РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
закрито заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело №
390 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от П.Б.Г. *** против Решение № 260046 от
31.08.2020 г., постановено по АНД № 933/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-001530 от 21.05.2020г., издадено от Началник на
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Г. на основание чл.174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2
000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Счита, че
решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени
решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление.
Ответната страна в производството взема
становище по жалбата в изпратено писмено възражение от пълномощник. Счита
жалбата за неоснователна. Молят съда да потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Становището на представителя на ОПРусе
е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон. Настоящият съдебен състав намира, че решението
на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието от оспореното пред районния съд наказателно постановление са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното.
С оспореното пред РС - Русе наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. в качеството му на ФЛ
- водач на МПС, за това, че на 26.04.2020 г. около 19,00ч. в с.Тетово, обл.
Русе на ул. „Рила” пред дом № 6, пред
служители на Сектор „Пътна полиция“ -
Русе отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер №7410 + за установяване употребата на алкохол
в кръвта. Издаден е и връчен талон за изследване № 0033447. Г. се явил за
медицинско изследване в УМБАЛ „Канев“, но поради просрочие във времето не е
извършено медицинско изследване. За така описаното в НП деяние на основание
приложимата санкционна норма на чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Г. били
наложени кумулативно административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Въззивният съд е направил правилен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
въз основа на тях е направил обосновани изводи, че безспорно е установено
осъществяване състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от
страна на наказаното лице, поради което обосновано и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение.
Нарушението е установено изцяло при
съобразяване с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
действаща към момента на деянието. Неоснователни са твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя за противното. Съгласно чл.3а от Наредбата, установяването на употребата на алкохол се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно
изследване… когато : т.1 – лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест…“ Анализът и тълкуването на цитираната правна норма
водят на извода, че задължението на контролните органи за издаване и връчване
на талон за медицинско изследване, установено от чл.3, ал. 2 от Наредбата, възниква когато
водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или не приема показанията на техническото средство или теста,
или не е в състояние да му бъде извършена такава.
Съставянето и връчването на талон за
изследване е доказателство за заявения от водача отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употребата на алкохол, в случай, че както от
талона, така и от останалия доказателствен материал липсват данни да е налице
някое от другите обстоятелства - по т. 2
или 3 на чл. 3а от Наредбата.
В конкретния казус от доказателствата
по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като видно от издадения му и връчен
талон за изследване е избрал да му бъде извършена проверка чрез
химико-токсикологично лабораторно изследване. В талона за изследване е налице
отбелязване именно на това обстоятелство – проверяваният отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство, за което на съответното място се е
подписал. Видно от образеца на талона за изследване с подпис на проверяваното
лице се удостоверяват собственоръчно попълнените от него данни дали приема или
не показанията на теста в случай, че такъв му е бил извършен /л. 9 от делото на
РС – Русе/. Ясно е указано в талона до колко часа и къде следва да се яви за
извършване на проверка чрез химико-токсикологично лабораторно изследване.
Неоснователно е възражението, че
жалбоподателят не успял да организира своевременно явяване в УМБАЛ – гр. Русе,
тъй като не е разполагал с достатъчно време, за да изпълни предписаното до 120минути
от връчване на талона. От събраните по делото доказателства се
установява, че проверката на Г. е
приключила и в 20,00ч. му е бил връчен талона. Към този момент водачът е бил
освободен от полицейските служители и е имал възможност да посети УМБАЛ – Русе,
за да се подложи на химико-токсилогично лабораторно изследване. От писмените
обяснения на Г./***/, от протокола за
мед.изследване и амбулаторния дневник се установява, че Г. се е явил в УМБАЛ
„Канев“ в 22,10ч., т.е. след предоставеното му време. Поради просрочието му
било отказано извършване на изследване. В
процесния случай не са установени причините за просрочието, така както е
поискаано от страна на жалбоподателя във въззивното производство, но същите
биха били ирелевантни, тъй като ноторно известно обстоятелство е, че с.Тетова
се намира на около 30км от гр.Русе и при добра организация и положени съответни
усилия от 20ч. до 22ч. през м.април е напълно постижимо придвижването до
гр.Русе. Отделно от това, дори при тези установени
обстоятелства, действията на касатора са изцяло съставомерни по чл.174, ал.3,
пр. 1 от ЗДвП само поради отказа да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол. С това бездействие е изцяло осъществен първия от алтернативните състави на
нарушението по чл.174,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП, независимо от останалите обстоятелства по случая, тъй като
цитираната норма алтернативно предвижда: Водач на МПС, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
По изложените
съображения оспореното пред РС Русе НП е издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с приложимото материално право. Като е достигнал до
тези изводи и е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил правилно
решение и като такова то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от АПК в полза на ОД на МВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя в
размер на 100 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260046
от 31.08.2020 г., постановено по АНД № 933/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-001530 от
21.05.2020г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Русе, с което
на П.Б.Г. с ЕГН ********** *** на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2 000/две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24/двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА П.Б.Г. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от Директора Т.А.А.,
сумата от 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.