№ 104
гр. Елхово, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20202310100574 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на предявен установителен иск за парично
вземане по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр.с чл.101 от
ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът – „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника си по делото - адв.
Д. П. от АК-Стара Загора, е предявил с исковата си молба против С. С. М. от с. Гранитово, общ.
Елхово и Х. Д. Г. от с.с., иск с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца от главница и лихви за забава, за което против ответниците е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №374/2020г. по описа на РС -
Елхово.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата си молба ищецът твърди, че на 31.07.2008г. в гр.Ямбол е бил сключен Договор
за потребителски кредит № FL438126 между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо
наименование „Юробанк България" АД) с ЕИК ***, в качеството му на кредитор и ответника С. С.
М. в качеството й на кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България" АД е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 5 000.00 лв. за текущи нужди. Разрешеният
кредит е бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. По силата на чл.3, ал.1
от договора, за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.20 пункта.
Годишният процент на разходите по кредита е договорен в размер на 17.48 %. Погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, съгласно
договора, се заплащат ежемесечно на 31-во число на месеца, като крайния срок на погасяване на
кредита е до 31.07.2015г. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в
уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като същият се е задължил да погаси
задължението си общо на 84 анюитетни вноски. Всяка вноска включва в себе си два компонента -
част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен
план към договора за потребителски кредит.
Твърди се, че на 27.02.2013г. е било сключено Споразумение към Договора за
потребителски кредит № FL438126 от 31.07.2008г., между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и
1
ответника Х. Д. Г., по силата на което в задължението на С. С. М. като трето лице встъпва и
ответника Х. Г.. Твърди се, че към датата на подписване на споразумението оставащият за плащане
размер на дълга е в размер на 5 244.06 лв. При подписване на Споразумението ответниците са
внесли сумата от 283.72 лв. и са се задължили да погасят остатъка от задължението си, считано от
20.03.2013г. до 20.01.2017г. общо на 47 анюитетни вноски.
След сключване на Споразумението длъжниците са погасили част от месечните вноски,
след което са преустановили плащанията си, като непогасеното задължение по кредита е в размер
на 4 133,43 лв., от които: главница – 4 101.94 лв. и мораторна лихва- 31.49 лв.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, задължението на длъжниците-ответници, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № FL438126 от 31.07.2008г. и сключеното допълнително Споразумение от
27.02.2013г. към него, е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Ищецът твърди, че на основание чл. 99 от ЗЗД до длъжниците са били изпратени
уведомления за извършената цесия на посочените от тях в договора адреси, като уведомленията са
върнати в цялост, с отбелязване на известията за доставка „Адресът не съществува". Във връзка с
това се твърди, че с връчването на исковата молба и приложенията към нея по делото, ответниците
са получили уведомленията, изходящи от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стария кредитор) за
извършеното прехвърляне па процесиите вземания, като по този начин са били надлежно
уведомени за извършената цесия.
Ищецът в ИМ твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответниците, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№ 374/2020г. по
описа на РС-Елхово, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
двамата ответници. Тъй като последните са подали възражение, че не дължат изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, на заявителя е бил даден срок да предяви иск за установяване
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение против длъжниците.
Ищецът с иск.си молба желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците С. С. М. и Х. Д. Г. дължат солидарно на ищеца сумата от 4 133.43лв.,
от която: 4 101.94 лв.- главница и 31.49 лв. - мораторна лихва за периода от 30.03.2018г. до 13.03.
2020г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL438126
от 31.07.2008г. и сключеното Допълнително споразумение от 27.02.2013г. към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, до окончателното изплащане на сумата. С иск.молба е заявена претенция за присъждане на
направените по заповедното и по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните
правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и
доказателствени искания - за приобщаване на ч.гр.д.№374/2020г. по описа на РС-Елхово и
евентуално в случай на оспорване размера на дълга – допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с формулирани задачи.
С влязло в сила Определение № 304 от 07.09.2021г., постановено по настоящото гр.д.,
съдът на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото в частта му по
отношение на ответника С. С. М..
В проведените съдебни заседания за ищеца, редовно призован, чрез писмени становища и
лично явяване на процесуалния му представител – адв.П. от АК-гр.Стара Загора, е заявено
поддържане на исковите претенции на същите основания и със същите искания. С депозирано по
съществото на спора писмено становище адв.П., оспорвайки като неоснователни всички
възражения на ответника, позовавайки се на доказателствената съвкупност и на приложимите
материални и процесуални норма, доразвива съображенията си за установеност както по
основание, така и по размер на предявените искови претенции. Заявена е претенция за присъждане
на направените по заповедното и по настоящото исково производство разноски, съобразно
приложен списък на същите по чл.80 от ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че исковете
бъдат отхвърлени, е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
2
претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Х. Д. Г., с ЕГН **********, в предоставения му 1-месечен срок, не се е
възползвал от предоставената му процесуална възможност и не е депозирал писмен отговор по
предявените против него искове. Не е оспорил исковите претенции и не е релевирал възражения по
допустимостта и основателността им, като правото му за това е преклудирано.
В съдебно заседание ответникът, ред.призован, се явява лично и с пълномощника си –
адв.П. М. от АК-гр.Ямбол, който оспорва исковите претенции по основание и размер, отричайки
доверителя му да е встъпвал в дълга на ответницата С. М. и да е сключвал и подписвал с
„Юробанк България“АД представеното с иск.молба Споразумение от 27.02.2013г. В хода на
устните прения адв.М. прави искане за постановяване на позитивно спрямо доверителя му
решение, с което исковите претенции на ищеца бъдат отхвърлени като неоснователни. В
предоставена по реда и при условията на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита, процесуалният
представител на ответника излага съображения за недопустимост, неоснователност и недоказаност
на исковите претенции на ищеца. Оспорена е представителната власт на лицата подписали от
името на „Юробанк България" АД процесното Споразумение, възведени са и твърдения, че
същото е недействително, тъй като е сключено при липса на съгласие от страна на ответника Г.,
както и от същото не става ясно дали третото лице е встъпило в дълга на кредитополучателя наред
с него или е приело да го замести. Отрича се ответникът Г. да е уведомяван за цедирането на дълга
било от Банката-цедент или от ищеца-цесионер.Г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, че на 31.07.2008г. е бил сключен Договор за потребителски
кредит между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България"
АД), в качеството му на Кредитор и С. С. М., в качеството й на Кредитополучател, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 5 000.00 лева за текущи
нужди, за която сума по делото не е налице спор, че е получена от кредитополучателя по договора.
За усвоения кредит Кредитополучателят по смисъла на чл.3 ал.1 от договора, се е
задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 6.20 пункта. Договорен е годишен процент разходи в размер на 17.48
процента.
Договорът за кредит по смисъла на чл.6 от същия, е бил сключен за срок до 31.07.2015
година. Кредитът е следвало да бъде погасен на 84 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на
97.05 лева и последна изравнителна вноска в размер на 95.46 лева с падеж на всяка месечна
погасителна вноска - 31-во число на месеца, съгласно погасителен план, приложен към договора.
Дължимата ежемесечна погасителна вноска включва главница и договорна лихва с посочени в
приложения към договора Погасителен план размери.
От приложеното по делото Споразумение към Договора за потребителски кредит от
31.07.2008г., сключено между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника Х. Г. на 27.02.2013
година се установява, че към датата на сключването му, страните по него са приели, че
задължението на С. С. М. по договора за потребителски кредит е в общ размер на 5 244.06 лева.
Със споразумението ответникът Г. се е задължил да внесе сума в размер на 283.72 лева при
подписването на споразумението, както и да внесе 46 вноски, всяка от които в размер на 106.00
лева в периода от 20.03.2013 година до 20.12.2016г. и една последна изравнителна вноска в размер
на 84.34 лева в срок до 20.01.2017г., с падеж на вноските от 1-во до 20-то число вкл. на всеки
месец. Видно е, че това Споразумение е сключено и подписано за Банката чрез пълномощниците
й – Е.С.Д. и Я.С.Ф., упълномощени с пълномощно с рег.№10424 от 22.06.2012г. на Нотариус с рег.
№622 М.Г., а за третото лице – от ответника Х. Г..
По делото е безспорно, че на 18.01.2016г. е бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България" АД), и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който, задължението
на С. С. М. и Х. Д. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит от 31.07.2008 г. и
3
сключено Споразумение от 27.02.2013 г. към него, е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В
Приложение №1 към договора /л.69 от делото/ е посочено задължението на С. С. М.. Представено
е пълномощно от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с нотар.заверка на подписите от 18.01.2016г., с
което цедентът е упълномощил цесионера-ищец да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им.
Безспорно е, че на 10.12.2019г. както до С. М. като кредитополучател, така и до ответника
Х. Г., са били изпратени уведомления за извършената цесия преди датата на подаване на
заявлението от пълномощници на цедента, върнати невръчени на изпращача, с отбелязване, че
адресът не съществува.
Не е спорно и обстоятелството, че исковата молба ведно с приложенията, включително и
уведомлението по чл.99 от ЗЗД са връчени на ответника Х. Г. на 13.04.2021г.
За безспорно прието от съда с доклада му по чл.146 от ГПК, е обстоятелството, което се
потвърждава и от приложеното ч.гр.д.№374/2020г. по описа на РС-Елхово, че въз основа на
подадено от ищеца заявление, депозирано на 30.06.2020г., заповедният съд е издал на основание
чл.410 от ГПК Заповед №13 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
07.07.2020г., с която е разпоредено на длъжниците С. С. М. и Х. Д. Г. да заплатят солидарно на
заявителя следните суми: 4101.94 лева, представляващи главница и 31.49 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 30.03.2018г. до 13.03.2020г. върху цялата дължима главница,
дължими по Договор за потребителски кредит от 31.07.2008 г. и сключено Споразумение от
27.02.2013 година към него, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от
30.06.2020г. /датата на подаване на заявление в съда/ до окончателно й заплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 82.67 лева- направени по делото разноски за държавна такса
за образуване на заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника С. М. на 15.07.2020г. и на длъжника
Х. Г. на 05.08.2020г.
Не е спорно, че в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците са депозирали възражения, че
не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което на
заявителя е даден едномесечен срок, в който да предяви иск относно вземането си против двамата
длъжници по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК.
В предоставената от заповедния съд с Разпореждане № 84 от 05.08.2020 година
възможност на заявителя да предяви в едномесечен срок иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК против
солидарните длъжници – С. М. и Х. Г. за установяване на вземането си, „ЕОС МАТРИКС“ЕООД
се е възползвало, образувайки настоящото гр. производство.
Не е спорно по делото, а се установява и от Търговския регистър, че с решение от
11.01.2013 г. СГС е вписал промяна на наименованието на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице С. Д., заключението по която не е оспорено от страните и съдът го приема за правилно и
обективно изготвено, тъй като съответства на събраните писмени доказателства. От заключението
се установява, че на 31.07.2008г. по разплащателната сметка на С. М. е предоставена отпуснатата
по процесния договор за кредит сума от 5 000.00 лева, от която 125.00 лева като еднократна такса
по чл.5 т.2 от договора е била усвоена, а остатъка от 4 875.00 лв. са били изплатени на каса на
кредитополучателя – С. С. М.. За периода от 19.08.2008г. до 24.11.2015г. по сметките на „Юробанк
България“АД са постъпили суми общо в размер на 2 055.78 лв., с която сума са погасени: -
главница – 910.06 лв.; договорна лихва – 1 015.87 лв.; наказателна лихва – 6.49 лв.; такси и
комисионни – 123.36 лв. Последната вноска, постъпила по сметките на Кредитодателя е била на
24.11.2015г. в размер на 55.00 евро, равняващи се на 107.22 лв., с която сума са погасени: -
комисион за валутен превод – 19.56 лв. и договорна лихва – 87.66 лв. В.лице в заключението си е
посочило, че след датата на цесията /18.01.2016г./ по сметките на Дружеството-ищец е постъпило
едно доброволно плащане – на 28.03.2019г., в размер на 292.35 лв., с което са погасени: - такси и
разноски – 8.00 лв. и лихви – 284.35 лв. Или към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 30.06.2020г., падежиралата и непогасена главница по процесния Договор за кредит
4
от 31.07.2008г. и Споразумението към него от 27.02.2013г., е в размер на 4 089.94 лв., а
мораторната лихва, изчислена върху посочената непогасена главница, начислена за периода от
датата, следваща падежа на последната погасителна вноска – 21.01.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 29.06.2020г. е в размер на 1 427.05 лв. В заключението си
вещото лице в отговор на изрично поставена под №4 задача, е констатирало, че мораторната
лихва, изчислена върху падежиралата и непогасена главница от 4 089.94 лв., за претендирания
период от 30.03.2018г. до 13.03.2020г., е в размер на 812.37 лв.
На поставен изричен въпрос в хода на изслушване заключението на в.лице в провелото се
на 06.07.2022г. о.с.з., експертът Д. е посочила, че макар и в т.3 от Споразумението да е уговорено,
че при подписването му е внесена сума в размер на 283.72 лв., то от представеното извлечение от
разплащателната сметка на С. М. не е установено такава сума да е била внесена и поради това не е
отразена и в заключението.
Ответникът Г. не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на
претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства,
които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като
изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е квалифицирал
положителните установителни искове на ищеца за парично вземане, като предявени по реда на
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на кредитора-
ищец, а правното основание на твърдяното вземане е по чл.79 вр.с чл.101 от ЗЗД и по чл.86 ал.1
вр.с чл.101 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника Х. Г., че същият
дължи на ищцовото дружество сумата от 4 101.94 лева, представляваща главница и мораторна
лихва в размер на 31.49 лева за периода от 30.03.2018г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
30.06.2020г. до изплащане на вземането, за което парично вземане е била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 374/2020г. по описа на РС – Елхово.
За да бъде уважен положителен установителен иск за съществуване на вземането, с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде установено безспорно, че искът е допустим
и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба и
който би следвало да е идентичен с този в издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предявените искове се преценят за процесуално допустими като предявени от и срещу
процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес от предявяването им, което се
доказа и от приложеното ч.гр.д. № 374/2020г. по описа на РС-Елхово, по което има издадена
срещу ответника Г. при условията на солидарна отговорност с длъжника С. С. М., спрямо която
настоящото гр.дело е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК, Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми, дължимостта на които е оспорена както
от длъжника М., така и от длъжника-ответник Г. чрез депозирани по реда на чл.414 от ГПК
възражения. Исковата молба е подадена в съда в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.4 вр.с ал.1 т.1 от ГПК.
Исковете разгледани по същество:
Предмет на установителния иск по чл.422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената Заповед за изпълнение и успешното му провеждане изисква установяване дължимостта
на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага ищецът да докаже при
пълно и главно доказване, че вземанията съществуват и че същите са изискуеми към момента на
подаване на заявлението, както и юридическият факт, от който произтича вземането и неговия
размер - в случая наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за
потребителски кредит, по което кредитополучателят С. М. е усвоила посочената сума, а
ответникът Г. е встъпил в дълга, както и че последния, като солидарно задължен дължи цената по
договора за кредит в размера на исковата сума, представляваща задължения за главница и лихви за
забава.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи и че е встъпил в
5
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание - договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, както и да
установи и факта на уведомяването за цесията ответника-длъжник.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК кредиторът се е позовал на
сключен на 31.07.2008г. Договор за потребителски кредит № FL438126 между „Юробанк И Еф
Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и С. С. М., както и на
Споразумение към Договора за потребителски кредит от 31.07.2008г., сключено между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника Х. Г., а впоследствие и на сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който задължението на
длъжниците, произтичащо от Договора за потребителски кредит и Споразумението към него, е
било изкупено от ищцовото ЕООД. Ищецът основава иск.си претенции на доводи за настъпил
краен падеж на задължението по Договора и Споразумението към него или кредиторът в случая не
се позовава на предсрочна изискуемост, поради което отправянето на покана за плащане към
ответника, е без правно значение.
Поради обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
от издадена Заповед за изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводните книги на
банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство.
С доклада си по делото по реда на чл.146 от ГПК, съдът изрично е приел за безпорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „Юробанк България“ АД, като
кредитодател и С. М., като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит №
FL438126/31.07.2008г. Фактът на усвояване на заемната сума от кредитополучателя е безспорен и е
установен и от заключението на в.лице по ССЕ /отговор на въпрос №1 от заключението на в.лице
Д. – л.193 от делото/.
По силата на сключеното впоследствие, на 27.02.2013г. Споразумение към Договора за
потребителски кредит № FL438126 от 31.07.2008г., между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и
ответника Х. Д. Г., в задължението на С. С. М. като трето лице е встъпил и ответника Х. Г..
Същият се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнението на
неговото задължение, включващо главница, лихви и съдебни разноски /чл.2 от Споразумението/.
Така, чрез фигурата на встъпване в дълга на кредитополучателя по реда на чл.101 от ЗЗД и при
условията на чл.121 – чл.127 от ЗЗД, ответникът Г. макар да не е кредитополучател по банковия
кредит (не е имал достъп и възможност да се разпорежда с предоставените по кредита средства) е
поел задължението да отговаря като кредитополучателя - за всички негови задължения, като за
свои (като съдлъжник) и при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя (в този
смисъл Определение по т.д.№ 2148/2016 г. на ВКС). Според чл.101 от ЗЗД трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или
изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници. Видно от текста на процесното Споразумение, описаните и
обсъдени по–горе във фактическото изложение на настоящия съд.акт в съдържателно отношение
клаузи на това договорно съглашение, настоящият случай е именно такъв. Налага се изводът,
предвид установеното съдържание на Споразумението, че поетото от физическото лице – ответник
по делото, задължение с клаузите на споразумението, е за встъпване в дълг, а не за заместване на
длъжника по смисъла на чл.102 от ЗЗД.
Това Споразумение валидно обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на
чл.122 от ЗЗД, според която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от солидарните длъжници, той може да насочи иска си срещу всеки от тях по свой избор.
Наред с това, с подписването му ответникът Г. се е съгласил да отговаря за дълга съобразно
продължения срок на действие на Договора за кредит и новосформираните условия и размери
на кредитните задължения – арг. от чл. 101 от ЗЗД.
6
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
Споразумението от 27.02.2013г. поради липса на съгласие за сключването му, релевирано за първи
път едва в хода на устните прения в представена по реда и при условията на чл.149 ал.3 от ГПК
писмена защита, тъй като отв.Г. не е оспорил надлежно и в срок, съобразно възведените в чл.193
от ГПК правила, неговата автентичност.
Като ирелевантно за настоящия правен спор се преценява оспорването на ответника
на представителната власт на лицата, подписали от името на банката процесното Споразумение от
27.02.2013г. към Договора за кредит. Липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, поради което правен
интерес да развива такова оспорване по отношение на действителността на сделката по чл.42, ал.2
ЗЗД има единствено мнимо представляваният, но не и другата страна по договорното
правоотношение. В този смисъл са и разрешенията, дадени в ТР №5/12.12.2016г. по тълк. дело
№5/2014г. на ВКС, ОСГТК.
В случая ищецът е установил качеството си на кредитор спрямо ответника на процесното
вземане, въз основа на представения по делото сключен преди датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 30.06.2020г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). От
същите се установява, че ищцовото „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК *** е встъпило в правата си на
кредитор спрямо ответника на процесното вземане на валидно правно основание - въз основа на
сключен Договор за цесия от дата 18.01.2016г. и приложение към него, по силата на който е
придобил от цедента "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф
Джи България" АД), права върху цедираното вземане на кредитополучателя С. М. и ответника Г.
като солидарен длъжник, в размер на 4 101.94 лв. – главница и 315.84 - лихви, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № FL438126/31.07.2008г. и Споразумение от 27.02.2013г.
Неоснователно е и възражението направено в хода на устните прения, обективирано в
писмената защита на ответника, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като е налице липса
на уведомяване на длъжника Г. за извършената цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването
на цесията на длъжника от предишния кредитор. Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, също
представлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В съдебната практика се приема, че е
налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в
случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в
настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за
уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване
на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за
цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
/като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно извършено на 13.04.2021г. и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране
на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба лично на ответника, поради което
следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл.99, ал.4 от ЗЗД, което обстоятелство е
настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на
основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се
зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като
титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о. С оглед изложеното съдът намира, че
договора за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за
7
доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.
Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди
да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишен кредитор и/или на цесионера.
Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на
ненадлежен кредитор с т.н. двойно плащане.
Няма спор между страните по делото, че валидно възникналите задължения по договора за
кредит и последващото Споразумение, не са погасени чрез плащане в пълния им дължим размер,
както предвид липсата на правопогасяващи възражения в този смисъл от страна на ответника, така
и съобразно с кредитираното заключение на приетата по делото ССчЕ. Според
последното, кредитополучателят С. М. е усвоила по разплащателната си сметка с IBAN:
BG85BPBI79341036215901, отпусната й в заем сума в размер на 5 000 лева. Възникнало е
следователно и насрещното задължение за връщане на ползваната сума съгласно уговореното в
договора за потребителски кредит. По смисъла на визираното в чл.9 от ЗПК и според легалното
определение в чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. В резултат на договореното със Споразумението от
27.02.2013г. към Договора за потребителски кредит от 31.07.2008г., встъпване от ответника Г. в
дълга на кредитополучателя С. М., кредиторът –ищец е придобил правото да търси дължимото от
встъпилото трето лице като един от солидарните длъжници, съобразно правилото на чл.122 от
ЗЗД. Според изчисленията на вещото лице, изготвило заключението по възложената му ССчЕ, към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.06.2020г., падежиралата и
непогасена главница по Договора за кредит от 31.07.2008г. и Споразумението от 27.02.2013г. към
него, възлиза на сумата от 4 089.94 лв., а размерът на мораторната лихва, изчислена върху
падежиралата и непогасена главница от 4 089.94 лв., начислена за периода от 30.03.2018г. до
13.03.2020г. възлиза на сумата от 812.37 лв.
Съобразно с изложеното основателен се явява предявеният главен иск с правно основание
по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.с чл.79 вр.с чл.101 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответника Х. Г., че същият дължи на ищцовото дружество сумата от
4 089.94 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.06.2020 г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
плащане на вземането. Искът за разликата над 4089.94 лв. до пълния предявен размер на
главницата от 4 101.94 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2020 г. –
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане на
вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск по
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.с чл.86 ал.1 вр.с чл.101 от ЗЗД - за признаване за
установено по отношение на ответника Х. Г., че същият дължи на ищцовото дружество
претендираната сума от 31.49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху падежиралата
и непогасена главница за периода от 30.03.2018г. до 13.03.2020г., макар и вещото лице да установи
дължимост на лихви за забава в по-висок размер от 812.37 лв., в какъвто размер лихвите не са
претендирани в заповедното и в настоящото исково производство.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски по настоящото производство имат и двете
страни. Но в случая единствено ищеца е направил изрично искане за присъждане на разноски в
заповедното и в исковото производство, като е представил по делото и списък на същите по чл. 80
от ГПК.
От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за настоящото
производство в размер на 131.41 лева – заплатена д.т. и 250.00 лева – заплатено възнаграждение за
вещото лице по ССчЕ. На основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно изхода на делото, ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото Дружество направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 380.30 лева, съразмерно уважената част от исковете.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на паричното вземане, посочено
в Заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 374/2020 г. по описа
на РС-Елхово, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски, редуцирани съобразно изхода на
настоящия спор, а именно – сумата от 82.43 лева.
Предвид на това, че в хода на настоящото гр.производство с влязло в сила Определение
№304 от 07.09.2021г. съдът е прекратил на основание чл.129 ал.3 от ГПК производството по
делото В ЧАСТТА му по отношение на кредитополучателя - ответника С. С. М. и с оглед
разясненията дадени с т.13 на Тълкувателно решение №4 от 18.04.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които издадената Заповед за изпълнение и изпълнителния лист
подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ.чл.415 ал.1 от ГПК /с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че Заповедта за изпълнение е влязла в
сила/издадената по приложеното ч.гр.д.№374/2020г. по описа на РС-Елхово Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, следва да бъде обезсилена В ЧАСТТА й по отношение на длъжника С. С. М. и
разпоредената й с длъжника-ответник Г. солидарна отговорност за заплащане на паричното
вземане-предмет на издадената заповед за изпълнение и на настоящите искови претенции.
Водим от гореизложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр.с
чл.79 вр.с чл.101 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр.с чл.101 от ЗЗД , че Х. Д. Г., с ЕГН **********, с
посочен настоящ, идентичен с постоянния му адрес - с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.***,
дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Витоша”, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от
Р.И.М.-Т., в качеството й на Управител, действащ чрез пълномощника си – адв.Д. П.,
преупълномощена от „Иванов и Денев-адвокатско дружество”, съдебен адрес: - гр.Стара Загора,
бул.”Цар Симеон Велики” №115, ет.2, сумата от 4 089.94 /четири хиляди осемдесет и девет лева и
94 стотинки/ лева, представляваща падежирала и непогасена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед в съда –
30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 31.49 /тридесет и един лева и 49
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.03.2018г. до
13.03.2020г., дължими по Договор за потребителски кредит № FL438126/31.07.2008г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) с
ЕИК *** в качеството на кредитор и С. С. М. в качеството й на кредитополучател и Споразумение
към него от 27.02.2013г., сключено между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника Х. Д. Г.,
вземанията по които ищецът е изкупил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС
МАТРИКС"ЕООД, за които суми по ч.гр.дело № 374/2020г. по описа на РС – Елхово е издадена
Заповед № 13 от 07.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за падежиралата и непогасена главница за разликата над 4 089.94
лева до претендирания размер от 4 101,94 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Д. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с
ЕИК ***, направените в исковото производство разноски в размер на 380.30 /триста и осемдесет
лева и 30 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с
ЕИК ***, направените по заповедното производство разноски в размер на 82.43 /осемдесет и два
9
лева и 43 стотинки/ лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 13 от 07.07.2020 година за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 374/2020г. по описа на РС – Елхово, В ЧАСТТА й , с
която на длъжника С. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес - с.Гранитово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ул.*** и с настоящ адрес – в Република Кипър, е разпоредено при условията на
солидарна отговорност с длъжника – ответник по настоящото гр.д. Х. Д. Г., с ЕГН **********,
да заплати на кредитора – ищец по настоящото гр.д. - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша”, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството й на Управител, следните
суми: 4 101.94 лева, представляващи главница и 31.49 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 30.03.2018г. до 13.03.2020г. върху цялата дължима главница, дължими по Договор за
потребителски кредит от 31.07.2008 г. и сключено Споразумение от 27.02.2013 година към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. /датата на подаване на
заявление в съда/ до окончателно й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
82.67 лева- направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА му по частичното обезсилване на Заповед № 13 от
07.07.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 374/2020г. по описа на РС – Елхово, има силата на постановено определение и като такова
подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски
районен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя и на длъжника С. С. М..
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез
връчването му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
374/2020 г. по описа на РС-Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10