№ 207
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. М. Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500152 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. М., Г. А. А. и Д. А. А. против
решението от 04.12.2023г. по гр.д.№ 208/2019г. на РС-Своге, с което е
отхвърлена претенцията им основание чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на
масивна жилищна сграда в северозападната част на УПИ десето -20 в кв.2 по
плана на с.Ц. , и имотите са изнесени на публична продан, както и в частта за
присъдения на ответниците адвокатски хонорар в размер на 1000лева.
Релевират се оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон
и на съдопроизводствените правила.Иска се отмяна на решението и възлагане
на масивната жилищна сграда на ищците, както и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.Поддържат тезата,че процесната жилищна сграда не
била съсобствена, а индивидуална собственост на ответника Г. И. М.,който
придобил сградата по давност.Същият не притежавал друго жилище.Съдът
неправилно приел,че сградите са неподеляеми реално,тъй като от тях било
невъзможно да се обособят самостоятелни обекти за всички
съделители,отговарящи на законовите параметри.
Въззиваемите страни П. П. Н. и С. П. не вземат становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира възивната жалба процесуално допустима,но
неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на П. Н. и С. М. за допускане на
делба на придобитото по наследство дворно място в с.Ц..Прилагат нот.акт №
1
316,том Първи,дело 548/1962 на СвРС,съгласно който П.М.Г. и И. Г.ев М.
придобиват при равни квоти празно дворно място парцел Х-20 в кв.2 по плана
на с. Д.Ж./квартал на с.Ц./.Легитимират се като наследници на П.М.Г.,каквито
са също Д. и Г. А..Прилагат удостоверение за наследници,видно от което отв.
И. М. е наследник на П.М.Г..Твърдят,че в южната част на имота в края на 60-
тте години била построена масивна двуетажна къща и през 2009г.
съсобствениците продали втория етаж на Н.Б.М. ,заедно със съответните
части от сградата и ¼ ид.ч. от дворното място.Ето защо искат от съда да
допусне делба на първия етаж на сградата със ЗП 50 кв.м, ведно със
съответните идеални части и ¾ ид.ч. от дворното място.Твърдят,че Д. си Г. са
заключили жилището на първия етаж и не предоставят достъп и искат на
осн.чл.344, ал.2 ГПК Д. и Г. да бъдат осъдени да заплащат по 50 лв. всяка
ежемесечно,от предяваване на иска до финализиране на делбата.В отговора
си по чл.131 ГПК Д.,Г. и Г. не оспорват иска за делба, с изключение на
квотите от идеалната част от дворното място.Оспорват изцяло претенцията за
обезщетение като твърдят,че не живеят в етажа и не го ползват.След
уточнение съдът е докладвал искането в частта за квотите- по 1/6 ид.ч.за П. и
С. ,по 1/9 ид.ч. за Д. и Г. и ½ и.ч. за Г..Всички обстоятелства във връзка със
съсобствеността-страни,квоти,обекти-са безспорни в първото заседание и по
искане на страните им е дадена възможност за спогодба.Такава не е
постигната и делото е докладвано без възражения като спорът се е очертал
само досежно обезщетението за ползване на жилищния етаж.Не е направено
възражение за придобИ.е на жилището по давностно владение и
изключването му от делбената маса.Съдебно-техническата експелртиза
установява,че в сградата има сутеренен етаж и етаж. Като всеки от етажите
има самостоятелен вход.Първият сутеренен етаж няма тоалетна и баня-ползва
се външна паянтова тоалетна.Светлата височина на сутерена е 2.20 м.,докато
по норматив следва да бъде 2.60 м.Пазарната оценка на ¾ ид.ч. от терена
възлиза на 10 147.50 лв.;цената на първия етаж /сутерен/ с измерена площ 76
кв.м, състоящ се от антре,дневна,килер,кухня и стая,възлиза на 15 200
лв.месечният наем на земята възлиза на 81.18 лв./3/4 и.ч. от 902
кв.м/.Месечният наем на първия етаж възлиза на 114 лв.В парцела е изградена
и втора жилищна сграда като прилежащите части на двете сгради са
недостатъчни. Допълнителната СТЕ установява,че достъп на вещото лице до
жилището е дала Г..Масивната стопанска постройка в имота е двуетажна като
сутеренът представлява мазе и баня, а горният етаж е зает от две складови
помещения с площ 4.5 кв.м и 13.6 кв.м.Сутеренният етаж е със светла
височина 2 м, а горният етаж е със светла височина 2.10 м.В парцела има
втора жилищна сграда-в северозападната му част със ЗП74 кв.м.Оценката на
масивната стопанска постройка възлиза на 6 705 лв.Свидетелят Н. твърди,че
от четири години Г. и Д. не дават ключа от сутеренния етаж ,докато св.Х.
уточнява,че не е виждала Г. и Д. да обитават този етаж.След приемане на
допълнителната експертиза съдът е прекратил производството като
недопустимо,но с определение № 200/07.09.2021г. по ч.гр.д.№ 432/21г. СОС е
приел ,че исковата молба ведно с допълнителната искова молба е редовна в
частта за делбата и предмет на делба са:първия етаж от двуетажната жилищна
2
сграда със ЗП 76 кв. , жилищна сграда на сутерен и етаж със ЗП 74 кв.м и
стопанска постройка с площ 24 кв.м,ведно с ¾ ид.ч. от УПИ, в който са
построени.Дали жилищната сграда в северната част на имота е индивидуална
собственост на Г. е въпрос по същество.Дворното място е придобило статут
на обща част след продажбата на втория етаж в южната част на
парцела.Прекратителното определение в частта относно претенцията за
обезщетение е влязло в сила.След изясняване предмета на делбата с решение
№ 260026 от 31.03.2022г. е допуснал делба между страните върху трите
застроени обекта и ¾ ид.ч. от парцела.С молба във втората фаза на делбата Г.
М. е поискал възлагане на къщата в северозападната част със ЗП 74 кв.м и
РЗП 145 кв.м.Съдебно-техническата експертиза, приета във втората фаза на
делбеното производство, оценява ¾ ид.ч. от парцела на 25 800 лв.;първия
етаж от сградата в южната част на парцела със ЗП 76 кв.м заедно с 50.31 %
ид.ч. от общите части на сградата -на 30 400 лв.;масивната стопанска
постройка-на 11 575 лв. и масивната жилищна сграда в северозападната част
от парцеласъс ЗП 74 кв.м и РЗП 145 кв.м0-на 81 200 лв.Квотите на
съделителите имат стойност, както следва: на Г.-74 487.50 лв.; на П. и С.-по
24 829.17 лв.;на Д. и Г.- по 12 414.58 лв. Вещото лице не е отговорило на
въпросите за реална поделяемост на сградите и вевентуално-стойността на
новообразуваните обекти в случай на поделяемост, тъй като трикратно не е
допуснат да на прави оглед в къщата в северозападната част от имота ,за
което е докладвал по делото.По същата причина не е изготвилопроект за
съставяне на дялове съобразно квотите на съделителите,да определи
пазарната цена на отделните имоти и на дяловете и да изчисли сумите за
уравнение между съделителите.В о.с.з. на 25.10.2023г. процесуалните
представители на страните са заявили съгласие за приемане на СТЕ без
допълнителни въпроси.Следва да се подчертае,че във въззивната жалба също
не се прави искане за допълнителна експертиза,която да отговори на
горецитираните въпроси.С атакуваното решение № 260011 от 04.12.2023г.е
отхвърлен иска на Г. М. за възлагане на жилищната сграда в северозападната
част на парцела и е изнесъл на публична продан всички допуснати до делба
имоти.За да постанови този резултат,съдът е приел,че ищците не са доказали
поделяемост на процесните сгради,което е в тяхна тежест.Имотите са реално
неподеляеми и от тях не могат да бъдат обособени самостоятелни отделни
имоти за всеки съделител съобразно законовите изисквания/чл.203,ал.1 от
ЗУТ/.Паричната равностойност на имотите не съответства на правата на
съсобствениците; недна от сградите е със стопанско предназначение,докато
другите обекти са жилищни.В конкретния казус не е възможно да се възложи
имот на един съделител, а останалите да получат парично уравнение,при
положение,че имотите са повече от едно жилище.Настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд от правна и фактическа страна.Що се
отнася до възражението за прекомерност на хонорара от 1000 лв.,платен от С.
М. и представляващ цялата сума за разноски за адвокатско възнаграждение,за
която Г. е осъден по делото, съдът е приел,че сумата е под минимума за
делбено производство съгласно Наредба № 1/2004г. на САК.Този извод и
правилен и настоящият състав намира за нужно да добави,че предвид реално
3
извършените действия по делото/14 о.с.з. и изготвяне на частна жалба по
ч.гр.д.№ 432/2021г./и неговата правна и фактическа сложност хонорарът е по-
нисък от обичайния.Ето защо решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/04.12.2023г. на РС-Своге по гр.д.
№ 208/2019г..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4