Определение по дело №660/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 26/13.03.2015г., постановено по гр.д. №409/2014 г.,Момчилградският районен съд е осъдил "ОДП", гр. К., и П на Р Б, да заплатят на Л. Б. Р. от с.Д., община К., област К., с ЕГН *, сумата от 4 540.00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1, предл.трето от НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда №96/29.04.2013 г. по н.о.х.дело №378/2012 г. по описа на Районен съд-Момчилград, от които 4 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди и 540.00 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 08.10.2013 г. –датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 550.00 лв.

Настоящото производство е образувано по повод постъпила чрез прокурор при Районна прокуратура, гр.Момчилград, въззивна жалба от недоволния ответник в първоинстанционното производство, П. на Р. Б. Жалбодателят счита първоинстанционното решение в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Р.България за неправилно.В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението в частта му, с която съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в понижено самочувствие, срам и неудобство от близки и познати, които разбрали за воденото срещу него досъдебно производство. В този аспект съдът се позовал само на показанията на родителите на Р. Жалбодателят счита присъдения размер от 4 000 лева за причинени неимуществени вреди за силно завишен и не съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия. Излага съображения за недоказаност на искът за имуществени вреди. Моли настоящата инстанция да отмените първоинстанционното решение в частта, с която П на Р Б е била осъдена да заплати на Л. Б. Р. обезщетение за причинени му неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.343, ал.З, бук. „а" във вр. с чл.343, ал.1, бук. „б" във вр. с чл.342, ал.1, предл. трето от НК, за което същият е бил оправдан с влязла в сила Присъда № 96/29.04.2013 год. по НОХД № 378 /2012 год. по описа на Районен съд, гр. Момчилград. Алтернативно жалбодателят моли, в случай, че съдът приеме искът за основателен, да намали размера на присъдените обезщетения, съобразно доказателствата и установената съдебна практика.

Постъпила е чрез процесуален представител- Главен юрисконсулт, въззивна жалба и от О. д. на МВР, гр.К. Жалбодателят счита първоинстанционното решение за неправилно, поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Жалбодателят изтъква съображения, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, и че фактическият състав, предвиден в чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ не бил налице. Изтъква съображения, че разследващите органи и Прокуратурата не могат да извършат нарушение на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, защото в него ставало дума за срокове в съдебната фаза на наказателното производство. Излага съображения, и за ограничената оперативна самостоятелност на разследващите органи, чиито действия били продиктувани от задължителните указания на прокурора, и от техните действия самостоятелно не могли да настъпят претендираните вреди. Жалбодателят счита, че в производството не били доказани и претърпените от ищеца вреди,техния вид размер, както и пряката причинно –следствена връзка между действията на разследващите органи и претърпените увреждания. Предвид изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение, вместо което постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения от ищеца Р. иск срещу ОДМВР, гр.К.. Алтернативно моли да бъде отменено решението в частта му, с която е осъдена ОДМВР, гр.К. и да постанови ново, което да е съобразено, както с действително претърпените вреди, така и с практиката на съдилищата по тези дела.

В надлежния срок по делото, ответникът по въззивните жалби Л. Б. Р., не е депозирал отговори по същите.

В съдебно заседание, жалбодателят П. на Р.Б., поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Счита и въззивната жалба на ОДМВР, гр.К. за основателна.

В съдебно заседание, жалбодателят ОДМВР, гр.К., чрез процесуалния си представител – Главен юрисконсулт, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивните жалби, Л. Б. Р., чрез писмено становище, депозирано от процесуалния му представител, оспорва същите.

О. п., гр. К., в качеството си на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, счита депозираните въззивни жалби за основателни.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбите като подадени в срок и от имащи правен интерес от това лица, са процесуално допустими.

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца Л. Б. Р., искова претенция, съставляваща предявени в обективно и субективно съединение искове, с които цели да бъдат осъдени П. на Р.Б. и О. д. П., гр.К. да му заплатят солидарно сумата в размер на 4 540 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл.343,ал.3, б.”а”, във вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1, предл.трето от НК, за което бил оправдан с влязла в сила Присъда №96/29.04.2013 г., постановена по НОХД №378/2012 г. по описа на Районен съд, гр.Момчилград, от които 4 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди и 540.00 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 08.10.2013 г. –датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция констатира, че атакуваното пред настоящия съд решение, предмет на настоящата въззивна проверка, е порочно. В нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд не е призовал за участие съответната прокуратура като контролираща страна и такава не е участвала по делото. Нарушението би било несъществено, предвид разясненията на т.15 на TP № 3/22.04.2004 г., постановено ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и не би съставлявало основание за обезсилване на решението, ако единствен ответник би бил Прокуратурата на Р.България. В този аспект решение № 442/04.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 550/2011 г.на Апелативен съд,гр.Пловдив. По аргумент за противното настоящата инстанция констатира, че в настоящото производство това не е така. Наред с ответника П. на Р.Б. е призован да отговаря и ответникът О. д. „П.”, гр.К. /при все, че не съществува спор за правосубектността на ответника, актуалното наименование на структурната единица на ответника не е изрядно изписано/. Съгласно цитираното задължително Tълкувателно решение № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк.д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС, и в частност съгласно цитираната т.15 от същото, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ, е задължително съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от същия закон. В тези случаи прокурорът участва в качеството на представител на единната и централизирана П. на Р. Б. в качеството й на контролираща страна. По дела, по които П на Р Б е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Ако наред с П на Р Б ответник е и друг държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна.

Предвид изложеното, следва първоинстанциноното решение да бъде обезсилено, а тъй като делото не подлежи на прекратяване, следва същото да се върне на друг състав на компетентния Момчилградски районен съд, който в едно надлежно проведено производство да разгледа предявената искова претенция. Настоящото решение, макар и с преграждащ характер, съгласно разпоредбата на т.8 от Tълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и при ограничението, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 26/13.03.2015г., постановено по гр.д. №409/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за предприемане на действия, с·гласно изложените мотиви.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.