Решение по дело №15086/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 15 086 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ да заплати:

1. К.С.Б. 110 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от Кодекса са З. КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. Я. Б. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 21.01.2012 г., плюс законната лихва от 21.01.2012 г. до окончателното изплащане;

2. на всяка една от А.А.З. и А.А.Г. по 125 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. Я. Б. вследствие на ПТП от 21.01.2012 г., плюс законната лихва от 21.01.2012 г. до окончателното изплащане;

3. на СГС – 14 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Я.Я.,***. Ответникът е с адрес в гр. София, ул. *******

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм) на А.А.З. и А.А.Г. за разликите над 125 000,00 лева до предявените размери от 160 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.А.З. и А.А.Г. да заплатят:

- на ЗАД „ОЗК-З.“ – 375,29 лева разноски по делото и 65,63 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

- на СГС – по 1 400,00 лева всяка държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако А.З. или А.Г. обжалват решението изцяло, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 700,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалват частично решението, доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалвания интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 20.11.2015 г. К.Б., А.З. и А.Г. заявяват, че на 21.01.2012 г. край село Дерекьой в Република Турция е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал А.Б., който е бил съпруг на К.Б. и баща на А.З. и А.Г.. С влязла в сила присъда турски съд е признал Г.С.за виновен, че е причинил ПТП и смъртта на А.Б..

 

[7] От смъртта на А.Б. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 160 000,00 лева за А.З. и А.Г. и на 110 000,00 лева за К.Б.. Гражданската отговорност на Г.С.е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). ОЗК не е изплатил обезщетения на ищците. Затова те молят съда да осъди ОЗК да им заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът ОЗК е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. ОЗК заявява, че:

1. тъй като ПТП и смъртта на А.Б. са настъпили в Република Турция, ако се дължи обезщетение, то следва да бъде заплатено от Бюрото на турските автомобилни застрахователи;

2. водачът на автомобила не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, а за него са допринесли пътниците в автобуса, защото са го дебалансирали;

3. А.Б. е страдал от заболявания, които са довели до смъртта му;

4. търсените обезщетения са прекомерни;

5. А.Б. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 66-72).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

                       

[9] Не се спори, че А.Б. е бил роден на *** г., неговата съпруга К.Б. е била родена на *** г., а дъщерите му А.З. и А.Г. съответно на *** г. и на *** г. През 1987 г. лекарите са установили, че Л. Б. е страдал от аортен порок. Затова през ноември 1988 г. му е било извършено аортно-клапно протезиране. Впоследствие му е била призната първа група инвалидност (решенията на ТЕЛК, л. 139-150).

 

[10] А.Б., К.Б., А.Г. и семейството ѝ са живеели в една къща в с. Главанци. А.З. и семейството ѝ са живеели в с. Градница, което е било на 2 км.

 

[11] А.Б. е бил добър човек, глава на семейството и съпругата му, децата му и внуците му са го почитали и допитвали до него. Всички много са се разбирали и са си помагали едни на други. А.Б. е имал малко стопанство, за което се е грижил заедно със съпругата си К.Б., но заради заболяването си не е извършвал тежка физическа работа (показанията на свидетелите З. и Ахмед, л. 114-115).

 

[12] През януари 2012 г. А.Б. е пътувал до Турция, за да посети болната си сестра. На 21.01.2012 г. на връщане за България той е пътувал с автобус „Мерцедес“ по пътя около с. Дерекьой, Турция, към КПП гр. Малко Търново без да е бил с поставен обезопасителен колан (заключението на комплексната експертиза, л. 340-344). А.Б. не е пътувал на първата седалка вдясно от шофьора или на първата седалка зад шофьора (присъдата, л. 14 – там са пътували М.Й., А.К.и К. К.). А.Б. не е седял и на седалка, пред която е имало празно място и на седалка до врата, пред която е имало празно място (липсват доказателства за това). Автобусът е бил оборудван с обезопасителни колани (показанията на свидетеля С., л. 261-гръб).

 

[13] Г.С.е управлявал автобуса с 64 км/ч по мокро и заледено пътно платно. Поради високата скорост на автобуса, на участък от пътя с наклон и завой, Г.С.е загубил управлението върху автобуса, който е напуснал пътното платно, ударил се е в мантинелата, приплъзнал се е странично около 70 метра, след което е паднал в канавката (заключението на комплексната експертиза, л. 341; присъдата на турския съд, л. 5-29[1]). От това А.Б. е получил прекъсване на гръбначния стълб на нивото на пети и шести шийни прешлени и е починал (заключението на комплексната експертиза, л. 343). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.С.е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[14] К.Б., А.З. и А.Г. са преживели тежко смъртта на А.Б.. Той им липсва и те често плачат при спомена за него (показанията на свидетелите З. и Ахмет, л. 114-115).

 

[15] Не се спори, че ОЗК не е заплащал на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Б.. Ищците са били представлявани от адвокат, но липсват доказателства те да са заплатили адвокатско възнаграждение или да са уговорили да бъдат представлявани безплатно. Затова съдът приема, че ищците не са заплатили адвокатско възнаграждение и не са били представлявани безплатно. Ответникът е заплатил: 985,60 лева за преводи на документи (л. 120, 175, 307, 311, 382 и 388); 700,00 лева за вещи лица (л. 132 и л. 339); 30,00 лева за съдебни удостоверения (л. 92, 100, 128, 181). Общо разноските на ответника са за 1 715,60 лева (985,60+700,00+30).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[16] Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. наследодателят на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищците;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. К.Б. е съпруга, а А.З. и А.Г. са деца на А.Б., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. А.Б. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Г.С., чиято ГО е била застрахована при ОЗК;

4. ищците са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на А.Б.;

5. ОЗК не е изплащал обезщетения на ищците.

 

[20] Съдът приема, че Г.С.е причинил ПТП, защото той е управлявал автобуса със скорост, несъобразена с пътните условия. Затова той е загубил контрол върху управлението на автобуса и е предизвикал ПТП.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[22] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[2]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 21.01.2012 г.

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[4] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 21.01.2012 г. А.Б. е бил на 64 години, съпругата му К.Б. е била на 63 години, дъщерите му А.З. и А.Г. са били съответно на 39 и на 36 години. А.Б., К.Б., А.Г. и семейството ѝ са живеели в една къща в с. Главанци. А.З. и семейството ѝ са живеели в с. Градница, което е било на 2 км.

 

[26] А.Б. е бил добър човек, глава на семейството и съпругата му, децата му и внуците му са го почитали и допитвали до него. Всички много са се разбирали и са си помагали едни на други. А.Б. е имал малко стопанство, за което се е грижил заедно със съпругата си К.Б., но заради заболяването си не е извършвал тежка физическа работа.

 

[27] К.Б., А.З. и А.Г. са преживели тежко смъртта на А.Б.. Той им липсва и те често плачат при спомена за него.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[5] до 01.05.2012 г.;

- 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[6] до 01.01.2013 г.;

- 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[7]. Увеличението от 21.01.2012 г. до май 2012 г. е 7,4%, а до 2013 г. е 14,82%.

 

1.1.     По определянето на обезщетението на К.Б.

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри решениe на САС 1901-2017-7-ми с-в по в. гр. д. 1976/2017 г., чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди на съпруга от смъртта на нейния съпруг. С решението си САС е определил 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[31] Обстоятелствата в случая, предмет на решението на САС, макар и не еднакви до тези, предмет на настоящото дело, са близки. Така например ПТП е било от 16.06.2013 г., починалият е бил на 55 години, а съпругата му на 52 години. Те са имали две дъщери, които не са живеели с тях. Починалият и съпругата му ги е свързвала голяма любов и винаги са вървели хванати за ръка. Тя е приела тежко смъртта му.

 

[32] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че случаят, предмет на решението на САС е от 2013 г., когато МРЗ е била малко по-висока отколкото през 2012 г. Съдът отчита също така обаче, че съпрузите по решението на САС са били по-млади от тези по настоящия случай, а по-високата възраст на съпрузите предполага още по-силна привързаност и разчитане един на друг. Затова съдът приема, че 120 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на К.Б.. Понеже тя търси 110 000,00 лева, а е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда ОЗК да заплати на К.Б. 110 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.2.     По обезщетението на А.З. и А.Г.

 

[33] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри решениe на САС 557-2017-12-ти с-в по в. гр. д. 5309/2015 г., чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди на пълнолетни деца от смъртта на техния баща. С решението САС е определил по 130 000,00 лева обезщетение за всеки ищец.

 

[34] Обстоятелствата, свързани с определянето на обезщетението за неимуществени вреди по решението на САС, са много близки до тези по настоящото дело. Така например ПТП е било настъпило на 27.05.2012 г., като починалият родител е бил на 61 години, а ищците на 36 и 35 години. Единият ищец е живеел заедно с починалия си баща, а сестра му е живеела в близкия град. Ищците не са имали собствени семейства. Починалият е отгледал децата си сам, защото се е бил развел с майка им, а той е упражнявал родителските права. Ищците са приели тежко смъртта на баща си, усещали са липсата му и често са посещавали гроба му. Те са се затворили в себе си.

 

[35] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай макар и близък, се различава от този, предмет на решението на САС. В случая, предмет на решението на САС, децата на починалия не са имали свои семейства и са били отгледани само от баща си – обстоятелства, които предполагат по-близка връзка. Затова съдът приема, че 125 000,00 лева за всяка е справедливо обезщетение за дъщерите на А.Б.. Ето защо съдът уважава исковете им за 125 000,00 лева, като ги отхвърля за разликата над 125 000,00 лева до пълния предявен размер от по 160 000,00 лева.

 

2. По възраженията на ОЗК

 

[36] ОЗК е направил пет възражения. Те са

1. тъй като ПТП и смъртта на А.Б. са настъпили в Република Турция, ако се дължи обезщетение, то следва да бъде заплатено от Бюрото на турските автомобилни застрахователи;

2. водачът на автомобила не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, а за него са допринесли пътниците в автобуса, защото са го дебалансирали;

3. А.Б. е страдал от заболявания, които са довели до смъртта му;

4. търсените обезщетения са прекомерни;

5. А.Б. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан.

 

[37] Съдът вече прие, че: водачът на автомобила е причинил ПТП; А.Б. е починал не от заболяванията си, а вследствие на счупване на гръбначния му стълб; размера на обезщетенията. Така съдът обоснова решението си по второто, третото и четвъртото възражение на ОЗК.

 

[38] Съдът следва да разгледа останалите две възражения на ОЗК – първото и петото.

 

2.1. По възражението, че обезщетението следва да бъде заплатено от Бюрото на турските автомобилни застрахователи

 

[39] Възражението е неоснователно, защото съдът приема, че приложимото право е българското. То постановява, че ответникът е този, който следва да изплати обезщетение за неимуществени вреди, защото при него е била застрахована гражданската отговорност на причинителя на ПТП и смъртта на починалия.  Нещо повече, застраховател по застраховка ГО на причинителя е българско дружество – ответника – а ищците са живеят в България, а не в Турция, за да търсят обезщетение от турското бюро.

 

2.2. По възражението, че А.Б. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан

 

[40] Това възражение също е неоснователно. Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[8]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[41] Съгласно чл. 150 от Правилника за движението по пътищата на Турция, основното правило е, че пътуващите в междуградски автобус не са длъжни да поставят обезопасителни колани (л. 394-395). Нормата предвижда изключение, че определени пътници, седящи на изрично изброени места, са длъжни да поставят обезопасителен колан. Това са седящите на:

- предните седалки;

- седалките, пред които има празно място;

-  седалките до вратите, ако пред тях има празно място.

 

[42] След като има предвидено изключение от основно правило, тежестта на доказване, че е налице изключението, е за страната, която се ползва от изключението. В случая това е ответникът, който не е събрал доказателства за това и съдът прие, че А.Б. не е седял на седалка, изискваща поставянето на обезопасителен колан. Затова, като е бил без поставен обезопасителен колан, А.Б. не е нарушил норма, изискваща определено поведение от него. Ето защо поведението му не е било противоправно и той не е допринесъл за настъпването на смъртта си, а възражението на ОЗК е неоснователно.

 

3. По разноските

[43] Ищците не са направили такива. Затова и съдът не им присъжда разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 14 400,00 лева.

 

[44] Ответникът търси разноски. Той е направил такива за 1 715,60 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля частично исковете само на ищците А.З. и А.Г. за 70 000,00 лева при предявен размер от 320 000,00. Затова съдът осъжда ищците А.З. и А.Г. да заплатят на ответника 375,29 лева разноски по делото (1 715,60х70 000,00/320 000,00) и 65,63 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х70 000,00х320 000,00).

 

[46] На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда всяка от ищците А.З. и А.Г. да заплатят по 1 400,00 лева държавна такса по сметка на СГС (присъдата не е призната от български съд по реда на чл. 463 от ГПК).

Съдия: