РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
2080/24.10.2019г.
гр. Пловдив, 24 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 681/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.118 от КСО във връзка чл.145 и следващите от АПК.
Делото е
образувано по жалба подадена от К.П.К., ЕГН **********,***, против Решение
№ 2153-15-61/01.03.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен. Според него не административният орган
не е посочил каква част от задължението се дължи на неправилна преценка на
стажа и каква част от задължението се дължи на неправилна преценка на
дохода и не е коментирана претенцията за
погасяване по давност на задълженията за лихви до 31.12.2015г. на основание чл.
111, б.“в“ от ЗЗД.
На следващо място твърдението е, че Разпореждане № ********** /Протокол
№ 3045-15-2 от 31.01.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив
е нищожно, тъй като е издадено
след изтичане на преклузивния срок по чл. 10, ал.7 от
НПОС.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са
изложени в депозирано писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Относно допустимостта на жалбата
съдът намира за установено следното:
С процесното Решение №2153-15-61/01.03.2019 г. Директорът на ТП на НОИ на основание чл.115 от КСО е заличил като
погасена по давност сумата в размер на 14815.61 лева, от конто главница
в размер на 7663.05 лева за времето 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. и
лихва за в размер на 7152.56 лева, като в останалата част жалбата е била оставена без
уважение.
Решението в частта в която са заличени като погасени по давност горепосочените зъдължения е
благоприятно за жалбоподателя, поради
което съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК жалбата
в тази й част следва да се остави без разглеждане.
Жалбата в останалата
й част е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорването и в рамките на законоустановения срок, поради което същата е
ДОПУСТИМА в тази й част.
От фактическа страна се установява
следното:
С Разпореждане №76/26.10.2000 г. издадено
от Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив,/л.9/ на жалбоподателя
е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание §.4, ал.2
от ПЗР на КСО, считано от 11.10.2000г. Размерът на пенсията
е бил определен при осигурителен стаж от II категория - 12 г. 09 м. и 08 дни. от III категория труд - 12 г. 10 м. и 23 дни и стаж по чл.104, ал.3 от КСО – 10г. 11м. и 08 дни , като общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд по чл.104 от КСО е бил определен на 61 г. 08 м. и 05 дни, Пенсията е била определена при индивидуален коефициент 1.653. изчислен от осигурителения доход за периода 01.01.1992 г.-31.12.1994 г. - 203045.00 лв.
След извършена проверка на пенсионното
досие на жалбоподателя се е установило, че в него не се съдържат документите удостоверяващи осигурителния стаж и
доход.
С писмо № К-23658/23.05.2013 г. са били изискани от лицето оригиналните документи за осигурителен стаж, като в определения срок такива не
са били представени.
След
стартирана процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО са , били събрани
доказателства за редовно оформен осигурителен стаж за периода 01.06.1959г. - 01.12.1997г. с обща продължителност по чл. 104 от КСО - 43 г. 01 м. 12 дни, от конто 6 м. стаж от втора
категория труд, 31 г. 01 м. и 06 дни стаж от трета категория труд и 3г. 9м. 12 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.З, 5 и 7 от КСО.
Прието било, че жалбоподателят няма право на пенсия по §4. ал. 2 от ПЗР на КСО от 11.10.2000 г., тъй като същият
няма 10 години осигурителен стаж, положен по условията на чл.104, ал.З от КСО.
Предвид горното е било установено, че право на пенсия по чл. 68, ал.1-3 от КСО лицето е придобило
от 18.12.2005 г.
С Разпореждане № **********
/Протокол № 2141-15-43/28.09.2016г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.99, ал.1,
т.5 от КСО е било отменено Разпореждане №76/26.10.2000 г. и на жалбоподателя е била
отпусната лична пенсия за
ОСВ, считано от 18.12.2005
г..
Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като с Решение № 2153-15-32/21.02.2017 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил жалбата
без уважение.
Решението е било обжалвано и по
съдебен ред като съдът с Решение № 1774/24.10.2017 г. постановено по адм.
дело № 807/2017 г. на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е било оставено в
сила с Решение № 944 от 23.01.2019 г. по
административно дело № 176/2018 г. на Върховен административен съд.
С Разпореждане № ********** /Протокол № 3045-15-2 от 31.01.2019 г. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с
чл.113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредил на К.К.
да възстанови неправилно изплатената
сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер
на 18126,82
лв., от конто главница 9939,85 лв. за времето от 01.01.2009 г. до 30.04.2015 г. и лихва в размер на 8186,97 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 31.01.2019 г.
С това разпореждане задължението за
периода от 11.10.2000
г. до 31.12.2008 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
Разпореждане е било оспорено по реда
на чл.117 от КСО пред Директора
на ТП на НОИ-Пловдив, който със
свое Решение №2153-15-61/01.03.2019
г. на
основание чл.115 от КСО е заличил като погасена по давност сумата в размер на 14815.61 лева, от конто главница
в размер на 7663.05 лева за времето 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. и
лихва за в размер на 7152.56 лева, като в останалата част жалбата е била оставена без
уважение.
По делото бе назначена ССчЕ, като вещото в заключението
определи размера на задължението в следствие на неправилна
преценката на стажа и и тези които са в резултат на неправилна преценка на
дохода. Вещото лице изчисли и размера на дълга
след прилагането на 5 г. давност по чл. 11, б„“в“ от ЗЗД.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Спорът между страните по настоящето дело се
свежда до наличието на недобросъвестно поведение на пенсионера като
предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно
получените суми за пенсии.
По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 – 3.
На основание чл. 114, ал. 1 от КСО само недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113.
С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че
споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
В т. нар. пенсионно досие
съгласно чл. 9 от НПОС не се съхраняват документи за стаж, тъй като същите се
връщат на заявителите. Отпускането на пенсията през 2000 г. е било извършено на
база представените от лицето документи, които след това са били върнати, като
при повторното им представяне обаче не е удостоверен изискуемия от §4, ал.2 на
ПЗР на КСО стаж.
Няма законово определение на понятието
"добросъвестност", респективно на "недобросъвестност" и при
смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо
знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез
с нормата на закона или /в настоящия случай/ заявяване и получаване на пенсия с
ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и
административния орган в решението на директора на ТП на НОИ.
В тежест на лицето е да докаже и
удостовери продължителността и местополагането на
трудовия си стаж, ако претендира такъв. Съобразно разпоредбата чл. 9, ал. 1 от НПОС в редакцията и към датата на отпускане на
пенсията, към досието се прилагат документи за осигурителен доход, а не за
осигурителен стаж. Съгласно чл. 108, ал. 3 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни
да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт
исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители
на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да
оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което
означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване
на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО / Решение № 13545
от 11.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3806/2019 г./
Както се посочи по-горе в приетото по
делото заключение вещото лице определи размера на задължението в следствие на неправилна
преценката на стажа и и тези които са в резултат на неправилна преценка на
дохода.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице, тъй като същото се е съобразило единствено с поставените му от
жалбоподателя въпроси.
Вещото лице в съдебно заседание
изрично заяви, че няма нормативен акт който да предвижда изчисляване на
пенсията по начина предложен от жалбоподателя, т.е. извършените от него изчисления
са само хипотетични.
Вещото лице е изчислило и размера на
дълга след прилагането на 5 г. давност
по чл. 111, б„“в“ от ЗЗД, но разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО е специална по отношение чл. 111, б„“в“ от ЗЗД, поради което съдът не кредитира
заключението и в тази му част.
Не е основателен и доводът на жалбоподателя, че Разпореждане № ********** /Протокол
№ 3045-15-2 от 31.01.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив
е нищожно, тъй като е
издадено след изтичане на преклузивния срок по чл.
10, ал.7 от НПОС.
В случая срокът по чл. 10, ал.7 от
НПОС не е преклузивен, а инструктивен.
Ето
защо съдът намира жалбата за неоснователна и предвид изхода на правния спор, на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер
на 200лв.
Предвид
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.П.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-61/01.03.2019г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта му в която е заличена като погасена по давност сумата в размер на 14815.61 лева, от конто главница
в размер на 7663.05 лева за времето 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. и
лихва за в размер на 7152.56 лева.
Решението, в тази му част, която е с характер на
определение, може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Върховния административен
съд на Република България, в 7-дневен срок от получаването на съобщение за
неговото изготвяне с препис за страните.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.К.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-61/01.03.2019г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, в останалата й част.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ, гр. Пловдив сумата в размер на 200/двеста/
лева.
Решението, в тази му част, може да
бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото
изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: