Определение по дело №4383/2020 на Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                                          29.09.2020 г.                              Град Бургас

 

Бургаският районен съд                                                 52-ри граждански състав

В закрито заседание в следния състав:

 

                   Председател: Ваня Ванева

                                                        

като разгледа докладваното гр.д. №4383 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от С.Д.Д., чрез адв. Н.Д. – БАК, срещу П.М.И., искова молба, с която се иска от съда да постанови решение, с което да допусне развод и да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата; да бъде предоставено на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето Добри Стоянов Д.; да бъде определено местоживеене на детето при бащата; да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 160 лв., считано от предявяване на иска занапред, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; да бъде предоставено ползването на семейното жилище на бащата. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак през 2009г. в Гърция, като от брака си имат родено дете – Добри Стоянов Д.. Впоследствие се преместили да живеят в Германия, където започнали работа и се установили. В началото на месец юни майката напуснала семейното жилище. Бащата и детето към настоящия момент продължават да живеят в Германия, където детето ходи на училище.

Така предявените искове са с правно основание чл.49, чл.127, ал.2 от СК, вр. чл.59 и чл.143 от СК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата. Направено е възражение за местна неподсъдност на делото и изпращането му по подсъдност на РС Севлиево като съд по постоянния адрес на ответника. Посочва, че бракът следва да се прекрати по вина на двете страни. Изразява се съгласие родителските права спрямо малолетното дете да се упражняват от бащата, както и майката да заплаща месечна издръжка в поискания от бащата размер. Иска се да бъде определен подходящ режим на лични контакти между майката и детето, както и ответницата да запази фамилията си И.. Не възразява по доказателствените искания на ищеца. Ангажира доказателства.

 

 

В хода на извършената по реда на чл.130 от ГПК служебна проверка, съдът констатира, че предявените искове с правно основание чл.49, чл.127, ал.2, чл.59 и чл.143 от СК, не отговарят на изискванията за допустимост. За да формира този извод, настоящият състав съобрази следното:

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. В случая международната компетентност се урежда от Регламент 2201/2003, тъй като обичайното местопребиваване на детето е в Германия  – държава-членка на ЕС. Съгласно член 8 от  РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Легално определение на понятието родителска отговорност е дадено в чл. 2, пар. 7 от същия Регламент, който гласи: терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

Параграф 2 от член 8 предвижда, че параграф 1 се прилага при спазването на условията по членове 9, 10 и 12. Не са налице фактически положения за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.

Правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на ЕС. Приматът на правото на Европейския съюз е принцип, основан на учредителните договори, а не на националните законодателства на държавите членки. Всеки национален съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на националното законодателство, които му противоречат.

Действително в цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", но такава се съдържа в чл. 48, ал.7 от КМЧП, който гласи: „по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки“, а също така се извлича от практиката на СЕС. Съгласно решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно пребиваване по см. чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Разяснено е още, че обичаното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламента се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и, че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.        

В случая от твърденията на бащата в исковата молба се установява, че детето фактически живее в Германия – страна член на ЕС, към настоящият момент е установено трайно именно там. Това обстоятелство се потвърждава и в отговора на исковата молба. Настоящият състав приема, че обичайното местопребиваване на детето е именно в Германия, което обстоятелство като критерий за международната съдебна компетентност е съществувало не само към момента на завеждане на иска, но и преди това. Обективно съединените искове по настоящото производство за упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето, личните отношения на детето с неговата майка и издръжката му - съгласно чл.59, чл.127, ал.2, чл.143 от СК, съставляват произнасяне относно родителска отговорност по смисъла на Регламент №2201/2003.

При тези данни настоящият състав счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск съобразно разпоредбите на Регламент №2201/2003 год. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

По отношение на иска с правно основание чл.49 от СК – за развод между страните, компетентен да се произнесе отново е съдът е Германия, на основание глава втора, раздел трети, член три, точка първа, буква а, предложение второ - съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там.

Съгласно чл.17 от приложимия регламент, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга държава-членка, той служебно се обявява за некомпетентен.

Поради гореизложеното и на основание чл.15 от ГПК, във връзка с  чл.17, във вр. с чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03, съдът:

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4383/2020г. по описа на Районен съд Бургас, поради липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане и произнасяне по исковете с правно основание чл.59, чл.127, чл.143 и чл.49 от СК, предявени от С.Д.Д., ЕГН: **********, срещу П.М.И., ЕГН:**********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: