Р Е
Ш Е Н И Е №
Град
Тетевен 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенски
районен съд- първи състав в публично заседание на първи март през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Ани Георгиева
При
секретаря: Виолета Монова
Като разгледа докладваното от
Председателя Гр. Дело № 135 по описа
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
иск с правно основание чл.143 от ЗЗД и чл.60 от ЗН
Постъпила е молба от Д.М.Д. *** против В.М.А. и А.М.А. ***
, наследници на МА. В , починал на 10.07.2017г.В исковата молба се твърди ,че
ищцата била поръчител на покойния МА. В по договор за кредит с ОББ АД в размер
на от 9361,28 лв. ,като тя като поръчител била заплатила 4000лв.Твърди ,че било
образувано ч.гр.д.№23/2005г на
Р.С.Тетевен и е бил издаден изпълнителен
лист. Видно от удостоверение изх.№19.УПД-00012 от 25.01.2019г на „ЕОС Матрикс
”ЕООД задължението е било цедирано на
последния ищцата е заплатила сумата от
4000лв и по отношение на нея изпълнително дело №55/2017г на ДСИ Тетевен било
прекратено . Твърди ,че е канила многократно наследниците и тяхната майка В.
/по отношение на майката на ответниците делото е прекратено,опр. №86 от
01.03.2019г поради липса на пасивна процесуална легитимация , тъй като родителите
на ответниците не са имали сключен граждански брак ,л.48 от делото /. С
допълнителна молба от дата 20.02.2019г и 21.02.2019г е направено искане по
делото съдът да извърши процедурата по
чл.51 и 61ал.2 ЗН по отношение на
наследниците на МВ да се даде срок в който да приемат наследството по опис
останало от техния баща.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от двамата
ответници А.М.А. и В.М.А. ,чрез адв. С.С. от ЛАК , непълнолетни към момента на
подаване на иска , същите твърдят ,че иска бил неоснователен и молят същия да
бъде отхвърлен . Твърдят ,че към исковата молба били приложени доказателства ,
които въобще не се четели и не можели да преценят дали са относими или не към
иска.Липсвал договора за банков кредит , липсвали данни кога ищцата била канила
майка им и тях да върнели парите.Твърдят ,че когато бил теглен кредит всички
пари били дадени на Д., поради това до смъртта на баща им тя не била предприела
никакви действия да и връщат парите.От приложеното споразумение за разсрочване
на паричното задължение ,страни по него били „ЕОС МАТРИКС” ЕООД-кредитор и длъжници Соня Асенов,Д. Митева,С.И. , което
било с изх.№11020/07.03.2017г било видно ,че баща им не бил страна по него.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Между „ОББ
„АД и МА. В на дата 13.05.2004г е бил сключен договор за потребителски кредит
за сумата от 9 300 лв., с трима поръчители
единият от които е ищцата Д.М.Д. /л.119/. Кредит не е бил обслужван , поради което „ОББ” АД се е
снабдил с изпълнителен лист по ч. гр.д. №23/05 на Р.С.Тетевен за сумата от общо 9361лв /л.6/срещу
наследодателя на ответниците длъжник и тримата поръчители. Образувано е било
изпълнително дело № 76/2005г. на СИС при Р.С.Тетевен.Видно от приобщеното към
настоящото дело изп.д. №76 /05г. на СИС Тетевен /л.63/ била е подадена молба от
„ЕОС Файнънс” ЕООД регистрирано в
търговския регистър на съда в Хамбург с №HRB 68548 с което е уведомен съдебния изпълнител ,че на 26.06.08г е сключил договор за цесия с ОББ АД и на основание 429 от ГПК да се конституира
като взискател.На осн. чл.427 от ГПК изп.д. №76/05г. на СИС Тетевен е изпратено на ДСИ Ловеч , тъй като ответницата
притежавала недвижим имот в гр. Угърчин, предвид на което е образувано изп.д.
№28/2017г на СИС Ловеч, по което е представена молба от „ЕОС Матрикс”ЕООД ,
съобразно която ЕОС Файнънс” ЕООД на
дата 29.02.2016г им е продал вземането и
същите по силата на договора за цесия са кредитори на ищцата . По
изпълнителното дело и по исковото е представено споразумение за разсрочване на парично задължение с
отстъпка от дължима сума сключен между ищцата
Д. Младенова Д.,както и другите двама поръчители по кредита и „ЕОС Матрикс”ЕООД , както и молба за вдигане
на възбрана , поради което изпълнителното дело е изпратено с постановление от
дата 18.05.2017г. на ДСИ Тетевен , като е образувано изп.д. №55/2017г. на ДСИ
Тетевен , прекртено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК с постановление от
30.03.2018г. Видно от представеното удостоверение от кредитора „ЕОС
Матрикс”ЕООД , ищцата е заплатила като поръчител сумата от 4000лв. Като за
платените суми ищцата е представила в заверен препис и платежните бележки ,
както следва : на дата 28.10.2016г-400лв ;
08.03.2017г.-2800лв;29.03.2017г.-500лв, на 28.04.2017г-300лв /л.124-127/ .
На
дата 17.02.2017г. е починал кредитополучателя МВ и оставал наследници двамата
си сина В.М.А. с ЕГН **********, род. на
***г. и А.М.А. с ЕГН **********, род. на
***г. Наследниците на МА. В действително не са уведомени , когато ищцата е
заплащала кредита като поръчител на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД, но
с връчването на исковата молба в настоящото производство следвало да се приеме,
че ищеца упражнява това си право и ги уведомява, като ги кани в предвидения в
чл.84 от ЗЗД срок да погасят вземанията на наследодателя си, а с изтичането на
този срок настъпва и изискуемостта на претендираното от ищеца вземане съобразно
наследствените квоти.
Според нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД,
поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при наличието
на три условия. Първото е да е погасил дълга на главния длъжник към кредитора
чрез изпълнение. Второто е изпълнението да има погасителен ефект спрямо главния
длъжник. И третото е поръчителят да е уведомил главния длъжник, че има
намерение да изпълни или че е предявен от кредитора иск за изпълнение срещу
него. Неизпълнението на третото условие има две последици. Поръчителят губи
личния си обратен иск срещу главния длъжник в случай, че последният изпълни
задължението си към кредитора преди да е бил уведомен от поръчителя за
направеното от него плащане (чл. 143, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Втората е, че ако
поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за това длъжника и без
последният да го е изпълнил, не губи обратния си иск срещу него, но трябва да
търпи възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението (чл. 143, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Именно поради това в задължителната
си практика по чл. 290 ГПК ВКС приема, че когато кредиторът предяви вземането
си срещу поръчителя (законодателят използва термина "иск" в
материално правното му значение на "вземане"), последният трябва да
уведоми длъжника, за да узнае възраженията му. Инак рискува да плати недължимо
или в повече. А и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя,
може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да
уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато обаче
поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне
разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение) и ако
задължението е съществувало, получава регрес срещу длъжника за всичко, което е
платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът
запазва поради това единствено възраженията си срещу кредитора, защото само тях
той може да противопостави на платилият поръчител, защото не получава никакви
права срещу него поради неуведомяването (Р 229-2012-IV г.о. и Р
306-2014-IV г.о.).
Съобразно нормата на чл.60 от ЗН Наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават.Наследникът, който е приел наследството по опис,
отговаря само до размера на полученото наследство. Безспорно, с договора за поръчителство, който винаги е
писмен, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск, като текстът на нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗД предвижда, че поръчителят,
който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът е имал срещу
длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В
разглеждания казус няма спор, че ищцата е била поръчител по договор за кредит с
главен длъжник покойния баща на ответниците. Безспорно е установено, че ищцата е изплатила по горе цитираният договор за
кредит сумата ,от 4000лв и по силата на
горепосочените разпоредби е встъпила в правата на кредитора, като в този смисъл
е възникнало правото й да търси заплатените суми от главния длъжник, в случая,
предвид доказаната смърт на кредитополучателя, от неговите законни наследници.
Според разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. В случая няма спор, че ответниците са деца на починалия главен длъжник,
като в този случай са негови законни наследници от първи ред. Съдът е открил
процедура по чл.51 от ЗН в съдебното заседание от дата 13.11.2019г. , определил
месечен срок на ответниците относно процедурата по чл.51 от ЗН , като в този
момент отв. В.А. е навършил пълнолетие на дата 22.09.2019 г. ,а А.А. не непълнолетен , като за непълнолетния
е указано ,че за същия има особена процедура по чл.61,62 от ЗН , в същото
заседание е поискано и спиране на делото
от страните на осн. чл.229 ал.1 т.1 от ГПК . Производството е възобновено по молба на ищеца с определени от дата 14.05.2020г.
В съдебно заседание от 01.07.2020г. , съдът е констатира ,че срокът определен
по чл.51 от ЗН е изтекъл на дата 21.06.2020г. и ответника В.М.А. е изгубил
правото да приема наследство ,а по отношение на другия наследник А.А. е видно
,че не е направил искане от законния представител за приемане на
наследството по опис .Поради което
предвид в протокола от 30.11.2020г. съдът е задължил ищцовата страна в 14
дневен срок да представи доказателства
има ли имущество наследодателя , да
представи документи , данъчни оценки и
скици с оглед съдът да извърши описа на
наследственото имущество на непълнолетния наследник служебно
. В този смисъл определение №327 /25.03.2016г по гр.д. №871/16г.на 3-то
г.о на ВКС,Определение №380/04.10.2016г по гр.д. №3235/2016г. на 3-то г.о. Като
по делото е представена само справка по данни за физическо/юридическо лице на
агенция вписвания на наследодателя МА. В
от
която е видно ,че в наследствената маса
е имот с площ от 0,281 дка в м.
Куково ,обл. Ловеч , общ. Тетевен ,с. Глогово ,
не са представени данъчни оценки , скици
с оглед съдът да открие процедурата, както и депозит 200 за вещо лице ,
който е определен в с.з. от 20.01.2021г , поради което такава не е извършена , на
страните е давана възможност многократно да се споразумеят , делото е спирано ,
от ищцовата страна не бяха представени данъчни оценки и скици , не е заплатен и
определения депозит за оценка на имота ,който е в наследството на починалия МА. В,
така както е указал съда въпреки възможността която беше предоставена на ищеца .
Предвид на това от представените по делото доказателства безспорно е
установено ,че починалият МА. В приживе на дата 13.05.2004г е бил сключил договор за
потребителски кредит с „ОББ” АД за сумата от 9 300 лв. като единият от
поръчителите е ищцата по настоящото дело .
Същата е заплатила като поръчител по този договор сумата от 4000лв на
кредитора „”ЕОС Матрикс”ЕООД . След смъртта на кредитополучателя МВ
наследството му касаещо активите и пасивите преминава към неговите наследници
двама сина които наследяват както активите така и пасивите на наследството . По
отношение на наследниците съдът е дал
едномесечен срок по реда на чл.51 от ЗН да заявят приемат ли наследството
на своя наследодател или се отказват от него , в определения от съда срок същите не са изразили изрично волеизявление/ писмено или
устно/ приемат или се отказва от наследството на наследодателя си .С изтичането
на срока се погасява правото и да приеме наследството. Поради това
съдът е постановил да се впише в особената книга за приемане на наследство по
чл.49 ал.1 от ЗН, че съгласно чл.51 ал.2 вр. ал.1 от ЗН, пълнолетния
наследник В.М.А. губи
правото да приеме наследството.
В случая когато законния представител бездейства и не е заявено приемане на наследството по опис по отношение на непълнолетния
наследник , съдът следва служебно да извърши описа , този извод настоящият
състав прави от съдебната практика на
ВКС , развита в определение №327/25.03.2016г по гр.д. № 871/2016г. на 3-то г.о
отд. На ВКС и Определение №380/04.10.2016г. по гр.д. № 3235/2016г. на 3-то г.о.
на ВКС .
По отношение на непълнолетния наследник А.М.А.
поради факта ,че законния представител не е направил искане за приемане на
наследството по опис , тоест същия е
бездействал , съдът е задължил ищцовата страна в 14 дневен срок да
представи доказателства има ли имущество
наследодателя , да представи документи ,
данъчни оценки и скици , както и депозит
за вещо лице с оглед съдът да извърши
описа на наследственото имущество , но такива не са представени от ищцовата страна , поради което съдът не е пристъпил към
служебно изготвяне на опис.
Тоест по отношение на непълнолетния
ответник А.А. същия може да приеме наследството или да направи
отказ от наследство с навършване на пълнолетие. Това е така ,защото разпоредбата
на чл. 61, ал. 2 ЗН гласи, че недееспособните приемат наследството само по
опис. Именно описът ограничава отговорността на недееспособния за
задълженията на наследството само до стойността на неговия актив и това е израз
на установения в законодателството принцип за ограничаване възможността на недееспособните
да се задължават, тъй като при приемане на наследството направо, наследникът
приема и всички задължения на наследодателя. Правото на непълнолетния ответник
да приеме наследството по опис не се погасява с изтичането на установения в чл.
61, ал. 1 ЗН срок и заявеното след изтичането на срока искане няма да бъде
недопустимо (в този смисъл Решение №187/20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г.
по описа на І ГО на ВКС; Решение № 165/16.09.2013 г. по т. д. №1057/2011 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО). Съображенията за това са, че с оглед защитния характер на
нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН по отношение на посочената категория
лица, пропускането на тримесечния срок по ал. 1 не води до отнемане
наследствените права на защитените лица и не може да ги лиши от възможността
по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото
имущество. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на
недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл. 49,
ал. 1 и ал. 2, така и по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН.
Тоест
въпреки ,че безспорно се доказа ,че ищцата е заплатила от дълга на
наследодателя сумата от 4000лв като
поръчител по договор за банков
кредит от 13.05.2004г. , но пълнолетния
наследник В.А. , както бе отбелязано по
–горе на осн. чл.51 ал.2 от ЗН същия е загубил
правото да приеме наследството ,а непълнолетния не го е приел по опис , поради
което иска следва да се отхвърли .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл.143
от ЗЗД и чл.60 от ЗН от Д.М.Д. с ЕГН ********** *** против В.М.А. с ЕГН **********
и А.М.А. с ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата 4000лв изплатени от нея
в качеството и на поръчител по
договор за кредит сключен на 13.05.2004г. между „ОББ”АД и наследодателя на ответниците МА. *** поч.
10.02.2017г. в едно със законната лихва
до изплащане на задължението .
Решението
може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: