Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юли 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и първи юли съдебно заседание, при
закрити врати, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Ваня Ружина, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№472
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „П.– **“ ЕООД,
ЕИК *******. В тази молба се съдържат твърдения, че дружеството не разполага с
никакви активи, включително парични средства. Няма публични задължения, но има
задължения към доставчици. Моли съда да констатира неплатежоспособността на
дружеството и да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата страната е представила протокол №П –
22221320015424 – 073 – 001/07.02.2020 година, съставен от ТД – София на НАП, в
който се съдържа констатация на Националната агенция за приходите, че ТД „П.– **“
ЕООД няма текущи изискуеми задължения към НАП, подлежащи на разпределение от
публичен изпълнител.
Представен е счетоводен баланс на дружеството към
датата на подаване на молбата по чл.625 Тз, отчет за приходите и разходите към
същата дата,, опис на иктиви и пасиви към 29.02.2020 година. От последния
документ се установява, че дружеството им за възстановяване ДДС в размер на 18
лева и налични парични средства в размер на 19, 32 лева.
Има краткосрочни задължения към доставчик „М.“
ЕООД, в размер на 5 500лева, както и непокрита загуба от - 27 635,28лева.
Списъкът на кредиторите , включва единствено ТД „М.“
ЕООД, ЕИК *******, което има вземане към настоящия молител в размер на
5 500лева. В тази връзка страната е представила издадена от този кредитор
фактура за сумата от 13 200лева, под №**********/12.12.2019 година, с
посочено основание за плащането – 113, ал.9, без да се сочи от кой нормативен
акт или договор е това основание.
Към молбата е представен и договор за наем от
01.03.2015г., сключен от „М.“ ЕООД, ЕИК ******* и „П.– **“ ЕООД, ЕИК *******,
по силата на който „М.“ ЕООД, ЕИК *******, предоставя за временно възмездно
ползване, описания в чл.1 от договора недвижим имот, а „П.– **“ ЕООД, ЕИК *******,
поема задължение за плащане цена на ползването в размер на 1 100лева
месечно, с ДДС, като плащането страните са уговорили да е в рамките на
календарната година.
По делото е представено писмо от наемодателят до
наемателя за издължаване по договора за наем от12.12.2019 година и отговор от
20.01.2020 година за невъзможността, поради неочаквани затруднения наемателят
да плати наема.
Кореспонденцията между двете дружества е
продължила, като с писмо от 16.03.2020 година настоящият молител е заявил, че е
в пълна и трайна невъзможност да заплати наема.
С молба от 13.05.2020 година по делото са
представени ГФО на дружеството за периода 2017 – 2019 година.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ,
изготвена от вещото лице А.Т., заключението на която е прието като годно
доказателствено средства, дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно това заключение дружеството-молител не
притежава ДМА. Единственият краткосрочен актив на дружеството са паричните
средства, като през 2017 година те са в размер на 107 хил.лева и намаляват до 8
хил.лева през 2019 година. Съгласно баланса към 29.02.2020 година дружеството
не притежава активи, включително и парични средства.
По отношение на пасивите, вещото лице е
констатирало, че през 2017 година и 2018 година единствените краткосрочни
задължения на дружеството са текущите задължения за плащане на данъци и осигуровки.
През 2019 година дружеството отчита задължения единствено към „М.“ ЕООД по
договор за наем и фактура №828/12.12.2019 година в размер на 13 200лева.
През 2020 година е извършено плащане на 7 700лева. Следователно е налице
остатъчен дълг в размер на 5 500лева.
По отношение на показателите за ликвидност:
КОЛ за
2017 г. – 9, 73; за 2018г. – 5, 11; за 2019г. – 0,62 и за 2020 – 0,00; КБЛ
за 2017г. – 9, 73; за 2018г. – 5 11; за 2019г. – 0,62 и за 2020 – 00; КНЛ и КАЛ – идентични с горепосочените.
Вещото лице е констатирало, че 2018 година е
извършено разпределение на печалбата от 74 961,03лева; през 2017г. са
отчетени 7 157,67лева приходи от наем, което е намаление от 97%спрямо
приходите за 2018 година. Отчетената загуба през 2019 година е в размер на
60 537,71лева. В резултат на извършеното разпределение на печалбата и
намалените приходи от наеми през 2019 година дружеството е декапитализирано.
През 2019 година дружеството не е в състояние да
погасява своите задължения.
При така установената съдът достига до следните
изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ
са процесуално-правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
Молителят
твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество, произтичащи от търговска
сделка, което задължение макар и изискуемо, е останало неплатено в пълен размер
от молителя и попада в предметния обхват на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ.
В настоящия случай задължението на молителя
произтича от относителна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 Тз,
сключена от страната във връзка с осъществуванато от нея занятие- договор за
наем, по силата на който за настоящия молител е останала част от дължимо към
31.12.2019 година задължение за заплащане на наем. Остатъкът от дълга е сумата
от 5 500лева.
Налице е първата предпоставка от необходимите
материални предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната
стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на
текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на
различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност
да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на
предприятието и текущи активи - цялата им съвкупност или части от тези
активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това
съотношение.
Под ликвидност следва да са разбира способността
на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите
с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата
на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през
съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е
изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари
или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на
активите.
Ликвидността се
дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен
план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като
количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността
на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е
показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени характеристики
на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в
икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от
търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.
Коефициент на обща
ликвидност е най - широко
използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на
краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови
активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й
задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава,
когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е
положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на
показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се
определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база
да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.
Бързата ликвидност
изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При
този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат
за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като за да
се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството,
същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни
активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на
реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на
фирмата.
Другият коефициент е коефициентът
за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността
на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно
ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като
разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се
дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което
забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на
абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на
текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат
и ценните книжа, притежавани от фирмата.
От заключението на в.л.
Т. се установява, че до момента на разпределяне на натрупаната печалба и
започнатия процес на калкулиране на загуби от страна на молителя дружеството,
за периода 2017 -2018 година е била платежоспособно и това става ясно от
показателите за ликвидност на дружеството. Същото е притежавало налични парични
средства, с които а била в състояние да посреща своите краткосрочни и текущи
задължения. За 2019 година показателите за ликвидност намаляват значително под
реферетното число „1“-ца и задълженията му в кроя на 2019 година и началото на
2020 година надвишават притежаваните от него активи, както са посочени в
представения опис на активите – везамия за възстановяване на ДДС от 18 лева и
налични парични средства от 19, 32 лева. Едновременно с това паричното
задължение от 5 500лева, макар и неособено високо като стойност, остава
неплатено и липсата на плащане се явява обективна последица от
декапитализацията на предприятието. Ето защо към 31.12.2019 година дружеството
може да се приеме да е напълно декапитализирано и в състояние на
неплатежоспособност, което е предпоставено от настъпилата изискуемост на дълга
му, произтичащ от описаната по- горе субективно търговска сделка – договор за
наем от 2015 година.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и
текущи задължения е обективно установена
и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2019
година. Съдът възприема тази дата за начална дата на несъстоятелността, на
основание презумпцията по чл.608, ал.3 Тз, тъй като през декември 2019 година
търговецът е спрял плащанията по фактура 828/12.12.2019 година. Общо дължимата
сума по тази фактура е на стойност 13 200лева, от които
платени7 700лева. Дължимият остатък
от паричното задължение, останал непогасен е в размер на 5 500лево.
Заключението от ССчФИЕ сочи, че през 2019 година коефициентите за ликвидност са
под референтни стойности, следователно, липсата на плащане е поради обективната
невъзможност това да стане. Презумпцията по чл.608, ал.3 Тз е останала необорена
при изследване на финансово- икономическото състояние на дружеството. Именно
към тази дата дружеството е в обективна невъзможност да посреща изискуемите си
парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни активи, което лесно
могат да се преобразуват в пари, както и налични парични средства. Това
състояние е необратимо и трайно, тъй като търговецът от край на 2019 година и
към настоящия момент не разполага с активи, за които може да се приеме, че
представляват база за извършване на търговска дейност, както не притежава и
никакъв оборотен капитал, пари или други краткотрайни активи, чието осребряване
да му даде възможност да извърши плащане на своите изискуеми парични
задължения.
Ето защо за начална дата на
състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2019 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните
разноски в производството. Поради това съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение „П.– **“ ЕООД, ЕИК *******, следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и
спиране на производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление *** и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника
„П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление ***.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ,
производството по търговско дело №472 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав.
ОСЪЖДА
„П.–
**“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
250лева.
УКАЗВА на
длъжника „П.– **“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление ***, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по
чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка
от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „П.– **“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ***, е издадено удостоверение по чл. 5,
ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ –
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис
от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от
получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТР.
СЪДИЯ: