№ 1231
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501205 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК.
С неприсъствено решение № 6022 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 5769/2021 г. по описа СГС, ГО,
25 състав, постановено по реда на чл.239 от ГПК, е признато за установено по иска на
„Първа инвестиционна банка“ АД против С. С. С., че С. С. С. дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД на основание чл.422 от ГПК сумата от 50 000 евро по запис на
заповед от 26.08.2019 год., заедно със законната лихва, считано от 01.10.2020 год. до
окончателното изплащане, както и разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.240, ал.1 от ГПК срещу решението е депозирана молба за отмяна от ответника
С. С. С.. Молителят твърди, че не е бил уведомен за образуваното срещу него исково
производство, тъй като книжата не са били връчени на упълномощения от него адвокат.
Съдът неправилно е администрилал исковата молба до неговия личен адрес и местоработата
му, като счита, че връчване на трето лице, със задължение за предаде книжата е нередовно.
Отделно от това твърди, че никой не му е предавал връчени книжа. В тази връзка моли за
отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение. Претендрира разноски.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва молбата, като твърди
неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че съдът няма
задължение да връчва книжата единствено на упълномощен процесуален представител, а
след като е издирил адресите на ответника и е извършил връчване на тези адреси, то
връчването е редовно.
1
Софийски апелативен съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, след като
разгледа молбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 23.11.2023 г. е постановено
неприсъствено решение № 6022 по гр.д. № 5769/2021 г. по описа СГС, ГО, 25 състав, по реда
на чл.239 от ГПК, с което съдът е уважил предявен иск от „Първа инвестиционна банка“ АД
против С. С. С. с правно основание чл.422 от ГПК.
С разпореждане от 03.06.2022 год. съдът е разпоредил да се изпрътят преписи от исковата
молба и приложенията към нея до ответника, на посочения в искавата молба адрес в гр.***,
бул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, от където съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че
никой не отваря. Съдът е направил служебна справка в НБД от която се установява, че
поС.ния и настоящия адрес на ответника С. С. е именно посочения в исковата молба.
Изискана е справка за трудовите договори на лицето, от която се установява, че същия
работи в „Терезин Хаусфервалтунг“ ЕООД с адрес гр.София, ул. „Димитър Манов“ № 10, на
който адрес са връчени /на управител/, на 20.10.2022 год. препис от исковата молба и
приложените към нея книжа. Отделто от това, книжата са връчени и на адреса по исковата
молба, получени на 29.03.2023 год. от С. М., с отбелязване „пълнолетен от адреса“.
Въз основа на което съдът е приел, редовност на връчването, насрочил е открито съдебно
заседание, на което, по искане на ищцовата страна и при наличието на предпоставките на
чл.238 и чл.239 от ГПК е постановил неприсъственото решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по
искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по
същество. По искане на ищеца /чл.238, ал.1 от ГПК/ такова решение може да бъде
постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е
явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира
израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията постановени в състезателно
производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на
закона не подлежат на инстанционно обжалване – чл.239, ал.4 от ГПК. Законът е предвидил
за тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности -
чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК пред въззивния съд на изрично посочените
основания или с нарочен иск по чл.240, ал.2 от ГПК при определени предпоставки.
На първо място с нормата на чл.240, ал.1 от ГПК правото на страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, да сезира въззивния съд с искане за неговата отмяна е
ограничено от процесуално-преклузивен едномесечен срок от неговото връчване. По
смисъла на цитираната норма релевантно за течението на срока е връчването на решението,
а не узнаването от страна на ответника за неговото постановяване или връчването на други
актове, издадени въз основа на него, независимо дали възпроизвеждат частично
съдържанието му. В настоящия случай, решението е връчено на ответника на адреса по
2
месторабота, на 06.02.2024 год., а молбата за отмяна е депозирана в съда на 05.03.2024 год.,
т.е. в рамките на едномесечния срок, поради което е допустима.
На следващо място нормата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК регламентира извънреден способ за
отмяна на неприсъствено решение, а молителят релевира основанието по ал.1, т.1, поради
лишаване на страната от възможност да участва в делото при условията на две алтернативно
предвидени хипотези, а именно вследствие ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или на призовките за съдебното заседание. В конкретния случай се визира нередовно
връчване на препис от исковата молба.
Установи се по делото, че исковата молба и приложените към нея книжа са връчени на
ответника, чрез управител, първо на адреса по месторабота, на 20.10.2022 год., както и на
настоящия и поС.ен адрес, на 29.03.2023 год., получени от пълнолетно лице от адреса.
Съгласно чл.38 от ГПК, страната се призовава на адреса, който е посочен в исковата молба.
Само ако не бъде намерена на този адрес, съобщението се връчва на настоящия адрес, а при
липса на такъв - на поС.ния. Връчването на призовката се извършва лично, а при
невъзможност - чрез друго лице, което е съгласно да я приеме - чл.43, ал.1, чл.45 и чл.46, ал.1
от ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните, или който живее на
адреса, или е съответно работник, служител или работодател на адресата - чл. 46, ал.2 от
ГПК. В нормата на чл.3 ГПК е установен принципът за добросъвестно и съобразно добрите
нрави упражняване на предоставените на страните процесуални права. Целта на института
на връчването на съдебни книжа и призоваването, разбиран като съвкупност от норми,
регламентиращи отделните процесуални способи за това и предпоставките за тяхното
прилагане, е осигуряване на действителна възможност на страните за участие в
производството, при балансиране на техните интереси, съобразно процесуалното качество
на всяка от тях, обусловено от мястото им в процесуалното правоотношение, като
едновременно с това не се препятства развитието на производството, когато ответникът не е
заявил лица, натоварени с приемането призовки и съдебни книжа /ал.4 на същия чл., във
връзка с чл.47, ал.1 от ГПК/.
Съдебната практика е приела, че при получаване на съобщението от „друго лице“ по
смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни
книжа на „друго лице“ е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал.2 на чл.46
ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да
е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна
на получилото книжата „друго лице“ е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за
приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Дали
реално го е направило е ирелевантно към редовността на връчването, освен при наличието
на особени непредвидени обстоятелства, а такива твърдения няма въведени в молбата, нито
са ангажирани доказателства в тази насока. С получаването на съобщението от другото лице
се смята, че връчването е извършено на адресата /чл.46, ал.4 от ГПК/. Липсват данни С. С.
да е отсъствал от адреса и че не е имал възможност да узнае своевременно за връчването на
изявлението на ищеца.
3
Неоснователни са доводите, че книжата е следвало да бъдат връчени на процесуален
представител на ответника, при наличие на такъв. На първо място, с предявяване на иска,
ищеца не разполага с информация от кого ще се представлява ответника, а на следващо
място – за съда не съществува задължение да уведоми единствено и само евентуален
процесуален представител на страната.
По изложените съображения, молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото молителя следва да бъде осъден да заплати на ответника по
молбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определено съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. С. за отмяна на основание чл.240, ал.1, т.1 от
ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение № 6022 от 23.11.2023 г. по гр. д. №
5769/2021 г. по описа СГС, ГО, 25 състав, постановено по реда на чл.239 от ГПК, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С. С. С. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл.78, ал.8
от ГПК сумата от 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4