№ 121
гр. Разград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17, ал.
5 и § 1 от ЗР на ЗЗДН.
Подадена е въззивна жалба от М. П. АР. с ЕГН **********,
представляван от адв. Ж.Ч., против Решение № 341 от 27.05.2022 г. по ГД
№ 831/2022 г. по описа на РС Разград, с което е уважена молбата на АНН.
ИВ. АР. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие, извършено спрямо
нея на 01.05.2022 г. от страна на съпруга й М.А.. На въззивника са наложени
следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН: задължен е да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо съпругата си А.А.; забранено му е да доближава
въззивваемата страна, жилището й в гр. Разград, бул. „Б.“ № 5, вх. В, ап. 4,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-
малко от 50 метра за срок от три месеца, считано от 27.05.2022 г.; наложена
му е глоба в размер на 200 лв. Въззивникът е осъден за държавна такса в
размер на 30 лв. С решението е отхвърлена молбата за защита относно
искането за налагане на мярка забрана да доближава имота в с. Дряновец, ул.
„Д.Ч.“ № 7. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на молбата за защита.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че обект на насилие е
въззивникът и това е установено по делото. Излагат се твърдения, че молбата
за защита е подадена, за да подготви молителката доказателства за
1
бракоразводно дело. Твърди се, че молителката на 01.05.2022 г. се е държала
предизвикателно, провокативно и агресивно. В същото време е прескочила
метална ограда с височина около 2,5 м с надстройка за безопасност и с
бодлива тел, като от тези й действия е следвало да има увреждания.
Ответникът признава, че след като изслушал обидите й и след като започнала
да троши стъклата на предверието на къщата, той я хванал за врата с едната
ръка, а с другата ръка хванал нейните две ръце за китките и така я изнесъл
през двора и я избутал на улицата. Изтъква се, че след това молителката за
втори път прескоричила оградата и упражнила необуздана агресия, като
блъскала и ритала въззивника.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не
се явяват, изпращат представители, които вземат становище по делото. Адв.
Ж.Ч. като представил на въззивника счита, че въззивваемата страна се е
държала агресивно и е имала брутално поведение в други ситуации, при
които въззивникът се е държал спокойно. Излага твърдения, че след като
въззивникът е бил нападнат от въззивваемата страна, тогава е предприел
действията с хващане на главата отзад, за двете китки на ръцете и така я е
извел навън. Наведени са твърдения, че районният съд не е дал отговор на
въпроса защо лицето, което е обект на домашно насилие, втори път отива при
т.н. „насилник“ и то по много необичаен начин. Адв. Ч. счита, че от разговора
на телефон 112 се установява, че въззивваемата страна е нямала нужда от
медицинска помощ след инцидента. В обобщение, сочи, че действията на
въззивника са били насочени единствено към предотвратяване на скандал,
поради което моли за отмяна на обжалваното решение. Адв. Д.Й. като
представител на въззивваемата страна е на мнение, че въззивната жалба е
неоснователна. От представените писмени доказателства по делото се
установявали нанесените увреждания. Адв. Й. счита, че въззивникът си
признава за стискането на двете китки и изблъскването на улицата на
въззивваемата страна. В обобщение, сочи, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗЗДН провери изцяло валидността на обжалваното решение и
частично допустимостта и правилността на същото съгласно
обжалваната част, намира следното:
Обжалваното решение е постановено в открито съдебно заседание на
27.05.2022 г., но по делото няма данни кога като дата е връчено на страните с
оглед преценката за подаване на въззивната жалба в рамките на преклузивния
седемдневен срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН. Оформено е връчване на
решението на стр. 46 от ГД № 831/2022 г. по описа на РС Разград, но на него
не е отразена датата на връчване. Възможно е това да е направено в открито
съдебно заседание, но не е отбелязано по този начин. Тъй като липсват данни
2
за връчване на решението, въззивната инстанция приема, че жалбата е
подадена в срок. Още един аргумент в подкрепа на това, че жалбата е в срок
е, че същата е подадена на 7-я ден (03.06.2022 г.), считано от постановяване
на обжалваното решение в открито съдебно заседание на 27.05.2022 г. Ерго,
въззивния съд намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 17,
ал. 1 от ЗЗДН.
Дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба е
внесена предварително въпреки правилото на чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, а е
определена и противно на т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК във връзка с
§ 1 от ЗР на ЗЗДН реквизити. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт.
Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.
Настоящият въззивен състав не зачита подаденото възражение по
чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, като прилага правилата на чл. 101, ал. 3 от ГПК.
Въззивната инстанция даде указания на въззивваемата страна за
потвърждаване действията на представителя без представителна власт –
подаване на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от адв. Надя Й., и
представяне на доказателства в тази връзка. С молба с вх.№ 2598/29.06.2022 г.
адв. Надя Й. представя пълномощно за процесуално представителство по ВГД
№ 171/2022 г. по описа на ОС Разград, което е датирано с дата 20.06.2022 г.
Настоящото въззивно гражданско дело е образувано на 21.06.2022 г. и тогава
е получило номер на дело. Не е възможно към 20.06.2022 г. на адвоката да е
известен номерът на въззивното дело. Към молбата от 29.06.2022 г. не са
представени доказателства за потвърждаване на действията без
представителна власт – подаденото възражение по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН. Ерго,
въззивният съд, прилагайки санкцията на чл. 101, ал. 3 от ГПК във връзка с
дадените указанията и отправеното предупреждение за последиците от
неизпълнението им, счита, че подаденото от адв. Надя Й. възражение по чл.
17, ал. 4 от ЗЗДН се смята за неизвършено и няма да бъде коментирано в
настоящото решение. Следва да бъде отбелязано, че същото представлява
оспорване по съществото на спора, което се пресъздава и в устните
състезания от вече надлежно упълномощения представител на въззивваемата
страна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от ЗР на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми,
които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в
обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и
3
са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение е и правилно. Аргументите за това са следните:
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
АНН. ИВ. АР. и М. П. АР. сключили граждански брак на 09.11.2008 г.
От брака имат две непълнолетни деца – Николета (родена на 27.02.2014 г.) и
Петър (роден на 15.08.2009 г.). Първоначално съпрузите са се разбирали, но
впоследствие отношенията им се влошили и настъпила фактическа раздяла.
Към момента на твърдяното домашно насилие страните са в процес на развод.
На процесната дата 01.05.2022 г. по обяд молителката А.А. отишла в
общата за страните къща в с. Дряновец, ул. „Д.Ч.“ № 7. Входната врата била
затворена, затова тя прескочила оградата на къщата, която била висока около
2,5 метра. Ответникът М.А. се намирал по това време в същата къща. Между
двамата възникнал конфликт, който бил съпроводен с физическа
саморазправа. Молителката А. искала да влезе в къщата и да разбере дали
ответникът е с друга жена, а ответникът А. не й позволявал. Ситуацията се
изострила и молителката А. станала агресивна, започнала да обижда
ответника, докато продължавала да се опитва да влезе в къщата. Като не
успяла да влезе в къщата, молителката започнала да троши стъклата на
предверието на къщата. При това положение ответникът А. я хванал за врата с
едната ръка, а с другата ръка хванал нейните две ръце за китките и така я
изнесъл през двора и я избутал на улицата, като заключил входната врата на
двора. Докато я е избутвал, молителката се опитвала да го ухапе и блъсне.
След това молителката А. за втори път прескочила оградата и
продължила да се държи агресивно спрямо ответника, като го блъскала и
ритала. Ответникът отвърнал на агресията, като я изблъскал към стъпалата,
където А. загубила равновесие, залитнала и паднала върху стъпалата.
Непосредствено след инцидента молителката А. се обадила на ЕЕН 112,
като помолила за полиция да дойде пред къщата на ул. „Д.Ч.“ № 7 в с.
Дряновец, където била тя. Молителката не пожелала медицинска помощ,
въпреки изричното питане от представителя по телефона на ЕЕН 112. В
същото време ответникът А. напуснал къщата и подал жалба в полицията за
унищожаване и повреждане на имущество в имота им в с. Дряновец.
Непълнолетните деца не са присъствали на конфликта между
родителите им.
На същия ден – 01.05.2022 г., молителката била прегледана в Спешното
отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, за което бил издаден
амбулаторен лист от 01.05.2022 г. от доктор А.Б.. В амбулаторния лист е
посочено, че молителката съобщава, че е била бита и на момента се е
оплакала от главоболие. Доктор Бакир е отразила, че молителката е имала
охлузвания и кръвонасядания по тялото. Насочена е за консултация със
специалист – хирург. Пред хирурга молителката сочи, че й е нанесен побой с
4
удари – с шамари и юмруци по лицето и тялото. Казва, че не е губила
съзнание, не й се е гадило и повръщало, нямала е световъртеж и двойно
виждане, нито шум в ушите. Хирургът е предложил да бъде приета в болница
за наблюдение и уточняване, но молителката е отказала болнично лечение.
На двете страни по делото са издадени Протоколи за предупреждения
по реда на чл. 65 от ЗМВР.
Съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 25/2022 г. доктор
Д.В. като съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ АД гр. Разград е извършила преглед на молителката на
03.05.2022 г. При този преглед в обобщение е описано, че са установени
множество отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, гърба и
крайниците. Накратко уврежданията може да бъдат изброени по следния
начин: оток двустранно тилна област; кръвонасядане в дясна ушна мида,
дясна челна област, дясна скула; кръвонасядане в лява ушна мида; оток лява
скула; кръвонасядане на долния ръб на долната челюст; кръвонасядане в
дясна раменна става, в лява лопаткова област, в поясната област;
кръвонасядане предмишница и китка на лява ръка; кръвонасядане мишница и
китка на дясна ръка, охлузване в долната трета на ръката; насиняване и
кръвонасядане във външната част на краката.
От докладна записка от 17.05.2022 г. на мл. пол. инспектор Милен
Матев към РУ на МВР гр. Разград се потвърждава, че на процесната дата
молителката е подала сигнал на телефон 112. Местопроизшествието било
посетено от полицаи и била образувана полицейска преписка № 1873-ЗМ-
285/04.05.2022 г. с рег. № 187300-3133/01.05.2022 г. на РУ на МВР гр.
Разград. По полицейската преписка била образувана прокурорска преписка
№ 1645/2022 г. по описа на РП Разград . Към момента на получаване на
обратна връзка от прокуратурата (28.06.2022 г.) прокурорската преписка е на
етап предварителна проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, като
разследването все още не е приключило.
От Министерство на вътрешните работи, дирекция „Национална
система 112“, отдел „Районен център 112“ – Русе е постъпила информация за
телефонно обаждане на 01.05.2022 г. в 10,59 ч от следния телефонен номер:
0885 188 819, на молителката. В това обаждане тя сочи, че с ответника са в
процес на развод и той й нанесъл побой пред къщата в с. Дряновец, но
въпреки това не желае медицинска помощ, а само съдействие от полицията.
За факта на осъществено физическо насилие чрез хващане на
молителката за врата с едната ръка, а с другата ръка – на нейните две
ръце за китките и избутване на улицата, както и за изблъскването към
стъпалата и падането върху тях се събраха доказателства в подкрепа на
осъществено спрямо молителката домашно насилие. Амбулаторният лист от
01.05.2022 г. и съдебномедицинското удостоверение № 25/2022 г. от
03.05.2022 г. доказват приетите за установени нанесени на молителката от
ответника телесни увреждания. Същите не бяха опровергани в хода на
процеса и ответникът не успя да обори тяхната доказателствена стойност.
Още повече ответникът признава, че ги е извършил, макар и да твърди, че е
било като защитна реакция. Така приетото за осъществено физическо насилие
се потвърждава и от част от нараняванията, описани подробно в
5
съдебномедицинското удостоверение: оток двустранно тилна област;
кръвонасядане предмишница и китка на лява ръка; кръвонасядане мишница и
китка на дясна ръка, охлузване в долната трета на ръката; насиняване и
кръвонасядане във външната част на краката.
Не се установява от доказателствения материал по делото, че
ответникът е удрял с юмруци молителката по главата и тялото нито
докато тя е била в изправено положение, нито докато същата се е
намирала на земята. Тези твърдения на молителката не се установяват и от
представеното медицинско свидетелство (досежно кръвонасядане в дясна
ушна мида, дясна челна област, дясна скула; кръвонасядане в лява ушна мида;
оток лява скула; кръвонасядане на долния ръб на долната челюст;
кръвонасядане в дясна раменна става, в лява лопаткова област, в поясната
област – всички от порядъка на 2-5 см), където уврежданията не
съответстват по интензитет и обем на такива от нанесен побой с юмруци по
главата и тялото. От тази гледна точка въззивният съд не споделя
разсъжденията на районния съд за нанесен побой поради следните аргументи:
в телефонното обаждане на ЕЕН 112 молителката изрично е отказала
предоставянето на медицинска помощ, като само е поискала посещение от
полиция на мястото на инцидента. В същото време видно от амбулаторния
лист, същата е отказала болнично лечение. Не на последно място, съдът
отчита посочените в съдебномедицинското удостоверение наранявания и
смята, че част от тях (описаните в предходния абзац) са получени вследствие
на виновното поведение на ответника, описано във фактическата обстановка,
но другата част (описаните в началото на настоящия абзац) не се установява
от съвкупния анализ на доказателствата по делото. Използваните думи и
изрази относно нанесен побой с юмруци по главата и тялото предполагат по-
голям интензитет на засягане телесната цялост на молителката, който видно
от съдебномедицинското удостоверение не е с толкова изразени наранявания,
а и се опровергава с отказа за предоставяне на медицинска помощ или
болнично лечение. Поради което въззивният съд приема, че част от
нараняванията биха могли да бъдат получени вследствие и на други фактори,
а не от нанесени удари от ответника с юмруци по главата и тялото на
молителката. Възможно е думите, които молителката използва, за да опише,
че е засегната нейната телесна цялост, а именно нанесен побой, да обхващат
приетото за установено противоправно поведение на ответника, изразяващо
се във физическо домашно насилие.
Не се установи и ответникът да е удрял молителката с ритници по
тялото и главата, както е записано в молбата за защита. Молителката не
споделя тези факти нито на представителя на ЕЕН 112, нито на медицинските
лица от спешното отделение и от отделение съдебна медицина. Напротив,
пропускът на молителката да спомене за тези факти в последващи разговори с
представителя на 112 и с медицинските лица води до извод, че те не са се
случили. Прави впечатление, че ритниците по тялото и главата биха довели
до много по-сериозни травматични увреждания и постъпване в болнично
заведение, което лицето изрично е отказало, видно от приложения
амбулаторен лист от 01.05.2022 г. Ритници в областта на главата неминуемо
биха довели до загуба на съзнанието, каквато молителката отрича пред
хирурга в спешното отделение да е настъпвала.
6
Поради неустановяване на нанесен побой чрез юмруци и ритници по
главата и тялото на молителката в изправено и в легнало положение, съдът
счита, че доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
опровергана от наличния и събран доказателствен материал предвид
изложените до момента разсъждения.
В молбата за защита не се твърди ответникът да е осъществил
психическо или емоционално насилие спрямо молителката на процесната
дата, такива доказателства не са и представяни от молителката. В тази връзка
не е изследван въпроса за психическо и емоционално насилие и съдът не
следва да обсъжда тези твърдения на процесуалния представител на
въззивваемата страна, изложени в открито съдебно заседание пред окръжния
съд.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
В подадената молба за защита на 03.05.2022 г. има изложени твърдения
за родствената връзка между страните по делото – съпрузи към момента на
твърдения акт на домашно насилие, което обоснова процесуалната
легитимация на страните по чл. 3, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН. Следва да бъде
отбелязано, че не е необходимо да се представят документи за доказването на
тази връзка (например удостоверение за граждански брак), а е достатъчно тя
да бъде наведена като твърдение.
Молителката твърди, че домашното насилие е извършено на 01.05.2022
г., а молбата е подадена на два дни след това, което означава, че същата е в
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Молбата за защита е редовна и
допустима, което обосновава надлежното сезиране на съда.
Правилно районният съд е приел за установено, че поведението на
ответника на 01.05.2022 г. съответства на дефиницията за домашно насилие,
дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно че това е „всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство“.
Съгласно установената фактическа обстановка може да се направи
обоснован извод, че действията на ответника на 01.05.2022 г. спрямо
молителката представляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
районния съд досежно следното: разсъжденията за преценка вида и
продължителността на мерките за защита.
Въззивният съд счита, че с оглед събрания доказателствен материал по
делото, доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
частично оборена по отношение на факта за нанесен побой с юмруци и с
ритници по тялото и по главата. В тази си част декларацията не се подкрепя
от останалия събран по делото доказателствен материал (по арг. за
7
противното от чл. 13, ал. 3 от ЗЗНД). Ерго, въззивният счита, че това не е
доказано от молителката.
Амбулаторен лист 01.05.2022 г., издаден от спешното отделение на
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград относно преглед на АНН. ИВ. АР.
се преценява по чл. 178, ал. 2 от ГПК. Същият съдържа зачерквания на
номера на документа – първоначално е вписано № „4934“, като същият номер
е изтрит с химикал и е добавено „4869“. Корекция има и в часа на напускане
на болницата. До корекциите не са поставени подписи на лицата, които са
внесли тези промени в частния документ. Други промени в този документ не
се забелязват, като съдържанието на констатациите на докторите и
възприетото от пациента като информация не е засегнато. Също така датата и
часа на постъпване в болницата не са променени. Тези корекции в документа,
преценени с оглед на всички обстоятелства по делото, съдът намира за
несъществени, понеже не са пряко свързани с релевантните за предмета на
делото факти – а именно не касаят уврежданията на молителката. В същото
време корекциите не са свързани с друга дата на твърдяното домашно
насилие, за да обосновяват недопустимост или ирелевантност на документа.
Поради това, съдът цени това доказателства при постановяване на крайния си
съдебен акт.
Следва да бъде отбелязано, че Амбулаторен лист от 01.05.2022 г .,
издаден от доктор А.Б. от спешното отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски“
АД гр. Разград, и Съдебномедицинско удостоверение № 25/2022 г. от
03.05.2022 г., издадено от доктор Д.В. като съдебен лекар в отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, съдът
кредитира като надлежни доказателства предвид правилото на чл. 13, ал. 2, т.
1 от ЗЗДН.
В обобщение, въззивният съд споделя аргументите на районния съд, че
са налице достатъчно данни, които да сочат на упражнено домашно
насилие – под формата на физическо насилие, от страна на ответника,
което застрашава непосредствено молителката и налага вземане на мерки за
защита. Първоинстанционният съд правилно е определил мерките за защита
според тежестта на домашното насилие, неговите отрицателни последици в
правния мир, засягането на двете страни по спора и други релевантни
фактори. Продължителността на мерките е определена от съда по вътрешно
убеждение и въз основа на фактите и обстоятелствата по делото, като
правилно съдът не е възприел поискания (който не обвързва съда) максимален
срок за ограничаване на правната сфера на ответника с мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДН.
Въззивният съд не споделя аргументите на районния съд, че
изречените обиди от молителката спрямо ответника преди и по време на
извършване на акта на домашно насилие са изразяване на лично мнение.
Обиждането на ответника предполага целенасоченост на действията на
молителката, която в същото време съзнава, че засяга доброто име на
ответника и цели да му навреди, като изрече лоши думи по негов адрес.
Излагането на обидни думи спрямо някога не може да се квалифицира на
плоскостта за изразяване на лично мнение, понеже мнението по принцип не
съдържа в себе си отрицателни нападки спрямо личността на друг. Ако
всички обиди можеха да се разглеждат само като изразяване на мнение,
8
нямаше да съществува престъплението от частен характер обида по чл. 146 от
НК.
Ноторно е, че делата между съпрузите по ЗЗДН, образувани след
завеждане на граждански дела за развод (какъвто е настоящият случай), биха
могли да бъдат използвани като средство за постигане на целите за
разтрогване на брака. Предвид установената фактическа обстановка,
събраните доказателства и многобройните наранявания на молителката, съдът
намира, че възражението за използване на делото по ЗЗДН като доказателство
в делото за развод между страните за недоказано.
Неоснователно е и твърдението на въззивника, че молителката би
следвало да има наранявания от прескаченето на металната ограда с бодлива
тел. Без доказателства и ерго недоказано остана това твърдение. Още повече
същото се оборва от приложеното съдебномедицинско удостоверение №
25/2022 г., в което не се установяват прорезни и/или прободни рани от досег с
бодлива тел, нито навяхвания, изкълчвания и счупвания от падане от
високата ограда.
Относно заповедта за незабавна защита и заповедта за защита:
Следва да бъде отбелязано, че по изричното правило на чл. 19 от ЗЗДН
издадената Заповед за незабавна защита № 4 от 04.05.2022 г. е загубила
действието си още от издаването на Заповедта за защита № 5 от 27.05.2022 г.
по делото на районния съд. От документите по делото няма данни за това да е
уведомен надлежният орган, натоварен с изпълнението и контрола по тези
актове – Районно управление на Министерството на вътрешните работи – гр.
Разград. Въззивният съд намира, че този орган следва да бъде уведомен
предвид разликите между Заповедта за незабавна защита № 4 от 04.05.2022 г.
и Заповедта за защита № 5 от 27.05.2022 г., понеже последната като
действаща в отношенията между страните не се прилага по отношение на
вилния имот в с. Дянково, ул. „Д.Ч.“ № 7 (който се е включвал в Заповедта за
незабавно действие), а и мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН са
ограничени със срок три месеца, считано от издаването на заповедта, т.е. в
тримесечен срок от 27.05.2022 г. (а не както е било в Заповедта за незабавна
защита – „до постановяване на решение по гр.д.№831/2022 г. по описа на
Районен съд – Разград“).
Заповед за защита № 5 от 27.05.2022 г. , издадена на основание чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН, по ГД № 831/2022 г. по описа на РС Разград, подлежи на
незабавно изпълнение по арг. от чл. 20 от ЗЗДН. Същата ще продължи да
действа в отношенията между страните предвид изхода на настоящия спор и
поради това следва да бъде уведомен надлежният орган, натоварен с
изпълнението и контрола по този акт – Районно управление на
Министерството на вътрешните работи – гр. Разград.
Гореизложеното води до извода, че първоинстанционното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като в същото време
издадената заповед за защита отговаря на закона и търсената от молителката
защита.
9
По разноските:
Предвид изхода на делото и изричното правило на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от извършителя на
домашното насилие. Прави впечатление, че държавната такса за въззивното
производство е била предварително внесена от извършителя на домашното
насилие като въззивник (л. 9-10 от делото) по изрично разпореждане на съдия
от първоинстанционния съд (Разпореждане № 1550 от 06.06.2022 г. по ГД №
831/2022 г. по описа на РС Разград) въпреки правилото на чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН. Поради това не се налага допълнително осъждане на извършителя на
домашното насилие да внесе по сметка на ОС Разград дължимата държавна
такса.
Въззивваемата страна не заявява претенция за разноски пред Окръжен
съд Разград и не представя доказателства, поради което не следва да й се
присъждат разноски.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция, макар и в една част с други мотиви (липсата на нанесен
побой с юмруци и с ритници по главата и по тялото на молителката).
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
С оглед на горното и на основание чл. 272 от ГПК във връзка с чл. 17,
ал. 5 и § 1 от ЗР на ЗЗДН, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341 от 27.05.2022 г. по ГД № 831/2022 г.
по описа на РС Разград.
УКАЗВА на Районно управление на Министерството на вътрешните
работи – гр. Разград, че Заповед за незабавна защита № 4 от 04.05.2022 г.,
издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, по ГД № 831/2022 г. по описа на
РС Разград, Е ПРЕСТАНАЛА ДА ДЕЙСТВА още на 27.05.2022 г. по арг. от
чл. 19 от ЗЗДН.
УКАЗВА на Районно управление на Министерството на вътрешните
работи – гр. Разград, че Заповед за защита № 5 от 27.05.2022 г. , издадена на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, по ГД № 831/2022 г. по описа на РС Разград,
ПРОДЪЛЖАВА ДА ДЕЙСТВА като подлежаща на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ по арг. от чл. 20 от ЗЗДН, но с различни по вид и срок
мерки за защита спрямо загубилата на 27.05.2022 г. действие Заповед за
незабавна защита № 4 от 04.02.2022 г.
Препис от решението да се връчи незабавно за сведение на РУ на МВР –
гр. Разград, включително и по факс/електронна поща.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11