РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2263/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІІ състав, в открито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от К.П.Й., ЕГН **********, с адрес с. Строево, обш. Марица, чрез адвокат
Т.А., срещу Решение № 1451/17.08.2023 г., постановено по АНД № 1032 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пловдив, Хi
- ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 22-1030-008455/29.11.2022 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/
- Пловдив, в частта в която на
жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и изменено в
частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП като преквалифицира нарушената
разпоредба от тази по на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП в тази по чл. 20, ал. 1 във
вр. чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че
административното нарушение е установено безспорно от обективна и субективна
страна Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички събрани в хода по
производството факти, обстоятелства и доказателства и ги е преценил неправилно
и противоречиво. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР –
Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – гр. Пловдив следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив, след
като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за
установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря. Въз основа на констатираните факти и след анализ на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния извод за
наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение изключително подробно е
разгледал установените като проявили се в обективната действителност признаци
от обективната страна на деянието, които е извел на базата на конкретното поведение
на нарушителя и мястото на проявлението му, установени от свидетелски показания
на очевидец, като в крайна сметка е заключил, че извършваните резки маневри при
маневра обратен завой, а след това при завой на ляво на кръговото движение на
път отворен за обществено ползване, изразили се във форсиране на двигателя на
автомобила и завишаване на скоростта и специфични движения с приборите на
автомобила, като преднамерено е извадил МПС-то извън контрол до загуба на
сцепление на задните (двигателни) колела и занасянето им по начин, че да се
наруши обичайната траектория на автомобила и да по този начин задната част на
автомобила последователно да се отклони в ляво и в дясно е извършил състава на
вменените нарушения.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. РС Пловдив е формирал изводите си,
след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички
наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Доколкото АУАН се ползва с материална доказателствена сила,
изцяло в тежест на касатора е било да обори фактите, установени в него чрез
пълно доказване. Такова не е направено пред въззивната инстанция, напротив
фактическите установявания в административно наказателното производство, са правилно
кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. В
тежест на касатора е било да докаже, че се касае за обективни пречки, които са
наложили рязкото завъртане на колелата наляво и надясно при завой надясно,
както и силното форсиране на двигателя. По делото не се установява усложнена
пътна обстановка поради дъжд или други препятствия. Именно тези факти формират
извод, че се касае за демонстративно управление, а не за обективна
необходимост. По този начин е доказана и специалната цел - използване на пътя не
по предназначение.
Правилен е изводът, че става въпрос за умишлено и
съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни
посоки. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на
хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете застрашава живота
и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Разпита на актосъставителя навежда на извод не просто за това, че е
подадена газ при потегляне, но и за осъществяване на поредица от други
действия, насочени към извеждане автомобила от състояние на контрол, с което Й.
преднамерено е извел автомобила от нормалната му траектория на движение.
В случая правилно е установено, че се касае до
налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а
именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе
по платното за движение, което се е и случило в действителност, като така на
практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до
осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б от ЗДвП.
Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд и относно това, че
конкретният случай на нарушение не може да се определи като маловажен. Подобно
умишлено поведение по пътната мрежа, а в случая и в населено място, се
характеризира с висока степен на обществена опасност, което е очевидно преценено
от законодателя.
Що се отнася до другото нарушение, за което водачът е
бил санкциониран /доколкото в касационната жалба се сочи, че се обжалват
съответно цялото НП и цялото съдебно решение/, същото е безспорно установено и
доказано.
Настоящият касационен състав приема, че правилно
въззивния съд е преквалифицирал извършеното нарушение. В тази връзка и
изложените мотиви в първоинстанционното решение по отношение на нарушението на чл. 20, ал. 1 вр. с чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП се споделят от настоящият състав на съда и не е необходимо да
бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите.
Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1451/17.08.2023 г.,
постановено по АНД № 1032 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пловдив, Хi
- ти н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.