Р Е Ш Е Н И Е
№ 807 02.03.2020 г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХVІ-ти граждански състав
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвия Петрова
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 5160 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на М.И.Х.
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район “Изгрев”,
ж.к. “Дианабад”, бул. Г. М. Д.” №1, с която се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 24 000 лева (двадесет и четири хиляди лева)
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на претърпяно ПТП на 15.07.2017г. и сумата от 1390 лева (хиляда триста
и деветдесет лева) представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„Опел”, модел „Астра“ с Рег. №....., сумата от 4593,34 лева, представляваща
законна лихва върху предявената главница от 24000 лева, за периода от датата на
увреждането - 15.07.2017г. до 03.06.2019г., сумата от 266,03 лева,
представляваща законна лихва върху предявената сума от 1390 лева, за периода от
датата на увреждането - 15.07.2017г. до 03.06.2019г., ведно със законната лихва
от 03.06.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.
Ангажират се доказателства.
Ищцата твърди, че е увредено от застрахователно събитие лице. На
15.07.2017г. в гр.Бургас на ул. “Адам Мицкевич“, при управление на МПС - л.а.
„Опел Астра” с ДК № ....., И.М.Д. нарушил правилата за движение по пътищата и
допуснал пътнотранспортно произшествие с пресичащата на пешеходна пътека
пешеходка М.И.Х.. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 769-6982/17.07.2017г. по описа на ОД-МВР - гр. Бургас.
По случая било образувано досъдебно производство № 571/2017г. по описа на 05 РУ
на МВР - Бургас, Пор. № 2057/2017г. по описа на РП - Бургас, приключило с
влязло в сила Споразумение № 31/22.01.2019 г., постановено по НОХД №
5308/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на което водачът И.М.Д.
се е признал за виновен в това, че на 15.07.2017 година в град Бургас, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра” с Рег. №....., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или да спре”, като при движение направо по ул. „Адам
Мицкевич” в лявата лента за движение в посока бул. „Демокрация”, не спрял, за
да пропусне пресичащата по пешеходна пътека, означена с пътен знак Д17
„Пешеходна пътека”, пешеходка М.И.Х., при което допуснал пътнотранспортно
произшествие с нея, в резултат на което по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна мишнична кост в
проксималната част, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за
срок от около 3-3.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес -
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. „А”, предложение
второ, вр. ал. 1, б. „б”, предложение второ, вр. чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то в рамките на
наказателното производство по категоричен начин е доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на ищеца М.И.Х., като е установен следния механизъм на ПТП: На
15.07.2017г., около 18.15ч., водачът И.М.Д. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с Рег. №..... в гр.Бургас,
по ул. „Адам Мицкевич“ в посока бул. „Демокрация“, движейки се със скорост
около 18 км./ч. Движението се осъществявало в светлата част на денонощието, при
сухо и ясно време, при прав участък от пътя с налична маркировка и пътни знаци.
В същото време отдясно наляво за водача по пешеходна пътека, означена с пътен
знак Д17 - „Пешеходна пътека“, намираща се на ул. „Адам Мицкевич“, пострадалата
М.И.Х. предприела пресичане на пътното платно на горепосочената улица. Х. се
движела спокойно, тъй като разхождала кучето си. Тръгвайки да пресича по
пешеходната пътека Х. се огледала, видяла автомобила и преценила, че скоростта,
с която се движи е ниска и ще спре преди пешеходната пътека. Д. също видял
пресичащата Х.. Когато достигнала разстояние от 2,1 м. от десния бордюр
настъпил удар между челната част на автомобила, управляван от И.Д. и ищцата Х..
Последната паднала пред автомобила и получила телесни увреждания. Вследствие на
претърпяното ПТП ищцата М.И.Х. получила нараняване, изразяващо се в счупване на
дясна мишнична кост в проксималната част. Счупването на дясна раменна кост е
обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от 3-3,5
месеца. След операционна интервенция на пострадалата е предписано следоперативно
лечение, изразяващо се в: смяна на стерилни превръзки през 3 дни в продължение
на 15 дни; мека имобилизация за срок от 30 дни. Полученото от М.Х.И. нараняване
причинява силни болки и страдания. Лечението включва болничен престой, последващо
обездвижване на засегнатия участък и същевременно ограничава подвижността на
дясната ръка за продължителен период от време. Вследствие на получените
увреждания Х. изпитвала болки и страдания както от физически, така и от
психологически характер. Вследствие на получените от процесното ПТП травми
пострадалата имала затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези затруднения
по- конкретно се изразяват в това, че през оздравителния период от време не
можела да се грижи сама за себе си и се налагало да ползва чужда помощ - не
можела да се облича, да се къпе сама и др., което причинявало съществени затруднения на нея и
на близките й. Общата психологическа потиснатост на ищцата довела до проблеми
със съня. За извършената манипулация непосредствено след ПТП била заплатена
сумата от 1390 лева, като е издадена фактура № **********/21.7.2017г. на името
на дъщерята на пострадалата.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „Опел Астра” с Рег.
№....., управляван от И.М.Д., е имал валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве” АД -
застрахователна полица № BG/30/117000415057, със срок на действие на
застрахователния договор от 31.01.2017г. до 31.01.2018г. С молба-уведомление от
23.08.2017г. ищцата М.И.Х. предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди пред ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве” АД.
След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗАД „ДаллБог Живот
и Здраве” АД отказал да изплати обезщетение на ищеца М.И.Х. за претърпени от
нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 15.07.2017г. ПТП, за
което била уведомена с писмо изх. № 1499/24.04.2019г. Счита, че ответникът
неправомерно отказва да изплати обезщетение на пострадалата за причинените й
имуществени и неимуществени вреди. Ищцата счита, че изцяло е осъществен
фактическия състав на прекия иск по чл.432 от КЗ и моли исковете й да се
уважат.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – застраховател е
представил писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Счита същите за
неоснователни, а при условие на евентуалност моли да бъде намален размера на
обезщетението. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Опел”, модел „Астра“ с Рег. №..... по
силата на Застрахователна полица № BG/30/117000415057 от 31.01.2017г., сключена
със „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве” АД. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД прави
възражение за съпричиняване на вредите от М.И.Х.. Сочи, че исканият размер на
обезщетението от ищцата е прекалено завишен. Претендираният размер не е
съобразен с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от
процесното ПТП. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират. Законна
лихва се дължи от изтичане на срока за становище след представяне на всички
необходими документи. Сред необходимите документи, изрично регламентирани в
Кодекса, е и банковата сметка на пострадалото лице. В случая същите са
представени едва с молба от 03.04.2019г., от която дата евентуално би се
дължала законна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая по делото е безспорно съществуването на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност”
с полица № BG/30/117000415057 от 31.01.2017г. за лек автомобил марка „Опел”,
модел „Астра“ с Рег. №....., сключен между застрахователя „ЗАД ДаллБогг Живот и
здраве” АД и собственика на автомобила, валидна към датата на събитието, както и че на
15.07.2017г. е осъществено ПТП, за което е образувана щета при застрахователя,
по която ответникът не е заплатил обезщетение на ищцата.
По делото е приложено влязло в сила определение от 22.01.2019г.,
постановено по НОХД № 5308/2018г., с което съдът е одобрил постигнатото между
БРП и обвиняемия Д. споразумение, по силата на което И.М.Д. се е признал за
виновен в това, че на 15.07.2017 година в град Бургас, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с Рег.
№....., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или да спре”, като при движение направо по ул. „Адам Мицкевич” в лявата лента
за движение в посока бул. „Демокрация”, не спрял, за да пропусне пресичащата по
пешеходна пътека, означена с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека”, пешеходка М.И.Х.,
при което допуснал пътнотранспортно произшествие с нея, в резултат на което по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна мишнична кост в проксималната част, довело до трайно затруднение
движението на дясната ръка за срок от около 3-3.5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, б.
„а”, предложение второ, вр. ал. 1, б. „б”, предложение второ, вр. чл. 342, ал.
1, предложение трето от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото е разпитан водачът на лекия автомобил марка „Опел Астра” с Рег.
№..... – И.Д., който сочи, че на 15.07.2017г. е участвал в ПТП в
близост до Пантеона, като е ударил пешеходка, която е пресичала
на пешеходната пътека. Категоричен е, че не е било внезапно навлизането на
пешеходката в платното за движение, движението й било съвсем нормално и не
възприел да е изпитвала колебание относно пресичането си. Тя била тръгнала да
пресича и не се е връщала назад по пешеходната пътека. След удара пострадалата
изпитвала болка в таза и в рамото и искала да се изправи. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Д., който е очевидец и завява, че жената си е пресичала
съвсем нормално и колата я е блъснала. Пешеходката се движила съвсем бавно и
нормално. Свидетелят я видял преди да стъпи на платното за движение. Тя се
огледала преди да стъпи на платното за движение. МПС-то, което ударило
пешеходката също се движило бавно. Пешеходката се огледала и просто тръгнала да
пресича, не е изпитвала колебания. Ударът настъпил отпред в ляво на автомобила.
Заедно с водача вдигнали жената и извикали линейка. Пешеходката изпитвала болка
и се държала за ръката.
От показанията на свид. Г. Д. се установява състоянието на ищцата след
ПТП. Х. била приета в Окръжна болница и изглеждала много зле,
буквално като мъртвец. Била много бледа, с изострени черти, блуждаещ поглед,
изобщо не била адекватна. По това време съпругът й отсъствал от България, а
дъщеря й и зет й били на работа и освен това се грижили за тригодишното си дете
и в първите седмици, почти изцяло свидетелката поела грижите за нея. М. прекарала
три дни в болницата, операцията била преминала. Изпитвала много силни, адски
болки. Била обездвижена напълно и й сложили ортеза на рамото и кръста. Не можела
да пази равновесие. Не можела да се обслужва сама, нямала никакъв апетит. Свидетелката
Д. я обслужвала и живеела при нея почти две седмици, защото М. била абсолютно
безпомощна и не можела да отиде и до тоалетната сама. Свидетелката готвила,
чистила, грижила се за личната й хигиена. Ищцата изпитвала много силни болки. В
продължение на 10 дни идвала мед. сестра да й поставя инжекции - тези, които са
рутинни за разреждане на кръвта, а две седмици й слагали обезболяващи инжекции
мускулно. М. и понастоящем пиела обезболяващи лекарства. Много дълго време била
с абсолютно обездвижена ръка, може би около 2 месеца. Ходили на прегледи, на
рехабилитации във „Вита Център“ в Бургас, на ул. Батак, а след това тя ходила и
на Минералните бани. Започнала от най-елементарните движения. Ищцата била 10
месеца в болнични, което й създало проблеми и на работата й. Психологически
това й се отразило много по-зле, отколкото физически, защото физически все пак
до някаква степен възстановила ръката си. Психически се чувствала зле - стресирана.
Първите дни не искала да излиза никъде и сега се страхувала от пешеходни
пътеки, не искала да пресича улицата. Отначало не можела да спи по цели нощи,
сънувала кошмари. Макар да изминали две години от катастрофата, М. още не смеела да шофира автомобил от страх.
Изпитвала ужас от минаващи коли и от пресичане. По тази пешеходна пътека тя
минавала всеки ден за работа. Оттогава вече не минавала оттам. От падането
цялата била натъртена – от гърба до задните части, всичко й било черносиньо.
Понеже в болницата обърнали по-голямо внимание на операцията, а тя имала
охлузвания по цялата дясна ръка, които не били почистени в болницата, раните гноясали.
Сестрата, която идвала да й прави инжекциите й правила и превръзки на ръката.
От данните по делото вещото лице Г., по допуснатата съдебна
авто-техническа експертиза, дава заключение, че на 15.07.2017 год. около 18 часа
на ул. “Адам Мицкевич” в гр. Бургас пешеходката М.Х. е предприела пресичане на
пешеходната пътека, намираща се по средата на улицата, в посока кьм офиса на
българо-американската кредитна банка. В началото на пресичането тя се е
огледала наляво и е възприела движението на лекия автомобил Opel Astra с рег. №
....., но е преценила, че е далеч от нея и е започнала пресичането. За момент
по някаква причина се върнала малко назад, но пак продължила, като не е
напускала пешеходната пътека, от момента когато е започнала пресичането.
Пешеходката се е движела с нормален за нейната възраст (59г.) ход. Видимостта
за водача на лекия автомобил Opel Astra към пресичащата пешеходка М.Х. е била много
добра - пред него не е имало други МПС, които да я ограничават. Движейки се в
лявата пътна лента, той е могъл да следи движението на пешеходката през цялото
време - от момента на появяването й до момента на сблъсъка с управлявания от
него автомобил. Предприетото от водача аварийно спиране е било вече закъсняло, защото
е станало в обхвата на опасната зона на автомобила. Последвал е удар на
пешеходката, когато тя е била навлязла в лявата пътна лента в края на
аварийното спиране на автомобила. Ударът е настъпил по нейната лява страна с
остатъчна скорост на автомобила около 15 км/ч., след който тя е била оттласната
напред и е паднала върху пътя на дясната си страна. От ударното съприкосновение
с пътната настилка пешеходката е получила телесни увреждания по дясната част на
тялото си. Автомобилът е спрял след удара със задните си колела върху
пешеходната пътека. Според експерта, когато за пешеходката възниква внезапно
опасността да бъде ударена от лекия автомобил Opel Astra с рег. № ..... тя е
била попаднала в опасната му зона и за нея не е съществувала обективна
възможност да избегне ПТП. По отношение на наведените доводи за съпричиняване,
съдът намира същите за недоказани, тъй като доказателства за това в хода на
настоящото производството не бяха ангажирани. Заключението на вещото лице е, че
поведението на пешеходката М. Х. не следва да се поставя в причинна връзка с
процесното ПТП.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по
която от наличните данни в медицинската документация на М.И.Х. е установило, че
същата е пострадала при ПТП на 15.07.2017 год. като пешеходка, блъсната от лек автомобил. При настъпилото ПТП е
получила счупване на дясна мишнична кост в проксималната част. Приета в ООТ при
УМБАЛ АД Бургас за лечение на 15.07.2017г. Лекувана е консервативно и оперативно
/репозиция с поставена остеосинтеза/. Лечението е адекватно, без данни за
настъпили усложнения. Обичайният срок за възстановяване от такъв вид счупване е
в рамките на 5-6 месеца. При несрастване до 8 месеца. Към момента на прегледа
движенията в раменната става са възстановени в пълен обем, т.е. приключил е
оздравителния процес. Пострадалата е провеждала рехабилитация на два пъти през
2017г. От наличните данни в материалите по делото и допълнителната медицинска
документация липсват данни за дегенеративни промени, които да са се отразили на
възстановителния процес.
По делото е представена епикриза от отделение по ортопедия и
травматология, видно от което ищцата е постъпила в отделението на 15.07.2017г.
и е изписана 18.07.2017г. За извършената манипулация е бил закупен
интрамедуларен хумерален пирон на стойност 1390 лева, за което е представена фактура
№ **********/21.07.2017г. Следователно разходите, които ищцата е направила за
лечението си са за травмите, които са в пряка и непосредствена връзка с
произшествието.
При така установеното, настоящият състав приема, че
получените от ищцата телесни увреждания, вследствие това ПТП от 15.07.2017г. са
в пряка причинна връзка с неговия механизъм. Безспорно се установи в
производството, че във връзка с лечението на травмите от ПТП ищцата е направила
разходи в размер на 1390 лева. Не се установи твърдението на ответника, че
ищцата сама се е поставила в значителен риск спрямо нормалния. По отношение на
исковата претенция за обезвреда на претърпени имуществени вреди, съдът намира,
че от представените писмени доказателства се установяват направени разходи за
медицинското лечение на ищцата в размер на 1390 лева. Извършването на разходите
за това лечение е доказано по делото, а ищцата претендира обезщетяване на
имуществени вреди в този размер. Ето защо, претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1390 лева е доказана по основание
и размер.
С оглед събраните по делото доказателства и предвид характера и
степента на телесните увреждания, съдът намира, че ищцата действително е
претърпяла болки и страдания, като оздравителния процес и лечение са продължили
в един дълъг период около 6 месеца. От писмените и гласни доказателства се
установява, че след причиняване на телесната повреда ищцата е била в тежко
състояние, увреждането е било съпроводено със силни болки, като болезнените
усещания са съществували по време на произшествието и след проведеното
специално лечение, при което е извършена операция.
Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск за обезвреда
на претърпените неимуществени вреди за доказан по основание. Досежно размера на
претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера
и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В
настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и
неудобства, понесени от ищцата, като последица от нанесената й телесна повреда.
Безспорно е по делото, че ищцата е получила сериозни увреждания, при които е
претърпяла страдания за известен период от време. Следва да се отчете и
обстоятелството, че причинените увреждания са се отразили на общото състояние на ищцата. При
определяне размера на обезщетението, съдът отчете степента и тежестта на увреждането,
интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, физическата кондиция на ищцата и невъзможността да се
обслужва сама в началото на възстановителния процес, изживения стрес,
емоционално разстройство и неудобства от страна на ищцата. Горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят съда
до извода, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 5000 лева,
който по мнение на настоящия състав напълно съответства на степента и характера
на претърпените от ищцата болки и страдания.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, настъпили в резултат на увреждането, за основателен и
доказан в размер от 5000 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена
в този размер, като за разликата до претендираното обезщетение от 24000 лева
искът следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за обезщетяване на
имуществените вреди, настъпили в резултат на увреждането, е основателен и
доказан в размер от 1390 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена.
По иска за заплащане на лихва за забава с основание чл. 497 от КЗ :
В чл. 497 от КЗ е посочено, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно ал.2 дължимите от застрахователя
лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и
съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е изпратила на ответното дружество
необходимите съгласно закона документи за произнасянето на 03.04.2019 година.
Искът за заплащане на лихва е основателен за периода от 24.04.2019 година, до
която дата настоящият състав приема, че е изтекъл срока по чл.497 от КЗ. При
това положение предявеният иск за осъждане на ответника да плати лихва за
забава с посоченото правно основание е основателен и доказан. За периода до
датата на подаване на исковата молба пред съда на 03.06.2019 година претенцията
изчислена върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди от 5000
лева е в размер от 55.56 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за горницата до 4593,34 лева и за периода от 15.07.2017г. до
23.04.2019г. За периода до датата на подаване на исковата молба пред съда на
03.06.2019 година претенцията изчислена върху застрахователното обезщетение за
имуществени вреди от 1390 лева е в размер от 15.44 лева, поради което искът
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата до 266,03 лева и
за периода от 15.07.2017г. до 23.04.2019г. Основателна е и претенцията за
присъждане на лихва за забава върху главниците за периода, считано от датата на
подаване на исковата молба на 03.06.2019 година до изплащане на задължението.
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да му заплати сумата от 299.03 лева за направените от него
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника
искане по чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да заплати направените от застрахователя
разноски по делото в размер на 381.41 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи заплащане на дължимата по делото държавна такса
в размер на 355.60 лева (по 4% върху уважения размер на исковите претенции за
обезщетение), от чието заплащане ищецът е освободен по силата на закона.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район
“Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Г. М. Д.” №1, представлявано от Бисер Иванов,
Росен Младенов и Живко Колев, да заплати на М.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1390 лева (хиляда триста и
деветдесет лева) – представляваща обезщетение по застраховка “гражданска
отговорност” за настъпили имуществени вреди при ПТП от 15.07.2017г., причинено от водач на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра“ с Рег. №....., застрахован при ответното
дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
със застрахователна полица № BG/30/117000415057 от 31.01.2017г. – разходи за
лечение, сумата от 5000 лева (пет хиляди
лева) представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 15.07.2017г., сумата от 55.56 лева (петдесет и пет лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от 5000 лева, за
периода от 24.04.2019г. до 02.06.2019г., сумата
от 15.44 лева (петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща законна лихва върху сумата от 1390 лева, за периода от
24.04.2019г. до 02.06.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
начиная от датата на постъпване на исковата молба – 03.06.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от
299.03 лева (двеста деветдесет и девет лева и три стотинки) представляващи
направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му част над уважения
размер от 5000 лева до пълния претендиран такъв от 24000 лева, иска за лихва върху главница за
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата му
част над уважения размер от 55.56 лева до пълния претендиран такъв от 4593,34
лева и за периода от 15.07.2017г. до 23.04.2019г., иска за лихва върху главница за застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в останалата му част над уважения размер от 15.44
лева до пълния претендиран такъв от 266,03 лева и за периода от 15.07.2017г. до 23.04.2019г.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Г.
М. Д.” №1, представлявано от Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев, сумата
от 381.41 лева (триста осемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район
“Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Г. М. Д.” №1, представлявано от Бисер Иванов,
Росен Младенов и Живко Колев, на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
гр.Бургас сумата от 355.60 лева (триста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки), представляваща дължимата за производството държавна такса върху
размера на уважените кумулативно съединени искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Петрова
Вярно с оригинала:
И.Г.