Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 20.02.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 772 по описа за
2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са
предявени от С.Р.С. срещу Н.В.Д. и М.В. Ралев обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че
е собственик по наследство, дарение и присъединено давностно
владение на следния недвижим имот: поземлен имот (дворно неурегулирано място), находящо се в махала „Рангеловска“
на с. Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник, с площ
на целия имот от 400 кв. м, а по геодезическо
заснемане (скица) с площ от 428 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт:
от две страни – В.М. Р., улица, шосе, а по геодезическо
заснемане (скица) съседите на имота са: от две страни - поземлен имот на
наследници на В. Р., път, шосе, ведно с находящите се
в имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м,
селскостопанска постройка, със застроена площ от 38 кв. м и селскостопанска
постройка, със застроена площ от 50 кв. м, всички построени при условията на §
127, ал. 1 от ПР на ЗУТ и представляващи търпими строежи по смисъла на
цитираната законова разпоредба.
Процесният имот (земя и сгради) бил владян
и ползван от родителите на ищцата, а преди тях - от нейните баба и дядо, поради
което ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния
имот по силата на давностно владение, присъединено
към владението, упражнявано от нейните родители Р. и Ю.А., а преди това и от
нейните баба и дядо К. и А. Р.. Понастоящем ищцата била във владение само на
жилищната сграда и на едната селскостопанска постройка, с площ от 50 кв. м, находяща се в южната част на имота. Другата селскостопанска
постройка, с площ от 38 кв. м, находяща се в
източната част на имота, се държала от ответниците, които
я заключили, което препятствало достъпа на ищцата до сградата.
Ответниците били наследници (дъщеря и син)
на В. М. Р.(съсед на имота) и се явявали настоящите съседи на гореописания
недвижим имот.
Посочва, че всички данъци, такси
и други консумативи за процесния имот (земя и сгради)
през годините били заплащани от нея, респ. от нейните праводатели.
След като през м. ноември 2017 г.
придобила пълната собственост върху процесния имот,
ищцата пожелала да извърши благоустройствени подобрения и ремонтни работи и да
изгради ограда по границите на имота, направи изкоп за септична яма за
отвеждане на отпадните води от сградите в имота и пр. При предприемането на
тези строителни дейности обаче, срещнала яростната съпротива на ответниците. Оспорвайки правото ù на собственост
върху процесния имот, същите се противопоставили на
предприетата от нея строителна инициатива, с твърдението, че земята под къщата
не била нейна, като дори подали жалба в полицията.
Твърди, че неколкократно
цели стени на находящата се в имота жилищна сграда
били разрушавани, за което вината била на ответниците.
Поддържа, че ответниците изсипали в дворното място
строителни отпадъци и дървен материал, които ù пречели да ползва мястото
и да упражнява правата си върху него в пълен обем.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
Н.В.Д. и М.В. Ралев, че ищцата е собственик на поземлен имот (дворно
неурегулирано място), находящо се в махала „Рангеловска“ на с. Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник, с площ на целия имот от 400 кв. м, а по геодезическо заснемане (скица) с площ от 428 кв. м, при
граници (съседи) по нотариален акт: от две страни – В. М.Р., улица, шосе, а по геодезическо заснемане (скица) съседите на имота са: от две
страни - поземлен имот на наследници на Васил Ралев, път, шосе, ведно с находящите се в имота паянтова жилищна сграда, със
застроена площ от 80 кв. м, селскостопанска постройка, със застроена площ от 38
кв. м и селскостопанска постройка, със застроена площ от 50 кв. м, всички
построени при условията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху находящата се в източната част на процесния
имот селскостопанска постройка, с площ от 38 кв. м, както и върху целия
прилежащ терен, съставляващ поземлен имот (дворно неурегулирано място), с площ
от 400 кв. м, а по геодезическо заснемане (скица) с
площ от 428 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: от две страни – В. М.
Р., улица, шосе, а по геодезическо заснемане (скица)
съседите на имота са: от
две страни - поземлен имот на наследници на В. Р., път, шосе. Моли на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
при уважаване на исковата претенция, да бъдат отменени представените от ответниците нотариален акт № 183, том ІV, рег. № 3565, дело
№ 471/27.12.2013 г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – района на
Радомирския районен съд, както и нотариален акт за собственост № 9, том І, дело
№ 17/14.01.1981 г. на Радомирски районен съдия.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор от ответниците Н.В.Д. и М.В. Ралев,
с който оспорват исковете като неоснователни, твърдейки, че описаният в
исковата молба поземлен имот е бил закупен от техния дядо М. Алексов Ралев, б.
ж. на с. Ново село (Драгомирово) по силата на нотариален акт № 39, том I,
регистър 264, дело № 84/1939 г. по описа на Радомирски околийски съдия.
Посочват, че по силата на
нотариален акт № 9, том I, дело № 17/1981 г. по описа на Радомирски районен
съдия, техният баща – В. М. Р. и баба – В. М. Р., на основание наследство и
завещание придобили част от наследствения имот, с площ от около 2000 кв. м,
представляващо дворно място с паянтова къща и стопански постройки.
По силата на нотариален акт №
183, том IV, дело № 471/2013 г. на нотариус Б. Каленков,
с район на действие – района на РС – Радомир, ответниците,
заедно с тяхната майка Г. Георгиева Р., б. ж. на с. Драгомирово, общ. Радомир,
придобили на основание давностно владение, наследство
и завещание правото на собственост върху процесния
имот, с площ от 929 кв. м, съставляващ имот с идентификатор 23443.501.2, ведно
с построените в него едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.3,
едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.4, едноетажна сграда с
идентификатор 23443.501.2.5 и едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.6,
при граници на имота: път (Радомир - Кюстендил), селски път, бара, имоти на
бившето ТКЗС и собствен на ответниците имот с идентификатор
23443.501.3, с площ 906 кв. м.
Ответниците поддържат, че двата имота с
идентификатори 23443.501.2 и 23443.501.3 били образувани от описаното в
нотариален акт № 9, том I, дело № 17/1981 г. по описа на Радомирски районен
съдия дворно място с къща и стопански постройки.
Посочват, че наследодателите на
ищцата били собственици на други поземлени имоти, но не и на процесния, тъй като наследодателите на ответниците
ползвали и владели имота от 1939 г., а след тяхната смърт имотът се владеел от ответниците, като в периода от 1981 г. до настоящия момент
вследствие на упражняваната фактическа власт последните били придобили правото
на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
С оглед изложеното молят исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата, чрез
упълномощен представител поддържа предявените искове.
Ответниците, в съдебно заседание се
представляват от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото публично нотариално завещание от 13.03.1946 г.
се установява, че А.Р. А.е завещал на своите синове М. А. Р. и К. А. Р. 1/3 ид. ч. от всичките му движими и недвижими имоти, където и
да се намират те.
По делото е представен и нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим
имот № 53, том I, дело № 139/1952 г. на Радомирски околийски съдия, по силата
на който А.Р.А. е продал на К. А. Р. следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Драгомирово, Радомирска
околия: селище с къща (бивша кръчма) в махала „Рангелова“ („Хаджийска“), със
застроена площ от 70 кв. м и незастроена площ от 660 кв. м, при съседи: държавно
шосе, селски път и собствен на А. Р. имот, както и ливада, находяща
се в местността „При хано“, с площ от 1,800 дка, при
съседи: държавно шосе, селски път, С. Р.и Р.М..
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 57,
том II, дело № 572/1992 г. на нотариус М.
Д., с район на действие – района на Радомирския районен съд, се установява, че Р.К.
А. и А. Н. Р. са признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по
наследство, давностно владение и братска делба на
дворно неурегулирано място, находящо се в с.
Драгомирово, общ. Радомир, махала „Рангеловска“, с
площ от 400 кв. м, заедно с построените
в този имот стара паянтова сграда, построена през 1930 г., със застроена площ
от 78 кв. м и селскостопанска постройка, със застроена площ от 48 кв. м, при
граници на имота: от две страни В. М. Р., улица и шосе.
По делото е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193,
том III, дело № 1045/1992 г. на нотариус
М. Д., с район на действие – района на Радомирския районен съд, по силата на
който А. Н. Р. е продала на сина си Р. К. А. следния свой собствен недвижим
имот: ½ ид. ч. от дворно неурегулирано място, находящо се в с. Драгомирово, общ. Радомир, махала „Рангеловска“, с площ от 400 кв. м, заедно с ½ ид.
ч. от построените в този имот стара паянтова сграда, построена през 1930 г.,
със застроена площ от 78 кв. м и селскостопанска постройка, със застроена площ
от 48 кв. м, при граници на имота: от две страни В.М. Р., улица и шосе.
По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123,
том III, рег. № 892,
дело № 505/2017 г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на
Радомирския районен съд, по силата на който Р. К.А. и А. Р. А.са дарили на
съсобственика си С.Р.С. 5/6 ид. ч. от поземлен имот (дворно
неурегулирано място), находящо се в с. Драгомирово,
общ. Радомир, махала „Рангеловска“, с площ на имота
по нотариален акт от 400 кв. м, а по геодезическо
заснемане (скица) площта на имота е 428 кв. м, при граници (съседи) на целия имот по нотариален
акт: от две страни В. М. Р., улица и шосе, а по геодезическо
заснемане (скица) съседите на имота са: поземелен
имот на наследници на В.Р.от две страни, път, шосе гр. Радомир – гр. Кюстендил,
ведно с 5/6 ид. ч. от находящите
се в имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м,
селскостопанска постройка, със застроена площ от 38 кв. м и селскостопанска
постройка, със застроена площ от 50 кв. м, всичките построени при условията на
§ 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 5760/18.10.2013 г., издадено от
Столична община, р-н „Слатина“, се установява, че Ю.А. А.
е починала на 31.01.2005 г. и е оставила за наследници Р. К. А.– съпруг, С.Р.С.
– дъщеря и А. Р.А.– син.
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № 10/31.03.2017 г., издадено
от кметство, с. Байкалско, от което се установява, че К. А. Р.е починал на 09.07.1973
г. и е оставил за наследници А.Н. Р. – съпруга, Е. К. Б. – дъщеря и Р. К.А. –
син.
По делото е представен и нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 39, том I, дело № 84/1939 г. на Радомирски
околийски съдия, по силата на който Р. А. Б. е продал на М. А. Р. следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ново село,
Радомирска околия, а именно: нива в местността „Под ано“,
с площ от 6 дка, при съседи: С. Б., шосе и селска вада, както и гора в
местността „Преки път“, с площ от 12 дка, при съседи: Р.и др. М., път, В. и Т.
С.и път.
От представения по делото констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство № 9, том I, дело № 17/1981 г. на Радомирски
районен съдия се установява, че В. М. Р. и В.М. Р. са признати на основание чл.
483 ГПК (отм.) за собственици по наследство на дворно място с паянтова къща и
стопански постройки в центъра на с. Драгомирово, окръг Пернишки, с площ от 2000
кв. м, при съседи: селски път, шосето София – Кюстендил, имот на АПК и бара.
По делото е представено и решение № 30/05.12.2013 г. на ОСЗ – Радомир и
скица № 616/12.11.2013 г. към него, с което на наследниците на М. А.Р.е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: нива, с площ от 5,553 дка, находяща
се в строителните граници на с. Драгомирово в местността „Под ано“, имот № 1, при граници: имот № 7.1, имот № 7.2, имот №
7.3 и урбанизирана територия на с. Драгомирово, както и нива, с площ от 0,447
дка, находяща се в землището на с. Драгомирово, в
местността „Под ано“.
Към доказателствения материал по делото е
приобщено и нотариално дело № 471/2013 г. по описа на нотариус Б. К., с район
на действие – района на Радомирския районен съд, в рамките на което е издаден
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, наследство и завещание № 183, том IV, рег. № 3565, дело № 471/2013 г.
на нотариус Б. К., с район на действие – района на Радомирския районен съд, по
силата на който Г. Г. Р., М.В. Р. и Н.В. Д. са признати на основание чл. 587 ГПК за собственици на следните недвижими имоти, находящи
се в с. Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник:
1. Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Драгомирово, общ.
Радомир, обл. Перник, с площ на поземления имот от
906 кв. м, който поземлен имот съставлява имот с идентификатор 23443.501.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14-01
от 07.03.2013 г., изменени със заповед № КД-14-14-97 от 13.05.2013 г. на началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Перник, при граници на този
поземлен имот: път, шосе, имоти на бившето ТКЗС и имот с идентификатор
23443.501.2, ведно с построените в този така описан поземлен имот: едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв. м, означена с идентификатор
23443.501.3.1 и едноетажна сграда - „хангар - гараж”, със застроена площ от 24
кв. м, означена с идентификатор 23443.501.3, които сгради са със статут на
строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
2. Неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Драгомирово, общ.
Радомир, обл. Перник, с площ на поземления имот от
929 кв. м, който поземлен имот съставлява имот с идентификатор 23443.501.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14-01
от 07.03.2013 г., изменени със заповед № КД-14-14-97 от 13.05.2013 г. на началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Перник, при граници на този
поземлен имот: път, бара, имоти на бившето ТКЗС и имот с идентификатор
23443.501.3, ведно с построените в този така описан поземлен имот: едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 88 кв. м, означена с идентификатор
23443.501.2.4, едноетажна стопанска сграда, със застроена площ от 37 кв. м,
означена с идентификатор 23443.501.2.3, едноетажна стопанска сграда, със
застроена площ от 56 кв. м, означена с идентификатор 23443.501.2.5 и едноетажна
стопанска сграда, със застроена площ от 90 кв. м, означена с идентификатор
23443.501.2.6, които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на
ЗУТ.
Към приложеното нотариално дело №
471/2013 г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – района на
Радомирския районен съд, са представени и удостоверение за наследници с изх. № 62/15.10.2012
г., издадено от кметство, с. Байкалско, от което се установява, че В. М. Р. е
починала на 02.11.1991 г. и е оставила за наследници Ф. М. Р. – син, починал на
27.11.1944 г. и В.М. Р.- син, починал на 03.06.2003 г. и оставил за наследници
Г.Г.Р. – съпруга, Н.В. Д. – дъщеря и М.В. Р. – син; удостоверение
за наследници с изх. № 181/31.05.2011 г., издадено от Община Радомир, от което
се установява, че В.М. Р.е починал на 03.06.2003 г. и е оставил за наследници Г.Г. Р.– съпруга, Н.В. Д. – дъщеря и М.В. Р. – син.
По нотариалното дело са представени
също и саморъчно завещание от 31.10.2001 г. и протокол за обявяването му от
27.01.2004 г., с което В.М. Р. е завещал на съпругата си Г. Г. Р.
разполагаемата си част от цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава.
По делото е представено и
удостоверение за наследници с изх. № 16/22.05.2018 г., издадено от кметство, с.
Байкалско, от което се установява, че М. А. Р. е починал на 25.11.1961 г. и е
оставил за наследници В. М. Р. – съпруга и В.М. Р. - син, починал на 03.06.2003
г. и оставил за наследници – Г. Г. Р. – съпруга, починала на 18.06.2017 г., Н.В.Д.
– дъщеря и М.В. Р. - син.
Представено е и удостоверение, издадено
от кметския наместник на с. Байкалско от 30.05.2011 г., в което е констатирано,
че границите на неурегулиран поземлен имот, находящ
се в землището на с. Драгомирово, с площ от 2000 кв. м по нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 9, том I, дело № 17/1981
г. на Радомирски районен съдия, не са променяни и са както е описано в
нотариалния акт.
По делото са представени и приходни
квитанции за заплащани от Роман Кирилов Николов данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за земя и сграда, находящи се в с.
Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник.
По делото са приложени и геодезически план на дворно неурегулирано място, находящо се в с. Драгомирово, общ. Радомир, както и скица –
проект за попълване на кадастралния план на с. Драгомирово, махала „Рангеловска“.
По делото е представена и скица на
поземлен имот № 1609/14.05.2013 г., издадена от СГКК – Перник, чието
съдържание, в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, е оспорено от ищцата, поради което
съдът, с протоколно определение от 14.11.2018 г. е открил производство по реда
на чл. 193 ГПК по оспорване на така посоченото писмено доказателство и е
разпределил тежестта на доказване.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на трима свидетели.
В показанията си пред съда свидетелят Г. А. посочва, че притежава имот в с.
Драгомирово, махала „Станковска“, като четири месеца
от годината живее в селото постоянно. Твърди, че ищцата и нейните родители винаги
са владели жилищната сграда, която в
миналото е имала предназначение на магазин, а също е била и кръчма. Наред с
това според свидетеля бабата на ищцата е живеела в лятната кухня и след нейната
смърт сградата се е използвала за пекарна, а след
това дълго време е била заключена. На предявената му скица свидетелят описва
точно местоположението на жилищната сграда и двете стопански постройки, като
посочва, че дворното място не е оградено. Според свидетеля сградите в имота са
изградени от бабата и дядото на ищцата, като къщата е построена в периода 1929
г. – 1930 г. Свидетелят твърди, че в едната стопанска постройка бащата на
ищцата е отглеждал крави в периода 1990 г. – 1995 г. Според свидетеля жилищната
сграда се е ползвала както от бабата, така и от майката и бащата на ищцата,
като последният и досега продължава да посещава имота. Понастоящем ищцата
владеела къщата. Свидетелят не може да каже каква част от дворното място се
ползва от ищцата. Твърди, че е виждал в дворното място между трите сгради да
бъдат складирани временно дърва за огрев. Според свидетеля бащата на ищцата е
собственик и на още един имот в с. Драгомирово, махала „Рангеловска“,
находящ се срещу голямата къща от другата страна на
пътя. Според свидетеля родителите на ответницата са живели в съседна къща,
която граничи с процесното дворно място.
Разпитана пред съда свидетелката В. Д. сочи, че постоянно живее в с.
Байкалско, като в годината около десет пъти посещава с. Драгомирово. Според
свидетелката процесното дворно място не е оградено и
същото се е ползвало от майката и бащата на ответницата. Свидетелката посочва,
че не знае кой е строил сградите в дворното място, но твърди, че бащата на
ищцата притежава сграда, която навремето е била кръчма, а след това е
преустроена на къща. Според свидетелката в дворното място е имало и фурна,
която се е ползвала от бабата и дядото на ответницата. Свидетелката твърди, че
плевнята, находяща се в дворното място, е ползвана от
бабата и дядото на ответницата.
Разпитан пред съда свидетелят Р. А., който е баща на ищцата С.С.,
заявява, че в махала „Рангеловска“ на с. Драгомирово
той и неговото семейство притежават два имота – под и над шосето. В единия
парцел са изградени и къща, построена през 1930 г. от дядото на свидетеля, селскостопанска
постройка, построена в периода 1933 г. – 1934 г. и фурна, построена малко
по-късно. След смъртта на прадядото на ищцата, тримата братя М., К. и М. Р.,
вероятно по устна уговорка помежду им, разпределили ползването на наследственото
имущество, като старата къща е дадена на М. Ралев, а на бащата на свидетеля
(дядо на ищцата) – ханът, със селскостопанските постройки и фурната. Според
свидетеля оттогава досега разпределеното имущество се ползва по този начин. Свидетелят
твърди, че между трите постройки има двор, с площ от около 400 кв. м, който не
е ограден, но тъй като не е определено дворно място за старата къща, с ответниците са ползвали общо процесното
дворно място. На предявената му скица свидетелят описва точно местоположението
на жилищната сграда и двете стопански постройки. Посочва, че с ответниците никога не са имали спор за тяхното ползване. Твърди, че
допреди 2-3 години е живеел постоянно в с. Драгомирово, както и че М. Ралев е
отглеждал животни в селскостопанска постройка в неговата част от двора.
Посочва, че след колективизацията неговият баща К. и брат му М. се уговорили М.
да отстъпи на брат си мазе за ползване в старата къща. Твърди, че е отстъпил на
ответницата и нейния съпруг за временно ползване фурната, за да произвеждат
хляб, тъй като били в затруднено финансово положение, но впоследствие
последните отказали да освободят помещението.
По делото е прието и заключение по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, вещото лице по която, в изпълнение на възложените му задачи, е изработило
скица, в която са
отразени процесните по исковата молба имоти - земя и
сгради, с означение на тяхното действително местоположение. Вещото лице е
посочило, че поземленият имот (дворно място) от геодезическото
заснемане, означен условно с № 4 и с площ от 428 кв. м, показан с червен цвят
на скицата, попада изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор
23443.501.2 по кадастралната карта (скица). Наред с това, паянтовата жилищна
сграда № 1 от геодезическото заснемане, с площ от 80 кв.
м, е идентична със сграда с идентификатор 23443.501.2.1, с площ от 83 кв. м, с
предназначение: „жилищна сграда – еднофамилна“ по кадастралната карта, като разликата
от 3 кв. м се дължи на външно стълбище, включено в контура на сградата по КК.
Според вещото лице, паянтовата сграда № 2 от геодезическото
заснемане, с площ от 38 кв. м, е идентична със сграда с идентификатор
23443.501.2.3, с площ от 37 кв. м, с предназначение: „селскостопанска сграда“,
а паянтовата сграда № 3 от геодезическото заснемане,
с площ от 50 кв. м, е идентична със сграда с идентификатор 23443.501.2.5, с
площ от 56 кв. м, с предназначение: „селскостопанска сграда“, като разликата от
6 кв. м се дължи на проход в сградата, който не е включен в площта по геодезическото заснемане. Вещото лице е отбелязало също и
че сграда с идентификатор 23443.501.2.2, означена в кадастралната карта като
изградена в поземлен имот с идентификатор 23443.501.2, не съществува на терен.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищцата, което ответниците са осъществили със съставянето на нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно
владение, наследство и завещание № 183, том IV, рег. № 3565, дело № 471/2013 г. на нотариус Б. К., с
район на действие – района на Районен съд - Радомир, както и предвид оспорванията, заявени с отговора на исковата молба, съдът
намира, че е налице правен интерес от защита на правата на ищцата, поради което
предявеният положителен установителен иск е допустим.
Прекият интерес от
установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост
на страните в процесния имот.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен и доказан,
поради следното:
С предявения положителен установителен иск ищцата
е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че тя е собственик на находящите се в процесния имот паянтова жилищна сграда, със застроена площ
от 80 кв. м и селскостопанска постройка, със застроена площ от 50 кв. м, двете
построени при условията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Между страните не се спори, а се
установява и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че паянтовата
жилищна сграда, с площ от 80 кв. м, е идентична със сграда с идентификатор
23443.501.2.1, с площ от 83 кв. м, с предназначение: „жилищна сграда –
еднофамилна“ по кадастралната карта, а паянтовата сграда, с площ от 50 кв. м, е
идентична със сграда с идентификатор 23443.501.2.5, с площ от 56 кв. м, с
предназначение: „селскостопанска сграда“ по кадастралната карта.
Тук следва да се отбележи, че предметът
на иска се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с
правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за
придобиване на това право (решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр. д.
№ 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В
случая ищцата твърди в исковата молба, че е придобила собствеността върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство, дарение и давностно
владение, присъединено към владението на нейните родители Р. и Ю.А., а преди
това и на нейните баба и дядо К.и А. Р., поради което и съдът дължи произнасяне
единствено по така наведените основания от ищцата за придобиване на
собствеността.
За доказване твърденията си, че е
собственик на горепосочените две сгради, ищцата е представила по делото нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, том
I, дело № 139/1952 г. на Радомирски околийски съдия, както и нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 57, том II, дело № 572/1992 г., нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 193, том III, дело № 1045/1992 г. и нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 123, том III, рег. № 892, дело № 505/2017 г.,
трите по описа на нотариус М. Д., с район на действие – района на Радомирския
районен съд. Ангажирала е и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Г.А.и Р. А..
При съвкупната преценка на
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото може да се
направи обоснован извод, че ищцата е придобила собствеността върху двете сгради
на сочените в исковата молба основания. Това е така, тъй като от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични и съвпадащи
с останалия събран по делото доказателствен материал,
като тези на свидетеля Р. А.съдът прецени и при условията на чл. 172 ГПК, се
установява безспорно, че находящата се в имота
паянтова жилищна сграда (назовавана
от свидетелите и като „хан“ или „кръчма“), със застроена площ от 80 кв. м, е
построена в периода 1929 г. – 1930 г. от прадядото на ищцата, като оттогава до
настоящия момент (с изключение на периода от време, през който сградата е била
национализирана), същата се е ползвала от бабата и дядото, впоследствие от
родителите на ищцата, а към настоящия момент – от ищцата, като ползването е
било явно и необезспокоявано от никого. Свидетелят Г.
А. заявява също, че ищцата и нейните родители винаги са владеели сградата,
която в миналото е била магазин, а също и кръчма. Според свидетелката В. Д.
бащата на ищцата притежава в с. Драгомирово сграда, която навремето е била
кръчма, а след това е преустроена на къща. Наред с това свидетелят Г. А.твърди:
„не зная ответниците да са оспорвали правото на
собственост върху имотите, за които говоря“, а свидетелят Р. Алексиев заявява:
„досега между нас и ответниците не е имало спор за
ползването на трите сгради. С изненада установих, че ответниците
имат претенции за тях“.
До същите изводи съдът достига и
по отношение на изградената в имота селскостопанска постройка, със застроена
площ от 50 кв. м, съобразявайки показанията на свидетеля Г. А., според когото
постройката е изградена от дядото и бабата на ищцата, а след като бащата на
ищцата се е пенсионирал в периода 1990 г. - 1995 г. е отглеждал в нея крави.
Още по-детайлно фактическото положение се описва от свидетеля Р. А., според
когото процесната селскостопанска постройка е
изградена в периода 1933 г. – 1934 г., след което бащата на свидетеля и
неговите двама братя са постигнали устна договорка, по силата на която на
бащата на свидетеля (дядо на ищцата) е даден ханът, заедно със
селскостопанската постройка и фурната, а на другите двама братя са дадени
съответно „старата къща“ и голяма селскостопанска постройка над пътя, която
впоследствие е преустроена в жилищна сграда. Свидетелят твърди, че допреди 2-3
години е бил постоянно в селото, като е гледал крави в селскостопанската
постройка. Твърди, че чичо му М. Р. (дядо на ответниците)
също е отглеждал животни, но неговият обор се е намирал вдясно от процесната селскостопанска постройка, означена от вещото
лице на изготвената скица като обект № 3. Тук следва да се посочи, че твърдението
на свидетелката В. Д., че бащата на ответниците – В.
Р., е отглеждал животни в плевнята до старата къща, не променя изводите на
съда, тъй като, както стана ясно от показанията на свидетелката, същата живее
постоянно в друго населено място и посещава с. Драгомирово не повече от десет
пъти в годината, т. е. същата няма преки, непосредствени и трайни впечатления
от имота и не става ясно дали визираната от свидетелката плевня е идентична с процесната стопанска постройка, още повече, че същата не
успя да посочи на предявената ù скица местоположението на сградите в
имота.
Съвкупният анализ на ангажираните
по делото доказателства води до единствения извод, че ищцата се легитимира като
собственик на процесните сгради по силата на наследствено правоприемство,
дарение и давностно владение, присъединено към
владението на нейните праводатели, като в случая
съдът намира, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 79 ЗС,
която установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus),
т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването
на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС,
за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна
давност, следва да е главно и пълно.
Намерението за своене се предполага съобразно чл. 69 ЗС. Страната, която
се позовава на изтеклата придобивна давност, е достатъчно
да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Изцяло в този смисъл е и ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС.
Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните
два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по
гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992
г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин
се отблъсква владението на собственика. Необходимо е владелецът да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в
него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. За
разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си,
владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато
за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне
отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е
установена оборимата презумпция, че който докаже, че
е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да
е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да
е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия
върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни
епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение №
68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о. В случая съдът
намира за безспорно доказано по делото, че в период от време много по-дълъг от предвидения
в закона 10-годишен срок, ищцата, а преди нея нейните родители и баба и дядо,
са упражнявали постоянно,
спокойно, явно и несъмнително владение върху процесните
две сгради, като в различните периоди от време в жилищната сграда е живяла
бабата, а след това и бащата на ищцата, а наред с това селскостопанската
постройка е използвана за отглеждането на домашни животни, т. е. през цялото
това време семейството на ищцата е ползвало двете сгради и е полагало
необходимите грижи за тяхното запазване, без по никакъв начин да е обезспокоявано от трети лица, заявяващи претенции към тях.
Липсват, наред с това,
доказателства по делото, които да сочат, че ищцата, а преди нея нейните
родители и баба и дядо, са установили владението върху процесните
сгради с насилие или пък да са използвали насилие при поддържането му, нито
същото да е оспорвано от ответната страна с насилие, в резултат на което да е
смутено намерението да се държи вещта като своя. Липсват доказателства, които
да оборват презумпцията по чл. 69 ЗС. Съгласно чл. 82 от Закона за
собствеността владелецът може да присъедини
към своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие
на правоприемство между двамата владелци:
общо правоприемство (при наследяване), какъвто е и разглежданият случай, тъй като ищцата
е присъденила своето владение към това на своите праводатели, или частно
правоприемство (когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния
владелец на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота) –
така: решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. по описа ВКС, II г. о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1572/2009 г. на ВКС,
I г. о. и др.
По делото не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на релевираното в отговора
на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответниците
придобивна давност. Липсват доказателства и за това,
че ответниците са придобили процесните
сгради по силата на наследствено правоприемство, като
в тази връзка следва да се отбележи, че ответниците не
ангажират доказателства, от
които да се направи извод за идентичност между недвижимите имоти, описани в нотариален
акт № 39, том I, регистър 264, дело № 84/1939 г. по описа на Радомирски
околийски съдия и нотариален акт № 9, том I, дело № 17/1981 г. по описа на
Радомирски районен съдия, и процесния недвижим имот. Напротив,
процесният имот и имотите, описани в цитираните
по-горе нотариални актове, не са идентични нито по площ, нито по
местонахождение, нито по съседи.
С оглед направените дотук изводи
съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен и
доказан.
По иска с правно основание чл.
108 ЗС:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца.
За уважаването на предявения иск
в тежест на ищцата е да докаже, че е придобила собствеността върху процесното дворно място и изградената в него селскостопанска постройка, с площ
от 38 кв. м, на сочените в исковата молба основания, а именно: наследствено правоприемство, дарение и давностно
владение, присъединено към владението на нейните родители Роман и Юлия
Алексиеви, а преди това и на нейните баба и дядо К.и А. Р., както и че ответниците владеят, респ. държат без основание процесното дворно място и изградената в него
селскостопанска постройка.
На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост
върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради
липсата на основание да я държи, следва да му я върне.
При решаването на въпроса дали
ищцата се легитимира като собственик на процесния
поземлен имот и изградената в него селскостопанска постройка, с площ от 38 кв. м, съдът
съобрази ангажираните от страните писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства, намирайки, че по делото може да
се направи обоснован извод, че ищцата е придобила собствеността върху
стопанската постройка на сочените в исковата молба основания. Това е така, тъй
като от показанията на свидетелите Г. А. и Р. А. безпротиворечиво
се установява, че процесната постройка е построена от
бабата и дядото на ищцата, като през годините се е ползвала както като лятна
кухня, така и като фурна. Установява се също, че до нейната смърт бабата на
ищцата е живяла в лятната кухня, а след това сградата се е ползвала за фурна,
като десетки години е била заключена. Както се посочи и по-горе, свидетелят А.посочва,
че след смъртта на прадядото на ищцата, тримата братя М., К. и М. Р., вероятно
по устна договорка помежду им, са разпределили ползването на наследственото
имущество, като старата къща е дадена на М. Ралев, а на бащата на свидетеля
(дядо на ищцата) – ханът, със селскостопанските постройки и фурната. Наред с
това свидетелят заявява: „така си живеехме до миналата година. Ние обитавахме
нашите постройки, те обитаваха техните“. Изводите на съда не се променят от
заявеното от свидетеля, че е отстъпил на ответницата и нейния съпруг за
временно ползване фурната, за да произвеждат хляб, тъй като били в затруднено
финансово положение, тъй като в случая не се касае за упражнявано от
ответницата владение, а за държане, осъществявано със съгласието на бащата на
ищцата (така: решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о.). По същите съображения не
променя изводите на съда и заявеното от свидетелката Давидкова, че фурната е
била ползвана от нейните вуйчо и вуйна, които са баба и дядо на ответницата.
Предвид показанията на свидетеля Р.
А., от които става ясно, че и към настоящия момент ответницата не осигурява
достъп до сградата на ищцата, съдът намира за доказана по делото и втората
кумулативно дадена предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: ответниците да владеят, респ. да държат без основание находящата се в процесния имот
селскостопанска постройка.
Що се касае до поземления имот (дворно
неурегулирано място), съдът намира, че по делото безспорни доказателства,
легитимиращи ищцата като негов собственик, не се събраха. Това е така, тъй като
от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи ищцата, респ.
нейните родители и баба и дядо, да са упражнявали трайно, непрекъснато и необезспокоявано владение върху имота. Напротив, според показанията
на свидетелката В. Д. мястото, заключено между трите сгради на скицата на
вещото лице, се е ползвала от майката и бащата на ответницата, а наред с това
свидетелят Р. А. твърди: „до този момент не е уточнявано дворно място за
старата къща. Ползвахме общо мястото“. Свидетелят Г. А. също посочва, че
мястото между трите сгради е такова, че когато се прави някакъв ремонт, винаги материалите
се оставят там, като се случва там да се складират временно дърва за огрев,
което също сочи на извод за общо ползване на дворното място. Този извод на съда
не се променя и от представения по делото нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 53, том I, дело № 139/1952 г. на Радомирски
околийски съдия, тъй като по делото липсват ангажирани доказателства, налагащи
извода, че процесният недвижим имот и имота, описан в
нотариалния акт, са идентични.
При това положение, след като
родителите на ищцата и нейните баба и дядо, не са били собственици на процесното дворно място и не се установява ищцата да е
упражнявала фактическа власт върху имота в срока по чл. 79 ЗС, следва, че същата
не се легитимира като собственик, нито по наследство и дарение, нито по силата
на присъединено давностно владение.
След като по делото не се събраха
доказателства, легитимиращи ищцата като собственик на процесното
дворно място, безпредметно е да се обсъжда наличието на втората предпоставка за
уважаването на исковата претенция, а именно, че ответниците
владеят, респ. държат без основание процесния
недвижим имот. Единствено за пълнота на изложеното следва да се добави, че в
тази насока по делото също не се събраха никакви доказателства ответницата да е
изсипвала в дворното място
строителни отпадъци и дървен материал.
С ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по
гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС е прието, че собственикът на недвижим имот
трябва да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден
нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот, като отменянето на
нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на иска
и то се постановява от съда, даже и да не е направено изрично искане за това.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание
с тази на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което посоченото тълкувателно
решение е запазило действието си. Искът се предявява срещу лицата, които се
позовават на акта, като при уважаването му, издаденият акт се отменя или
изменя. В конкретния случай, предвид основателността на главния иск, то следва
да се отмени нотариален акт № 183, том ІV, рег. № 3565, дело № 471/27.12.2013
г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – района на Радомирския
районен съд, в частта, с която Г. Г. Р., М.В. Ралев и Н.В. Давидкова са
признати за собственици на едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.3 и едноетажна сграда с
идентификатор 23443.501.2.5, построени в неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Драгомирово, общ.
Радомир, обл. Перник, с площ на поземления имот от
929 кв. м, който поземлен имот съставлява имот с идентификатор 23443.501.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-14-01 от 07.03.2013 г., при граници на този поземлен имот: път, бара,
имоти на бившето ТКЗС и имот с идентификатор 23443.501.3, тъй като са налице
предпоставките на чл. 537, ал. 2 ГПК.
По отношение на нотариален акт за
собственост № 9, том І, дело № 17/14.01.1981 г. на Радомирски районен съдия
липсват доказателства за идентичност между имота, описан в него и процесния недвижим имот, поради което не са налице
предпоставките на чл. 537, ал. 2 ГПК за неговата отмяна.
В допълнение следва да се посочи,
че по отношение оспорената от ищцата скица на поземлен имот № 1609/14.05.2013 г., издадена от
СГКК – Перник, в частта, в която е отразено, че Г. Г. Р., М.В. Ралев и Н.В. Д. са собственици на
едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.3 и едноетажна сграда с
идентификатор 23443.501.2.5 и на дворното място, в което са изградени, съдът
намира, че не е следвало да се открива производство по реда на чл. 193 ГПК по
оспорване верността на процесната скица, тъй като
констатациите на съответното длъжностно лице от СГКК – Перник относно
принадлежността на правото на собственост, не обвързват съда и в тази си част
скицата не се ползва с материална доказателствена
сила и няма характеристиките на официален свидетелстващ документ, тъй като
въпросите, касаещи принадлежността на правото на собственост се решават в
рамките на настоящото производство.
По разноските:
При този изход на спора и на основане чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените от последната разноски
в настоящото производство, съобразно с уважената част от исковете. Ищцата доказва направени разноски
в общ размер на 1263,50 лева, от които: 50,00 лева – заплатена държавна такса,
700,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 498,50 лева – възнаграждение
за вещо лице и 15,00 лева – такса за издадени съдебни удостоверения, от които ответниците следва да ù заплатят сумата от 947,63
лева.
Ответниците също имат право на разноски на
основание чл. 78, ал 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответниците доказват направени разноски в размер на 650,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които ищцата следва да бъде осъдена
да им заплати сумата от 162,50 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В. Ралев, с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** е
собственик на паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м,
селскостопанска постройка, със застроена площ от 38 кв. м и селскостопанска
постройка, със застроена площ от 50 кв. м, всички построени при условията на §
127, ал. 1 от ПР на ЗУТ в поземлен имот (дворно неурегулирано място), находящо се в с. Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник, махала „Рангеловска“, с площ на
целия имот от 400 кв. м, а по геодезическо заснемане
(скица) с площ от 428 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: от две
страни – В. М. Р., улица, шосе, а по геодезическо
заснемане (скица) съседите
на имота са: от две страни - поземлен имот на наследници на В. Р., път, шосе.
ОСЪЖДА Н.В.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В. Ралев, с ЕГН: **********, с адрес: ***
да предадат на С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** владението върху селскостопанска постройка, със
застроена площ от 38 кв. м, изградена в поземлен имот (дворно неурегулирано
място), находящо се в с. Драгомирово, общ. Радомир, обл. Перник, махала „Рангеловска“, с площ на
целия имот от 400 кв. м, а по геодезическо заснемане
(скица) с площ от 428 кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: от две
страни – В. М.Р., улица, шосе, а по геодезическо
заснемане (скица) съседите
на имота са: от две страни - поземлен имот на наследници на В. Р., път, шосе.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Н.В.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и М.В. Ралев, с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че С.Р.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** е собственик на поземлен имот (дворно неурегулирано място), находящо
се в махала „Рангеловска“ на с. Драгомирово, общ.
Радомир, обл. Перник, с площ на целия имот от 400 кв.
м, а по геодезическо заснемане (скица) с площ от 428
кв. м, при граници (съседи) по нотариален акт: от две страни – В. М.Р., улица,
шосе, а по геодезическо заснемане (скица) съседите на имота са: от две
страни - поземлен имот на наследници на В.Р., път, шосе и за осъждането на Н.В.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В. Ралев, с ЕГН: **********, с адрес: ***
да предадат владението върху гореописания имот.
ОТМЕНЯ на
основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 183, том ІV, рег. № 3565, дело
№ 471/27.12.2013 г. по описа на нотариус Б. К., с район на действие – района на
Радомирския районен съд, в частта, с която Г. Г. Р., М.В. Р. и Н.В. Д. са
признати за собственици на едноетажна сграда с идентификатор 23443.501.2.3 и едноетажна
сграда с идентификатор 23443.501.2.5, построени в неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Драгомирово, общ.
Радомир, обл. Перник, с площ на поземления имот от
929 кв. м, който поземлен имот съставлява имот с идентификатор 23443.501.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-14-01 от 07.03.2013 г., при граници на този поземлен имот: път, бара,
имоти на бившето ТКЗС и имот с идентификатор 23443.501.3.
ОСЪЖДА Н.В.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.В. Ралев, с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 947,63 лева (деветстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща сторени от
ищцата деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Р.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Д., с ЕГН: **********, с адрес:
*** и М.В. Ралев, с ЕГН: **********,*** сума в размер на 162,50 лева (сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща сторени от ответниците деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.