Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
десети декември година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривчкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12726 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са предпочитан иск с
пр.основание чл. 42, б. “б” от ЗН, както и евентуални искове по чл. 43, ал.1, б. “а” ЗН и чл.43, ал.1 б. “б”
от Закона за наследството, иск чл.27, пр. последно от ЗЗД.
По
изложените в исковата молба и молба –уточнение от 03.11.2017 г. обстоятелства, ищцата Р.Д.П. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.Св. Г. е предявила срещу С.Д.П. с ЕГН ********** и
Фондация „Ж. П. Б.“ с БУЛСТАТ *******, следните субективно съединени искове:
- предпочитан иск с правно основание
чл. 42, б. “б” от ЗН, във вр. с чл.25,
ал.1 от ЗН за прогласяване за нищожност на завещание от 10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН
**********, починал на 14.03.2014г., със
завещателни разпореждания в полза на ответниците, поради неавтентичност, тъй като не е написано
саморъчно от завещателя и не е подписано от него;
- евентуален иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “а” от ЗН за
унищожаване на на завещание от 10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН **********, починал на
14.03.2014г., като съставено от лице, което не е било способно да завещава,
поради нарушена способност да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи;
- евентуален иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “б“, предл. второ
от ЗН за унищожаване на завещание от 10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН **********,
починал на 14.03.2014г., като съставено поради насилие върху завещателя;
- евентуален иск с правно основание чл.27, предл. последно от ЗЗД, за унищожаване на на завещание от 10.09.2011г. на Г.И.П.починал на 14.03.2014г.,
като поради изпадане на завещателя Г.П.в крайна нужда към момента на съставяне на завещанието.
Ищцата, твърди,
че е наследник по закон на Г.И.П., ЕГН **********, починал на 14.03.2014 г.,
съгласно акт за смърт № 0127/18.03.2014 г., издаден от Столична Община, район
„Средец“. Саморъчно завещание от негово име е оставено за съхранение при
нотариус Е.И., per. № 207 при НК, и депозирано в кантората под № 5, том I, per.
№ 3659, НД № 5/26.09.2011 г.
Твърди се, че наследодателят не е извършил атакуваното саморъчно
завещание, не го написал лично и не го е подписал на всяка страница. Твърди, че дори наследодателят й е съставил този акт, то той
е бил неспособен да постъпва разумно и да завещава към момента на създаването
му, бил е заплашван чрез упражняването на психически и физически тормоз и се е
намирал в състояние на крайна нужда. С оглед на това намира, че е налице правен
интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожност на саморъчно завещание
на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1
от ЗН, а в условията на евентуалност и искове за обявяване на неговата унищожаемост - с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, чл. 43, ал. 1,6. „б“, предл. второ от ЗН и чл.
27, предл. последно от ЗЗД.
В исковата молба се
навеждат твърдения, че съгласно завещателния акт Г.П.оставя
почти цялото си движимо и недвижимо имущество на Фондация „Ж.П.Б.****“, на
която е пожизнен председател. Според устава на фондацията, след смъртта му нейн наследник остава сдружение с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност с наименование „А.У.В Б.“. На единия
си брат и наследниците на починалия преди него друг брат завещава своята идеална
част от наследствени имоти в гр. Пловдив, а на жената, която се грижи за него -
недвижим имот (жилище) в гр. София и 5 000 евро.
Ищцата поддържа, че е познавала Г.И.П.през целия си
живот и е поддържала добри и близки отношения както с него, така и със
съпругата му В.и сина им и неин първи братовчед И.(Ж.). Единственият им син
загинал при автомобилна катастрофа през 1997 г. и съпрузите го приели
изключително тежко и имали нужда от емоционална и морална подкрепа. В памет на
сина си те учредили фондация на негово име, която да подпомага студенти и да им
предоставя стипендии за успех. Често гостувала в семейния им дом в София.
Тогава узнала за жена на име С.Д.П. - далечна роднина на Г.П.. Тя многократно
посещавала съпрузите и им предлагала да се грижи за тях, като срещу това искала
те да й завещаят семейния си дом, намиращ се в гр. София, на ул. „*****. В.П. не одобрявала присъствието й и С.П. започнала да
посещава завещателя предимно в работния му офис. Ищцата твърди, че през 2002 г. починала В.П. – съпругата на
завещателя. Съпругът й изпаднал в депресия, бил в много тежко емоционално
състояние. Прекарал известно време в Пловдив при двамата си братя и техните
семейства. Бил много близък със своя брат Д.(баща на ищцата) и при лични
разговори често му споделял, че е притеснен за имуществото и бизнеса си.
Съмнявал се в хората от обкръжението си и намеренията им спрямо неговото
състояние. Г.П.се занимавал със счетоводна и одиторска
дейност, управлявал няколко собствени търговски дружества с предмет на дейност
счетоводни и одиторски услуги. Намирал се в добро
финансово състояние, притежавал парични влогове (в страната и чужбина) на
значителна стойност и инвестирал част от състоянието си в недвижими имоти и
ценни книжа. По характер бил мнителен и недоверчив, считал че много хора търсят
близост с него, за да се възползват от финансовото му състояние и да го
склоняват да инвестира в техни начинания. Не се доверявал на служителите си,
поради което съхранявал фирмена и лична документация само в дома си и в банков
сейф в Корпоративна търговска банка, до който само той имал достъп. Не споделял
информация за наличностите по банковите си сметки, винаги посещавал сам банките
при теглене или внасяне на средства.
Твърди се, че през май 2002 г. синът на ищцата Д.К.П.завършил
гимназия. Непосредствено след това Г.П.и брат му провели разговор с него, като
завещателят споделил, че иска Д.да се премести да живее при него, докато е
студент в София. Изразил желание да го подготви и включи в търговските си
начинания, да го „обучи“, а впоследствие Д.да наследи и поеме семейния му
бизнес. През август 2002 г. синът на ищцата заживял в дома на Г.П.на ул. „********.
Двамата били много близки и се намирали в добри отношения. С.П. продължавала да
търси контакт с него и да го посещава често. През 2003 г. по нейно настояване Г.П.бил
опериран от херния. Под претекст, че той има нужда от ежедневни грижи за
възстановяването си, тя се преместила в жилището първоначално временно, но
впоследствие останала да живее там, за да го гледа и да върши домакинска
работа. Започнала да го съпровожда на организирани по нейна инициатива
посещения при различни лекари, хомеопати,
практикуващи алтернативна медицина лица, както и при т.нар. „врачки“.
Убеждавала го, че чрез тези „врачки“ може да разговаря с починалия си син Ж..
Твърдяла, че има ясновидски способности, „гледала“ на
кафе и така се опитвала да влияе на Г.П.при вземането на определени решения.
Навежда твърдения, че С.П. ограничавала контактите му с неговите най-близки
роднини и приятели. Той посещавал все по- рядко братята си в Пловдив, а в дома
му в София почти не били допускани гости по внушение на С.П.. Близките му били
притеснени за неговото емоционално и здравословно състояние. Въпреки неговата
мнителност и недоверчивост, в дома му гостували често синът и внукът на С. - Г.и
Х.П., както и лицето И.П.- съсед в жилищната кооперация. Отпускал им заеми на
значителна стойност за търговски начинания и инвестиции, срещу тях лицата
подписвали записи на заповед, които Г.П.съхранявал в банковия си сейф. През
2012 г. дори придобил на публичен търг жилище, собственост на С. и Г.П., което
било изнесено на публична продан. Впоследствие прехвърлил собствеността върху
него на Х.П., внук на С.П.. Притеснението на близките му растяло. При все
по-редките си посещения в Пловдив изразявал предимно негативни коментари и
мнения по отношение на С.П. и нейните роднини, но въпреки това близките му
научавали за предоставяни в тяхна полза значителни финансови средства. Узнали
за инвестирането на над 2 млн. лева в бизнес, ръководен от И.П..
Посочва още, че Г.П.не бил споделял пред никого от близките си, че е
съставил или има намерението да състави завещание, съгласно което оставя почти
цялото си имущество на фондацията. Напротив, продължавал да твърди, че желае
търговската и благотворителната му дейност да бъде наследена от сина на ищцата.
След смъртта на брат му Б., на погребението му в Пловдив, отново споделил, че
се притеснява за имуществото си и няма доверие на никого. Обмислял да се
премести в Пловдив. През 2008 г. синът на ищцата заминал за Шотландия да
продължи обучението си по желание на Г.П., който считал, че е по-добре той да е
извън Б.. Поддържали връзка по телефона, като пазели разговорите си в тайна от С.П..
Последно се видели през 2011 г., преди синът на ищцата да замине за САЩ -
отново по препоръка и настояване на Г.П., който искал Д.П.да остане извън Б. и
споделял, че той ще му каже кога е добре за него да се прибере.
През последните няколко години от живота си Г.П.боледувал
- възвърнал се предходно лекуван рак на устната кухина, към 2011 г. имал проблеми
с простатата, открили се ракови образувания и към края на годината започнал
лечение. Подлагал се на лъчетерапии, приемал много и различни медикаменти за
провежданите лечения. Имал диабет и анемия, у него се появявали симптоми на деменция. Страдал от силно безсъние, приемал лекарства за
нерви и сънотворни. Бил хоспитализиран често, както за планови операции, така и
инцидентно. Приеман бил в УМБАЛСМ „Пирогов“ със счупен крак и други травми (насинявания, избити зъби),
за които близките му се съмнявали, че са предизвикани умишлено от трети лица.
Към края на живота си бил трудно подвижен и почти не можел да се грижи сам за
себе си. Бил сравнително неконтактен, имал проблеми с паметта, бъркал имена и
лица. Живеел на трети етаж в кооперация без асансьор и не можел да излиза сам.
Твърди се, че през последната година от живота му
мобилният му телефон бил изключен, а на домашния отговаряла С.П.. Тя не
допускала външни лица в жилището и за да го посещава, Р.П. трябвало да използва
отсъствието й. Г.П.изглеждал недохранен, споделял, че никой не полага грижи за
него. Имал рани от залежаване. В края на 2013 г. бил опериран във
Военномедицинска Академия и изписан за домашно лечение по настояване на С.П..
Последната не допускала никой от роднините му да го вижда, сменила ключалките
на жилището му. Месец преди смъртта си завещателят подписал генерално
пълномощно, съгласно което упълномощавал И.П.и С.П. с правото да го
представляват пред всякакви физически и юридически лица, държавни и
административни органи, както и пред банкови институции. Нотариалното
удостоверяване било извършено извън нотариалната кантора - в дома му на ул. „********,
като освен подпис бил положен и пръстов отпечатък.
Заявява, че на 14.02.2014 г. бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“. Близките му
успели да го посетят. Бил в изключително тежко състояние, със следи от побой.
Бил почти неконтактен, говорел несвързано. На 18.02.2014 г. Г.П.бил прехвърлен
в „Токуда Х.“. Придружавала
го С.П.. Същата не дала съгласие за провеждане на предложени изследвания,
консултации, манипулации и приемане на медикаменти. Г.П.починал на 14.03.2014
г. в „Токуда Хоспис“. По
настояване на роднините му и лекуващия екип била назначена аутопсия, тъй като
имало съмнителни обстоятелства около смъртта му. Провеждането й закъсняло и акт
за смърт не бил съставен веднага, а четири дни по-късно, тъй като С.П. и
нейните приближени не желаели да предоставят личната карта на починалия. Ищцата
и нейните близки имали опасения, че се злоупотребява с личния документ. След
смъртта на Г.П.от личния и банковия му сейф изчезнали пари, документи, записи
на заповед, кореспонденция. От офиса, където се развивала търговската му
дейност, също изчезнали вещи и книжа, били разбивани заключени шкафове и
чекмеджета. Средствата в банковите му сметки били източени или прехвърлени към
чужди сметки.
Било установено, че месец преди смъртта му бил променен уставът на
фондация „Ж. П.Б.“ и като членове на Управителния съвет били избрани С.П., Х.П.
и И.П.. Решението било вписано по фирменото дело на фондацията. Американският
университет в Благоевград, който съгласно завещанието следвало да се разпорежда
и да управлява имуществото на починалия за благотворителни цели, практически
бил лишен от тази възможност.
Ищцата поддържа, че към края на живота си нейният наследодател се е
намирал под влияние на редица неблагоприятни фактори и личности, които в своята
съвкупност са довели до съставяне на посоченото завещателно
разпореждане. Твърди, че гореспоменатите лица са се възползвали от напредналата
възраст и лошото здравословно състояние на лицето, като са му въздействали
както при извършването на редица разпоредителни действия преди смъртта му, така
и при изразяване на завещателната му воля.
Наследодателят е бил манипулиран и използван, заплашван и третиран нехуманно с
една единствена цел - набавяне на имуществена облага.
Наведен е довод, че Г.П., сочен като автор на текста, не е
съставил собственоръчно завещанието и то не носи неговия подпис. Счита, че дори
да се установи, че действително наследодателят й е съставил този акт, то той е
бил неспособен да постъпва разумно и да завещава към момента на създаването му,
бил е заплашван чрез упражняването на психически и физически тормоз и се е
намирал в състояние на крайна нужда. За
неговите близки и роднини е било видно и всеизвестно, че пръстите на дясната му
ръка са били деформирани вследствие на инцидент в ранна възраст - загубил е
изцяло част от тях, а останалите са възстановени оперативно. Въпреки това си е
служел с дясната ръка и е пишел с нея. С оглед на това обстоятелство е изпитвал
известни затруднения при писане, които са се отразявали и в неговия почерк. С
напредването на възрастта се е появил и тремор в
ръцете му, който е правел изписването на текст почти невъзможно. Към края на
живота си наследодателят е изпитвал затруднения дори при подписването на
квитанции и платежни нареждания.
Според ищцата е невъзможно през 2011 г. завещателят да
е съставил сам ръкописен текст от 21 страници, поради което твърди, че автор на
този текст е трето лице. Твърди, че завещателят не е бил способен да завещава по
време на съставяне на акта, поради нарушена способност да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си
пълноценно. Г.П.не е бил поставян под пълно или ограничено запрещение, но
поради напредналата си възраст е страдал от редица хронични и епизодични
заболявания, сред които и деменция. В последните
години от живота си, включително към момента на съставяне на завещанието, той е
имал объркани представи за лица, събития и дати. Твърди се, че съвкупността от различни фактори като хронични
заболявания, назначаване на различни медикаменти и лечения, хоспитализации, са
довели до известни когнитивни нарушения, изразяващи се в проблеми с паметта,
логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за
вземане на решения. Невъзможността му пълноценно да ръководи и разбира
постъпките си се е отразила на формулираната от него воля в завещателното
разпореждане, която не съответства на изразяваната от него в предходни периоди
воля да повери работата си на близък роднина.
Според ищцата върху нейния наследодател е упражнявано системно
психическо насилие, тормоз и принуда, които в своята съвкупност са въздействали
върху формирането на завещателната
му воля. Счита, че такива действия спрямо Г.П.са извършвани от лицата И.П., С.П.,
Г.П.и Х.П.. Р.П. твърди, че те са действали умишлено и целенасочено, като са се
възползвали от неговите страхове от ограбване и от нуждата му от грижи поради
напредналата му възраст и влошаващото му се здравословно състояние. Посочва
още, че пред свидетели Г.П.е заплашвал завещателя с „имотната мафия“ и му е
внушавал, че трети лица знаят за неговото финансово състояние и ще се опитат по
всякакъв начин да придобият имотите и парите му. Психическото насилие е било
упражнявано спрямо Г.П.и чрез принудително дърЖ.е в
изолация от близки и роднини, ограничаване на социалните му контакти, отправяне
на заплахи към него и близките му. Твърди се
още, че е налице основание за унищожаване на завещанието поради изпадането на
завещателя в състояние на крайна нужда, което обаче се намира в пряка връзка и
с упражняваните върху него психическо насилие и тормоз.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба. Ответниците,
чрез адв. М. оспорват исковете, като недопустими.
Навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват качеството на
наследник на ищцата и твърдят, че тя не е процесуално легитимирана да предявява
исковете. Оспорват исковете и по основание. Твърдят, че собственоръчното
завещание на завещателя Г.П.е написано лично от него и е съобразено с всички
изисквания на закона. Същото е написано от него в пълно и ясно съзнание,
доброволно и без каквато и да е принуда /психическа или физическа/. Завещанието
е написано и подписано лично от завещателя и не е съставено в момент на крайна
нужда, така както твърди ищеца. Оспорват верността на цялостното изложение
извършено в исковата молба от ищците. Нищо от изложеното в нея не отговаряло на
истината. Твърдят, че ищцата, както и нейните близки нито са се интересували от
Г.П., нито са поддържали нормални и добри контакти. Въобще не са полагали и
каквито и да е било грижи за него, когато е имал нужда от това. Посочват, че
ответницата С.П. и нейни близки са се грижили изцяло за Г.П.. Отношенията им са
били изцяло коректни и добри. Твърдят, че П.до последният си ден е бил с ясно
съзнание. Никой не му е оказвал нито психическа нито физическа принуда.
Изложеното в исковата молба в противния смисъл е само с цел внушение за такива
посегателства с оглед достигане на целеното с предявените искове, а именно
облагодетелстване от имотното състояние на Г.П.. Същият никога не е твърдял и
не е имал намерение да завещава на сина на ищцата, каквото и да е било.
Заявяват, че самият текст на завещанието оборва твърденията на ищците. Посочват
още, че много преди смъртта си Г.П.е направил своите завещателни
разпореждания, а именно: 10.09.2011г. на своя рожден ден, така както е записано
в началото на завещанието и към този момент е бил в изцяло добро физическо и
психическо състояние. Той бил човек, който работил до последно, бил абсолютно
самостоятелен. Оспорват
твърденията за постоянна
параноя и притеснение на Г.П., както и твърденията, че спрямо него е било
прилагано психическо и физическо насилие от страна на посочените в исковата
молба лица. Оспорени
са твърденията, че
завещанието е било сключено при условията на крайна нужда. Твърди се, че Г.П.винаги е имал всичко необходимо, от
което се е нуждаел. Неговите финансови и интелектуални способности били
достатъчно високи за да е имал нужда от каквото и да е. Твърдят, че е бил в
добро здравословно състояние, съобразно възрастта си, почти до своята смърт.
Почти до последно е изпълнявал и своите професионални задължения на одитор. Не е бил човек, който да е бил в безпомощност, още
по-малко и към датата на съставяне на завещанието, като твърдят, че с ищцата
почти не е осъществявал контакти.
По реда на чл.227 от ГПК, като правоприемник
на ответника Фондация „Ж. П. Б.“ с БУЛСТАТ *****, е конституирана Фондация „Ж.П.Б.****“
с БУЛСТАТ *****. Процесуалното правоприемство е с оглед вписани с Решение №3 от
15.09.****г. по фир.д.№437/****г. по описа на СГС,
ТО, VI -15 с-в, промени изразяващи се в прекратяване без ликвидация
на Фондация „Ж. П.Б.“ и вливане във Фондация „Ж.П.Б.****“, при
условията на универсално правоприемство./ Решение №3 от 15.09.****г. на л.141 от делото/
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Г. поддържат
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК .
В съдебно заседание ответниците
чрез пълномощника си адв.М. оспорват исковете. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК .
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се
спори, че ищцата Р.Д.П.
е племенница и наследница по закон на Г.И.П.ЕГН
**********, починал на 14.03.2014г., като вдовец, което е видно и от удостоверение за наследници изх.№АО-9400-1230 издадено на 19.03.2014г. от
Столичана община, район Средец./л.38-л.39
от приложеното гр.д.№70212/2015г. на СРС, II ГО, 59 състав/
Не се спори, че ответната Фондация „Ж. П.Б.“ е
учредена от Г.И.П.с блоготворителна цел, на името на
починалия му син - И./Ж./ П..
От приетите неоспорени писмени
доказателства – нотариален акт №109, том 1, н.д.155/1999г. на нотариус В. А.с
рег.№262 от НК, нотариален акт № 108,
том 1, н.д.№154 1999г. на нотариус В. А.с рег.№262 от НК, нотариален акт №142,
том III,
н.д.№454/2005г. на
нотариус В. А.с рег.№262 от НК,
нотариален акт № 44, том
I, н.д.№39 /2002г. нотариус В. А.се установява, че Г.И.П.ЕГН **********,
приживе е придобил редица жилищни недвижими
имоти и недвижими имоти с търговско предназначение -магазини, офиси, УПИ. /л.46-л.56 от приложеното гр.д.№70212/2015г. на СРС,
II ГО, 59 състав/
От приетата справка от ТР се
установява, че Г.И.П.ЕГН **********, приживе е бил едноличен собственик на
капитала на пет търговски дружества и участвал в управлението на осем други
дружества./л.297 от делото/
По делото е прието в препис саморъчно завещание
на Г.И.П.ЕГН ********** от 10.09.2011г., депозирано за съхранение в кантората на
Нотариус Е.И. №207, под №5, том I,
рег.№3659 от 26.09.2011г. /удостоверение изх.рег.№6 от 14.03.2014г. на л.37
гр.д.№70212/2015г. на СРС/ Завещанието е
изпълнено ръкописно на 21 номерирани страници, като на последната страница е
поставена дата – 10 септември 2011г. и е подписано с текст : „горното написах и
подписах саморъчно, съобразно моята воля, завещател: Г.Ив. П.“. От
текста на пункт I /първи/, се установява, че завещателя се разпоредил с
наследствени недвижими имоти /подробно описани/ в гр.Пловдив в полза на брат си
Д.П.и на наследниците на брат си Б. П.. В пункт II /втори/ от процесното
завещание се съдържа завещателно разпореждане в полза на ответницата С.П., на коята е завещан едностаен апартамент от 45 кв.м. в Община
Възраждане и сумата 5 000 евро, с мотив „в знак на признателност, за грижите“.
В пункт III /трети/ от процесното завещание се съдържа завещателно разпореждане
в полза на Фондация „Ж. П.Б.“, учредена с решение от 15.12.2008г. на СГС по
фирмено дело №821/ 2008г. по описа на СГС, на името на И.П., починал на 37г.,
на която е завещано цялото останало имущество включващо недвижими имоти,
парични средства, ценни книжа, банкови депозити, вземания по предоставени
парични заеми, подробно описани и конкретизирани от л.4 до л.21 от завещанието.
/л.15 - л.36 от приложеното
гр.д.№70212/2015г. на СРС, II ГО, 59 състав/
От приетотото удостоверение изх.рег.№6 от 14.03.2014г.
издадено от нотариус Е.И. №207 с рег.№207 от НК, с район на действие РС София,
се установява, че саморъчно завещание на Г.И.П.ЕГН **********, е депозирано в
нотариалната кантора под №5, том I,
рег.№3659 от 26.09.2011г.
От прието от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно- графическа експертиза с в.л. С.Х., се установява, че ръкописният текст и подписите за „Завещател” в Саморъчно завещание от 10.09.2011 г., на съхранение при нотариус per. № 207 - Е.И., са изпълнени от Г.И.П., от чието име изхождат. След извършено сравнително графическо изследване на общите и частни признаци на почерка и подписите в изследвания документ и сравнителните образци, вещото лице обосновава извод, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни, устойчиви и достатъчни в своята съвкупност за извода, че текста на процестоното завещание е изпълнен от Г.И.П., от чието име изхожда. При последвалото сравнително графическо изследване на подписите за „Завещател:” в завещанието - обект на експертизата с под писите на Г.И.П., вещото лице е установило съвпадение в степента на обработеност, в общия вид, структурната сложност и съдърЖ.ието на транскрипцията, в размера и наклона, в степента на свързаност и темпа на изпълнение. В приетото заключение на СГрафЕ е обоснован извод, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни, устойчиви и достатъчни в своята съвкупност за извод, че подписите за „завещател:” в процестоното завещание, са изпълнени от Г.И.П., от чието име изхождат.
В обясненията си в о.з. вещото
лице Х. – експерт по криминалистично изследване на документи, пояснява, че
предоставения сравнителен материал е достатъчен по обем за нуждите на изследването.
Видно от приета Епикриза по ИЗ
1174/2012г. на УМБАЛ Алексадровска Г.И.П.е
хоспитализиран на 12.01.2012г. и изписан
14.01.2012г. с диагнози везикулит./л.234 от
делото/
Видно
от приета Епикриза по ИЗ 67/ 2014г. на Токуда Хоспис, Г.И.П.на
85г. е постъпил в лечебното заведение на 18.02.2014г. в увредено общо състояние, като на
14.03.2014г., същия е починал./л.220- л.220 от делото/
За
установяване на състоянието на Г.И.П.и възможността му да разбира свойството и
значението на постъпките си към момента на оспореното завещание са събрани
гласни доказателства и е изслушана съдебно психиатрична експертиза.
В показания на свидетелят И.П.П./42г., без родство/, разпитан в о.с.з. на 24.09.2019г., се съдържат данни, че Г.П.бил един от първите
одитори в Б. и бил капацитет в професията си. Със
счетоводство и консултации на фирми се занимавал до последно. Свид. П.пояснява, че познава Г.П.най -малко от 10 години, т.к.
живеел в съседство на ул. „Солунска“ и се познавал с дядото на свидетеля. Свидетелят
сочи, че Г.П.имал отлична памет и никога не е страдал от психически
разстройства. Финансово П.бил много добре. Притежавал пари и активи. Свидетелят П.си спомня, че Г.починал през 2014
година, като 10-15 дни преди смъртта си бил в болница „Токуда“. По време на
престоя в болницата бил в лошо здравословно състояние. Неговата племенница С.П.
се грижела за него. Постоянно била покрай него в последните 10 години.
Показанията на свидетеля П.коресподират със събраните писмени доказателства и
заключението на съдебно-психиатрична
експертиза, поради което съдът им дава вяра.
От
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Е.Ц.М.
- психиатър, се установява, че анализа на налична медицинска документация сочи,
че през 2011 г. Г.И.П.е страдал от неинсулинозависим
захарен диабет, хипертонична болест на сърцето, старческа катаракта, гастрит и дуоденит, дерматологични
заболявания. Вещото лице отбелязва, че тогоава, през 2011г.
е поставена и диагнозата Хиперплазия на
простатата, за която през м.януари 2012г. е опериран и е установено, че се
касае за злокачествено заболяване. В заключението е обоснован извод, че проследяването
на медицинската документация в делото не предлага никаква информация за психотични болестни или когнитивни проблеми през този
период, които да са могли да доведат до дефекти на базисните му психични годности. От приетото заключение се установява, че към
датата на съставяне на завещанието/10.09.2011г./ Г.И.П.е бил в състояние да
разсъждава нормално, разбирал е свойството и значението на постъпките си и
смисъла на извършеното от него разпореждане с имуществото си за след смъртта си.
Вещото лице констатира, че приложеното
по делето саморъчна завещание изпълнено с ръкописен,
подреден текст, обхващ 21 страници, които са грижливо
номерирани сочи нза запазена ориентация. Според
заключението на СПсихЕ завещанието е логически
свързано и подредено, включващо мотивациите за отделните разпореждания, което
говори косвено за съхранени психични годности и добра
ориентация на личността.
Заключението
на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Е. Мутафчиева -
психиатър, съдът възприема като обективно, подробно и компетентно дадено.
С
оглед кредитирано заключение на СПсихЕ, съдът намира
че към
датата на съставяне на
завещанието – 10.09.2011г., завещателят Г.П.е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42,
б. “б” от ЗН, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано
от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на
завещателното разпореждане. С оглед въведените в исковата молба твърдения и с
оглед на събраните по делото доказателства – съдебно графическа експертиза, по делото се установи, че текста на процесноното саморъчно завещание е изпълнен от Г.И.П., от
чието име изхожда. От прието неоспорено
заключение на СГрафЕ се установи, че подписите за „завещател:” в процестоното
завещание, са изпълнени от Г.И.П., от чието име изхождат. Под текста на
завещанието е поставена дата – 10.09.2011г. По делото безспорно бе установено, че завещанието
на Г.Прототгеров е написано саморъчно от завещателя в
неговата цялост, включително и дата и място на съставянето му. Завещанието
съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателя. Предвид
на изложеното съдът приема, че е спазена формата на саморъчното завещание на Г.И.П.с
дата 10.09.2011г. и същото не е нищожно.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 42, б. „б” от ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения установителен иск за прогласяване на нищожност, следва да
бъдат разгледани предявените при евентуалност конститутивни
искове за унищожаване на саморъчното завещание на основание чл. 43, ал.1, б.
„а” ” от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. "б" ЗН и чл.27, предл.последно
ЗЗД, по реда, в който са заявени в
исковата молба.
По
иска с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а” ” от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1,
б. „а” от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от
лице, което към момента, в който е съставено не е било способно да завещава. От
събраните доказателства се установява, че към момента на съставяне на
завещанието наследодателят на ищцата е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията си, поради което недоказано е останало
твърдението, че Г.П.е бил неспособен да завещава. Не е установено към 10.09.2011г. Г.П.да е била във фактическа невъзможност
поради болест или друга причина собственоръчно да изрази в писмен вид волята си
за разпореждане с имуществото си за след своята смърт. На база на представената
по делото медицинска документация и показанията на разпитания свидетел и
назначената СПсихЕ, която е дала
заключение, че към 10.09.2011г., Г.П.е могъл да се грижи за своите работи и е
разбира акта на завещателното разпореждане, неговите последици и е действала в
своя полза. Установява от заключението на СПсихЕ, че към момента на съставяне
на завещанието Г.П.не е страдал от същинско психично
заболяване, нито от интелектуален дефицит – деменция. Нещо повече според
приетото заключение на СПсихЕ завещанието е логически
свързано и подредено, включващо мотивациите за отделните разпореждания, което
говори косвено за съхранени психични годности и добра
ориентация на личността.
Предвид изложеното,
решаващият състав намира, че не е налице основание за унищожаемост
на завещателното разпореждане на подърЖ.ото основание - като
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава, поради което иска с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а” от ЗН, е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "б" ЗН:
По иска с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. "б", предложение второ от ЗН -
унищожаемост на завещанието поради психическа принуда. В хода на съдебното
дирене, ищцата, която носи доказателствена тежест
съгласно нормата на чл.154 ГПК, не е ангажирала каквито и да било
доказателства, обосноваващи извод за оказан натиск върху психиката на
завещателя по времето, когато е формирана волята му за извършване на
завещанието. Не бяха ангажирани никакви доказателства установяващи твърденията в исковата молба за упражнявано
психическо насилие, тормоз и принуда, които да са въздействали върху волята на завещателя.
С оглед изложеното, не е
доказано наличие на основание за унищожаемост на завещателното разпореждане на подърЖ.ото основание -
поради психическа принуда, като иска с правно основание чл. 43, ал. 1,
б. "б" ЗН, също следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за унищожаемост на завещанието унищожаване
на на завещание от 10.09.2011г., като поради изпадане
на завещателя Г.П.в крайна нужда към момента на съставяне на завещанието, с
правно основание чл.27, предл. последно ЗЗД, вр.чл. 33,
ал. 1 ЗЗД, се явява недопустим. Няма как завещанието да е унищожаемо поради крайна нужда, тъй като крайната нужда е
основание за унищожаемост само на възмездни правни
сделки, а завещанието е безвъзмезден акт./Решение № 61 от 19.07.2019 г. по
гр.д. № 484/2018 г.., на ВКС, І ГО/. Поради това и крайната нужда не попада в уредените хипотези на унищожаемост на
завещанието предвидени в чл.43 от ЗН. Последното представлява и разликата в основанията
за унищожаемост по Закона за наследството, спрямо
основанията регламентирани в ЗЗД. ЗН не
предвижда възможност да се оспорва
завещание, като направено при крайна нужда.
Предвид изложеното производството в тази част следва да се прекрати,
като инициирано по недопустим иск.
Предвид изложеното, съдът
намира за неоснователни, предявените от ищцата искове за нищожност и
унищожаемост на процесното завещание на сочените основания.
По разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната
фондация разноски по делото от 5200 лв.,
от които 5000лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 200 лв. платен депозит за графическа експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд, І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Св. Г. против С.Д.П. с ЕГН ********** и Фондация „Ж. П.Б.“ с БУЛСТАТ *****, с правоприемник Фондация „Ж.П.Б.****“ с БУЛСТАТ *****, иск с правно основание чл. 42, б. “б” от ЗН,
във вр. с
чл.25, ал.1 от ЗН, за прогласяване за нищожност на завещание от
10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН **********, починал на 14.03.2014г., поради
неавтентичност, тъй като не е написано саморъчно от завещателя и не е подписано
от него, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Д.П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.Св. Г., против С.Д.П. с ЕГН ********** и Фондация „Ж. П.Б.“
с БУЛСТАТ *****, с правоприемник Фондация
„Ж.П.Б.****“ с БУЛСТАТ *****, иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “а” от ЗН, за унищожаване на саморъчно завещание от 10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН **********,
починал на 14.03.2014г., като съставено от лице, което не е било способно да
завещава, поради нарушена способност да разбира свойството и значението на
постъпките си, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Д.П.
с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Св. Г. против
С.Д.П. с ЕГН ********** и Фондация „Ж.
П.Б.“ с БУЛСТАТ *****, с правоприемник Фондация „Ж.П.Б.****“ с БУЛСТАТ *****, иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. “б“, предл.
второ от ЗН, за унищожаване на на завещание от
10.09.2011г. на Г.И.П.ЕГН **********, починал на 14.03.2014г., като съставено
поради насилие върху завещателя, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН **********, да заплати на Фондация „Ж.П.Б.****“ с БУЛСТАТ *****,
разноски по делото пред СГС в размер на 5200
лв.
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл.130 ГПК производството по иска правно
основание чл.27, предл. последно от ЗЗД във вр. с чл.33 ЗЗД, предявен от
Р.Д.П. с ЕГН **********, против С.Д.П. с ЕГН **********
и Фондация „Ж. П.Б.“ с БУЛСТАТ *****, за унищожаване на завещание от 10.09.2011г.
на Г.И.П., починал на 14.03.2014г., като поради изпадане на завещателя Г.П.в
крайна нужда, като инициирано понедопустим иск.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта с характер на определение с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: