№ 832
гр. София, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК – 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “БПИ” АД срещу определение № 4302
от 18.11.2021г. по гр.д. 10027/2021г. по описа на Софийски градски съд, ГО, с
което е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата му
срещу действията на ЧСИ М. Ц. по извършен въвод във владение по протокол
от 16.06.2021г. по изпълнително дело № 20218400400024 по описа на ЧСИ М.
Ц. с район на действие СГС. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен
акт да е неправилен като съдът не е отчел, че оплакванията на жалбоподателя
покриват хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК, която изрично признава
правото на жалба срещу действията на СИ по въвод в недвижим имот на
третото за изпълнението лице, което се е намирало във владение на имота
преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. Излага
доводи да е придобил владението върху имота още през 2000г. и да е
осъществявал владението си необезпокоявано от тогава до датата на
извършване на въвода. Сочи последното обстоятелство да го определя като
лице, владеещо имота отпреди датата на образуване на делото, решението по
което се изпълнява, и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК не е адресат на
това решение и същото не може да бъде изпълнявано срещу него. Поддържа
на последното основание – осъществено давностно владение, да е придобил
собствеността върху процесния имот. Излага обжалваният съдебен акт да е
1
немотивиран като поддържа съдът, без да обсъди представените по делото
доказателства, да е възприел тезата на ЧСИ Ц., че твърденията му за
осъществявано владение не се доказват. Сочи да не е отчетен и факта, че е
предявил иск за установяване правото му на собственост върху имота, за
което по делото е представена и подадената до съда искова молба. По
изложените доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като
неправилен.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство,
„Еврокапитал – България“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа правилен да е формираният краен извод по обжалвания съдебен акт
за недопустимост на жалбата с оглед липсата на представени по делото
убедителни доказателства, че жалбоподателят е осъществявал владение върху
имота отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Излага
да не са събрани доказателства за твърдяното владение от жалбоподателя
като доказателство в тази насока не може да бъде искова молба, подадена в
съда през 2020г. Поддържа и предявеният иск за собственост от
жалбоподателя да е отхвърлен с решение от първоинстанционния съд. Сочи
от събраните по делото доказателства да се установява, че собственик и
владелец на процесния имот е взискателя, който освен, че разполага с титул за
собственост, е декларирал имота и заплащал данъци за същия, както и го е
отдавал под наем за процесния период на твърдяно владение от
жалбоподателя, а именно от 19.06.2005г. до 25.07.2019г., на „Петрол“ АД.
Излага и съдебният изпълнител да е спазил процедурата по чл. 523 ГПК като е
предоставил възможност на „БПИ“ АД да защити правата си по последната
норма, но дружеството да не се е възползвало. По тези доводи моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице срещу
подлежащо на обжалване прекратително определение.
По същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което видно от
изложението по жалбата му моли съда да постанови отмяна на действията на
ЧСИ М. Ц. по извършен въвод във владение по протокол от 16.06.2021г. по
изпълнително дело № 20218400400024г. по описа на ЧСИ М. Ц. с район на
действие СГС.
2
С обжалваните действия по протокол от 16.06.2021г. съдебният
изпълнител е въвел взискателя „Еврокапитал България“ ЕАД във владението
на недвижим имот УПИ VIII, отреден за паркинг и озеленяване, находящ се в
гр. София, Район ***, Местност *** – II част в кв. 204 по плана на гр. София с
площ 1500 кв.м., в изпълнение на изпълнителен лист от 11.01.2021г., издаден
въз основа на решение № 269/29.07.2020г. по гр.д. 2206/2019г. по описа на РС
– Ловеч, с което „Петрол“ АД е осъден да предаде имота на „Еврокапитал
България“ ЕАД по уважен иск по чл. 233 ЗЗД.
С нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК е определен кръгът на третите лица,
които имат право на жалба срещу изпълнителното действие въвод във
владение, а именно тези, които са се намирали във владение на имота преди
предявяване на иска за предаване на недвижимия имот, решението по който
иск се изпълнява.
Установяването на очертаните с нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК факти по
владение на имота от третото лице преди предявяване на иска за предаване на
недвижимия имот, решението по който иск се изпълнява, е положителна
предпоставка за допустимост на жалбата, респективно при недоказаност на
същите обстоятелства жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане от съда.
В подкрепа на твърденията си за осъществявано владение върху имота
жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства – искова молба
вх.н.16056/07.02.2020г., фактури и платежни нареждания, издадени в периода
м. януари- м. май 2021г., и четири договора за наем.
Предвид очертаните с нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК като релевантни
факти всичките писмени доказателства с дата след 2019г., когато е предявена
в съда исковата молба, решението по която се изпълнява – договори, фактури
и платежни нареждания, не са относими към твърдяното владение преди
последната година. Представената искова молба с предявен иск за
собственост, съдържа единствено твърдения на ищеца „БПИ“ АД, предвид на
което не установява релевантни за допустимостта на жалбата факти.
Единствените доказателства със записана в тях дата преди образуване
на делото, решението по което се изпълнява, са два договора за наем.
Първият е с посочена дата 01.01.2018г., сключен между „БПИ“ АД като
наемодател и „Петрол“ АД като наемател, с който е постигнато съгласие за
3
предоставяне на процесния имот за временно възмездно ползване от „БПИ“
АД на „Петрол“ АД. Вторият е със записана дата 01.01.2019г. и е сключен от
жалбоподателя „БПИ“ АД и „Техникъл сървисис съпорт“ ЕООД като
наемател. Тези доказателства са оспорени от взискателя като съставени за
целите на процеса. Същите се ползват само с формална доказателствена сила,
че автори са подписалите ги лица, респ. че последните са изразили волята,
записана в договорите. Доказателствата не установяват никой релевантен
факт за твърдяното владение, съобразно дадената от законодателя дефиниция
на същото с нормата на чл. 68 ЗС, а именно упражняването на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи като своя. Твърденията на
жалбоподателя, че той е предал държането върху имота на „Петрол“ АД и се
опровергава от представените по делото сключени между последното
дружество като наемател и взискателя „Еврокапитал България“ ЕАД като
наемодател договор за наем от 19.06.2015г. и анекси към същия, въз основа
на които е и уважен с изпълняваното решение иск по чл. 233 ЗЗД.
По горните мотиви на съда за недоказаност на очертаните с нормата на
чл. 435, ал. 5 ГПК предпоставки за допустимост на жалбата на третото лице
„БПИ“ АД срещу извършения въвод във владение по протокол от 16.06.2021г.
по изпълнително дело № 20218400400024г. по описа на ЧСИ М. Ц. с район на
действие СГС, правилно последната е оставена без разглеждане и
производството по същата е прекратено с обжалваният съдебен акт.
По тези мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.н. 33259/14.12.2021г. по
описа на регистратурата на СГС на “БПИ” АД, ЕИК *********, срещу
определение № 4302 от 18.11.2021г. по гр.д. 10027/2021г. по описа на
Софийски градски съд, ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5