Решение по дело №51/2009 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2009 г. (в сила от 1 юли 2009 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20097210700051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

49

гр. Силистра, 1.07.2009 г.

 

 

Административен съд – Силистра (АСС), в открито заседание на първи юли две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА.

ЧЛЕНОВЕ:               ВАЛЕРИ РАДАНОВ

                             ВЕЛИЧКА МАРИНОВА.

при секретаря СТЕФКА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА НЕДЕЛЧЕВА. разгледа КАНД № 51 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия РАДАНОВ., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 209 / 10.04.2009 г. по АНД № 167 / 2009 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 149 / 20.01.2009 г. на началника на РУ на МВР – Силистра, издадено въз основа на акт за установяване на административното нарушение № 149 / 15.01.2009 г., с което на Й.Ж. ***, ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3, ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Касаторът Й.Ж. ***, ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение и потвърденото с него наказателно постановление, позовавайки се на неправилно отчитане на скоростта, с който той се е движил, към момента на установяване на нарушението.

Ответникът РУ на МВР – Силистра – редовно призован, не се явява представител и не представя становище по делото.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

В мотивите на оспореното решение СРС е възприел направените от административнонаказващия орган фактически констатации, а именно, че на 15.01.2009 г. около 13.20 часа в с. ****, обл. Силистра, касаторът е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „******" с per.№ ***** със скорост от 73 км/ч. при допустима за населено място 50 км/ч. като скоростта е измерена с техническо средство TR4D с фабр.№ 354.

Въз основа на гореизложените факти, СРС е приел, че касаторът не е съобразил своето поведение с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което обуславя приложимостта на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Този извод е правилен и следователно не е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН

Инвокираното в жалбата отменително основание е свързано с твърдението на касатора, че се е движел не със скорост 73 км/ч., а с 68 км/ч. Настоящата инстанция не е овластена да провери верността на това твърдение (чл. 220 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН). Единствено районният съд разполага с правомощието да анализира доказателствата и въз основа на анализа да установява правнозначимите факти. Правилността на анализа, от гледна точка на логиката и опитните правила, е свързана с обосноваността на атакуваното решение, която касационният съд също не може да провери, тъй като не попада в кръга на отменителните основания по чл. 348 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Единствено спазването на процесуалните правила относно събирането на доказателствата и тяхното обсъждане могат да бъдат контролирани в касационното производство. При контрола относно спазването на тези правила, АСС установи, че районният съд е обсъдил противоречието между обяснението на касатора относно това, че се е движел със скорост 68 км/ч., и свидетелските показания, според които въпросната скорост е била 73 км/ч., като се е мотивирал защо кредитира показанията, а не обясненията. При липсата на подобно обсъждане и мотивиране, обжалваното решение би подлежало на отмяна, но в случая това не е така, поради което не е налице инвокираното в жалбата отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Колкото до въпроса, дали районният съд правилно е избрал да кредитира свидетелските показания, трябва да се изтъкне, че този избор също е свързан с обосноваността на решението, която, както вече се спомена по-горе, не подлежи на касационна проверка.

С оглед на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 / 10.04.2009 г. по АНД № 167 / 2009 г. на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.