Решение по дело №487/2019 на Районен съд - Елин Пелин

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 09.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр.д. № 487 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а при условията на евентуалност по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. “Никола Вапцаров” № 55, срещу В.Н.Т., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********,*** Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 2А, вх. А, ет. 5, ап. 15, с която се иска признаването за установено, че дължат сумите от: 565,76 лева, главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 4156,97 лева, предсрочно изискуема главница от 13.06.2018 г. по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 359,52 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2017 г. до 12.06.2018 г.; 168,53 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 25.07.2018 г.; 107,08 лева, изискуема лихва съгласно чл. 7 вр. чл. 1, б. б от анекс № 1 за периода от 15.07.2013 г. до 22.08.2013 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за главницата с настъпил падеж до връчване на исковата молба и предсрочно изискуема главница от 13.06.2018 г. по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г. в размер на 4156,97 лева; 200 лева, наказателна лихва от 15.11.2017 г. до 05.12.2018 г.; ведно със законна лихва до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. Твърди, се ответниците са получили сумата 7161,70 лв. на 18.12.2012 г. въз основа на сключен договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. с краен срок за погасяване 15.12.2019 г. Договорът е изменен и допълнен с анекс 1 от 23.08.2013 г. Не са погасени вноските с падежи от 15.11.2017 г., поради което е обявена предсрочна изискуемост с писма с изх. №001-32247/ 24.04.2018 г. и №001-32248/ 24.04.2018 г., а на 13.06.2018 г. била осчетоводена изискуемостта на вземанията.

Ответниците В.Н.Т. и В.Т.Т. не са открити на адреса, посочен в исковата молба – с. Гара Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 2А, вх. А, ет. 5, ап. 15, на дати 26.06.2019, 14.07.2019, 25.07.2019 г., като според домоуправителя Стефка Рампелска семейството било на работа в чужбина. Видно е от служебни справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  било залепено уведомление на 16.08.2019 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справки от НОИ от 29.08.2019 г. същите нямат активен трудов договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В.Н.Т. и В.Т.Т. чрез назначения им особен представител адв. Р. от САК са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Оспорват се твърденията на ищеца, че не са плащани месечните вноски, както и периодите на претендираните лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за лихвата съгласно чл. 7 вр. чл. 1, б. б от анекс № 1 за периода от 15.07.2013 г. до 22.08.2013 г.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответниците чрез назначения им особен представител адв. Р. от САК оспорва иска. Твърди, че е изтекла тригодишната погасителна давност.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д № 712/2018 г. на Районен съд Елин Пелин, че на 30.07.2018 г. е било подадена заявление, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 585/31.07.2018 г. по ч. г. д. № 712/2018 г. на РС Елин Пелин, с която е разпоредено В.Н.Т., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********, да заплатят солидарно на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД сумата от: 565,76 лева, главница с настъпил падеж от 15.11.2017 г. до 15.05.2018 г.; 4156,97 лева, предсрочно изискуема главница от 13.06.2018 г.; 359,52 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2017 г. до 02.11.2017 г.; 168,53 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 25.07.2018 г.; 107,08 лева, изискуема лихва съгласно чл. 7 вр. чл. 1, б. б от анекс № 1за периода от 15.07.2013 г. до 22.08.2013 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски.  Заповедта е  връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК, като съобщението за това е получено от заявителя на 06.11.2018 г., а на 06.12.2018 г. е била подадена искова молба в СРС. С определение от 16.01.2018 г. по гр. д. 77255/2018 г. на СРС, 2ГК, 68 състав, делото е изпратено по подсъдност на РС Елин Пелин.

Видно е от договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г., че същият е сключен между страните по делото, а банката-ищец е отпуснала на ответниците В.Н.Т., ЕГН ********** (кредитополучател) и В.Т.Т., ЕГН ********** (съдлъжник), кредит в размер на 7161,70 лева за рефинансиране на кредити и потребителски нужди с краен срок за погасяване 15.12.2019 г., като съгласно чл. 5.2 от договора е следвало да се върне на 84 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2013 г. до 15.12.2019 г.  Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца с включена годишна лихва по чл. 4.1 е 136 лева, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. В чл. 4.1 и 4.2 са уговорени клаузите за възнаградителни лихви, а в чл. 4.6 за наказателни лихви – надбавка от 10 пункта годишно върху забавената главница.

Видно е от представените погасителни планове, подписани от ответниците В.Н.Т. и В.Т.Т., месечни вноски - в размер на 136 лева са дължими за периода от 15.01.2013 г. до 15.12.2013 г.;  в размер на 137,76 лева са дължими за периода от 15.01.2014 г. до 15.12.2019 г.

С анекс 1 от 23.08.2013 г. към договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. е уговорено да се изплащане на вземането на: 85 равни анюитетни месечни вноски по 134,40 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2014 г. до 15.09.2019 г. 

С писма с изх. №001-32247/ 24.04.2018 г. и №001-32248/ 24.04.2018 г., изпратени от ищеца до ответниците, се сочи, че се обявява предсрочна изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит, тъй като за периода от 14.11.2017 г. до 24.08.2018 г. не са платени дължимите месечни вноски. Сочи се, че към 24.04.2018 г. са дължими: 4829,81 лева главница и 298,68 лева лихви. Върху пощенския плик е отбелязано, че пратките не са потърсена в срок с пощенско клеймо от 18.05.2018 г.

Установява се от изслушаните и приети основно и допълнително заключения на вещото лице А.Т.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, че на 18.12.2012 г. по банкова сметка *** *** В.Н.Т. е преведена сумата 7161,70 лв. Броят на дните просрочие към 18.06.2018г. /връчване на кредитополучателя на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост/ - 215 дни; към 26.07.2018г. /дата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - 253 дни; към 29.07.2020г. /дата на изготвяне на информацията/ - 986 дни. След 30.07.2018г. (дата на заявлението) няма извършени плащания от ответниците. Към датата на подаване на исковата молба 06.12.2018 г. задълженията са: 4722,73 лева, главница (главница с настъпил падеж до датата на исковата молба 1085,10 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 3637,63 лева); 834,05 лева, лихви (възнаградителна от 591,73 лева, наказателна от 135,24 лева и лихва съгласно анекс 1 от 107,08 лева).

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД:

 Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответниците е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й в сила.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г., изменен с  анекс 1 от 23.08.2013 г. Според приетата съдебно-счетоводна експертиза сумата от 7161,70  лева е  усвоена еднократно на 18.12.2012 г. С анекс 1 от 23.08.2013 г. към договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. е уговорено изплащане на вземането на: 85 равни анюитетни месечни вноски по 134,40 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2014 г. до 15.09.2019 г. 

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен, като при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователни са доводите на ищеца, че е установено надлежно връчване по пощата и основание за предсрочна изискуемост на 13.06.2018 г. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). При твърдение за неизпълнението и в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, са изпратени писма с изх. №001-32247/ 24.04.2018 г. и №001-32248/ 24.04.2018 г., до ответниците, но същите са останали непотърсени от получателите. Предвид това не са представени доказателства за уведомяване на ответниците за предсрочната изискуемост на вземането.

Относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

В случая ищецът не е претендирал признаването за установено, че се дължат само вноските с изтекъл падеж, а е поискал уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост да се счита за направено с връчване на препис от исковата молба.

С оглед това така предявените установителни искове са неоснователни и следва да се оставят без уважение в частта за сумите: 565,76 лева, главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 4156,97 лева, предсрочно изискуема главница от 13.06.2018 г. по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 359,52 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2017 г. до 12.06.2018 г.; 168,53 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 25.07.2018 г.; 107,08 лева, изискуема лихва съгласно чл. 7 вр. чл. 1, б. б от анекс № 1за периода от 15.07.2013 г. до 22.08.2013 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, а от това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.

С оглед отхвърлянето на установителните искове съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни такива.

По осъдителните искове при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД:

Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същи вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Определение № 387 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1369/2017 г., I т. о., ТК).

Уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление (в този смисъл са Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт. о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.).

Съдът приема, че с предявяването на осъдителните искове и получаване на преписи от исковата молба ответниците са уведомени за волеизявлението на ищеца по чл. 60 ЗКИ. В случая исковата молба е връчена на особения представител на ответниците, което следва да се приеме за надлежно с оглед приетото в Решение № 198/18.01.2019 г. на I т. о. на ВКС, както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г., изменен с  анекс 1 от 23.08.2013 г. Според приетата съдебно-счетоводна експертиза сумата от 7161,70  лева е  усвоена еднократно на 18.12.2012 г. С анекс 1 от 23.08.2013 г. към договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. е уговорено изплащане на вземането на: 85 равни анюитетни месечни вноски по 134,40 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2014 г. до 15.09.2019 г. 

Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието на неравноправни клаузи, макар да не е направено такова възражение от страна на особения представител на ответницата. Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи. Съдът намира, че клаузите за възнаградителни и наказателни лихви са индивидуално уговорени – в самия договор, като не са довели до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл не са неравноправни.

Според заключението по приетата съдебна експертиза, неоспорено от страните, към датата на подаване на исковата молба 06.12.2018 г. задълженията са: 4722,73 лева, главница (главница с настъпил падеж от 15.11.2017 г. до датата на исковата молба 06.12.2018 г. в размер на 1085,10 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 3637,63 лева); 834,05 лева, лихви (възнаградителна от 591,73 лева, наказателна от 135,24 лева и лихва съгласно анекс 1 от 107,08 лева). Няма данни за постъпили нови плащания. Не са предявени осъдителни искове за лихви за сумата над 200 лева, поради което съдът не може да произнесе по тях.

Неоснователни са възраженията на ответниците за изтекла тригодишната погасителна давност, тъй като от най-старите задължения от 15.11.2017 г. до датата на исковата молба не са изтекли три години.

С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в пълния предявен размер, поради което ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца сумата от: 4722,73 лева, главница с настъпил падеж до датата на исковата молба и предсрочно изискуема на 06.12.2018 г. главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г. към него; 200 лева, лихва от 15.11.2017 г. до 05.12.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.12.2018 г. до изплащане на вземането.  

По разноските:

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство  (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски: 107,16 лв. за държавна такса в заповедното производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; лв. за държавна такса в исковото производство; 597,89 лв. за особен представител в исковото производство; 300 лева за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете за признаване за установено, че В.Н.Т., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********,*** Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 2А, вх. А, ет. 5, ап. 15, дължат при условията на солидарност на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 585/31.07.2018 г. по ч. г. д. № 712/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 565,76 лева, главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 4156,97 лева, предсрочно изискуема главница от 13.06.2018 г. по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г.; 359,52 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2017 г. до 12.06.2018 г.; 168,53 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2017 г. до 25.07.2018 г.; 107,08 лева, изискуема лихва съгласно чл. 7 вр. чл. 1, б. б от анекс № 1за периода от 15.07.2013 г. до 22.08.2013 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН ********** и В.Т.Т., ЕГН **********,*** Елин Пелин, ул. „Средна гора“ № 2А, вх. А, ет. 5, ап. 15, да заплатят СОЛИДАРНО на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, сумата от: 4722,73 лв. (четири хиляди седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и три стотинки), главница с настъпил падеж до датата на исковата молба и предсрочно изискуема на 06.12.2018 г. главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2012 г. и анекс № 1 от 23.08.2013 г. към него, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.12.2018 г. до изплащане на вземането; 200 лв. (двеста лева), лихва от 15.11.2017 г. до 05.12.2018 г.; както и направените разноски: 107,16 лв. (сто и седем лева и шестнадесет стотинки) за държавна такса в заповедното производство; 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 259,12 лв. (двеста петдесет и девет лева и дванадесет стотинки) за държавна такса в исковото производство; 597,89 лв. (петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки) за особен представител в исковото производство; 300 лв. (триста лева) за вещо лице; 150 лв. (сто и петдесет лева)  за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: