Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 505/9.3.2021г. Година 2021,
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 10.02.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при присъствието на прокурора МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 68
по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от МБАЛ “Св.Мина - Пловдив“ЕООД със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.“Иван Вазов“№59, срещу Решение №260299/30.09.2020г.
по АНД №4181/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI н.с., с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/ №НП-13-52/15.06.2020г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/ИАМН/ - гр.София, с което на
дружеството на основание чл.116а от Закон за лечебните заведения ЗЛЗ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на т.3.4.2.4 от
Наредба №5/2018г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Урология“, във
връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ.
В
жалбата се сочи, че решението е материално незаконосъобразно и постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София в
нарочно писмено становище чрез процесуален представител оспорва касационната
жалба
и моли да се остави в сила решението на ПРС като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение ПРС е приел, че при извършена на 03.04.2019г. оперативна
интервенция „Простатектомия“ на пациента Янко Димитров Христов, лечебното
заведение не е изпълнило задължителното изискване за операция с голям
обем/каквато е била въпросната операция/, а именно в медицинския екип да
участва оператор уролог, както и най-малко един от асистентите да притежава
специалност по урология. Мотивирано е, че в случая макар да се установява, че
екипът от лекари, осъществил въпросната операция, е имал голям практически опит
за провеждане на подобен вид оперативни интервенции, са притежавали специалност
по хирургия със съответно издадено за специалността Удостоверение/Диплома, но
не и специалност „Урология“, каквото е изискването на т.3.4.2.4 от Наредба
№5/2018г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“. Отделно от това е
прието, че лечебното заведение е притежавало издадено от Министерството на
здравеопазването Разрешение за лечебна дейност №МБ146/14.07.2016г., в което не
е била предвидена структура по урология, в която да бъде извършена подобна
оперативна интервенция. Съдът е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните писмени и гласни доказателства. По същество е приел, че от лечебното
заведение е извършено нарушението, за което е било санкционирано. Обсъден е
ЗЛЗ, където в чл.6 ал.1 е вменено задължение дейността на лечебните заведения и
на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, да се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска
помощ и осигуряване защита на правата на пациента, които медицински стандарти в
случая са утвърдени с Наредба №5/2018г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“, издадена от Министъра на здравеопазването, което в процесния казус не е било
сторено. Изложени са подробни мотиви
относно приложението на чл.28 ЗАНН. На тези основания е потвърдено оспореното
наказателно постановление.
Настоящият
състав изцяло споделя направените изводи от въззивния съд.
ПРС е
установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички
оплаквания в жалбата, като при правилно установените факти е извел верен извод
за съставомерност на санкционираното деяние. Като е приел, че извършеното от
касатора деяние е административно нарушение по т.3.4.2.4. от Наредба №5/2018г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, във връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ,
ПРС е приложил правилно материалния закон.
На
следващо място и във връзка с наведените от касатора възражения следва да се
посочи, че за осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в
т.3.4.2.4. от Наредба №5/2018г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“, във връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ, е необходимо деецът да е лечебно
заведение, което ЛЗ да е извършило голяма операция, без в екипа да са включени
оператор, който да е уролог и да има практически опит за провеждането на тази
операция, двама асистенти, най-малко единият от които да е със специалност по
урология и операционна медицинска сестра.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че МБАЛ
“Св.Мина – Пловдив“ЕООД е лечебно заведение.
По
отношение вида на извършената операция/дали е операция с малък, среден, голям и
много голям обем и сложност/ е достатъчно да се посочи, че съгласно т.3.4.2.4.
от Наредба №5/2018г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“,
единствено за операции с малък обем на сложност не се изисква операторът да е
уролог. Както в оперативния протокол, така и в изразените становища от екипа
лекари обаче се твърди да е извършена „Простатектомия“, която съгласно Списък
на операциите в урологията(по МКБ-9-КМ), регламентиран в част VII.
Оперативни/хирургични процедури в специалността „Урология“ от Наредба №5/2018г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, е определена като операция
със среден, голям и много голям обем и сложност в зависимост от вида
„Простатектомия“, т.е. при всички положения операторът следва да е уролог,
каквато специалност не се установява да притежава д-р П.Г.С.. До извод в
обратната насока не води обстоятелството, че същият е хирург и има практически
опит за провеждането на тази операция, доколкото по отношение на оператора са
регламентирани две кумулативни предпоставки, а именно да е: 1) уролог и 2) да
има практически опит за провеждането на тази операция. При липсата на която и
да е от посочените предпоставки, оперативната дейност е извършена в нарушение
на изискванията на Наредба №5/2018г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“. По идентичен начин стои въпросът и с липсата на специалност по
урология най-малко у единия от двамата асистенти. Ето защо, изложените от
касатора възражения в тази насока, са неоснователни.
На
следващо място, при провеждане на административнонаказателната процедура не се
установява да има допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на
НП. Настоящият състав приема, че в случая не е налице разминаване между
установената фактическа обстановка, материалната норма, която е нарушена и
санкционната норма, на основание на която е наложено наказанието. В случая е
достатъчно ясно описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на всяко
лице да разбере нарушението, което му се вменява, същото съответства на
текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в
тази връзка не са налице допуснати съществени нарушения на материалния или
процесуалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на лицето.
Що се
отнася до това дали извършеното нарушение представлява маловажен случай,
касационната инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че така определеното
наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, което не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай, както и че същото е в размер, необходим
за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
Решението
на ПРС не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
По
разноските.
С оглед
изхода от спора, на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр.София се
дължат разноски за представеното становище, без явяване в о.с.з., в размер на
80 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260299 от 30.09.2020г., постановено по АНД
№4181 от 2020 година по описа на Районен съд – Пловдив, VI н. с.
ОСЪЖДА МБАЛ “Св.Мина - Пловдив“ЕООД със седалище и адрес
на управление град Пловдив, ул.“Иван Вазов“№59 да заплати на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ с адрес гр.София, ул.„Св. Георги Софийски“№3 сумата
от 80/осемдесет/лева разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.