Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1817 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 13.08.2018г. на СРС, І ГО, 30 състав по гр.д.№ 46952/2013г. е отхвърлен предявения от Д.Д.И.
срещу А.Г.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за
признаване за установено погасяването на притежаваното от ответника право на ползване
върху недвижим имот, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София,ж.к. ******, поради
неупражняването му за периода 2008г. – 2013г.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищцата Д.Д.И., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателката твърди, че правото на ползване върху процесния
недвижим имот е учредено в полза на ответника и нейната майка М.А.Г.през
2006г., в качеството им на съпрузи. Сочи, че ответникът е напуснал жилището и
фактически не упражнява учреденото право на ползване, считано от 2008г., поради
което до предявяване на исковата молба е изтекъл изискуемият 5 - годишен срок
за погасяването му по давност. Поддържа, че решението по гр.д. № 14022/2011г.
на СРС, 117 с-в, в сила от 01.08.2011г., с което е прекратен брака между
носителите на вещното право на ползване, е ирелевантно за спора, тъй като за
упражняването на правото на ползване по чл. 57, ал. 3 ЗС са относими
фактическите действия в тази връзка. Твърди, че правото на ползване е погасено
на 01.01.2013г., поради което първоинстанционният съд в нарушение на
процесуалните правила е приел, че давността е прекъсната, считано от влизане в
сила на бракоразводното решение през 2011г. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А.Г.Г. не заявява
становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка
с неговата правилност.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК от Д.Д.И. срещу А.Г.Г. за признаване за установено
погасяването на притежаваното от ответника право на ползване върху недвижим
имот, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София,ж.к. ******, поради
неупражняването му за периода 2008г. – 2013г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
оспорил иска с твърдения, че е напуснал жилището по силата на бракоразводно
решение с майката на ищцата, поради което правото му на ползване не е погасено
по давност.
По делото е безспорно установено, че
ищцата е единствен „гол“ собственик на гореописания недвижим имот, по силата на
договор за продажба, сключен с нотариален акт № 1/2006г. на нотариус Т., като
продавачите – съпрузи А.Г.Г. /ответникът/
и М.А.Г./майка на ищцата/, са си запазили правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно.
С влязло в сила на 01.08.2011г. решение
по гр.д. 14022/2011г. на СРС, 117 с-в, е прекратен брака между ответника А.Г.Г.
и М.А.Г., като ползването на процесния имот, в качеството му на семейно жилище,
е предоставен на основание чл. 56, ал. 5 СК на майката на ищцата Г., а
ответникът е осъден да го напусне.
За
да отхвърли иска, СРС е приел, че от датата на влизане в сила на решението по
гр.д. 14022/2011г. на СРС, 117 с-в, е прекъсната давността, поради което до
предявяване на исковата молба през 2013г. не е изтекъл изискуемия в чл. 59, ал.
3, пр. 2 ЗС петгодишен давностен срок, считано от 2008г.
Съгласно чл. 59, ал. 3, пр.2 ЗС, вещното правото на ползване се погасява,
ако не бъде упражнявано в продължение на пет години.
По делото е безспорно установено, че за целия
процесен период, считано от 2008г. до предявяване на исковата молба през
2013г., ответникът фактически не
упражнява фактическа власт в имота, но считано от 01.08.2011г., основанието за
това е акт на спорна съдебна
администрация – решение по чл. 56, ал. 5 СК за предоставяне на семейното
жилище след развод, по силата на което същият е осъден да го напусне и по арг.
от чл. 57, ал. 1 СК, същото е източник на наемно правоотношение между бившите съпрузи,
в качеството им на притежатели на общо право на ползване.
В случаите, когато няма ненавършили
пълнолетие деца от брака и в решението няма определен срок за предоставеното
ползване при условията на чл. 56, ал. 5 СК, какъвто е настоящият, между бившите
съпрузи възниква безсрочно наемно правоотношение, което може да бъде развалено
по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД – така решение № 160/29.02.2016г. по гр.д. №
2290/2015г. на ВКС, ІІ ГО. Следователно липсата на осъществявана фактическа
власт върху имота от ответника след 01.08.2011г. не може да се свърже с
последиците на чл. 59, ал. 3 ЗС, още повече спрямо ищцата, в качеството й на
гол собственик на имота. Ответникът има качеството наемодател по силата на
закона спрямо бившата си съпруга М.Г. досежно неговата ½ част от правото
на ползване на имота, като съдебното решение замества съгласието на
наемодателя, съгласно цитираната съдебна практика. Обстоятелството дали и как
са реализирани облигационните правоотношения между бившите съпрузи – носители
на вещното право на ползване, е ирелевантно за настоящия спор, но в случая, с
оглед предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3
ЗС, е релевантно, че липсата на осъществявана фактическа власт върху имота от
ответника е в резултат на постановена мярка чрез акт на съдебна администрация,
т.е. редът и начинът за упражняване на материалното субективно право на
ответника е определен по специален ред. Ищцата не може да черпи права от
спазването на този акт на съдебна администрация от ответника, респ. Ето защо,
по отношение на ищцата, в качеството й на гол собственик на имота, не е налице
погасяването на вещното право на ползване на ответника върху имота.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС –потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.08.2018г.
на СРС, І ГО, 30 състав по гр.д.№ 46952/2013г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 13.08.2018г. на СРС, І ГО, 30
състав по гр.д.№ 46952/2013г.