и коректно функциониране, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването, което
задължение в конкретния случай не е изпълнено от него.
С оглед
изложените съображения, въззивният съд намира, че по делото не е доказано,
наличието на основание, годно да породи правото на въззивника да начисли
процесната сума на въззиваемата, съответно - едностранната корекция на сметката
на ищцата е неоснователно извършена, поради което предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззиваемата следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 325 лв, като съдът намира за
основателно заявеното от въззивника възражение за прекомерност на заплатеното
от въззиваемата адв.възнаграждение от 500 лв с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1666 от 01.07.2019 г. по гр.д.2173/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати
на С.И.А. *** ЕГН **********, сумата от 325 лв
(триста и двадесет и пет лева) представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.