№ 141
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000615 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството срещу решение № 261 067/24.03.2022 г. по гр.д.
№ 1919/2020 г. на СГС, ГО, 3 състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на Община Аксаково, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД сумата 283 387,75 лв., като неправомерно прихваната от верифицирано
искане за окончателно плащане № BG 161РО001/1.4.-06-0023-С0001-
М00012 по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Регионално развитие”/2007- 2013/, № BG
161Р0001/1.4.-06/2010 г. за изпълнение на проект „Изграждане на
инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови
зони на територията на Община Аксаково”, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и мораторна
лихва за периода от 15.08.2013 г. до предявяване на иска, в размер 143 211,24
лв.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде
отменено.
1
Счита, че при постановяване на решението, съдът неправилно се е
позовал на мотивите на друг съд, относно наличието на основание за налагане
на финансова корекция на ответника, вместо да изложи собствени мотиви по
спорния въпрос. Поддържа, че силата на присъдено нещо на мотивите към
решение № 1878/ 19.03.2015 г. по гр. д. № 5487/ 2014 г. на СГС не се
разпростира по отношение на възражението за съдебно прихващане,
направено по настоящото дело, тъй като, предмет на отделните искове са две
различни вземания, които макар и да произтичат от едно и също
правоотношение, са вземания по две различни искания за плащания. Навежда
доводи, че дори и в обратната хипотеза, обективните предели на силата на
присъдено нещо по приключилото дело, обхващат възражението за
прихващане само до размера на цената на иска. Намира, съдът не може да се
позове на сила на присъдено нещо и поради факта, че в диспозитива на
решението по гр. д. № 5487/ 2014 г. липсва поизнасяне по възражението за
прихващане.
Поддържа мнение, че вземането по възражението за прихващане няма
самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй
като е само средство за защита. Излага разбирането, че независимо от липсата
на изрично изявление за частичност на иска по приключилото гражданско
дело, вземането по договора за предоставяне на безвъзмездно финансиране
/ДПБФ/ е едно, поради което и предявените искове следва да се разглеждат
като частични, спрямо цялото вземане, а при уважаване на частичен иск,
силата на присъдено нещо, установява единствено, предявената част от
правото.
Изтъква съображения по същество на въпроса, дали са налице основания
за налагане на финансова корекция по процесния договор.
Излага оплакване и за необоснованост на решението, с оглед
обстоятелството, че в мотивите, няколкократно съдът говори за друг
управляващ орган и за друг ищец, а не за страните по делото.
Въззиваемата страна Община Аксаково оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено. Излага становище, че с влязло в сила решение
по гр.д. № 5487/2014 г. е даден отговор на въпроса, дали МРРБ има насрещно
вземане по наложена финансова корекция по Договор 1. Затова счита, че
отхвърлянето по посоченото дело на направеното от ответника възражение за
2
прихващане с част от вземането му за финансови корекции, влече отричане на
цялото спорно право, за пълния размер на финансовата корекция от 1 046
406,81 лв.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от
закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС
споделя и към които препраща, съгласно дадените му за това правомощия по
чл. 262 ГПК. При проверка правилността на решението, съдът е обвързан от
наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
По правилото на чл. 298, ал. 4 ГПК, решението влиза в сила и по
отношение на разрешените с него искания и възражения за право на
задържане и прихващане. Според правната доктрина, със сила на присъдено
нещо се смята отречено цялото насрещно вземане на ответника, предявено за
прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено
с иска. Този въпрос, за действието на решението по възражението за
прихващане е доразвит ясно, с даденото с ТР № 2/ 18.03.2022 г. по т. д. № 2/
2020 г., разрешение. В случаите, при неоснователно възражение за
прихващане, силата на присъдено нещо на съдебното решение установява
несъществуване на вземането на ответника, освен ако възражението е
неоснователно, поради неизискуемост или некомпенсируемост. В
конкретната хипотеза, възражението на МРРБ за съдебно прихващане по гр.д.
№ 5487/2014 г., не е отхвърлено, защото вземането с което се прихваща е
било неизискуемо, нито поради некомпенсируемост. С решението са
обсъдени всички наведени с възражението от МРРБ факти, обуславящи
твърдението за наличие на вземане по ДБФП № BG161РО001/2.1-02/2007/013
/договор 1/, а именно, че е налице основание за налагане на финансови
корекции, тъй като Община Аксаков е допуснала нарушение по чл. 70 ЗОП –
отстраняване на участник от процедурата по обществената поръчка. Съдът е
достигнал до извода, че ответникът не е доказал твърдяното нарушение,
поради което е намерил съдебното прихващане за неоснователно и
недоказано. В хода на инстанционния контрол, решението е потвърдено,
3
относно с мотивите, че претендираното с възражението за прихващане
притезание несъществува.
От изложеното е видно, че независимо от размера на предявеното по гр.
д. № 5487/ 2014 г. възражение за прихващане, само до сумата от 52 504,98 лв.,
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат цялото вземане
на ответника за финансови корекции в размер на сумата от 1 046 406,81 лв.
Спорът, дали общината е допуснала поддържаното от МРРБ нарушение на чл.
70 ЗОП не може да бъде пререшаван, тъй като съдът се е произнесъл с
посоченото решението, като е отрекъл съществуването на претендираното с
възражението за прихващане от ответника, материално право. Ето защо, в
настоящото производство, съдът не може да обсъжда отново съществуването
или несъществуването на поддържаните от ответника факти,
характеризиращи правото му да наложи финансови корекции, тъй като, те са
част от предмета на спор между страните, обхванат от силата на присъдено
нещо. Съдът е длъжен да зачете установеното правно положение между
страните, поради което и като не е обсъдил отново наличието на основание за
МРРБ, да санкционира общината, съдът не е допуснал нарушение на
процесуалните правила, да обсъди всички възражения на страните.
Неоснователно е възражението, че съдът не може да се позове на силата
на присъдено нещо, защото липсва произнасяне по възражението за
прихващане в диспозитива на решението. За разлика от решението по
насрещен иск, по възражението за прихващане, съдът се произнася в
диспозитива на решението, само когато възражението е основателно. При
неоснователно възражение за прихващане, независимо че е отчел,
характеристиката му на защитно средство, съдът не се произнася по
възражението, в диспозитива на решението.
Възражението за прилагане правилата на частичния иск е
неоснователно. Предявеният по гр.д. № 5487/2014 г. иск не е частичен, а не е
такъв и иска по настоящото дело. Предмет на исковете са вземания на
общината по определени междинни плащания по договор BG 161Р0001/1.4.-
06/2010 г. /договор № 2/. Обстоятелството, че те са наименовани като
„междинни“, не ги прави „частични“, тъй като, те са за разходи за конкретно
одобрени дейности, по конкретни пера и са претендирани в пълния размер, в
който се дължат.
4
Неоснователно е и възражението за необоснованост на решението,
предвид посочените на две места в мотивите, други страни по делото.
Допуснатото несъответствие е техническа грешка, която не води до
неразбираемост на мотивите и няма основание да се твърди, че решението е
необосновано.
В обобщение, атакуваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По направените разноски:
При този изход от спора, Министерство на регионалното развитие и
благоустройството следва да заплати направените от Община Аксаково
разноски пред САС за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
11 600 лв.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 067/24.03.2022 г. по гр.д. №
1919/2020 г. на СГС, ГО, 3 състав.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, ЕИК ********* да заплати Община Аксаково, ЕИК
********* сумата в размер на 11 600 лв. разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6