Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.01.2021 г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, VI
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при участието на
секретар Ивайла Желязкова и прокурор Герасимов, като разгледа докладваното от
мл. съдия Киримов в.н.о.х.д. № 3852 по описа на Софийски градски съд за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. П.П.,
защитник на обвиняемия Г.Г.В., срещу решение № 109013 от 03.06.2020 г. постановено
по н.о.х.д. № 5126/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12
състав, с което обвиняемият Г.Г.В. е признат за виновен в това, че на
14.03.2018 г. в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне
на удари в областта на главата, причинил на Д.А.И.лека телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на носа, охлузване и хематом на гърба на
носа, хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания
са реализирали медико биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /на
публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан
и мотивиран от пострадалия, без установен по делото личен мотив/, поради което
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на препис
от решението на таблото за съобщения в сградата на район „Подуене“, СО за срок
от 1 /един/ месец. С решението в тежест на Г.В. са възложени сторените по
делото разноски.
Във въззивната жалба са изложени общи
оплаквания за незаконосъобразност на постановения от първоинстанционния съд
краен съдебен акт. Посочено е, че допълнителни съображения ще бъдат развити
след запознаване с мотивите на решението. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което обвиняемият да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Не са направени доказателствени
искания.
С определение по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е
приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия навежда доводи, че по делото не е доказана вината на
подзащитния му, доколкото не е установено дали към инкриминирания момент е
могъл да разбира свойствата и значенията на постъпките си.
Прокурорът от
СГП счита наведените в жалбата и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия
доводи относно размера на наложеното наказание за основателни. Пледира за
постановяване на решение, с което да бъде намалено наказанието.
Подсъдимата
П. се солидаризира със становището на защитника си и моли да бъде оправдана.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният
съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
намира за установено следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд при постановяване на
обжалваното решение е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се
в липса на мотиви.
Делото е
образувано в СРС по внесен от СРП срещу Г.Г.В. обвинителен акт, за това че на
14.03.2018 г. в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д.А.И.лека телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на носа, охлузване и хематом на гърба на
носа, хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания
са реализирали деико биологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, като деянието е извършено по хулигански подбуди /на
публично място, пред погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан
и мотивиран от пострадалия, без установен по делото личен мотив/- престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК.
Съдът е
разгледал и решил делото по реда на гл. 28 НПК.
При
постановяване на присъдата/ решението съдът решава точно определени въпроси –
посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК:
има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е
виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация.
В мотивите
липсват в пълнота правни изводи за съставомерност на деянието, от субективна
страна, които първоинстанционният съд е направил въз основа на приетата от него
фактическа обстановка. Единствено е посочено, че обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал настъпването на тези последици.
В същото
време, видно от обвинителния акт, същият е внесен за извършено от обвиняемия
престъпление като непълнолетен. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от НК
непълнолетното лице – навършило 14 години е наказателноотговорно, ако е могло
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Видно от мотивите на първоинстанционния акт, при решаването на въпроса за
субективната съставомерност на деянието, т.е при изследване на интелектуалния и
волевия момент на умисъла, първоинстанционният съд е пропуснал и не е изследвал
поставения въпрос, дали изобщо обвиняемият е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Същият е съществен в
производството и следва да даде и отговор дали изобщо обвиняемият може да
отговаря наказателно. Независимо от липсата на изричен текст в НПК, съдът е
длъжен да изложи съответни мотиви в присъдата/решението дали обвиняемият е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си – така т. 8 на Постановление № 6 от 30.X.1975 г. на Пленума на ВС. В случая
посоченото изискване не е изпълнено, доколкото не само не е посочено, въз
основа на кои доказателствени материали се прави извод за възможността
обвиняемият да носи наказателна отговорност, но такива изобщо не са и
изследвани.
Липсата на
мотиви относно този въпрос в първоинстанционното решение, води и до непълнота
на правните изводи на съда относно субективната съставомерност на деянието,
което от своя страна препятства възможността за проверка на правилността и
законосъобразността на същото от въззивната инстанция, а това в случаят я
лишава от възможността да се произнесе по съществото на делото. Едновременно с
това води до безусловната отмяна на постановената присъда, тъй като е налице
съществено процесуално нарушение. Липсата на конкретна мотировка относно
субективната страна на деянието, се явява такова.
На следващо
място следва да се посочи, че съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите на
присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, а
при противоречия между тях се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а
други се отхвърлят.
СРС формално
е посочил, че възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин с
всички приобщени доказателства по делото.
В същото
време липсва анализ на доказателствата, посочено е единствено, че свидетелските
показания са непротиворечиви, взаимодопълващи се и в логическа връзка със
заключението на СМЕ, като дори не е посочено въз основа на чии свидетелски
показния съдът е градил изводите си.
Възраженията
на защитата, че по делото не се установява обвиняемият да е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, към
инкриминираната дата и дали поведението му не се дължи на дързост и увлечение, не само не са били обсъдени, но не са и били посочени.
На следващо
място следва да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила и при постановяването на самия диспозитив на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 4 от НПК в диспозитива се излага
решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК. Съгласно чл. 301,
ал. 1, т. 2 от НПК съдът следва да посочи правната квалификация на приетото за
съставомерно престъпление, в случая обаче, видно от диспозитива на
първоинстанционното решение изобщо липсва посочена правна квалификация.
С оглед на
изложеното по-горе, настоящата инстанция приема, че са налице съществени
процесуални нарушения, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт,
поради липса на мотиви, които да обосноват произнасянето му. Същите не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което делото следва да се
върне на друг състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане.
Така
мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1‚ вр. чл. 335, ал. 2,
вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 109013 от 03.06.2020 г. по н.о.х.д. № 5126/2019 г. по описа на СРС,
НО, 14 състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.