Решение по дело №2355/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

 

гр. Варна _____________ 2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2355 на Административен съд - Варна по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалбата на „ВИВЕГО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя И. В.И., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006739-091-001/25.05.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение
№ 157/18.08.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 3993,23лв. и лихви 438,98лв., от които по периоди, както следва: за 2018г. - 583,00лв. и лихви 127,30лв; за 2019г. - 3410,23лв. и лихви 311,68лв;
ІІ. Задължения за ДДС общо в размер на 10555,58лв. и лихви 1879,68лв., от които по периоди и в размери, както следва: м.02.2018г. - 208,33лв. и лихви 67,60лв; м.03.2018г. - 300,00лв. и лихви 94,76лв; м.04.2018г. - 403,00лв. и лихви 123,94лв; м.05.2018г. - 300,00лв. и лихви 89,68лв; м.10.2018г. - 200,40лв. и лихви 51,38лв; м.12.2018г. - 400,60лв. и лихви 95,93лв; м.04.2019г. - 900,63лв. и лихви 185,65лв; м.05.2019г. - 908,52лв. и лихви 179,45лв; м.06.2019г. - 761,50лв. и лихви 144,06лв; м.09.2019г. - 707,50лв. и лихви 115,76лв; м.10.2019г. - 1109,50лв. и лихви 171,99лв; м.11.2019г. - 1286,50лв. и лихви 188,70лв; м.12.2019г. - 500,00лв. и лихви 69,04лв; м.01.2020г. - 250,00лв. и лихви 32,36лв; м.02.2020г. - 907,50лв. и лихви 110,17лв; м.03.2020г. - 1411,60лв. и лихви 159,21лв.

            С жалбата са оспорени установени с РА задължения общо в размер на 17052,13лв., който включва всички установени за ревизирания период задължения за КД по ЗКПО, ДДС и лихви. С молба С.д. № 16937/17.11.2021г., чрез адв.Д., жалбоподателят изрично заявява, че не оспорва ревизионния акт в частта, с която не са признати отчетените през 2017г. разходи за брак, поради което съдът приема, че задълженията за КД по ЗКПО и лихви за 2017г. не са предмет на оспорването.

            Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част РА е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че поради извършване на формални проверки, ревизиращите органи са стигнали до погрешен извод, че не са извършени реални доставки от страна на: „ВЕЛЕКТРА“ ЕООД, „МАКС Ж“ ЕООД, „ПРЕМИЕР КОМ“ ЕООД, „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД, „ФЕНИКС-90“ ЕООД и „БЛУ ФЮЧЪР“ ЕООД. Сочи, че реални проверки на посочените дружества не са извършвани, т.к. на никое от тях не са връчени присъствено искания за представяне на документи и писмени обяснения. Твърди, че при анализа на събраните в хода на ревизията доказателства е обърнато внимание на неотносими обстоятелства - опитите на данъчната администрация да издири издателите на фактурите, както и на здравословното състояние на управителя (П.С.Д.) на „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД - която информация от една страна представлявала защитени лични данни, а от друга - показва дискриминационно отношение на лица в неравностойно положение. Относно справката за адреса на управление на „ФЕНИКС-90“ ЕООД твърди, че липсата на № 47 на ул.Георги Бенковски е ирелевантно, т.к. справката касае м.02.2021г., а е релевантна датата, на която дружеството е регистрирано в ТР. Твърди, че невъзможността на данъчните органи да се свържат с дружествата при извършване на насрещните проверки не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Твърди и че при анализа на стоковите разписки данъчните органи са нарушили правилата на обективност и безпристрастност. Както в доклада - на стр.36, 43, 49, 58 и 62, така и на стр.5 от решението на ОДОП, са изложени изводи, че стоковите разписки не са подписани от лицето, посочено за „предало“ стоката, което се установявало при сравнение с подписите, публикувани в ТР. В тази връзка твърди, че само съдът може да установи неистинност на документ - официален или частен, поради което следва да се приеме, че всички стокови разписки доказват предаване на стоката, описана в тях. Твърди, че след като са налице доказателства за предаване на стоката, правото на данъчен кредит може да бъде отказано, само ако въз основа на обективни данни се установи, че то се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба, т.е. ако самото данъчнозадължено лице знае или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, част от измама с ДДС, а доказателства за това не са събрани. Твърди и че няма как управителят на дружеството да знае каква техническа и кадрова обезпеченост има всеки един от доставчиците. „ВИВЕГО“ ЕООД има за предмет на дейност търговия на дребно и едро с плодове и зеленчуци, извършвана в склад под наем в района на „Зеленчукова борса“ - Варна. Стоките са му предлагани и продавани на място от търговци, в неговия склад, в ранните часове на деня - 03-06 часа, като всяка една доставка е придружавана от стокови разписки, фактури и касови бележки, които са надлежно осчетоводявани и включвани в съответните дневници за покупки и дневници за продажби, както и в СД по ЗДДС. Откъде са закупени стоките, на каква цена, с какъв транспорт са извършени доставките, са въпроси, които касаят само и единствено доставчика. Единствените проверки, които „ВИВЕГО“ ЕООД е могло да извърши, са дали доставчиците са регистрирани по ЗДДС и включени ли са в списъците на длъжниците към НАП по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК. Към датите на издаване на фактурите, всички доставчици са били регистрирани по ЗДДС, не са фигурирали в списъците на длъжниците и дерегистрацията им е извършена месеци/година по-късно. Относно констатациите, че дружествата са включени в базата данни на „Рискови субекти“ сочи, че тази информация не е публична и може да се полза единствено от служители на НАП. Позовава се и на решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и твърди, че за да се докаже реалността на доставката при всички случаи следва да се изисква от получателя представянето само на доказателства, съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. За всички останали, които изхождат само от доставчика - за неговата обезпеченост, за счетоводното отчитане, не може да вменява задължение за проверка в тежест на получателя. По изложените съображения твърди и че следва да бъдат признати разходите за доставките.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И.Д., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Ответната страна - директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, чрез юрк. Д.М., оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

            Ревизията на „ВИВЕГО“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна е възложена със ЗВР
№ Р-03000320006739-020-001/09.11.2020г. за срок до 3-месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 18.11.2020г., и е обхващала задълженията за КД за периода 01.01.2016г. - 31.12.2019г., и за ДДС за периоди: 01.02.2018г. - 31.05.2018г; 01.03.2020г. - 31.03.2020г; 01.05.2019г. - 31.12.2019г. Със ЗВР № Р-03000320006739-020-002/20.11.2020г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 18.02.2021г., като е променен и обхвата на ревизията - включени са задълженията по ДДС за м.01 и м.02.2020г., за м.04.2019г., както и за периода 01.10.2018г. - 31.12.2018г. Със ЗВР № Р-03000320006739-020-003/09.02.2021г. срокът за извършване на ревизията е изменен на 18.03.2021г., а със ЗВР
№ Р-03000320006739-020-004/15.03.2021г. - до 16.04.2021г. Цитираните ЗВР са издадени от Анелия Цветозарова Бонева - началник сектор „Ревизии“, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на директора на ТД на НАП-Варна /л.30/. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-03000320006739-092-001/26.04.2021г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000320006739-091-001/25.05.2021г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, който с Решение
№ 157/18.08.2021г., връчено на 12.10.2021г., го е потвърдил.

            В хода на ревизията е установено, че „ВИВЕГО“ ЕООД извършва дейност по КИД 2008 4631 - Търговия на едро с плодове и зеленчуци, в склад под наем, намиращ се в гр.Варна, ул.Атанас Курчатов № 30, срещу входа на Зеленчукова борса. Дружеството е регистрирано по ДОПК на 28.05.2007г. и по ЗДДС на 16.08.2017г. - по избор, независимо от облагаемия оборот.

І. КОНСТАТАЦИИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗДДС.

Установено е, че за ревизираните периоди „ВИВЕГО“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит за доставки на плодове и зеленчуци, по следните фактури:

 

Фактура/Стокова разписка към фактура /стр.640-638; 605-603; 520-526;   516-515; 510-508;  503-498;/	Издател	Предмет	Данъчна основа	ДДС
Ф.2040/19.02.2018/ ст.р. 2040/19.02.2018	Феникс - 90 ЕООД	краставици; домати; репички; зелен лук; зелен чесън; чесън;	1041,67	208,33
х	х	х	1041,67	208,33
Ф.2082/26.03.2018/ ст.р. 2082/26.03.2018	Феникс - 90 ЕООД	лимони; мандарини; банани; авокадо; чери домати; зелена салата; зелен лук; зелен чесън; краставици; репички; чесън;	1500,00	300,00
х	х	х	1500,00	300,00
Ф.2122/20.04.2018/ ст.р. 2122/20.04.2018	Феникс - 90 ЕООД	лимони; домати; краставици; чесън; пипер червен; тиквички; люти чушки; карфиол; банани;	2015,00	403,00
х	х	х	2015,00	403,00
Ф.2148/31.05.2018/ ст.р. 2148/31.05.2018	Феникс - 90 ЕООД	киви; череши; ягоди; домати; краставици;	1500,00	300,00
х	х	х	1500,00	300,00
Ф.165/26.10.2018/ ст.р.165/26.10.2018	ВЕЛЕКТРА ЕООД	домати; краставици; зеле; моркови; целина; пипер зелен; пипер червен; зелена салата; лук; зелен лук; зелен чесън; чесън;	1002,00	200,40
х	х	х	1002,00	200,40
Ф.242/29.11.2018/ ст.р. 242/29.11.2018	ВЕЛЕКТРА ЕООД	картофи; лук; зеле; камби; лимони; мандарини; портокали; банани; броколи; зелен лук; зелен чесън; зелена салата; чесън; ананас; грозде; грейпфрут;	2003,00	400,60
х	х	х	2003,00	400,60
Ф.315/18.04.2019/ ст.р. 315/18.04.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	картофи; краставици; домат розов; моркови; зеле; пипер зелен; зелена салата; зелен лук; лук; пипер червен; чесън;	2349,56	469,91
Ф.325/25.04.2019/ ст.р. 325/25.04.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	Картофи мити; зеле; зелен чесън; зелена салата; пипер зелен; домати; краставици; моркови; чесън; лук; пипер червен;	2153,59	430,72
х	х	х	4503,15	900,63
Ф.324/30.05.2019/ ст.р. 324/30.05.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	домати; краставици; моркови; лук; чесън; картофи; тиквички; зелена салата;	2267,30	453,46
Ф.335/30.05.2019/ ст.р. 335/30.05.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	лимони; ягоди; кайсии; праскови; череши; банани; ананас; киви; портокали;	2275,30	455,08
х	х	х	4542,60	908,54
Ф.386/12.06.2019/ ст.р. 386/12.06.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	домати; краставици; пипер червен; пипер зелен; зелена салата; салата айсберг; зелен чесън; зелен лук; зелен боб; зеле;	1902,50	380,50
Ф.421/27.06.2019/ ст.р. 421/27.06.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	картофи; лук; чесън; броколи; моркови; карфиол; люти чушки;	1905,00	381,00
х	х	х	3807,50	761,50
Ф.1135/02.09.2019/ скл.р. 1135/02.09.2019	ВИВЕГО ЕООД /погрешно посочен/ Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	зеле; картофи; пипер зелен; пипер червен; домати; моркови; люти чушки;	1787,50	357,50
Ф.1156/18.09.2019/ ст.р. 1156/18.09.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	тиквички; патладжан; чесън; лук; карфиол;	1750,00	350,00
х	х	х	3537,50	707,50
Ф.436/31.10.2019/ ст.р. 436/31.10.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	Картофи; зеле; зеле червено; моркови; лук; зелен лук; зелен чесън; зелена салата; магданоз; копър;	2710,00	542,00
Ф.401/29.10.2019/ ст.р. 401/29.10.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	тиквички; патладжан; чесън; карфиол; пипер червен; пипер зелен; домати; краставици;	2837,50	567,50
х	х	х	5547,50	1109,50
Ф.638/28.11.2019/ ст.р. 638/28.11.2019	Премиер ком ЕООД	картофи; зеле; домати; пипер зелен; пипер червен; камби; броколи; карфиол; моркови;	3220,00	644,00
Ф.606/19.11.2019/ ст.р. 606/19.11.2019	Премиер ком ЕООД	чесън; лук; люти чушки; зелена салата; краставици;	3212,50	642,50
х	х	х	6432,50	1286,50
Ф.589/30.12.2019/ ст.р.589/30.12.2019	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	домати; картофи мити; краставици; лук; моркови; зелена салата; зеле; зелен лук; зелен чесън; репички;	2500,00	500,00
х	х	х	2500,00	500,00
Ф. 204/20.01.2020/ ст.р. 204/20.01.2020	МАКС Ж ЕООД	картофи; домати; краставици;	1250,00	250,00
х	х	х	1250,00	250,00
Ф.591/28.02.2020/ скл.р. 591/28.02.2020	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	тиквички; патладжан; карфиол; салата айсберг; гъби;	2035,50	406,50
Ф.803/19.02.2020/ скл.р. 803/19.02.2020	Сейлър Шип Компани Майкъл ЕООД	домати; картофи; краставици;  репички; лук; зеле; чесън; броколи; пипер зелен; пипер червен;	2505,00	501,00
х	х	х	4540,50	907,50
Ф.120/30.03.2020/ ст.р. 120/30.03.2020	БЛУ ФЮЧЪР ЕООД	Лимони; банани; ябълки червени; ябълки зелени; портокали; мандарини; ананас; ягоди; червен лук; цвекло; гъби;	3502,50	700,50
Ф.114/26.03.2020/ ст.р. 114/26.03.2020	БЛУ ФЮЧЪР ЕООД	домати; краставици; чесън; лук; картофи; зелен лук; зелен чесън; копър; пипер червен; чили; риган; сух чесън; зелена салата; магданоз; репички; зеле; тиквички; моркови; патладжан;	3555,50	711,10
х	х	Х	7058,00	1411,60

 

            На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Премиер ком“ ЕООД, по ПИНП № П-03000321001417-141-001/26.02.2021г.  /стр.698/.

            При проверката е установено, че дружеството извършва дейност в областта строителството и според наличните в ИС на НАП данни не стопанисва собствени и наети обекти. До 21.06.2019г. представляващ е Николай Иванов, а от 21.06.2019г. представляващ и едноличен собственик на капитала е Стойчо Добрев Стоев, който е собственик на петдесет дружества. Според наличната в НАП информация, същият работи като работник в строителството и общ работник.

            Във връзка с насрещната проверка до дружеството е изготвено ИПДПОЗЛ
№ П-03000321001417-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок.

            По данни от базата данни на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС - по избор, независимо от облагаемия оборот, на 04.12.2009г. и е дерегистрирано на основание чл.176 от ЗДДС считано от 30.04.2020г. Извършвани са му и му се извършват, множество насрещни проверки, които също протичат чрез връчване на искания по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето е рисково в БДРС от 01.09.2019г. Към 19.02.2021г. има неплатени задължения за ДДС по СД, ДДФЛ, ЗОВ, КД по ЗКПО за 2019г. и има образувано
ИД № 60008631/2016г. Дружеството има 1бр. регистриран ЕКАФП за обект „строителни услуги“ - без стационарен обект. Има 1бр. лице назначено на трудов договор и не стопанисва собствени или наети обекти. Дружеството няма издадени разрешителни за извършване на търговия, в т.ч. на едро с хранителни стоки, няма данни за регистрация като земеделски производител, няма документ за произход на земеделската продукция. В ИС на НАП и Агенция - Митници, няма данни за извършен внос на плодове и зеленчуци.

На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Сейлър шип Компани Майкъл“ ЕООД по ПИНП № П-03000321001415-141-001/26.02.2021г. /стр.719/.

При проверката е установено, че дружеството е декларирало дейност с Код по КИД: 4120 - строителство на жилищни и нежилищни сгради.  

Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321001415-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок.

При проверка в ИМ на НАП е установено, че дружеството има 1бр. регистриран ЕКАФП - без стационарен обект. Отчетеният оборот през 2019г. възлиза на 1380503,00лв., а за периода м.януари 2020г. - м.03.2020г. е отчетен оборот 67606,93лв. За 2019г. няма подадена ГДД по ЗКПО. Не са налични данни от Счетоводен баланс и/или ОПР в информационния масив на НАП. На „Сейлър шип Компани Майкъл“ ЕООД са извършвани и се извършват множество проверки в т.ч. и насрещни проверки, които протичат чрез връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Установени са неплатени задължения за ДДС, ДДФЛ, ЗОВ за периода 01.01.2019г. - 01.01.2020г., както и образувано ИД № *********/2019г. Дружеството има назначени десет лица по трудови правоотношения, считано от 05.04.2019г. като общи работници в строителството, като договорите са действащи към 19.02.2021г. Въз основа на приобщения към материалите на ревизията протокол от проверка от 02.09.2020г. е установено, че представляващия дружеството Пламен Стоянов Д. има издадено
ЕР № 1957 от заседание № 102/15.07.2019г. за освидетелстване с ТЕЛК с 80% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - умерена или лека депресия. Установено е, че дружеството не стопанисва собствени или наети обект, няма издадени разрешителни за извършване на търговия, в т.ч. на едро с хранителни стоки, няма данни за регистрирано като земеделски производител, няма документ за произход на земеделската продукция. В ИС на НАП и Агенция - Митници, няма данни за извършен внос на плодове и зеленчуци.

По отношение на фактура № 315/18.04.2019г. е установено, че в дневника за покупки погрешно е посочен доставчик „Велектра“ ЕООД, а за фактура № 1135/02.09.2019г. погрешно е посочен доставчик „Вивего“ ЕООД.

На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Феникс 90“ ЕООД по ПИНП № П-03000321001420-141-002/26.02.2021г. /стр.736/.

При проверката е установено, че дружеството е декларирало дейност с Код по КИД: 4120 - строителство на жилищни и нежилищни сгради.

Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321001420-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок. По данни на Община-Варна е установено, че не съществува административен адрес гр.В..

Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС - по избор, независимо от облагаемия оборот, на 05.05.2010г. и е дерегистрирано на основание чл.176 от ЗДДС, считано от 17.04.2019г. На дружеството са извършвани и се извършват множество насрещни проверки, които протичат по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето е рисково в БДРС от 01.11.2017г. Към 19.02.2021г. има неплатени задължения за ДДС, ЗДФЛ, ДОО и ЗОВ, както и образувано ИД № *********/2018г. За периода 2017-2020г. дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО. Считано от 05.02.2018г. има 1бр. рег. ЕКАФП - без стационарен обект.

На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на
„БЛУ ФЮЧЪР“ ЕООД по ПИНП № П-03000321001423-141-001/26.02.2021г. /стр.750/.

При проверката е установено, че дружеството е декларирало дейност с Код по КИД: 4725 - строителни услуги и има действащ обект за продажба на строителни материали.

Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321001423-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 28.11.2019г. - по избор, независимо от облагаемия оборот, и е дерегистрирано на основание чл.176 от ЗДДС считано от 05.08.2020г. Извършвани са му и се извършват множество насрещни проверки, които протичат чрез връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето е рисково в БДРС от 28.11.2019г. Има неплатени задължения в особено големи размери, както и образувано ИД № *********/2020г. Дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения за проверявания период, има регистрирано 1 бр. ЕКАФП за тип на обекта - строителни услуги.

На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на
„Велектра“ ЕООД по ПИНП № П-03000321001410-141-001/26.02.2021г. /стр.783/.

При проверката е установено, че дружеството е декларирало дейност с Код по
КИД: - други довършителни строителни дейности. По данни от ИМ на НАП, едноличният собственик на капитала и представляващ дружеството – А.Н.К., е собственик на над 20 дружества, същият е работил като чистач, мияч и общ работник. Лицето има действащ обект за продажба на строителни материали.

Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321001410-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.03.2007г. - по избор, независимо от облагаемия оборот, и е дерегистрирано на основание чл.176 от ЗДДС считано от 17.04.2019г. Извършвани са му и се извършват множество насрещни проверки, които протичат чрез връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето е рисково в БДРС от 01.09.2018г. Има неплатени задължения за ДДС, ДДФЛ, ДОО и ЗОВ, както и образувано ИД № *********/2017г. Дружеството има назначени 6бр. лица на трудови договори, от които 4 лица на длъжност общи работници, 1 строителен работник и 1 секретар. Има 2 бр. регистрирани ЕКАФП.

На основание чл.45, ал.1 от ДОПК е извършена насрещна проверка на
„Макс Ж“ ЕООД по ПИНП № П-03000321001414-141-001/26.02.2021г. /стр.764/.

При проверката е установено, че дружеството е декларирало дейност с Код по
КИД 1413 - производство на горно облекло и Код по КИД 5630 - питейни заведения. По данни от ИМ на НАП, едноличният собственик на капитала и представляващ
дружеството – Л.М.Д., е собственик на множество фирми с установени публични задължения.

Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321001414-040-001/08.01.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като изисканите документи не са предоставени в указания срок. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 11.05.2018г. - по избор, независимо от облагаемия оборот, и е дерегистрирано на основание чл.176 от ЗДДС считано от 11.03.2020г. Извършвани са му и се извършват множество насрещни проверки, които протичат чрез връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Лицето е рисково в БДРС от 01.07.2019г. Има неплатени задължения за ДДС, ДДФЛ, ДОО и ЗОВ, както и образувано ИД № *********/2018г. Няма назначени лица по трудови правоотношения за проверявания период, има и 1бр. регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка.

Поради това че издателите на фактурите не са намерени на адрес и не са представили изисканите документи, от „ВИВЕГО“ ЕООД са изискани документи и обяснения, доказващи реалното извършване на доставките, в т.ч. информация за лицата, възложили закупуването на стоките, за предмета на доставките, дата и час предаване на стоките, място на товарене и разтоварване, МОЛ, от кого и до къде са транспортирани стоките, за чия сметка са транспортните разходи, рег.№ на транспортните средства, идентификационни данни за шофьор, място и период на съхранение, за начина на фактическо осъществяване на търговските взаимоотношения, в т.ч. на договаряне на условията, реда и начина на документиране на доставките, лице осъществило контакта и т.н.

В тази връзка дружеството е представило сканирани копия на фактурите, фискални бонове към тях за извършени разплащания в брой, както и стокови (складови) разписки - подписани и подпечатани от издателите на фактурите. 

При анализ на стоковите разписки, подписани от „Премиер Ком“ ЕООД е установено, че за „предал стоката“ са подписани от С.С.. Извършена е проверка в Търговския регистър - бланки „Съгласие - образец от подписа“ на Стойчев, при която е констатирано, че подписите съществено се различават. Стоковите разписки не са подписани от получателя на стоката. Идентични констатации, въз основа на данните от ТР, са направени и за останалите доставчици „Сейлър Шип Компани Майкъл“ ЕООД, „Феникс“ ЕООД, „БЛУ ФЮЧЪР“ ЕООД, „Велектра“ ЕООД и „МАКС Ж“ ЕООД.

Според писмените обяснения от управителя на „Вивего“ ЕООД, обикновено стоките се доставят от доставчиците на място в търговския обект сутрин, от три до шест часа, с транспорт на доставчика и се заплащат в брой.

В тази връзка е извършена проверка в ИМ на НАП, при която е установено, че „Премиер ком“ ЕООД не притежава недвижимо имущество и МПС за периода. При анализ на дневника за покупки за периода 01.01.2019-30.11.2019г. е установено, че няма отразени фактури с предмет на доставката - транспортни услуги или наем.

След анализ на установените при проверката факти органите по приходите са извели извод, че липсват доказателства, доказващи по безспорен начин, че стоката, предмет на доставките по процесните фактури, е била в патримониума на доставчика, т.е. че е притежавал стоката, с която впоследствие да се е разпоредил. Липсват документи, доказващи произхода на стоките, не са представени други, доказващи реалността на доставките - товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, търговски документ за произход, пътни листи и др. транспортни документи, доказващи превоз, не са представени и документи, доказващи съхранение на стоките до момента на продажбата им.

Изведен е извод, че фактурите са издадени при липса на реално извършени облагаеми доставки на стоки, поради което на основание чл.70, ал.5, вр.чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по фактури, периоди и в размер, както е посочено в таблицата по-горе.

            По преписката е приобщен Акт за установяване на задължение
№ П-03000320072644-135-001/27.08.2020г., с който е отказано правото на данъчен кредит по част от процесните фактури и е извършена корекция на резултатите по СД за д.п.м.10.2018г., м.12.2018г., м.04.2019г., м.11.2019г. и м. 01.2020г., като същият е прогласен за нищожен с влязло в сила Решение на Адм.съд-Варна № 1933/22.12.2020г. по адм.д. № 2494/2020г.

 

            ІІ. КОНСТАТАЦИИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЗКПО

            За 2018г. „ВИВЕГО“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с
№ 0300И0605851/06.03.2019г., с която е декларирало:

            Приходи                                                                                           -             73864,68лв.

            Разходи                                                                                            -             78444,96лв.

            Финансов резултат /отрицателен/                                                 -          -4580,28лв.

            Увеличения:

Годишни сч.разходи за амортизации по чл.54, ал.2 ЗКПО        -             1095,73лв.

Разходи от липси и брак съгласно чл.28, в т.ч:

Други увеличения на ФР                                                                -             151,25лв.

Общо увеличения                                                                           -             2444,29лв.

            Намаления:

            Годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО            -             1095,73лв.

Общо намаления                                                                            -             1095,73лв.

Данъчна загуба                                                                                -             3231,72лв.

Вследствие констатациите по прилагането на ЗДДС са установени основания за преобразуване на ФР, както следва: непризнати разходи общо в размер на 9061,67лв., от които: по фактури издадени от „Феникс - 90“ ЕООД - в размер на 6056,67лв. и от „ВЕЛЕКТРА“ ЕООД - в размер на 3005,00лв.

В резултат на корекцията е установен резултат - данъчна печалба в размер на 5829,95лв. и КД - 583,00лв.

За 2019г. „ВИВЕГО“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с
№ 0300И0733890/25.02.2020г., с която е декларирало:

            Приходи                                                                                           -             103418,75лв.

            Разходи                                                                                            -            94677,87лв.

            Финансов резултат /положителен/                                               -              8740,88лв.

            Увеличения:

Годишни сч.разходи за амортизации по чл.54, ал.2 ЗКПО        -              1020,97лв.

            Намаления:

            Годишни данъчни амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО            -              1020,97лв.

Пренасяне данъчна загуба                                                             -              3231,72лв.

Общо намаления                                                                            -             4252,69лв.

Данъчна печалба                                                                             -              5509,16лв.

Полагащ се КД                                                                                -                550,92лв.,

внесен както следва: на 17.03.2020г. - 1,00лв; на 06.07.2020г. - 549,92лв. + 0,92лв. служебно начислена лихва.

Вследствие констатациите по прилагането на ЗДДС са установени основания за преобразуване на ФР, както следва: непризнати разходи общо в размер на 30870,75лв., от които: по фактури издадени от „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД - в размер на 24438,25лв. и от „ПРЕМИЕР КОМ“ ЕООД - в размер на 6432,50лв.

В резултат на корекцията е установен резултат - данъчна печалба в размер на 36611,55лв. и КД - 3961,15лв., от които КД за внасяне в размер на 3410,23лв.

По делото със С.д. № 18300/10.12.2021г. е постъпила информация от ТД на
НАП-Варна относно включването на процесните доставчици в списъците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК, а именно: „МАКС Ж“ ЕООД има текущи задължения, изготвен е протокол за включване в списъците по чл.182, ал.3, т.2 с дата 07.12.2021г; „ПРЕМИЕР КОМ“ ЕООД има текущи задължения, изготвен е протокол за включване в списъците по чл.182, ал.3, т.2 с дата 07.12.2021г; „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МАЙКЪЛ“ ЕООД има текущи задължения, изготвен е протокол за включване в списъците по чл.182, ал.3, т.2 с дата 10.12.2021г; „ФЕНИКС 90“ ЕООД има текущи задължения, изготвен е протокол за включване в списъците по чл.182, ал.3, т.2 с дата 10.12.2021г;

В хода на съдебното производство е назначена ССЕ, по която е изготвено и прието без оспорване от страните заключение С.д. № 943/21.01.2022г. Вещото лице е работило по документите по делото, както и по тези в счетоводството на жалбоподателя. Счетоводствата на доставчиците не са проверявани, т.к. вещото лице не е могло да осъществи контакт с тях.

От приетото заключение се установява, че в счетоводството на „ВИВЕГО“ ЕООД процесните фактури са заприходени по Дт с/ка 301 Доставки със сумата на данъчната основа по фактура, Дт с/ка 453/1 със сумата на начисления ДДС и Кт с/ка 401 Доставчици. След това стоките са заведени аналитично по Дт с/ка 304 - по артикули, единична цена и стойност срещу Кт с/ка 301 Доставки. Стоката се заприхождава на база получена фактура или фактура и стокова разписка, в зависимост от организацията на документацията на доставчика. Стоковите разписки отговарят на съдържанието на фактурите, когато става въпрос за една и съща доставка. Всички фактури са осчетоводени и е ползван данъчен кредит в месеца, в който са издадени, с изключение на фактура № **********/29.11.2018г. издадена от „Велектра“ ЕООД, която е отразена в дневника за покупки и е ползван данъчен кредит в м.декември 2018г. Поради това че вещото лице не е успяло да осъществи контакт с издателите на фактурите, не е даден отговор на въпроса дали доставчиците са разполагали с достатъчна наличност от стоката към датата на издаване на фактурите. При проверка от формална страна на процесните фактури вещото лице е констатирало, че всички са съставени в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, данъкът е посочен на отделен ред, от което е изведен извод, че ДДС е начислен върху данъчната основа. Относно разплащанията по фактурите е дадено заключение, че по всички фактури плащанията са извършени в брой и към всяка от тях има издаден касов бон от ЕКАФП. Плащанията са осчетоводени по Дт с/ка 401 Доставчици / Кт с/ка 501 Каса, която счетоводна операция показва, че парите реално са излезли от касата на дружеството и участват в паричния му поток. В периода, в който са получени процесните фактури, „ВИВЕГО“ ЕООД е получавало идентични стоки от други доставчици - както е посочено в отговора на въпрос № 6 от заключението. Във връзка с процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя не са отчетени разходи за транспорт. Дружеството притежава собствен товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег.№ В****СА, който е заведен като ДМА. Отчитани са разходи за горива съгласно пътни листове, но от същите не може да се установи дали са относими към процесните фактури или са във връзка с продажби на собствени клиенти. Във „ВИВЕГО“ ЕООД няма назначен персонал, като едноличният собственик и управител на дружеството полага личен труд, заплаща ЗОВ и притежава квалификация за управление на товарен автомобил. От представените по делото счетоводни справки за движение на стоките, вещото лице е установило, че стоките са завеждани при покупката и са изписвани при продажбата хронологично. Засечката между изписаните стоки по с/ка 304 при извършените продажби и заприходяването на себестойността им по с/ка 702 е коректно. Стоките от процесните фактури участват в движението на стоково-материалните запаси на дружеството, т.е. използвани са за последващи облагаеми доставки. „ВИВЕГО“ ЕООД е отчело присъщи разходи за дейността си - разходи за материали, консумативи, горива, ел.енергия, вода, разходи за амортизации на ДМА, разходи за наем на складово помещение от наемодател „ЕКО ПАЗАРИ ВАРНА“ ЕООД и др. В кредита на с/ка 702 Приходи от продажба на стоки е отчетена сумата от продажбата на стока по фактури и на дребно по касов апарат, а в дебита на с/ка 702 е изписана отчетната стойност на продадената стока, срещу Кт с/ка 304. При тези констатации и в контекста на отговора по въпрос № 10, вещото лице е дало заключение, че е налице съпоставимост между приходи и разходи по едни и същи доставки. Относно формата и редовността на воденото от „ВИВЕГО“ ЕООД счетоводство, вещото лице е констатирало, че дружеството прилага двустранно счетоводно записване съгласно ЗСч и на основание чл.123, ал.1 от ЗДДС, според който регистрираните по ЗДДС лица водят подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите. В изпълнение на изискванията на чл.124 от ЗДДС се водят задължителните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. Дружеството води текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителния административен контрол и в частта, потвърдена от директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна с Решение № 157/18.08.2021г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В съдебното заседание, проведено на 23 ноември 2021г., представените на оптичен носител електронни документи – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на електронните документи с приложението StampIT се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, в срока на валидност на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за доставка на стоки /плодове и зеленчуци/, респ. че е намалил финансовия си резултат за облагане с КД по ЗКПО като е отчел разходи по фактури, издадени от „ВЕЛЕКТРА“ ЕООД,
„МАКС Ж“ ЕООД, „ПРЕМИЕР КОМ“ ЕООД, „СЕЙЛЪР ШИП КОМПАНИ МЪЙКЪЛ“ ЕООД, „ФЕНИКС 90“ ЕООД и „БЛУ ФЮЧЪР“. Не се спори, че процесните фактури са декларирани в справките-декларации и отразени в дневниците за продажби на доставчиците за съответния период (с изключение на фактури № 120/30.03.2020г. и № 114/26.03.2020г., издадени от „Блу фючър“ ЕООД), че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, както и че по същите са документирани извършени разплащания в брой.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесните фактури документират реално настъпило данъчно събитие, получателят правомерно ли е упражнил правото да приспадне посочения в тях ДДС, респ. дали разходите по фактурите са обосновани документално и със същите следва да се намали финансовия резултат за облагане?

За разрешаване на така формирания спор между страните, съдът съобрази следното:

І. По приложението на ДДС

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.

Съгласно чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС.

Тъй като в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане.

В този контекст Съдът на ЕС многократно е посочвал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само поради това че е посочен във
фактура - Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV, C-342/87, Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG, Определение от 4 юли 2013г., Мениджърски бизнес решения, С-572/11, т.19.

Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по дело С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка и в съответствие с националните правила за доказването следва да се извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник,
C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка следва да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на
стоките – арг. от точка 38 от Решение от 18 юли 2013г. по дело Евита – К, С-78/12.

Тоест, осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последният да се разпорежда фактически със стоката като собственик, изисква цялостна оценка на събраните доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката.

Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и формални изисквания, поведението и профила на доставчиците не са определящи и правото на приспадане не може да бъде ограничавано – Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс пен” ЕООД, С-18/13, т.23 и 25.

Установяването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква във всички случаи преценка за това дали доставчикът е разполагал със стоки от същия вид и количество, като фактурираните и че това количество стоки физически е предадено на получателя. Доказването на факта на действителното, обективното съществуване на фактурираната стока, съответно, нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването ѝ и физическата ѝ наличност при получателя, съответно за извършването на последващи продажби/влагане в производство. В този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12, точка 38.

Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката - подлежаща на идентифициране.

Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива – Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела SGI и Valeriane, С-459/17 и С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на условията за да се ползва от него – Решение от 26 септември 1996г. по дело Enkler, С-230/94, т.24.

Така, в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане, е да докаже наличието на предпоставките за правомерното му упражняване, в т.ч. и факта на настъпване на данъчно събитие. В случая за доказването на процесните доставки жалбоподателят се позовава единствено на процесните фактури, стоковите (складови) разписки към тях и на фискалните бележки за извършени разплащания в брой. Преценявайки така представените в хода на ревизията доказателства, правилно органите по приходите са приели, че същите не установяват реалното извършване на фактурираните доставки на плодове и зеленчуци, съответно, че правото на приспадане е упражнено правомерно.

При извършване на насрещните проверки издателите на фактурите не са открити на декларираните от тях адреси, исканията до тях са връчени по реда на чл.32 от ДОПК и в указания срок изисканите доказателства не са представени. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че реални проверки на доставчиците не са извършвани. Това реално е така, но не поради пропуск на органите по приходите, а поради това, че нито един от доставчиците не открит на декларирания адрес - обстоятелство, обусловило връчването на исканията по особения ред на чл.32 от ДОПК - чрез прилагане към данъчното досие. Издателите на фактурите не са открити и при проверката, приключила с АУЗД, както и от вещото лице, изготвило заключението по ССЕ.

Поради това че издателите на фактурите не са открити на адресите им и не са представили изисканите при извършване на насрещните проверки документи, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, не са събрани доказателства (например оборотни ведомости, главни книги, счетоводни регистри за периода на доставките) за това как процесните фактури са отразени в счетоводството на доставчиците, извършили ли са същите разходи за придобиване на фактурираните стоки, как са заведени същите и къде са съхранявани, респ. налични ли са били стоки от същия вид и количества към датите на издаване на фактурите на „ВИВЕГО“ ЕООД - т.е. не са представени доказателства издателите на фактурите действително да са притежавали фактурираните стоки.

Освен че не е доказано доставчиците да са разполагали с фактурираните стоки, не е доказано и предаването на същите на разпореждане на получателя.

За установяване предаването на стоките жалбоподателят е представил стокови (складови) разписки към фактурите, които имат идентични номера и дати, и идентично съдържание с това на самите фактури. Както фактурите, така и разписките към тях са частни диспозитивни документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила. В този смисъл макар жалбоподателят основателно да твърди, че само съдът може да установи неистинност на документ, необосноваността на констатациите на органите по приходите, направени въз основа на съпоставката с документите в Търговския регистър, не опорочава крайния извод. Като частни диспозитивни документи разписките следва да бъдат ценени в съвкупност с останалите събрани доказателства, а от същите не се установява нито факта, че издателите на фактурите са притежавали фактурираните стоки, нито че в действителност са ги предали на жалбоподателя. В тази връзка следва да се съобрази и че не са ангажирани доказателства издателите на фактурите да са притежавали транспортния средства, с които да извършат доставките – предвид количествата на фактурираните стоки, този факт е пряко относим към доказване предаване на стоката, а от друга страна по делото са налице доказателства, че жалбоподателят притежава товарен автомобил, но според заключението по ССЕ съставените за него пътни листи не могат да се отнесат към процесните доставки.

След като не е доказано, че издателите на фактурите са разполагали с фактурираните стоки – липсват счетоводни регистри за заприхождаване и изписване на стоките – е ирелевантно обстоятелството, че ССЕ е установила, че стоки – по вид и стойност като процесните, са участвали в движението на материални запаси, респ. са използвани за последващи облагаеми доставки, т.к. спорът в случая е дали стоките са доставени именно от издателите на фактурите. При доставка на вещи, определени по своя род, съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху стоките се прехвърля с тяхното предаване. Противно обаче на тезата на жалбоподателя, ангажирането на доказателства за наличността на стоките у издателите на фактурите не е свързано с установяване на техния произход, а с тяхното предаване на разпореждане на получателя и именно този факт е останал неустановен по делото.

Ирелевантно за обосноваване реалността на доставките е и обстоятелството, че по процесните фактури са извършени плащания в брой, както и че фактурите са редовно осчетоводени при получателя и че счетоводните му книги са водени редовно.

 Съгласно чл.167 от Директива 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, а съгласно чл.63 от директивата, ДДС става изискуем, когато стоките са доставени. Ето защо, моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството. Правото в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено осчетоводяване от страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното облагане, облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на извършването на дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма отношение към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното осчетоводяване би означавало от една страна преценката от гледна точка на правото областта на ДДС фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото лице, а от друга, неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под въпрос правото на приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело Макс Пен, С-18/13, точка 47.

От друга страна, доколкото условията и правилата за фактурирането на ДДС целят правилното функциониране на вътрешния пазар, в случая липсва и надеждна одитна следа по смисъла на съображение 10) от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, т.к. никое от ангажираните от жалбоподателя доказателства не установява по безспорен начин връзката между процесните фактури с доставките, по които е упражнено право на приспадане.

В този контекст неоснователно е и оплакването че констатациите в РА противоречат на практиката на Съда на ЕС в Люксембург.

Практиката на СЕС относно правото на приспадане – Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagében и Dávid, доразвита впоследствие в Решение от 6 септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело
„Евита К” ЕООД, С-78/12, Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс пен“ ЕООД,
С-18/13 – следва постоянната практика на СЕС, че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е доказано, а настоящият случай не е такъв.

Добросъвестността във всички случаи предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала на негово разпореждане, съответно, че услугата е извършена от издателя на фактурата, а при събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, това не изглежда да е така.

В тази връзка следва да се посочи, че макар само́ по себе си всяко от установените при ревизията обстоятелства да не е самостоятелно и достатъчно основание да се откаже правото на данъчен кредит, всички те – неоткриването на доставчиците при насрещните проверки, както и от вещото лице по делото; липсата на счетоводни документи, от които да се установи дали издателите на фактурите са разполагали със стоки от същия вид и количество като фактурираните; липсата на доказателства за действителното предаване на стоките на получателя; всички издатели на фактурите са декларирали основна дейност, която не може да се обвърже с предмета на процесните доставки –„Макс Ж“ ЕООД е декларирало „производство на горно облекло“ и [дейност] в“ питейни заведения“, а останалите – извършване на дейност в областта строителство, каквито длъжности са имали и назначените им работници (за тези, които имат назначени работници) – работник строителство, общи работници, зидаро-мазачи; издателите на фактурите не са регистрирани за търговия с плодове и зеленчуци, нямат и регистрация като земеделски производители, не са осъществявали внос на стоки като процесните; по отношение на управителя и едноличен собственик на капитала на „Премиер ком“ е установено, че има над 50 дружества, управителят и едноличен собственик на капитала на „Велектра“ ЕООД е собственик на над 20 дружества; за управителя на „Сейлър шип компани Майкъл“ ЕООД е установено, че е освидетелстван с ТЕЛК с диагноза „биполярно афективно разстройство“; по отношение на адреса на управление на „Феникс 90“ ЕООД е установено, че такъв административен адрес не съществува; дерегистрацията на доставчиците на основание чл.176 от ЗДДС – по инициатива на органите по приходите като част от мерките за борба с измамите по ДДС; „Сейлър шип компани Майкъл“ ЕООД и „Феникс 90“ ЕООД не са подавали ГДД по чл.92 от ЗКПО; доставчиците имат рискови профили; всички доставчици имат непогасени в срок публични задължения, за събирането на които са образувани изпълнителни дела – ценени в съвкупност, сочат на изкуствено създадена стокова верига, по която неправомерно се начислява и приспада ДДС, и потвърждават извода на органите по приходите, че доставките не са реално извършени.

След като не са доказани материалноправните предпоставки за правомерното упражняване на правото на приспадане, неоснователно жалбоподателят поддържа, че след като е добросъвестен участник в стоковата верига – не е установено участието/знанието му за измама и от обективно наличните и възможни за проверка данни (каквито са списъците на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК) не е могъл да се усъмни в издателите на
фактурите – правото му на приспадане не може да бъде ограничавано.

Правото на приспадане на ДДС е обусловено от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Посочването на доставчика във фактурата за стоките, във връзка с които е упражнено правото на приспадане, представлява формално условие за упражняването на това право. От друга страна обаче качеството на данъчнозадължено лице на доставчика и настъпването на данъчното събитие, спадат към материалноправните условия. Така, само ако разполага с цялата необходима информация за да се установи, че материалноправните изисквания за упражняване на правото на приспадане са изпълнени, данъчната администрация не може да предвиди допълнителни условия във връзка с това право, които могат да доведат до осуетяване на упражняването му. Във всички случаи обаче когато във фактурите за стоките не е посочен действителният им доставчик, това възпрепятства установяването на този доставчик, а от там и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице.

От изложеното следва извод, че за правомерното упражняване на правото на приспадане, следва доставчикът, посочен в фактурата, и лицето, което реално е предало стоката на разпореждане на получателя, да са едно и също данъчнозадължено лице - вж. в тази връзка Решение на СЕС от 11 ноември 2021г. по дело Ferimet, С-281/20, точки 26, 30, 34 и 37, а в случая от събраните по делото доказателства този факт не се установява.

В подкрепа на този извод следва да се посочи, че с Решение от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г., т.48, СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3 март 2004г. по дело Transport Service, C‑395/02, точка 30.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на органите по приходите, че ДДС по процесните фактури е начислен и приспаднат неправомерно.

ІІ. По приложението на ЗКПО.

За да преобразуват ФР на жалбоподателя за 2018г. и 2019г. с разходите по процесните фактури, органите по приходите са приложили основанието по чл.26, т.2 от ЗКПО, като са приели, че след като фактурите, по които е отчетен разхода, не документират реално осъществена стопанска операция [поради липсата на данъчно събитие], то този разход не следва да участва във формиране на финансовия резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция.

При така дадената дефиниция неправилно жалбоподателят твърди, че след като разполага с първични счетоводни документи – фактури и стокови разписки, въз основа на които са извършени записванията в счетоводните регистри, разходите са документално обосновани.

След като не е доказано реалното извършване на доставките на стоки по процесните фактури, то същите не отразяват вярно вписаните в тях стопански операции, поради което правилно органите по приходите са приели, че отчетените в тази връзка разходи не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ЗКПО.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, възнаграждението е дължимо и следва спрямо обжалвания материален интерес – 16867,47лв., да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 830,00лв. + 3% х 6867,47лв.=1036,00лв. (хиляда тридесет и шест лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИВЕГО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя И. В.И., против Ревизионен акт № Р-03000320006739-091-001/25.05.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 157/18.08.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 3993,23лв. и лихви 438,98лв., от които по периоди, както следва:
за 2018г. - 583,00лв. и лихви 127,30лв; за 2019г. - 3410,23лв. и лихви 311,68лв;
ІІ. Задължения за ДДС общо в размер на 10555,58лв. и лихви 1879,68лв., от които по периоди и в размери, както следва: м.02.2018г. - 208,33лв. и лихви 67,60лв; м.03.2018г. - 300,00лв. и лихви 94,76лв; м.04.2018г. - 403,00лв. и лихви 123,94лв; м.05.2018г. - 300,00лв. и лихви 89,68лв; м.10.2018г. - 200,40лв. и лихви 51,38лв; м.12.2018г. - 400,60лв. и лихви 95,93лв; м.04.2019г. - 900,63лв. и лихви 185,65лв; м.05.2019г. - 908,52лв. и лихви 179,45лв; м.06.2019г. - 761,50лв. и лихви 144,06лв; м.09.2019г. - 707,50лв. и лихви 115,76лв; м.10.2019г. - 1109,50лв. и лихви 171,99лв; м.11.2019г. - 1286,50лв. и лихви 188,70лв; м.12.2019г. - 500,00лв. и лихви 69,04лв; м.01.2020г. - 250,00лв. и лихви 32,36лв; м.02.2020г. - 907,50лв. и лихви 110,17лв; м.03.2020г. - 1411,60лв. и лихви 159,21лв.

 

            ОСЪЖДА „ВИВЕГО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя И. В.И., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1036,00лв. (хиляда тридесет и шест лева).

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

 

                                                                                   Административен съдия: