Р Е Ш
Е Н И Е №171
гр. Сливен, 03.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Пенка
Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №458 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №944/15.08.2019г.
по гр.д.№857/2019г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, гр.София против Община Сливен
иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с
чл.49 от ЗЗД за заплащате на сумата 308,03лв., представляваща изплатено
обезщетение по застраховка „Автокаско“ за щети от
застрахователно събитие, настъпило на 20.07.2018г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чийто възложител
е ответника. С решението са присъдени разноски на ответната страна в общ размер
на 505лв.
Решението е обжалвано от
ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“,
гр.София изцяло.
В жалбата си
застрахователното дружество чрез пълномощника си адв.
Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение
е неправилно и незаконосъобразно.
Заявява, че районният съд не е ценил и коментирал събраните по делото
доказателства, в т.ч. и свидетелските показания и е стигнал до неправилен
правен извод, че мястото на ПТП е на път от републиканската пътна мрежа.
Посочва, че Община Сливен е представила скица на бул.“И.Ш.“ от 2001г., като
обаче в края на 2016г. има промяна, като всички учреждения
на булеварда са вече с адрес бул.“П.Х.“, а не „И.Ш.“. Доказателствата,
представени от Община Сливен не конкретизирали мястото на ПТП, а само посочвали
общо, че бул.“И.Ш.“ е част от републиканската пътна мрежа. В тази насока счита,
че е допусната техническа грешка, както от свидетелите, така и от вещото лице.
Спорно било на кой от двата булеварда се намира процесната
шахта. Според въззивника мястото на ПТП се намира в
чертите на града и е станало на бул.П.Х., тъй като бул. И.Ш. започва след
табелата за гр.Сливен. Посочва, че всички останали елементи от фактическия
състав на приложимата правна норма, са установени. Поради това, въззивникът моли въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно
решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с
което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – Община Сливен.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата
страна чрез пълномощник юриск. Г., оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения
относно неоснователността на въззивната жалба и
съответно на исковата претенция, като анализира събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че от всички събрани
доказателства, в т.ч. представените от ищеца, се установило, че ПТП е станало
при движение на МПС по локалното платно на бул. „И.Ш.“ в посока бул.“П.Хитов“ и
преди навлизането му в последния. Моли съда да потвърди обжалваното решение и
претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
По направените доказателствени
искания с въззивната жалба съдът се е произнесъл с
нарочно определение по реда на чл.267,ал.1 от ГПК, като е оставил същите без
уважение, поради настъпила преклузия.
В с.з., въззивникът
ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп” –
София, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният
му представител по пълномощие – адв.Д., който
посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли
за уважаването й. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС
като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му
заплати изцяло претендираните искови суми. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. въззиваемата
страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник юриск. Г., която оспорва въззивната
жалба, поддържа изложеното в отговора на въззивната
жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е регресен
иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат
на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на
които се основават ищцовите претенции, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който те не са
направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е
отхвърлил изцяло предявения иск, районният съд е приел, че по делото е останало
недоказано, че пътят, на който е станал пътния инцидент, е общинска
собственост, напротив установено било, че е част от републиканската пътна мрежа
и поддържането му е възложено на АПИ, поради което не може да се ангажира
отговорността на ответната Община Сливен.
Въззивният състав споделя изцяло този решаващ извод на районния съд, който е базиран на събраните по делото
доказателства.
За да бъде уважен иска по
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Безспорно по делото е установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” между ищцовото
застрахователно дружество и собственика
на увредения лек автомобил марка „BMW“,
модел „530“ с рег.№СН 9695 АМ към датата на настъпване на
застрахователното събитие. От представените платежни нареждания се установява
заплащане стойността на застрахователното обезщетение на собственика на
увредения автомобил.
Правото на
застрахователя по застраховка “Каско” да иска от
третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка „BMW“, модел „530“ с
рег.№СН 9695 АМ, е регресно право. Застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя
за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази
отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни
и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод
изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна,
възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници
или служители, на които е възложил работа.
Анализирайки
подробно и във връзка едни с други всички събрани по делото доказателства –
писмени и гласни, въззивният съд намира, че по делото
е установено, че пътя, на който се е намирала процесната
шахта, необезопасяването на която е причина за настъпилото ПТП е част от
републиканската пътна мрежа.
Видно
от писмените и гласни доказателства шахтата се е намирала на бул. И.Ш. преди
бензиностанция „Мечта“ в гр.Сливен. Видно от издаденото от ОПУ – Сливен
удостоверение бул.И.Ш. е част от републикански път ІІІ-488. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна
инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепен
разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/.
Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна
инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и
осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на републиканските пътища.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, въпреки
дадените му по реда на чл.146 от ГПК указания, не е ангажирал годни
доказателства, с които по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи
твърдението си, че пътят, на който е станало въпросното ПТП е общинска
собственост. Напротив, както бе посочено по пътя на насрещното доказване
ответната страна е ангажирала доказателства, че същият е част от
републиканската пътна мрежа, следователно не е общински. Задълженията за
поддържане и обезопасяване на пътното платно е на АПИ.
Следва само да се отбележи, че факта, че този път е в
рамките на населеното място, без значение името му, не означава автоматично, че
той е общински път. Напротив, и в границите на населените места са налице
пътища, които са надлежно определени за част от републиканската пътна мрежа и
поддържането им се осъществява от АПИ. Именно такъв е и настоящия случай, като
този път, по който е възникнало процесното ПТП,
независимо от наименованието му, е част от републикански път ІІІ-488.
С оглед изложеното не са налице условия за ангажиране
на гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Сливен. Съдът не следва да
изследва останалите елементи от фактическия състав на деликта,
поради липса на първата кумулативна предпоставка. Предявеният против Община
Сливен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите
правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд присъдил на ответната страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от нея разноски.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както
ги е направил и да заплати на въззиваемата страна
сторените от нея разноски, в случая юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в определения от въззивния съд размер
от 100лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
първоинстанционно Решение
№944/15.08.2019г., постановено по гр.д.№857/2019г. по описа на Сливенски
районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, пл.”П.” №5, ЕИК ***да заплати
на ОБЩИНА
СЛИВЕН, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Цар
Освободител“ №1 сумата от 100лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.