№ 305
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000509 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ на ВОДОКАНАЛСТРОЙ ООД срещу решение,
постановено по т.дело №719/2021г. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявеният от
ВОДОКАНАЛСТРОЙ -КОСТОВИ ЕООД, гр.Бургас, срещу ВОДОКАНАЛСТРОЙ ООД,
Варна /въззивник/ иск като осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
450 000 лева, предявена като частична претенция от вземане в размер на 600 000 лева,
представляващи част от равностойността на дела на напусналия ответното дружество
съдружник Д Щ Кв, придобит от дружеството -ищец въз основа на договор за прехвърляне
на вземания от 09.07.2018г., сключен между Д Щ Кв като цедент и ВОДОКАНАЛСТРОЙ -
КОСТОВИ ЕООД, като цесионер, ведно със законна лихва върху предявената частична
главница, считано от подаване на исковата молба на 18.10.21г. до окончателното изплащане
на вземането.
С въззивната жалба ответното дружество Водоканалстрой ООД поддържа, че
решението на ВОС е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът е основал същото
на извършеното от ответника признание на иска. Твърди, че това процесуално действие на
страната е невалидно, дадено при въвеждане в заблуждение представляващия
Водоканалстрой ООД, З Я, относно характера и съдържанието на подписания от него
документ – молба от 29.03.2022г. /на л.181 по делото/ с изявление за признаване на иска,
съгласно чл.237 ГПК, предмет на т.дело №719/2021г. на ВОС. С жалбата се въвеждат
оплаквания срещу кредитираното от съда признание на иска, срещу отказа на
първоинстанционния съд да спре производството поради висящност на досъдебно
производство и индиция за опорочаване волята на представляващия ответника. На следващо
място се твърди, че равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д К не
е посочената от него. Посочва се, че при превишение на пасива над актива по баланса на
дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на
съдружника, не се изплаща стойността на дружествения дял. Твърди се недействителност на
договора за цесия, въз основа на който материалноправно се легитимира ищеца, поради
1
липса на предмет с оглед неопределеността на прехвърленото вземане на цедента. Твърди се,
че представляващият дружеството няма представителна власт да се разпорежда с предмета
на делото, съответно че не е налице признание на иска и в подписано между страните
споразумение за размера на задължението по чл.125, ал.3 ТЗ. Направени са доказателствени
искания за счетоводна експертиза, разпит на нотариуса, заверил подписа на
представляващия ответното дружество както и изискване на преписка от РП във връзка с
подаден сигнал за извършено престъпление.
Срещу постъпилата въззивна жалба е депозиран отговор на насрещната страна
Водоканалстрой -Костови ЕООД, чрез адв.П. С., със становище за нейната неоснователност.
Противопоставя се, че твърдението за въвеждане представляващият въззивното дружество в
заблуждение при подписване на изявлението по чл.237 ГПК, е недоказано и неоснователно.
Твърди се по същество на иска, че в полза на това дружество е прехвърлено вземането на
бившия съдружник в ответното дружество Д К, в размер на 600 000 лева /по договор за
цесия/, а останалото вземане до пълния му размер е било прехвърлено от съдружника на
трето лице Водоканалстрой -Д К ЕООД. Твърди се влязло в сила решение по отношение на
последното вземане по т.дело №384/2018г. на Първи състав на ОС-Бургас, за част от
разностойността на дружествения дял до предявения по това дело частичен иск от 1 200 000
лева. Твърди се, че по този начин, в обуславящото производство е бил вече определен
размера на полагащото се на бившия съдружник плащане по чл.125, ал.3 ТЗ до размера
общо от 1 803 425.21 лева. Оспорват се и останалите доводи на въззивника, че дружеството
разполагало с възможност чрез решение на общото си събрание да обезценява и отписва
активи. Оспорва се липсата на представителна власт за представляващия ответното
дружество да признае иска. Противопоставят се на направените доказателствени искания.
Претендират се сторените в производството разноски.
Пред въззивния съд страните поддържат становищата си по спора, вкл. след
възобновяване на производството по делото.
С определение №14/05.01.2023г. въззивният състав е докладвал сезиращата го жалба
и отговора към същата като се произнесъл по доказателствените искания на въззивника с
допускане на счетоводна експертиза.
С определение №82/31.01.2023г., с оглед постъпилите справки за образувано
досъдебно производство за разкриване на престъпление – измама при подписване на
документи, вкл. документ, съдържащ изявление на лицето, представляващо ответното
дружество, за признаване на предявения иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, по т.дело
№719/2021г. на ВОС, въз основа на което първоинстанционният съд е постановил решение
по реда на чл.237 ГПК, въззивният съд е спрял производството по възз.дело №509/2022г. до
приключване на наказателното производство. Това определение на въззивния съд е било
потвърдено с определение №632/11.08.23г. по к.ч.т.дело №813/2023г. на ВКС, ТК, Второ т.о.
съгласно чл.229, т.5 ГПК.
С молба от 15.07.2024г. въззиваемата страна Водоканалстрой -Костови ЕООД
претендира възобновяване на производството по делото поради прекратяване на
досъдебното производство, на основание чл.230 ГПК. Видно от приложенията към молбата,
с протоколно определение от 17.06.2024г. по НОХД №4197/2023г. на РС-Варна, 15 състав, е
било прекратено производството по делото по отношение на подсъдимия Щ Д К и делото е
върнато на РП -Варна. С Постановление на ВРП от 27.06.2024г. е прекратено наказателното
производство по ДП №379/2022г. на ОД на МВР за престъпление по чл.315, ал.2 вр.чл.309 от
НК. С разпореждане от 15.07.24г. съдът е поискал справка за стабилизиране на
представеното постановление на ВРП като с писмо от 26.07.2024г. РП - Варна информира, че
постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в законна сила на
16.07.2024г. С оглед на изложеното въззивният състав с определение №14/05.01.2023г. е
възобновил производството по делото съгласно чл.267 ГПК. Със същото определение на
страните е указана доказателствена тежест за установяване на релевантните по спора факти,
вкл. в частта относно извършеното признание на иска.
Поради прекратяване на наказателното производство, основание по чл.229, т.5 ГПК,
съдът намира, че на твърденията на въззивника за невалидност/опороченост/ на
обективираното в изявлението до съда, признание на иска по чл.237 ГПК, подлежат на
доказване в исковото производство. В тази връзка на страната следва да бъде указана
2
доказателствена тежест за установяване твърденията й за опорочаване признанието на иска
поради измама и въвеждане в заблуждение при подписване от представляващия ответното
дружество. Оплакванията във въззивната жалба очертават рамките на въззивното
производство, но не променят характера му, което значи, че въззивният съд като съд по
същество на спора извършва самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата
инстанция доказателства и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави
своите фактически и правни изводи, за да достигне до собствено решение, което намира
отражение в мотивите на съдебния му акт. Непосредствена цел на въззивното производство
е повторното разрешаване на материалноправния спор. Произнасянето по същество на спора
предполага въззивният съд да формира собствена преценка относно признанието на иска в
първоинстанционното производство като прецени налице ли са условията за произнасяне на
съда по реда на чл.237 ГПК. Този процес относно процеса предполага на страните да бъдат
дадени указания, че фактите, обхванати от правната норма на чл.29 ЗЗД, попадат също в
предмета на доказване, като страните могат да ангажират доказателствени искания
съобразно интереса си в процеса.
За да се произнесе по жалбата съдът установи, че производството е било образувано
пред ВОС по искова молба на Водоканалстрой -Костови ЕООД срещу Водоканалстрой ООД,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца, в качеството на цесионер съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 09.07.2018г., равностойността на дружествения дял на
напусналия съдружник Д Щ К, изчислен към месеца на прекратеното членство в ответното
дружество, предявен като частичен иск до размера от 450 000 лева, част от 600 000 лева, част
от общия размер на вземането на напусналия съдружник, до размера на прехвърленото на
ищеца с цесията от 09.07.2018г. вземане, ведно със законните лихви от предявяване на иска
до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че: Д Щ Кв е бил съдружник в
ответното дружество Водоканалстрой ООД до 2017г., когато въз основа на отправено от него
предизвестие от 28.08.2017г. /надлежно получено от другия управител/, считано от
29.11.2017г. е прекратено членството му като съдружник. Твърди се, че ищецът е придобил
въз основа на договора за цесия, сключен с Д К, вземането на последния за равностойността
на дружествения му дял от Водоканалстрой ООД. Предмет на цесията е част от тази
равностойност, а останалата част, над размера от 600 000 лева, е била прехвърлена на трето
лице Водоканалстрой -Д К ЕООД – сумата от 1 200 000 лева, представляващи остатък до
пълния размер на дружествения дял. Твърди се влязло в сила решение по т.дело №384/2018г.
на Първи състав на ОС-Бургас, с който по отношение на другия цесионер Водоканалстрой –
Д К ЕООД, е бил определен размерът на дела към м.11.2017г. в размер на 1 803425.21 лева.
Твърди се, че ответникът е бил канен да заплати сумата с нот.покана от 24.01.2018г. на
нотариус С.Илиев, рег.№699 в НК като е изпаднал в забава, считано от 30.01.2018г. Твърди
се уведомяване на ответника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД на 16.07.2018г.
Твърди се,че по останалите водени между страните искови производства, в които ищецът е
въвел материалноправно възражение за прихващане с равностойността на дела си до
цедираната част от 600 000 лева, тези възражения не са били разгледани, което обосновава
интереса от предявяването на самостоятелен иск по чл.125, ал.3 ТЗ. /т.дело №363/2018г. на
ОС-Бургас, т.дело №436/2018г. на ОС-Бургас и решение по арб.дело №17/2018г. на АС при
Европейска институция по медиация и арбитраж/
В исковата молба се твърди, че решението за обезценка на активи, взето от ответника
на 21.12.2017г., е непротивопоставимо на напусналия съдружник както и на цесионера му -
ищеца и същото не установява различен размер на дружествения дял поради
противоречието му с чл.125, ал.3 ТЗ. Оспорват се и основанията за направените отписвания
на активи от баланса на ответното дружество. Оспорва се достоверността и на изготвения за
целите на производството по чл.125 ТЗ счетоводен баланс спрямо баланса към края на
2016г. Твърди се, че изготвеният целеви баланс не отразява действителното имуществено
състояние на Водоканалстрой ООД, а е съставен единствено, за да лиши Д К от
равностойност на действителния си дружествен дял. Поради това се твърди,че решението за
обезценка и отписване на активи, взето от ответника на 21.12.17г. представлява злоупотреба
с право и не следва да бъде вземано предвид от съда при решаване на спора. Претендира се
постановяване на осъдително решение по частичен иск до размера от 450 000 лева ведно със
законните лихви.
3
С отговор на искова молба /л.138 и сл./ ответникът Водоканалстрой ООД, чрез адв.П
Б, оспорва основателността на иска. Твърди се, че именно с оглед оценка равностойността на
дружествения дял на напусналия Д К, е била извършена обезценка и отписване на активи
въз основа решение на ОСС от 21.12.2017г., което именно посочва актуалните стойности в
целевия баланс. Направено е възражение, че част от цедираното вземане в размер на 257 532
лева са били цедирани на трето лице.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните в първата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение, въззивният състав намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съдът прецени, че въззивната жалба на Водоканалстрой ООД, с която е сезиран, е
редовна и отговаря на изискванията на чл.262 вр.чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е от
надлежна страна, чрез представляващия дружеството, в преклузивен срок, надлежно
администрирана ведно с отговора на насрещната страна.
Решението на първата инстанция се обжалва изцяло. Същото е постановено при
признание на иска съгласно чл.237 ГПК.
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено
признание на иска, въззивният състав следва да се произнесе първо по неговата
допустимост, защото само допустим иск може да бъде основателен или неоснователен.
Обжалваното решение е допустимо, тъй като не се установява съдът да се е произнесъл при
липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. До приключване на устните
състезания по настоящия спор не са възникнали и не са налице процесуални пречки или
липса на процесуални предпоставки за разглеждане на иска. /Решение № 20 от 7.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г.о./
С решението си ВОС е уважил изцяло предявения осъдителен иск с правно основание
чл.125, ал.3 ТЗ като е основал същото на разпоредбата на чл.237 ГПК, при признание на
иска от страна на ответника. При постановяване на съдебен акт при признание се прекратява
съдебното дирене, вкл. съдът не се произнася в мотивите на акта си относно твърденията,
възраженията и доводите на страните, не прави анализ на приложимото право и събраните
доказателства.
Съобразно Решение № 51 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014г., I г.о., когато
ответникът признае иска, ищецът може да поиска съдът да постанови решение при
условията на чл.237 ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
с решение като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се основава на признание
на иска -чл.237 ГПК. Това решение, за разлика от неприсъственото, е обжалваемо. При
направен довод в жалбата, въззивният съд е длъжен да се произнесе дали е направено
признание на иска и съответно дали са били налице предпоставките за постановяване на
решение по реда на чл.237 ГПК. Ако съдът установи, че ответникът не е признал иска, той
следва да отстрани допуснатото процесуално нарушение на първата инстанция и да се
произнесе с решение по общия ред - чл.235 ГПК. Въззивният съд, макар и с ограничени
правомощия, е съд по същество. Той разглежда самия материалноправен спор и затова
следва сам да отстрани допуснатите нарушения на процесуалните правила от първата
инстанция като без да повтаря опорочените процесуални действия, извърши собствени
действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Ако първата инстанция в
нарушение на процесуалните правила е отказала да допусне доказателства, мотивирайки се,
че не са необходими поради признанието на иска, въззивният съд е длъжен да даде указания
на страните за необходимостта да бъдат събрани по делото.
4
Във въззивното производство, въпреки дадените на страните указания за
възможността да ангажират доказателства за установяване опорочаване направеното от
представляващия ответното дружество признание, такива не са правени и ангажирани.
Процесуалният представител на страната не е попълнил делото с относими доказателствени
искания за разкриване на извършена измама при подписване признанието по чл.237 ГПК.
Поради това, и с оглед прекратяване на възбуденото наказателно производство за
установяване на този факт с правно значение, предвид неоттегляемостта на признанието,
настоящият състав е десезиран от разглеждане на спора по реда на чл.235 ГПК, а дължи да
се произнесе съгласно признанието на иска.
Не се установява в рамките на настоящия процес, че даденото от представляващия
Водоканалстрой ООД – З Я, изявление рег.№390/25.03.2022г. пред нотариус Ю К - К, рег.
№434 в НК, изпратено по пощата в съда на същата дата, за признаване на иска /на л.181 по
делото/, е било опорочено чрез въвеждане на органния представител на дружеството в
заблуждение относно характера и съдържанието на подписаните книжа. Съгласно
служебните си правомощия съдът констатира, че към датата на изявлението представляващ
дружеството Водоканалстрой ООД е именно З А Я, управител и към настоящия момент. Тъй
като дружеството изявява воля чрез своите органи, в случая чрез органния си представител,
а именно дружеството е материалноправно задължено по иска по чл.125, ал.3 ТЗ, то
извършеното процесуално действие с материалноправно значение, е валидно и упражнено в
рамките на правомощията на представляващия.
От друга страна настоящият състав намира, че признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави. В тази връзка съдът съобразява, макар косвено, и постановеното
по т.дело №384/2018г. на БОС, Първи състав, по друг иск срещу същото дружество, за друга
част от същото вземане по чл.125, ал.3 ТЗ.
Поради валидността на процесуалното действие на страната на ответника, съдът не
обсъжда събраните по делото, вкл. във въззивното производство /изслушана ССЕ/
доказателства относно равностойността на дружествения дял на напусналия дружеството Д
К към 30.11.2017г.
Настоящото решение също бива постановено въз основа на извършеното от страната
признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Поради достигане до идентични изводи, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед на този изход от спора, разноски за настоящото производство се следват на
въззиваемата страна Водоканалстрой – Костови ЕООД, която съгласно представен списък по
чл.80 ГПК претендира адв.възнаграждение в размер на 26 000 лева както и 200 лева депозит
за експертиза плюс 100 лева допълнителен депозит /представено нареждане за заплащането
му с писмените бележки/ Срещу претендираното възнаграждение насрещната страна прави
възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Съдът съобрази, че по делото са
представени предвидените в т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС доказателства за
изплащане по Б.а сметка на пълномощника на въззиваемия сумата от общо 26 000 лева с
ДДС.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба №1/09.01.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне
задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар.1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправни субекти и пораждащ правни последици
за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като
такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
5
преследване на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна неприложимост на
наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като решението на СЕС е задължително за съда по арг. на
чл.633 ГПК. Съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара
представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на пазарни цени. Поради това,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, включително и когато
предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реални пазарни цени на
адвокатските услуги. Тези цени могат да бъдат ползвани единствено като
сравнителни/помощни/ при определяне на дължимо възнаграждение от съда, с оглед
пазарните цени на адвокатските услуги. В случая релевираното от въззивника възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК, задължава съда да извърши преценка главно на фактическата и
правна сложност на спора в конкретния случай, в зависимост от обема на дейността по
установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител
на съответната страна. Независимо от постановяване на решение при признание на иска
съгласно чл.237 ГПК, с оглед спецификата на спора, пълномощникът на страната е
извършил всички обичайни процесуални действия по разглеждане на делото, вкл.
доказателствени искания, събиране и обсъждане на доказателства. Активното процесуално
поведение на пълномощника се изразява както в подаване на отговор на въззивната жалба,
така и на становище по направени от въззивника искания и реално участие в откритото
заседание. Съобразно материалния интерес по спора и праговете, посочени в чл.7, т.5 от
НМРАВ, възнаграждението възлиза на 22 650 лева. Уговореното и заплатено на страната
възнаграждение в размер на 26 000 лева е прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на спора, поради което следва да бъде редуцирано до размера от 12 000 лева, на
основание чл.78, ал.5 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че на страната следва да бъдат признато
възнаграждение до размера от 13 000 лева, което да бъде присъдено по реда на чл.78 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №227/10.06.2022г., постановено по т.дело
№719/2021г. на Варненски окръжен съд, по реда на чл.237 ГПК.
ОСЪЖДА ВОДОКАНАЛСТРОЙ ООД, ЕИК *********, Варна да заплати на
ВОДОКАНАЛСТРОЙ -КОСТОВИ ЕООД, ЕИК *********, Бургас, сумата от 13 000 лева,
представляващи сторени във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 вр.ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6