№ 1991
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110129575 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2325,41 лева, представляваща неустойка,
дължима на основание чл. 9.1 от сключения между страните Договор №19АС-
219А035-ЛО 1/23.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 54,91 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г.
Ищецът-„НЕК“ ЕАД твърди, че между него, в качеството му на възложител и
ответника „Т.Е.“ ООД, в качеството му на изпълнител е сключен Договор № 19АС-
219А035-ЛО 1/23.01.2020 г., със срок на действие до 23.01.2022 г., по силата на който
ответникът се задължил да му доставя канцеларски материали, след направена заявка.
Посочва, че в срока на договора – на 18.01.2022 г. е направил последна заявка за
доставка на канцеларски материали, като срокът на доставката им е следвало да се
извърши в тридневен срок т.е. не по-късно от 21.01.2022 год., но същата не е
изпълнена. Излага, че съгласно чл. 9.1 от сключения договор, при виновно
неизпълнение от страна на ответника, се дължи неустойка в размер на 10% от общата
стойност на договора (10% от 26 799,24 лева). Поддържа, че с писмена покана с изх.
номер 26-2329-/23.02.2022 г., е поканил „Т.Е.“ ООД да заплати процесната сума, но тъй
като не последвало плащане, е усвоил внесената гаранция, във връзка с договора в
размер на 354,51 лева. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати сумата от 2325,41 лева, представляваща неустойка,
1
дължима на основание чл. 9.1 от сключения между страните Договор №19АС-
219А035-ЛО 1/23.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 54,91 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. до 03.06.2022 г.
Ответникът-„Т.Е.“ ООД, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърденията на ищеца, касаещи пълно неизпълнение на договорните
задължения. Твърди, че с усвояването на паричната гаранция, ищецът е получил
компенсация за неизпълнението на задълженията му по договора. Поддържа, че в
договора не е уговорено задължение за доставка на стоки, които са конкретно,
предварително и безусловно индивидуализирани като количество, като аргумент в този
насока е, че в договора са уговорени единични цени на материалите, но не и тяхното
количество. Твърди, че ищецът не поръчал цялото количество от стоки, чиято стойност
да покрие сумата посочена в чл.2.1 от договора, за да му се дължи обезщетение върху
цялата цена на договора. Навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 9.1 от
договора.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:
На 23.01.2020 год. между „НЕК“ ЕАД, в качеството му на възложител и „Т.Е.“
ООД, в качеството му на изпълнител е сключен договор №19АС-219А035-ЛО 1, по
силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва, срещу
заплащане, доставка на канцеларски материали за нуждите на „НЕК“ ЕАД, съгласно
Приложение №1 и №2, представляващи неразделна част от договора. Уговорено е, че
доставките по договора се извършват след получаване на заявка на възложителя, при
възникнала необходимост /чл.1.3/ и в срок до 3 работни дни, считано от деня следващ
деня на получаване на писмена заявка от възложителя /чл.4.2/. Съгласно чл. 2.1 общата
стойност на договора е в размер на 26 799,24 лева без ДДС. В чл. 3.1 е уговорено, че
при подписване на договора изпълнителят предоставя на възложителя гаранция за
изпълнение в размер на 2% от стойността на договора без ДДС-535,96 лева, която
служи за обезпечаване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора.
Според чл. 9.1 в случай на неизпълнение и/или забавено изпълнение, на което и да е
задължение от страна на изпълнителя, същият дължи неустойка в размер на 1% за
всеки просрочен ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10% от
стойността на договора съобразно чл. 2.1. Уговорено е, че изпълнителят изпада в
забава при неизпълнение с изтичане на сроковете по договора, както и на тези
посочени в документи, съставени въз основа на договора, без да е необходимо изрично
уведомяване от страна на възложителя. Съгласно чл. 9.4 дължимите неустойки се
заплащат от неизправната страна в 10 дневен срок от датата на предявяване на
писмените претенции, а в случай, че изпълнителят не заплати дължимата неустойка в
срока определен в чл.9.4, възложителят го кани писмено да се яви в изрично упоменат
срок за съставяне и подписване на протокол за прихващане, към който се прилагат
документите, удостоверяващи основанието и размера на неустойката, като при
неявяване на изпълнителя, възложителят има право да го състави и подпише без
изпълнителя, с отразяване на това обстоятелство и същият се счита за основание да
2
извърши прихващане на дължимите неустойки от дължимото плащане или от
гаранцията за изпълнение.
От заявка от 18.01.2022 год., изпратена по електронна поща, и поръчки е видно,
че ищецът е направил заявка за доставка на канцеларски материали.
С писмо с изх. №26-2329-1 от 3.02.2022 год. ищецът е предявил спрямо
ответника претенция за заплащане на неустойка в размер на 2 679,92 лева,
неизвършени доставки, заявени на 18.01.2022 год., като е даден 10 дневен срок за
плащане на сумата.
С писмо с изх. №26-2329-1 (1) от 22.03.2022 год. и във връзка неплащането на
претендираната неустойка, ищецът е уведомил ответника, че при неплащане на сумата,
сумата от 354,51 лева, представляваща остатък от гаранция заизълнение на договора
ще бъде приспадната от общия размер на неустойката. Писмото е получено от адресата
на 23.03.2022 год., видно от изестието за доставяне.
С писмо с изх. №26-2329-1 (2) от 13.04.2022 год. ответникът е уведомен, че
сумата от 354,51 лева е приспадната от общия размер на начислената неустойка.
На 16.03.2022 год. от „НЕК“ ЕАД е съставен Протокол за неустойка №39 от
16.03.2022 год.
От Обявление за приключване на договорза обществена поръчка е видно, че
сключеният между страните договор е приключил на 23.01.2022 год., а изпълнението е
68,97% от предмета на договора. Като причина за частичното изпълнение е посочено
„реално заявени и доставени стоки“.
При така установената фактическа обстановка и след като се съобрази с
разпоредбата на чл. 154 от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 92 , ал. 1 от ЗЗД съдът намира следното:
За беспорни между страните са обявени обстоятелствата относно наличието на
договорни правоотношения между страните, както и че паричната гаранция в размер
на 354,51 лева е усвоена от ищеца. Не е спорно и че ответникът не е доставил на ищеца
заявените от него, на 18.01.2022 год., канцеларски материали на стойност 4255,72 лева.
Спорни между страните са размерът на претендираната неустойка, като
ответникът твърди, че ищецът не е поръчал цялото количество стоки, респ., че
неустойката не следва да се определя върху цената на договора, че с усвояването на
гаранцията „НЕК“ ЕАД е компенсиран за неизпълнение на задълженията му по
договора.
С оглед липсата на спор между страните и ангажираните по делото
доказателства съдът намира, че е налице валидно сключен Договор за доставка на
канцеларски материали №19АС-219А035-ЛО 1, пораждащ произтичащи от него
облигационни отношения. От страна на ответника не са наведени твърдения и не бяха
ангажирани доказателства за изпълнение на договорните му задължения, изразяващи
се в доставка на заявените на 18.01.2022 год. стоки в тридневен срок или по-късно.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка.
Съгласно чл.9.1 от договора страните са уговорили неустоечна клауза, според
която в случай на неизпълнение и/или забавено изпълнение, на което и да е задължение
от страна на изпълнителя, същият дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен
ден върху стойността на дължимите стоки, но не повече от 10% от стойността на
договора съобразно чл. 2.1. С оглед извода на съда, че ответникът не е изпълнил
задължението си за доставка на заявените материали, то неустойка се дължи. Съгласно
правилото на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В
случая страните по договора са постигнали съгласие, че доставките по договора се
извършват след заявка от страна на възложителя т.е. е налице периодичност на
изпълнението от страна на изпълнителя, което изпълнение е поставено в зависимост от
направената заявка от страна възложителя. Именно по тази причина съдът приема, че
дължимата неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден се дължи върху
стойността на дължимите стоки, които са заявени за всяка отделна заявка, а не върху
общата стойност на договора, доколкото не е налице пълно неизпълнение на
договорните задължения на ответника. Тук следва да се посочи и че договорът не е
изпълнен в пълен обем, за да се претендира 10% от неговата стойност. Съдът приема,
че размерът на дължимата неустойка следва да определи върху стойността на
недоставените канцеларски материали-4255,72 лева и за периода от 22.01.2022 год.
/деня следващ крайния срок за доставка/ до 10.03.2022 год. /датата, на която
длъжникът е изпаднал в забава/, като на основание чл. 162 от ГПК приема, че той е
2042,75 лева, от които следва да се приспадне удържаната гаранцияв размер на 354,51
лева или дължимата от ответника неустойка е в размер на 1688,24 лева, до който иска
следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2325,41
лева.
На следващо място съдът приема, че възражението за нищожност на
неустоечната клауза е неоснователно. Правилата на неустойката не са от публично
правен ред и с оглед свободата на договарянето при тях от съществено значение е
постигната съгласуваност между страните, което в случая е налице. За да е налице
нищожност на неустоечната клауза, то следва целта, за която е уговорена да излиза
4
извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функиции, която следва да се прецени към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент. В случая с договорената неустойка се обезпечава неизпълнението
на договорното задължение на ответника да достави в срок заявените от ищеца
канцеларски материали. Размерът й е в пряка зависимост от периода на забавата, но е с
фиксиран размер, а именно 10 % от стойността на договора-2679,92 лева, което не
налага извод за протИ.речие с добрите нрави, още повече, че в случая размерът на
претендираната неустойка е обусловен от недобросъвестното поведение на ответника.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан
за размер така като е предявен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът приема следното :
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за
неустойка. При забава да се изпълнени паричен дълг, макар и под формата на
неустойка, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Неизпълнението на задължение за плащане на дължима неустойка, след като този дълг
е станал ликвиден и изискуем, поставя в забава длъжника и за тази забава той дължи
обезщетение по правилата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата по чл. 92 ЗЗД.
В случая обезщетението за забава се претнидира от изтичане на 10 дневния срок
от датата на предявяване на писмените претенции на ищеца до ответника, с писмо с
23.02.2022 год.-в изпълнение на чл. 9.4 от договора, от 10.03.2022 год. до 03.06.2022
год. /датата на предявяване на иска/. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е
платил в срок, поради което претенцията на ищеца е основателна за периода от
10.03.2022 год. до 03.06.2022 год., като размерът на лихвата за забава определен по
реда на чл. 162 от ГПК върху главницата от 1688,24 лева е 40,33 лева, до който иска
следва да се уважи и отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 54,91 лева.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на страните и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски съразмерно уважената част от претенциите в размер на
246,19 лева, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 145,12 лева, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
Воден отгорното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА “Т.Е.” ООД , ЕИК //////, със съдебен адрес: град /////, чрез адв. Б. да
заплати на „НЕК” ЕАД, ЕИК //////, със съдебен адрес: гр. //////, на правно основание
чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 688,24 лева /хиляда шестстотин осемдесет и осем лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща неустойка на основание чл. 9.1 от
Договор № 19АС-219А035-ЛО 1/23.01.2020 г., като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 2325,41 лева, като неоснователен, на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД сумата от 40,33 лева /четиридесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 10.03.2022 год. до 03.06.2022 год., като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 54,91 лева, като
неоснователен и на правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 246,19 лева /двеста
четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „НЕК” ЕАД, ЕИК ////// да заплати на “Т.Е.” ООД , ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 145,12 лева /сто четиридесет и пет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6