№ 35
гр. Варна, 21.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20243000500031 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призован, представлява се от П. О. - главен инспектор
към ТД - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът Ж. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Г. Г. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата С. Д. Д., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба, постъпила на електронната поща на съда, на
08.02.2024 г. от адвокат В. Г., като процесуален представител на С. Д., с която
сочи, че няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание, тя и нейната
доверителка, поради което моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Изразено е становище, че
в определението от разпоредително заседание е направен пропуск, тъй като
ответниците К. Д. и С. Д. също са подали отговор на въззивната жалба, което
не е отразено в определението. Изразено е становище по съществото на спора.
Въззиваемият К. Ж. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Контролиращата страна Апелативна прокуратура – Варна, редовно
призована, се явява прокурор от Апелативна прокуратура – Варна В. Ч..
1
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ГЛ. ИНСП. О.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, няма процесуални пречки, моля,
да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
81/24.01.2024 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК. С
решение № 50129/09.01.2024г., постановено по гр.д. № 3737/2020г.
Върховният касационен съд е отменил решение № 13/13.02.2020г. на АпС -
Варна по в. гр. д. № 549/2019г. с което е потвърдено решение №
85/10.07.2019г. на ОС – Силистра и е върнал делото за ново разглеждане от
Апелативен съд Варна, с указания да се извърши преценка на предпоставките
по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за всяко конкретно придобиване на
имущество от ответниците, като се установи стойността на незаконно
придобитото налично имущество, като сбор от реалната пазарна оценка на
имуществото, към момента на придобиване и се съпостави с приходите на
проверяваните лица от законен източник, като величина, изразена в
минимални работни заплати, като на тази база прецени дали придобитото
имущество е на значителна стойност, както и за извършване на преценка за
наличие на основателно предположение за връзка между престъпната
дейност, осъществявана от проверяваното лице и придобитото имущество.
Въззивно производство е образувано по повод подадена от КПКОНПИ
въззивна жалба срещу решение № 85/10.07.2019г., постановено по гр. д. №
72/2018г. по описа на ОС – Силистра, в частта са която е отхвърлен
предявените срещу Ж. К. Д., С. |Д. Д. и К. Ж. Д. искове по чл.28, ал.1
ЗОПДИППД/отм./ вр. §5 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобита имущество за разликата над 22 000 лв. до
предявения размер от 2 821 337,70 лв., представляващи стойност на
имущество- недвижими имоти, МПС и парични суми, подробно описани и
индивидуализирани в решението.
2
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона съдът е обвързал
установения в наказателното производство размер на неправомерно
придобития доход от престъплението с придобитото имущество на
значителна стойност, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, поради което и неправилно и необосновано е приел, че на
отнемане подлежи само имуществото до установения в наказателното
производство размер на облагата, получена от престъпната дейност. Посочва,
че от доказателствата по делото не са установени законни източници на
доходи на ответниците, с които да е придобито процесното имущество, чието
отнемане се претендира. Съгласно приетите заключения на ССЕ е установена
отрицателна разлика между доходите и имуществото на проверяваното лице и
свързаните лица, в размер на 2 483 342,31 лв. / 17 555,88 МРЗ/. Безспорно от
представените доказателства се установява, че ответникът се е занимавал с
престъпна дейност, за която е осъден с влязла в сила присъда и от която
престъпна дейност са генерирани и средствата за придобиване на процесното
имущество. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
С подадения в срока по чл.263 ГПК писмен отговор, Ж. К. Д. е оспорил
жалбата с възражения за нейната неоснователност.
Ж. К. Д. е подал насрещна въззивна жалба срещу същото решение, в
частта, с която е уважен предявения иск и е постановено отнемане в полза на
държавата, на основание чл.4, ал., вр. Чл.10 ЗОПДИППД/отм./ на поземлен
имот, находящ се в гр. С., бул. „* *“ №*, ведно с построената в имота
еднофамилна полумасивна жилищна сграда с идентификатор
66425.501.3059.1 с площ от 19 кв.м., паянтова селскостопанска сграда с
идентификатор 66425.501.3059.4, с пазарна стойност 22 000лв. Счита, че
решението в тази част е недопустимо, евентуално необосновано и
незаконосъобразно. Посочва, че уведомление с вх. № ТД 04-
7019/06.12.2011г. от ОП Силистра е негодно /ненадлежно/ и не е могло да
послужи като основание за извършване на проверка и образуване на
производството. Пороците на уведомлението са отстранени след 19.11.2012г.
– дата на влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, поради което и проверката е следвало да се
извърши по реда на този закон. Твърди същи, че не е спазен срока по чл.15,
ал.2 ЗОПДИППД/отм./. Счита, че събраните по делото доказателства не могат
да обосноват извод за връзка между престъпна дейност и придобитото от
ответника и членовете на неговото семейство имущество. Излага, че от
събраните писмени и гласни доказателства се установява законен произход на
средствата, с които е придобит процесния имот. Отправеното искане е за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявения иск за отнемане на имущество в полза на държавата се отхвърли
3
като неоснователен.
С писмен отговор КПКОНПИ е оспорила насрещната въззивна жалба
като неоснователна.
При така очертания предмет на настоящия спор, въз основа на
наведените във въззивната и насрещната жалба оплаквания и съобразно
задължителните указания на Върховния касационен съд, настоящият състав
счита, че не се налага даване на указания до страните по разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства
във връзка с предмета на делото. Указания за събиране на нови доказателства
не се съдържат и в отменителното решение на ВКС, като настоящият състав
намира, че не са налице предпоставки за служебно събиране на такива.
СЪДЪТ намира, че в определението от разпоредително заседание е
пропуснал да отбележи, че действително срещу въззивната жалба на
Комисията е налице депозиран писмен отговор от ответника К. Д., който се
намира на л. 16 от в.гр.д. № 549/2019 г. на Варненски апелативен съд. Липсва
подаден в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Д. Д..
Същата е депозирала при предходното разглеждане на въззивното дело
становище, инкорпорирано в молба, находяща се на л. 65 – л. 66 от
предходното въззивно производство.
По тази причина, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА доклада по въззивното дело, а именно:
В срока по чл. 263 ГПК срещу въззивната жалба на Комисията е налице
депозиран писмен отговор от ответника К. Д., който се намира на л. 16 от
в.гр.д. № 549/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Липсва подаден в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна С. Д.. Същата е депозирала, при предходното разглеждане на
въззивното дело, становище, инкорпорирано в молба, находяща се на л. 65 –
л. 66 от предходното въззивно производство.
ГЛ. ИНСП. О.: Поддържаме подадената въззивна жалба.
АДВ. Г.: Оспорвам изцяло въззивната жалба, като неоснователна и
необоснована. Поддържам отговора на въззивната жалба. Поддържам и
насрещната въззивна жалба.
ПРОКУРОР Ч.: Ще изразя становище по същество.
4
ГЛ. ИНСП. О.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Претендираме за настоящата инстанция присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
АДВ. Г.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям общ списък на разноските.
ГЛ. ИНСП. О.: Всичко, което сме направили, като възражения и са в
кориците на делото, моля да ги кредитирате, включително в настоящото
съдебно заседание заявяваме, че ответникът Ж. К. Д. ползваше на първа
инстанция правна помощ поради това, че е неспособен и не притежава
средства да наеме адвокат, на който да заплати. След това, във въззивната
инстанция беше упълномощен адвокат Г., там се твърди, че са заплатени
въпросните суми, които са очевидно под 10 000 лв. и които са вписани в
правния договор. Очевидно се касае за представяне на тези пълномощни с цел
Комисията да заплати въпросните хонорари. Считаме, че той е нямал
средства да ги заплати тези пари, включително сме представили декларация
от НАП, където г-н Г., като адвокат не е декларирал такива доходи, получени
като адвокатски хонорари през годината. Поради това считаме, че това са
фиктивни договори с фиктивно плащане и не следва да бъдат кредитирани от
съда, и съответно при постановяване на отхвърлителен иск спрямо
Комисията, считаме, че не следва да бъдат присъдени тези разноски.
АДВ. Г.: При положение, че се твърди от Комисията, че не съм си
заплатил данъците за получените адвокатски възнаграждения, това не е вярно.
За всеки един хонорар, който получавам за всяко едно процесуално
представителство, си заплащам на следващата година до април месец
дължимите данъци. За прекомерността на възнагражденията, които са
посочени в обобщен вид в списъка, клиентът ми е имал такива възможности
да плати. Комисията навежда едни голословни твърдения, без представяне на
някакви доказателства за незаплащане на тези доходи, също няма и
доказателства за твърдението, че не съм заплатил данъците за тези
възнаграждения в НАП. Т.е твърдя, че съм заплатил данъците върху тези
възнаграждения и съм ги получил от моя доверител в брой. Когато е имал
възможност ми е заплащал и съм изготвял необходимите разходно-
оправдателни документи, на базата на които съм си платил данъците на
държавата.
ГЛ. ИНСП. О.: Има приложени в кориците на делото съгласно
удостоверение от ВКС декларацията на адвокат Г., където е видно, че такива
суми не са декларирани, моля да го имате предвид, че е приложено в
кориците по делото.
5
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от
процесуалния представител на Ж. Д. адвокат Г..
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ГЛ. ИНСП. О.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
въззивната жалба на Комисията и да отмените първоинстанционното решение
в обжалваната част, като постановите друго, с което да отнемете незаконно
придобитото имущество от ответника. Комисията счита, че е налице
имущество на значителна стойност, превишаващо многократно доходите от
законен източник на ответниците. Моля да кредитирате приетите експертизи
по делото. Имайки предвид също така и характера на извършената престъпна
дейност от ответника Д. са генерирани средства от нея, с които може по
безспорен начин да се установи, че имуществото е придобито именно от тази
престъпна дейност. Събрани са доказателства, също така, за предходна
престъпна дейност, от която също са генерирани доходи. Комисията твърди,
че е налице едно влагане на средства, чрез продажба и съответно влагане в
новопридобито имущество, поради което считаме, че искът е основателен,
доказан безспорно, молим да го уважите. Молим да ни присъдите сторените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, с оглед постановеното от
върховните съдии решение № 50129/09.01.2024 г., в първоинстанционното и в
настоящото производство въззивникът не доказа, че посоченото в
мотивираното искане за отнемане имущество е свързано с престъпна дейност.
В мотивираното искане, подадено от КОНПИ, не се съдържат факти и
обстоятелства, въз основа на които да се обосновава и предположението за
причинна връзка между придобитото имущество, и конкретната престъпна
дейност. Съгласно ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС се изисква
непременно обосновано предположение за причинна връзка по чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.), основано на наведени с исковата молба факти и
логически взаимовръзки относно конкретен вид, характер и брой на
престъпленията. Неустановяването на законен източник за придобиване на
имуществото не замества основателното предположението за връзка с
престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я
6
установи по несъмнен начин. На следващо място, това обосновано
предположение не води до отнемане, когато придобитото през проверявания
период по съответния начин имущество не е на значителна стойност, т.е е под
60 000 лв. Т.е установеното налично имущество в патримониума на
въззиваемия Ж. К. Д. в края на изследвания период не е на значителна
стойност и не превишава 60 000 лв. Едва, когато се установи, че е налице
имущество на значителна стойност, т.е над 60 000 лв., тогава следва да се
извърши и преценката за наличието на основателно предположение за връзка
между престъпната дейност и придобитото имущество. На трето място,
преминалите по банковите сметки на проверяваното лице и членовете на
семейството му парични средства, които са предмет на отнемане от
Комисията не могат да участват във формирането на стойността на
придобитото имущество, претендирано за отнемане, като придобито от
престъпна дейност. Това е така, тъй като паричните средства съставляват
имущество на въззиваемия само ако са налични у него в края на изследвания
период. В подкрепа на тези изводи е постановеното решение №
13/13.10.2012г. по конституционно дело № 6/2012 г., в които е разяснено, че
на отнемане подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и в края на проверявания период, както и направените през това
време разходи, и възникнали задължения, както и мотивите също на
върховните съдии в постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на
ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, уважаеми апелативни съдии, моля да
постановите решение, с което да обезсилите постановеното решение №
85/10.07.2019 г. по гр. дело № 72/2018 г. по описа на Окръжен съд – Силистра,
като неоснователно, неправилно и необосновано в частта, с която се отнема в
полза на Държавата, от ответниците Ж. К. Д. и С. Д. Д., недвижимо
имущество за разликата над 22 000 лв. и отхвърлите предявената искова
претенция на КОНПИ за отнемане на това имущество.
Моля, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да ни присъдите направените във
въззивното производство № 549/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна
разноски, както и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК ни присъдите направените
разноски по касационно гр. дело № 3737/2020 г.
ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, по същество на делото
считам, че жалбата на Ж. Д. срещу решението, с което му е отнето
имущество, подробно е описано, е неоснователна. Това е така, защото с
постановлението за възлагане чрез публичен търг от ЧСИ рег. № 767, с район
на действие Окръжен съд - Силистра по изп. дело с посочен номер, е бил
възложен на Ж. К. Д. именно този имот. Начина на придобиване на имота е
следният: на 22.01.2009 г. Д. е предоставил заем на Здр. Д. К. в размер на
12 000 лв., при договорена месечна лихва 1000 лв., обезпечен с договорна
ипотека на същия имот. Заемът бил върнат с продажба на недвижимия имот
от частния съдебен изпълнител през 2009 г. в размер на 22 501 лв. и
изплатената по този договор лихва в размер на 4000 лв., и Д. се е обогатил с
14 500 лв., за която всъщност е бил признат за виновен по наказателното
7
дело. Ето защо, считам, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
престъпната деятелност на Д. и придобиването на този имот, поради което
намирам, че решението на Окръжния съд в тази си част е правилно.
По отношение на въззивната жалба на КПКОНПИ, същата считам за
основателна и следва да бъде уважена в цялост. Изложените в нея мотиви са
достатъчно подробно аргументирани, поради което не смятам да ги
преповтарям. Следва обаче да се отбележи, че действително по-голямата част
от имуществото е било придобито през периода 1999г. - 2011г., в който
период е била извършена лихварската дейност от Д., за което е бил осъден с
влязла в сила присъда. В конкретния случай следва да се има предвид, че
извършеното от него престъпно деяние е от този вид, който кумулира имотна
облага в голям размер, представляваща възможност същата да бъде
трансформирана. По делото е доказано, че Д. не са разполагали със средства
от законен произход за придобиване на имуществото, което Комисията
претендира за отнемане, поради това считам, че решението на Окръжния съд
в частта, в която са отхвърлени всички останали искове следва да бъде
отменено и същите да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските, предоставям на съда да ги цени по
основателност и размер.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8