ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2159 09.08.2023г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -БУРГАС, първи състав, в закрито заседание на девети август две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 155 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение № 759 от 14.07.2023г. на
Административен съд- гр.Бургас, по настоящото производство жалбата е приета за
основателна и е уважена, респективно оспореният административен акт е отменен
изцяло, а в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 210 лева,
от които 10 лева платена държавна такса и 200 лева- внесен депозит за вещо лице.
В съдебното решение е обсъдено и претендирано от страната адвокатско
възнаграждение, договорено в размер на 1500 лева, което следва да се заплати по
банков път, според съдържанието на приложения по делото документ. Съобразено е,
че доказателства за подобни разноски не са ангажирани от оспорващия до
приключване на устните състезания по делото, т.е. последното открито заседание
на 14.06.2023г., поради което и тази сума не е включена в общия размер на
присъдените разноски, респективно не е обсъждано възражението на ответната
страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Постановеното решение е окончателно,
съгласно чл.211 от Закона за МВР, поради което е влязло в законна сила в деня
на постановяването му- 14.07.2023г.
На
28.07.2023г. / с вх.№ 7877/, по делото е депозирано искане за изменение на
съдебния акт в частта на разноските, по реда на чл.248 от ГПК, субсидиарно
приложим съгласно чл.144 от АПК. В молба, подадена от пълномощника на
жалбоподателя се сочи, че по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2023г., в който е посочено, че е договорено адв.
възнаграждение в размер на 1500 лева, чието плащане е по банков път, но
страната е пропуснала да представи банково извлечение за нареден превод в
размер на 1500 лева, който е осъществен на същата дата- 30.01.2023г. Сочи се,
че преводът е деклариран пред НАП и съответно данъчните задължения са платени.
По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК за извършените
разходи, в който е посочен е размерът на обсъжданото адв. възнаграждение, както
и сумата от 300 лева, платена за възнаграждение на вещото лице. По отношение на
описаните и претендирани разноски се прилагат два броя платежни нареждания, от
които в първото е посочено, че И.Ж. е извършил паричен превод на 1500 лева в
полза на А.Н.А. на 30.01.2023г., а като основание за плащането е посочено „хонорар“. Вторият документ удостоверява
плащане на сумата от 100 лева, платена по сметка на Административен съд-Бургас
на 01.06.2023г., а като основание за превода е посочено „такса за вещо лице по адм. дело № 155 от 2023г.“.
Въз основа на така описаните факти и
приложени едва към искането платежни документи се иска изменение на съдебния
акт в частта на разноските, респективно присъждане на пълната претендирана
сума, а именно 1810 лева.
Препис от молбата е изпратен на
насрещната страна за отговор в 1-седмичен срок от получаване на съобщението,
като е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответната страна, с вх.№ 8082
от 07.08.2023г. Иска се да бъде оставена без уважение молбата на оспорващата
страна, тъй като доказателствата за така описаните разноски- 1500 лева за адв.
възнаграждение и доплащане на сумата от 100 лева за вещото лице са представени
от И.Ж. едва след постановяване на съдебното решение. Позовава се на
Тълкувателно решение № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, според което
несвоевременното доказване на претенцията, т.е. след приключване на последното
заседание по делото, обуславя нейната неоснователност, независимо от изхода на
спора. Цитира и съдебна практика в тази насока. На следващо място, обсъдени са
приложените към искането доказателства, на които се основава жалбоподателя и се
сочи, че от платежният документ не става ясно за какво е платен този „хонорар“,
тъй като основанието му може да е за всякакъв вид адвокатска услуга, която няма
отношение към конкретното административно дело. По отношение на вторият
платежен документ- внесена допълнително сума от 100 лева за възнаграждение на
вещото лице, ответната страна сочи, че не е спазен срокът определен от съда за
доплащане на това възнаграждение, 7-дневен, считано от 17.05.2023г..
Оспорващият освен, че не е еспазил този срок, до приключване на последното
съдебно заседание въобще не е приложил документ за това плащане по делото,
поради което претендираните суми от списъка на разноските правилно не са били
присъдени в полза на жалбоподателя.
Административен съд-Бургас, за да се
произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските,
съобрази следното:
При
произнасянето си с решение по делото, с оглед изхода от спора и уважаване на
жалбата, съдът се е произнесъл и по направено изрично искане за присъждане на разноски
от страна на жалбоподателя, в това число е преценено наличието на основание за
присъждане на всички разноски описани в списъка, по смисъла на чл.80 от ГПК.
Предвид
факта, че до приключване на последното открито заседание по делото не са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя и за доплащане на сумата от 100 лева за вещото лице, тези суми
не са включени в присъдените разноски. Поради това, не е преценено по същество
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл.144 от АПК, тъй
като разноски от такова естество въобще не са присъдени с крайния съдебен акт.
При
положение, че искането на жалбоподателя, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е направено на 28.07.2023г., а съдебният акт е
постановен на 14.07.2023г., респективно е приложен списък на разноските по
смисъла на чл.80 от ГПК, искането е процесуално ДОПУСТИМО.
Това е
така, защото според съществуващата задължителна съдебна практика, страна по
делото не може да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, ако не
е приложила списък по чл.80 от ГПК, а искането може да се направи в срока за
обжалване на решението или в 1-месечен срок от неговото постановяване, когато
актът не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият случай.
Разгледано
по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Независимо,
че по делото е приложен документ за договорено адвокатско възнаграждение,
присъждането на този вид разноски е обусловено от доказване на реалното му
заплащане. Същото се отнася и за доплащане на сума за възнаграждение на вещото
лице, т.е. за сумата от 100 лева, която очевидно не е заплатена в указаният от
съда 7-дневен срок от 17.05.2023г., нито са приложени по делото доказателства
за доплащането до приключване на последното заседание. В случаят, съдържанието
на документа за правна помощ и съдействие установява, че хонорарът следва да
бъде заплатен по банков път, поради което за доказване на тази сума от
претендираните разноски по делото е следвало до приключване на устните
състезания по делото /последното открито заседание на 14.06.2023г./ страната,
която претендира присъждане на такива разноски да ангажира съответни писмени
доказателства- платежен документ за
внасяне на сумата по сметка на адвоката /вносна бележка/ или осъществяване на
банков превод /платежно нареждане/. В тази насока са и задължителните
указания на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ по т.д. № 6 от 2012г.
По
делото е безспорно, че до приключване на откритото съдебно заседание на
14.06.2023г. такива доказателства не са ангажирани. В тази насока е и заявеното
от самия жалбоподател в искането за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, в което се потвърждава тази констатация. Пропускът на страната да
ангажира тези доказателства не може да бъде саниран с прилагането им към
искането с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. В случаят, доказателствата са
приложени след приключване на устните състезания пред съответната съдебна
инстанция. Нещо повече, доказателствата са приложени към искането от
28.07.2023г., т.е. дори след постановяване на крайния съдебен акт от
14.07.2023г., поради което обективно не могат да бъдат присъждани, като
разноски в съдебното производство по настоящото дело.
В
случаят, не съдът е пропуснал присъждане на заявените в списъка разноски, а
страната е пропуснала до приключване на последното открито заседание по делото
да приложи съответни доказателства за осъществяване
на така описаните разходи, поради което няма как да бъдат присъдени.
При така
обсъдените по-горе обстоятелства, искането за изменение на съдебния акт в
частта на разноските е направено своевременно, т.е. в 1-месечен срок от
постановяване на решение, което не подлежи на обжалване, като е направено от страна,
която има правен интерес от подаване на искането, но е НЕОСНОВАТЕЛНО, с оглед
контекста на гореизложеното и следва да бъде отхвърлено.
По
изложеното, Административен съд – град Бургас,
първи състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя И.Й.Ж., чрез неговия
пълномощник- адвокат А.А. *** от
28.07.2023г./ за изменение на Решение № 759 от 14.07.2023г. по адм. дело № 155 от 2023г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл.248, ал.3, изр.2-ро от Г П К, вр. с чл.211, изр. последно от Закона
за МВР.
СЪДИЯ: