Р Е Ш Е
Н И
Е
гр. С.,05.04. 2012г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 4
състав, публичното заседание нa тридесети
април две хиляди и десета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА
НЕДКОВА
Членове: 1. ..........................................
2.
..........................................
при
секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдията т.дело N 591 по описа за
2004г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ вр. чл.80, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД и
чл.82 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ, Съюзът на слепите в Б., гр. С., твърди, че е
сключен с нотариален акт №1, том I , рег.
№ 11932, дело № 261, от 07.07.1999г. договор, с който Съюзът на слепите
учредява на ответника правото да построи в собствен на ищеца имот седеметажна
сграда с два входа с разгърната застроена площ от 2771 кв.м., след което
ответникът става собственик на всички новосъздадени обекти с изключение на
изрично изброените в нотариалния акт, които са собственост на ищеца.По силата
на договора, ответникът се е задължил да извърши СМР до акт 16 включително,
като крайният срок за завършването на обекта е 30.08.2001г., определен с подписано
на 01.03.2000г. споразумение. Ответникът е изградил в така договорения срок
обекта само на груб строеж с частично извършени довършителни работи, което води
до неизползваемост от ищеца на неговата част от обекта. Твърди се, че ищецът е
сключил предварително договори за наем с наематели ЕТ „Ж.П.” и ЕТ „В. А. – А.В.Е.,”
с дати 01.06.2001г. и 15.05.2001г., за предоставяне на ползване на обекти от
недвижимите имоти, предмет на нотариалния акт, считано от 15.10.20001г.,
съответно от 1.10.2001г., като с оглед недовършване на частта от обекта,
собственост на ищеца, са налице пропуснати ползи за съюза в размер на наема от
227 000, който ищецът е пропуснал да получи за периода от 30.08.2001г. до
завеждането на исковата молба - 06.04.2004г. С оглед горното, ищецът моли съда
да признае спрямо ответника, че ищецът има право да довърши застроената в груб
строеж от ответника седеметажна сграда за сметка на ответника, поради
неизпълнение на задължението му да завърши СМР в сградата до разрешение за ползване
в срок до 30.08.2001г.; да осъди ответника да заплати 128 302 лева,
необходими за довършване на всички СМР в частта на ищеца в сградата, ведно с
прилижащите общи части, както и да осъди ответника да заплати обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 227 000 лева – неполучен наем за периода от
30.08.2001г. до завеждането на исковата молба - 06.04.2004г. по посочените
договори за наем.
ОТВЕТНИКЪТ ,”Р.-М.-**” ЕООД, оспорва
исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ на страната на
ищеца, И. А. Д., Е. Т.Б.- Д., Т.И.Д.,***В.ф.В.П.”, представляван от В.Н. П.
съд.адрес гр. С., ул. „Х.А.” № **, молят
исковете да бъдат уважени.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл.188 от ГПК /отм./,
приема за установено следното:
Между главните страни в процеса е сключен с
нотариален акт №1, том I , рег. №
11932, дело № 261, от 07.07.1999г. договор, с който Съюзът на слепите учредява
на ответника правото да построи в собствен на ищеца имот съгласно одобрен
архитектурен проект, за срок от 18 месеца от даването на строителна линия, с
глатисен период от 2 месеца за приемането на акт обр.16, на седеметажна сграда
с два входа с разгърната застроена площ от 2771 кв.м., след което ответникът
става собственик на всички новосъздадени обекти, с изключение на изрично
изброените в нотариалния акт, които са собственост на ищеца.
В т.V от
нотариалния акт е предвидено, че ако обектът не бъде завършен в срок, то
ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 30 000 лева.
Между страните на 01.03.2000г. е подписано
допълнително споразумение, с което е договорено СМР на обекта да бъдат
извършени по график, считано от 30.04.2000г. до 30.08.2000г., като извършването
на сМР се удостоверява с двустранно подписан от страните протокол. В т.4 от
споразумението е предвидено, че за неизпълнението на СМР по т.3, 6, 8, 19 и 16
от графика в срок се дължи неустойката по т.V от нотариалния акт.
По делото са представени два броя предварителни
договори за наем с наемодател- ищецът и наематели ЕТ „Ж.П.” и ЕТ „В. А. – А.В.Е.”
с дати 01.06.2001г. и 15.05.2001г. за
предоставяне на ползване на обекти от недвижими имоти, предмет на нотариалния
акт, считано от 15.10.20001г., съответно от 1.10.2001г., срещу месечна наемна
цена от 3460 лева, съответно - 4160 лева.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правната страна на спора:
Относно
исковете по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./
вр. чл.80, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД:
Между главните страни е сключен договор за
прехвърляне на право на строеж срещу задължението на ответника да извърши СМР
по одобрен архитектурен план до приемането на акт обр.16.
Съгласно чл.80, ал.1 от ЗЗД, когато задължението на
длъжника е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът
има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на
длъжника. Ако длъжникът не
извърши точно задължението си, кредиторът има право, или да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата , или да да иска обезщетение вместо неизпълнението /чл.79 ал.1 от ЗЗД/. В случия, ищецът твърди, че е налице частично изпълнение от страна на
ответника, поради което иска да бъде заплатено обезщетение за неизвършените от
ответника СМР по договора в частта от сградата, собственост на ищеца, ведно с
прилижащите общи части. Следователно, съдът е сезиран с иск по чл.79, ал.1,
пр.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение вместо изпълнение. Направената от ищеца
правна квалификация на претенцията от ищеца по чл.420 от ГПК /отм./ е
неправилна, като същата е единствено от компетентността на съда се извежда от
него от наведените от ищеца в исковата молба факти и искания. Хипотезата на
чл.420 от ГПК /отм./ касае единствено случаите, при които е налице неизпълнение
от длъжника на действие, което вече е осъден да извърши и което действие може
да бъде извършено от друго лице. В тези случаи взискателят по изпълнителното
производство може да иска от съдебния изпълнител да го упълномощи да извърши
действието за сметка на дъжника, както и да иска от съда да бъде осъден
длъжника да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на
действието /чл.419 и чл.420 от ГПК /отм.//. Следователно, чл.420 от ГПК /отм./
намира приложение при влязло вече в сила осъдително решение по чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД, с което е осъден длъжника да извърши реално изпълнение на задължението
си към кредитора, каквото изпълнение не е последвало, въпреки образуваното въз
основа на решението изпълнително производство. Настоящият случай не е такъв,
тъй като, нито е сезиран съдът с иск по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за реално
изпълнение, нито е постановено решение
по такъв иск, въз основа на което решение да е образувано изпълнително
производство.
От горното е видно и, че за да извърши кредиторът
дължимото от длъжника действие за сметка на последния, длъжникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение вместо изпълнение. Ето защо, ищецът няма правен
интерес от иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
има право да довърши застроената в груб строеж от ответника седеметажна сграда
за сметка на ответника, поради неизпълнение на задължението му да завърши СМР в
сградата до разрешение за ползване, при предявен иск по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Нещо повече, в случая е налице и недопустимо по чл.15, ал.2 от ГПК /отм./ прядявяване
и на чужди права, доколкото се иска признава на право на ищеца /чрез трето
лице/ да извърши за сметка на ответника на СМР и в тази част от сградата, която
не е собственост на ищеца. Предвид изложеното, производството по иска по чл. чл.97,
ал.1 от ГПК /отм./ вр. чл.80, ал.1 от ЗЗД следва да бъде прекратено, като
недопустимо.
Видно от последното прието заключение на СТЕ,
стойността на неизвършените от ответника по договора СМР в частта от сградата,
принадлежаща на ищеца, възлиза на 128 302 лева. Съдът кредитира
заключението, тъй като е изготвено от вещо лице специалист, съобразено е с
количествата, неизвършени от ответника СМР в частта от обекта, собственост на
ищеца, при отчитане на настъпилите обстоятелства от значение за спора по време
на висящността на процеса, като ответникът не е ангажирал доказателства във
връзка с оспорване на заключението.
Не е налице обективна невъзможност за изпълнение на
неизвършените на обекта от ответника СМР, тъй като възраженията на ответника не
съдържат твърдение за невъзможност за изпълнение на престацията, а са
възражения за невъзможност да се престира в определения по договора и
допълнителното споразумение срок за изпълнение.
С оглед наличието на частично изпълнение от страна на
ответника на задължението за изпълнение на СМР на обектите на ищеца, на
основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД, ответникът дължи заплащане на обезщетение
вместо изпълнение в размер на 128 302 лева, за която сума искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно
иска по чл.82 от ЗЗД:
Ищецът извежда претенциите си по чл.82 от ЗЗД от твърденията, че въз основа на
неизпълнението от ответника на задълженията му по нотариалния акт, ищецът не е
могъл да изпълни задълженията си по два договора за наем, поради което е
пропуснал ползи в размер на 227 000 лева за периода от 30.08.2001г. до завеждането
на исковата молба - 06.04.2004г., в което се изразяват и претърпените от него
вреди и иска заплащане на обезщетение за тях.
По отношение на тези договори за наем, в качеството им на частни документи,
ответникът по делото се явява трето лице по смисъла на чл.145 ал.1 от ГПК
/отм./, като по отношение на него тези
документи имат достоверна дата към момента на представянето им по делото
т.е. по отношение на ответника документите се считат съставени към момента на
депозирането им по делото, тъй като ищцовата страна не доказва да са налице
обстоятелства по смисъла на чл.145 ал.1 от ГПК /отм./, доказващи достоверна
дата към един по-предходен момент. Трябва да се има предвид, че разпоредбата на
чл. 145 ал.1 от ГПК /отм./ намира приложение за всички частни документи, въз
основа на които съставилите ги лица искат да противопоставят права спрямо трети,
неучастващи в съставянето на документа лица, независимо дали този документ е
бил оспорен по реда на чл.154 от ГПК /отм./ /частните документи не се ползват
със задължителна за съда дата/. Съгласно даденото в чл.145 ал.1 от ГПК /отм./
легално определение за достоверна дата, един частен документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или
от настъпила фактическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието
на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня,
в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безспорен начин
предхождащото съставяне на документа. Видно от разпоредбата на чл.145 ал.1 от ГПК /отм./, достоверна дата на частен документ е датата, на която по безспорен
начин се установява, че е съставен документ с конкретно съдържание. За да
може да се противопостави съдържанието
на частния документ на третите лица, законът изисква съдържанието му да бъде
възпроизведено в официален документ или в частен документ с достоверна дата,
като достоверна дата на частен документ не може да се доказва от неговите
автори чрез други изходящи от тях частни документи, нямащи достоверна дата.
С оглед гореизложеното, към момента за периода от
30.08.2001г. до завеждането на исковата молба- 06.04.2004г., за който се търти
обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на задълженията по договора
от ответника, не се установява наличие на твърдяните от ищеца договорни
отношение във връзка с неизпълнението на които, същият да пропуска ползи,
поради което не са налице вреди за ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи,
които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
На последно място, дори да се докаже, че договорите
за наем имат достоверна дата, съвпадаща с датата, посочена в документа, като
дата на създаването, с оглед клаузата за мораторна неустойка, ищецът би могъл
да търси обезщетение за вреди по чл.82 от ЗЗД, само ако те надхвърлят размера
на мораторната неустойка и то само за размера над неустойката, съгласно чл.92
ал.1 изр.2 от ЗЗД, като клаузата за неустойка при забава на изпълнението има силата
на закон между страните /чл.20а от ЗЗД/ относно уреждането на последиците от
забавата. Следва да се има предвид, че ищецът твръди, че не е преспаднал
дължимата му се мораторна неустойка от размера на претендиранато обезщетение.
Незачитането на клаузата за неустойка, означава да не се зачете волята на
страните по договорен път да уредят последиците от забавата, което би
противоречало на нормите на чл.20а от ЗЗД и чл.92 ал.1 изр.2 от ЗЗД.
На база изложеното, съдът намира, че искът по чл.82
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 227 000 лева – пропуснати ползи
за периода от 30.08.20001г. до завеждането на исковата молба- 06.04.2004г. се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В хода на процеса неправилно е допуснато увеличение
на размера на тази претенция по чл.116 от ГПК /отм./. Вземането за обезщетение
за вреди се индивидуализира освен със страни, основание и размер и с периода,
за който се дължи. Ето защо, искането за присъждане на обезщетение за вреди за
нов период, следващ този, за който се
претендират вредите в исковата молба, е по съществото си предявяване на нов иск,
а не увеличение на размера на вече предявения иск по чл.82 от ЗЗД, което е
недопустимо. Ето защо, съдът не може да се произнесе относно искането за
присъждане на обезщетение за вреди за периода след завеждането на исковата
молба.
Съдът не може да се произнесе и по искането по чл.86
ал.1 от ЗЗД, тъй като то е направено по реда на чл.116 ал.3 от ГПК /отм./ без
да е сезиран съда с искове за заплащане на мораторна лихва за забава в исковата
молба. Видно от цитираната разпоредба, не се счита за увеличение на иска прибавянето
на изтекли лихви след неговото предявяване. Разпоредбата е приложима в
случаите, когато съдът е сезиран с иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва върху вземането по главния иск за период преди завеждането на
исковата молба и се прави искане за присъждане на лихвата и за периода след
завеждането на исковата молба, без това да се счита увеличение на иска по чл.86
ал.1 от ЗЗД. Безспорно вземането по чл.86 ал.1 от ЗЗД е акцесорно по своя характер
по отношение на главното вземане, но
вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отделно от главницата и подлежи на присъждане
само, ако е предявен иск за това вземане по чл.86 ал.1 от ЗЗД, което
предявяване не може да бъде направено по реда на чл.116 ал.3 от ГПК /отм./.
Относно
разноските по делото:
Ищецът е предявил първоначално иск по чл.79, ал.1,
пр.2 от ЗЗД в размер на 70 000 лева и иск по чл.82 от ЗЗД в размер на
30 000 лева при условията на частичност, като е внесъл дължимата по тях
държавна такса в размер на 4000 лева. По предявения от ищеца установителен иск
/ същият е оценяем -с цена 70 000 лева/ дължимата държавна такса от 2800
лева не е внесена.
В последствие ищецът е направил по реда на чл.116,
ал.1 от ГПК /отм./ увеличение на размера на тези искове от 70 000 лева на
359 807 лева по иска по чл.79, ал.1 пр..2 от ЗЗД /или увеличение с 289 807 лева по този
иск/ и от 30 000 лева на 227 000 лева по иска по чл.82 от ЗЗД /или увеличение
с 197 000 лева по този иск/, като е внесъл държавната такса във връзка с
увеличението в размер на 15 365 лева, при дължима държавна такса по
увеличението от 19 472,28 лева, или
внесената по увеличението държавна такса е с 4107,28 лева по-малко от
дължимата.
С определение от 10.04.2009г. е прекратено производството
по иска по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за разликата от 90 533 лева до
359 807 лева поради недопустимост на иска, на основание чл.15 ал.2 от ГПК
/отм./, при което внесената държавна
такса не подлежи на връщане.
Ищецът в последствие е направил второ увеличение на
исковете, както следва от 90 533 лева на 128 302 лева по иска по
чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД / или увеличение с 37 769 лева по този иск/ и от
227 000 лева на 775 510 лева по иска по чл.82 от ЗЗД / или увеличение
с 548 510 лева/. Ищецът е внесъл държавна такса във връзка с увеличенията
в размер на 21 946 лева или с 1505,16 лева по-малко от следващата се такса
от 23 451,16 лева. Исканото увеличението от 548 510 лева на иска по
чл.82 от ЗЗД, обаче е недопустимо по изложените по-горе подробни съображения,
че увеличението по съществото си представлява предявяване на нов иск за нов
период, поради което за него не се дължи държавна такса /следва да се прави
разлика между недопустимост на иска, при което държавната такса не подлежи на
връщани и недопустимост на самото увеличение, при която таксата е недължимо
внесена/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че недължимо
внесена от ищеца е държавна такса от 13 533,56 лева, която подлежи на връщане
от съда на ищеца при поискване, поради която същата не може да бъде взета
предвид при формиране на размера на направените от ищеца разноски по делото.
Ищецът е направил и разноски в размер на 2000 лева
платено адвокатско възнаграждение, 1250 лева- депозити за експертизи.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 6682,64 лева,
пропорционално на уважената част от исковете, като съдът отчита и размера на
исковете, по които производството е прекратено като недопустимо. На ответника
се дължат разноски в размер на 688,54 лева, съобразно отхвърлителната и
прекратителната част на исковете.
ВОДИМ от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
Р.-М.-**” ЕООД, гр. С., ул. „Ц.А.” №**, вх. *, ет*, да заплати на Съюза на слепите в Б., гр. С., ул. „Н.Ц.”
N ***, със съдебен адресат адв. Д.,***, на основание
чл.79, ал.1,пр.2 от ЗЗД, сумата от 128 302 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Съюза на слепите в
Б., гр. С., ул. „Н.Ц.” N ***, срещу „Р.-М.-**”
ЕООД, гр. С., ул. „Ц.А.” № **, вх. *, ет.*, иск по чл.82
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 227 000 лева - обезщетение за пропуснати
ползи за периода от 30.08.2001г. до завеждането на исковата молба - 06.04.2004г.
ОСЪЖДА „Р.-М.-**” ЕООД, гр. С., ул. „Ц.А.” № **, вх. *, ет.*3, да заплати на Съюза на слепите в Б., гр. С., ул. „Н.Ц.”
N **, направените по делото разноски в размер на 6682,64 лева.
ОСЪЖДА Съюза на слепите в Б., гр. С., ул. „Н.Ц.” N **, да заплати на Р.-М.-**” ЕООД, гр. С., ул. „Ц.А.” №
3**, вх. * ет.*, направени по делото разноски в размер на 688,54
лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска по чл. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ вр. чл.80, ал.1 от ЗЗД
РЕШЕНИЕТО
е постановено с участието на трети лица помагачи на страната на ищеца: И. А.
Д., Е. Т.Б.- Д., Т.И.Д.,***В.ф.В.П.”, представляван от В.Н. П. съд.адрес гр. С.,
ул. „Х.А.” № **.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, като в частта за прекратяването има хакартер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред САС в седем дневен срок от
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: