Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 273/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция към Комисия за защита на потребителите (РД към КЗП) Русе чрез
пълномощник срещу Решение № 102/18.10.2019 г. на Луковитския районен съд,
постановено по АНД № 60/2019 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ЕТ „Евелин-68-Петър
Иванов Петров“ с адрес на управление с. Камено поле, община Роман, област Враца
– редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност
на същата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е отменил НП №
2018-0048393/21.12.2018 г., издадено от Директора на РД Русе към КЗП, с което на
ЕТ „Евелин-68-Петър Иванов Петров“ с
адрес на управление с. Камено поле, община Роман, област Враца е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на петстотин лева на
основание чл. 232, ал.2 от Закона за туризма (ЗТ)
за нарушение на чл. 117, ал.2 от същия
закон.
Районният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на
защита на административно-наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Издадени са от компетентни лица. Безспорно е установено, че при
извършената проверка на 12.09.2018 г. в
търговски обект – бистро „Гущера“ в гр. Луковит на масата на проверяващите е липсвал
ценоразпис преди поръчката и при представяне на сметката. Такъв обаче според
описаното в съставения Констативен протокол от същата дата е изискан и
представен на проверяващите след консумираните от тях напитки. Ценоразписът е
бил на български език. Това формално представлява нарушение на чл. 117, ал.2 от
ЗТ, но акт за установяване на административно нарушение не бил съставен на
място, а на едноличния търговец е наредено да се яви на 17.09.2018 г. в
седалището на КЗП в гр. Ловеч, където да представи документи. Служителят на КЗП
съставил протокол за проверка на документи, в който били дадени задължителни
предписания в бъдеще да не се допускат нарушения по ЗТ. Екземпляр от протокола
бил връчен на жалбоподателя. Освен този протокол обаче срещу ЕТ веднага бил
съставен и акт за установяване на административно нарушение на чл. 117, ал.2 от
ЗТ.
За да отмени НП, ЛРС е приел, че е налице формално
извършено нарушение, но в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. В ползвания от жалбоподателят търговски обект – кафе-аператив са се
предлагали за продажба топли и безалкохолни напитки, алкохолни напитки, бира,
гарнитури, супи, основно, аламинут, скара, риба, десерти, като за предлаганите
стоки е имало ценоразпис. Имало е наличен ценоразпис и на клиентите са били
издавани фискални бонове за консумираните асортименти. По време на
проверката в заведението е бил наличен ценоразпис,
който веднага е бил представен на проверяващите. Въззивният съд е дал вяра на
твърденията на жалбоподателя, че от около три месеца преди проверката е
започнал да ползва обекта под наем, за да се препитава семейството му, но
изпитвал трудности, тъй като заведението не е работило доста години. След
проверката е затворил заведението, тъй като работата не вървяла. В случая се
касае за заведение в малко населено място, което е било с непостоянна
клиентела. Прието е, че е налице явно несъответствие между тежестта на
конкретното нарушение и наложената имуществена санкция в размер на 500 лв.,
поради което за постигане на целта на чл. 12 от ЗАН е било достатъчно
жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще
му бъде наложена административна санкция. От страна на АНО е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не се издава НП. Няма данни
нарушението да е поредно. Нарушението се явява изолирано и инцидентно за
жалбоподателя, като от него не са настъпили никакви вредни последици.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им, и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В случая правилно ЛРС
е установил, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са данни в този смисъл, посочени в мотивите на
обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е
въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност,
а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност,
както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил
това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в
касационната жалба за неоснователни.
Не не са налице пороци на обжалваното решение, представляващи
касационни отменителни основания по
смисъла на чл. 348 от НПК.
Същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/18.10.2019
г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 60/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: