Решение по дело №13885/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ …………../27.04.2021 г., гр. Врана

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в откритото заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                                                                                        СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова.,  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13885 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

Образувано е по предявен от „К.Б.” ЕООД срещу Е.И.Р. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/08.03.2016 г., сключен между ответницата и ***, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.09.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност се иска присъждане на описаните суми на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.

            Твърди се, че на 07.03.2016 г. между */** и ответницата е сключен от разстояние Договор за кредит № **********/07.03.2016 г., по силата на който на ответницата е предоставен чрез „И.“ АД паричен кредит в размер от 350 лева. Уговорен е краен падеж на 06.04.2016 г. Поддържа се, че на 08.03.2016 г. между ***и ответницата е сключено от разстояние допълнително споразумение, по силата на което първоначалният договор е изменен в частта относно заетата сума, като на ответницата е предоставен чрез „И.“ АД паричен кредит в размер на още 250 лева. Твърди се, че по силата на това изменение ответницата се е задължила да върне сумата от 742,78 лева, от които сумата от 600 лева – главница, сумата от 19,92 лева – договорна лихва, сумата от 122,86 лева – такса за експресно обслужване. Сочи се, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. *** е прехвърлило вземанията си по договора за кредит от разстояние в полза на ищеца. Направено е искане в случай, че съдът счете, че договора не е сключен да присъди претендираните суми на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.

            Направено е искане за уважаване на предявения иск.

            Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор.

            Съдът е сезиран с осъдителен иск с основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е вероятно основателен.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.  В съответствие с гореизложеното  предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 50 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.И.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща главница по Договор за кредит № **********/08.03.2016 г., сключен между ответницата и ***, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.09.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА Е.И.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

           

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.

                                                                 

                                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :