Р Е Ш Е Н И
Е
№260062/29.4.2021г. 29.04.2021 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.03.2021 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.Узунова
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
2/2021г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.К. ***, чрез пълном. адв.Д.Ц. ***,
против решение № 260131/29.10.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 908/2020г.
по описа на ЯРС, същото се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон в
частта относно размера на присъдената издръжка за непълнолетния К.Д.К., ЕГН **********,
над минималния размер. Въззивникът твърди, че в първоинстанционното
производство не била установена основателността на претендираната издръжка в
размер над минималния, и определената от съда издръжка от 200 лева се явява
прекомерна с оглед както материалното състояние на майката, така и с нуждите на
лицето, търсещо издръжка. Възразява, че майката е в затруднено финансово
положение, с прекратен трудов договор, към момента безработна и записана като
такава в Агенция по заетостта - Ямбол. Същевременно тя полага непосредствените
грижи за други две свои малолетни деца - Б. И. на 3 год. и
Г. И. на 4 години, и
присъдения размер на издръжка за ищеца от 200лв. ще я затрудни за собствената
ú издръжка и за издръжката на останалите й две деца. Възразява, че
ищецът няма завишени нужди, които да предполагат определяне на по-висока
издръжка от минималната. Аналогични са и възраженията спрямо определеният
размер на издръжка за минало време по иска по чл.149 СК. Моли ЯОС да отмени
решението на ЯРС в частта относно определения от съда размер на месечната
издръжка по чл.143 и по чл.149 СК и на негово място да постанови съдебен акт, с
който да определи размер на издръжката в размер на 1/4 от размера на
минималната работна заплата. Претендира разноски пред двете инстанции, и моли,
с оглед изхода на делото да бъдат намалени дължимите от нея разноски пред
първата и въззивна инстанция на производството.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от другата страна, чрез адв.М.Х. ***, в който се излага
становище за неоснователност на жалбата, за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и
присъди на въззиваемата страна направените разноски за въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът се представлява от адв.Т., който
моли да бъде уважена въззивната жалба. Въззиваемият не се явява, за него се
явява адв.Х., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане издадено въз
основа на акт за раждане № 658/16.08.2004г. на Община Ямбол е видно, че К.Д. К. е роден на ***г. от майка Д.К.К..
Със заповед № ЗД/Д-Я-065/16.08.2017г. на директора на
Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол детето К. е настанен временно в семейството
на М.К.К.. От представената справка по гр.д.№3399/2017г. по описа на ЯРС и от
приложеното гр.д. № 3399/2017г. на ЯРС е видно, че детето е настанено в
семейството на своята леля по майчина линия М.К.К. до навършване на пълнолетие,
а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст.
Видно от служебна бележка №0216/04.05.2020г. на
Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“ гр.Ямбол, К.Д.К. е редовен
ученик в 9б клас през учебната 2019/2020г.
От заверени копия от удостоверение за раждане на Г. М. И., род. на ***г., и Б. М. И., род. на ***г., е видно, че тяхна майка е Д.К.К. и
баща им е М. А. И..
От представената справка за трудовите договори на Д.К.К.
към 03.07.2020г. е видно, че същата е получавала основна заплата в
„Е.Миролио“ЕАД от 620лв. По делото е приета справка-данни за осигуряването за
период от 01.01.2020г. до 31.05.2020г. на НАП- ТД Бургас за Д.К.К., видно от
която за м.февруари и март 2020г. същата е осигурявана върху доход от
820.22лв., за м.05.2020г. – 205лв.. Средно месечно доходът е 657лв.. Няма
осигурителен доход за период от 03.06.2020г. Видно от представеното копие от
регистрационна карта от БТ-гр.Ямбол ответницата е регистрирана на 25.09.2020г.
По делото са разпитани двама свидетели. Свидетелят Т. Г.сочи, че живее
на съпружески начала с М. - леля на ищеца, и двамата отглеждат детето. Посочва,
че майката не е давала издръжка за детето. Посочва, че всеки ден давали на
детето по 3-5лв. джобни, за учебници дали около 60 - 70лв., за тетрадки - 20лв.
и за зъболекар – 200лв. После се наложило пак да го лекуват от гангрена, като
сумата за зъболекар нараснала на 500лв. Свидетелка Д. К. сочи, че познава сина на ответницата и от нея знае, че
тя (майката) се е опитвала да се вижда с детето, но то не искало. Ответницата
имала още две деца, дъщеря на 4 години и син на 2 години, които живеят при нея
и тя се грижи за тях. Знае, че ответницата в момента е на борсата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.143, ал.3 вр. ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Според чл.143, ал.3 от СК, родителите дължат издръжка
и когато детето е настанено извън семейството. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
По делото е установено, че непълнолетният ищец К. е на
16 години и учи редовно в ПТГ“Иван Райнов“ – гр.Ямбол. Ищецът няма установен
произход от баща, поради което само майка му - въззивницата, е задължена
безусловно да му плаща издръжка. По съдебен път детето е настанено за
отглеждане в семейството на неговата леля по майчина линия - М.К.К..
ЯОС въз основа на събраните данни намира, че следва да
се определи издръжка в размер на 200 лв. месечно за удовлетворяване на
потребностите на непълнолетният ищец К., с оглед потребностите на тази възраст
от храна, облекло, учебни пособия, от спортни, образователни и културни
занимания, както и такива от битов характер за отопление, вода, ел.ток, като
взе предвид възможностите на неговата майка, която е в трудоспособна възраст и
няма данни за трайно влошено здравословно състояние. При определяне на размера
на месечната издръжка съдът съобрази и обстоятелствата, че въззивницата има още
две малолетни деца - Б. на 3 години и
Г. на 4 години, които отглежда заедно с баща им, както и
факта, че в хода на делото е била регистрирана като безработна. Въззивницата е
в трудоспособна възраст и няма данни за трайно влошено здравословно състояние,
от което следва, че няма пречки да работи и реализира доход достатъчен за
нейната издръжка и издръжката на децата ú. Освен това, съгласно чл.143,
ал.2 от СК, родителите, в случая майката дължи издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали е работоспособна и дали
може да се издържа от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно и няма значение дали
изпълнението му ще го затрудни. В този смисъл са неоснователни възраженията на
въззивницата, че е финансово затруднена, тъй като към момента е с прекратен
трудов договор и е безработна, още повече че като регистрирана в Бюро по труда
следва да получава обезщетение.
Съгласно чл.149 СК, издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Искът е предявен
на 18.05.2020г., следователно периодът на търсената издръжка е 18.05.2019г. до
18.05.2020г. За периода 18.05.2019г. - 18.05.2020г. минималният размер на
издръжката е бил по 140лв. на месец за 2019г. и по 152.50лв. на месец за 2020г.,
или за посочения период общо 1742.50 лв. Решението по иска за издръжка за
минало време се обжалва в частта над размера на минималната издръжка за периода
- 1742.50лв. до присъдения размер от 2400лв.. Безспорно е по делото, че за този
период майката не е участвал в издръжката на детето, което се установява и от
показанията на разпитаните свидетели. С оглед възрастта на детето и нуждите му
от храна, облекло, отопление, медицински грижи и медикаменти, транспорт, дневни
пари, учебници, учебни помагала и пособия, спортни и културни занимания и
социален живот, въззивният състав намира, че следва да определи издръжка за
минало време в размер на 200лв. месечно, или общо от 2400лв. за целия
едногодишен период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявавяване на иска в съда – 18.05.2020г.
Възраженията на въззивницата, че ищецът няма завишени
нужди, които да предполагат определяне на по-висока издръжка от минималната, са
неоснователни. Ищецът е непълнолетен и нуждите му не може да бъдат задоволени с
издръжка в минимален размер.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното
решение в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание
чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има
право на разноски, но същата не е представила доказателство за направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 260131/29.10.2020г. на ЯРС,
постановено по гр.д.№ 908/2020г. по описа на ЯРС в обжалваната част относно
размера на присъдената издръжка, която Д.К.К., ЕГН ********** ***, е осъдена да
заплаща на непълнолетното си дете К.Д.К., ЕГН **********, чрез М.К. ***
ЕГН ********** като лице, при което детето е настанено по съдебен ред, над минималния
размер на месечната издръжка до присъдения размер от 200лв., както и в обжалваната част относно размера на присъдената
издръжка за минало време за периода от 18.05.2019г. до
18.05.2020г., която Д.К.К., ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на непълнолетното
си дете К.Д.К., ЕГН **********, чрез М.К. ***, ЕГН ********** като лице, при
което детето е настанено по съдебен ред, над минималния размер на издръжката за
минал период от 18.05.2019г. до 18.05.2020г., до присъдения размер от 2400лв..
В останалата необжалвана част решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.