Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 12088 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Л.Ш., срещу решение № 90664/18.05.2020
г., постановено по гр. д. № 60320/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, в частта,
с която иска за изменение на месечната издръжка на детето А.И.Ш. е уважен, а в условията на
евентуалност- в която иска е уважен в разликата над 200 лв. Твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, като излага
съображенията си. Моли да се отмени решението в обжалваните част и съдът да
постанови друго, с което да отхвърли иска, а в условията на евентуалност- да увеличи
месечната издръжка в размер на не повече от 200 лв.
А.И.Ш., действаща чрез нейната майка
и законен представител А.С.Д., в
писмения си отговор, оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Ищецът А.И.Ш., действаща чрез нейната майка и
законен представител А.С.Д. също е депозирала въззивна жалба срещу решение
№ 90664/18.05.2020 г., постановено по гр. д. № 60320/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 89 състав, в частта, с която иска за изменение на месечната издръжка на детето
е отхвърлен в разликата над 325 лв., до
пълния му предявен размер от 500 лв. Счита, че решението в обжалваните му част
е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са изложени съображения, поради
които моли да се отмени решението в обжалваната част и съдът да постанови
друго, с което да уважи изцяло иска. Претендира присъждане на разноски.
Въззивникът и въззиваема страна И.Л.Ш. с писмения си отговор счита въззивната
жалба на насрещната страна за неоснователна.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 90664/18.05.2020 г., постановено по гр. д. № 60320/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 89 състав е изменил размера на определената със съдебно решение №259024/03.11.2017
г. на СРС по гр. д. № 50103/2017 г. издръжка за детето А.И.Ш. от нейния баща И.Л.Ш.,
от 150 лв., на 325 лв. месечно, считано от 21.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване
на законови предпоставки, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил исковата претенция над
325 лв. до пълния й предявен размер от 500 лева. Съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката, осъдил е ответника да заплати държавна такса за определената издръжка по
сметка на СРС и разноски на насрещната страна. Ищцата също е осъдена да заплати
на ответника разноски.
Въззивника и въззиваема страна И.Л.Ш.
навежда доводи, че по делото не са
събрани доказателства да се е съгласявал да изплаща издръжка за детето, с оглед
нуждите на детето и възможностите на бащата, в размер на 500 лв., че неправилно
съда е приел, че са налице предпоставките за изменение на издръжката на А. със
175 лв. Неправилно съдът е приел и, че от необходимата издръжка за детето,
която е в размер на 500 лв., бащата следва да поеме сумата от 325 лв.
Въззивникът и въззиваема страна А.И.Ш.,
действаща чрез нейната майка и законен представител А.С.Д. счита, че районния съд не се е съобразил
изцяло с представените доказателства за реалните нужди и разходите по
отглеждане на детето и материалното положение на неговия баща.
Наведените доводи настоящия съдебен
състав счита за неоснователни. Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и изводи и препраща към тях.
Задължението за издръжка към ненавършило
пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет на производството по
чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на
нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за
основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване
потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия
баща.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е
присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение
на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.
В настоящия случай ищеца е основал
иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил
мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 150 лв. към
настоящия момент са изминали четири години и половина години, детето е
пораснало, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие.
Видно от представеното пред първата
инстанция удостоверение, за месеца, от който започва релевантния период, бащата
е получил брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), в размер на
3000 лева, а през следващите два месеца е имал средномесечен осигурителен доход
в размер на 4835,62 лв.(лист 94 от делото на СРС). За майката на ищеца за
релевантния период не са представени писмени доказателства. Същата пред ДСП е
заявила месечен доход в размер на 2000 лв.
Размера на месечната издръжка е
съобразен с възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде определен
минималния размер за месечната му издръжка) и освен обичайните нужди за
задоволяване на физиологичните и здравните му потребности, има социални, образователни (такси, целеви
вноски, включително заплащани извънкласни обучения-от лист 23 до лист 31, вкл.
от делото на СРС) и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с
оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д.
№5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне
размера на месечната издръжка на детето.
Следва да се отбележи, че предходния размер на месечната издръжка за
малолетното дете е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за
детска издръжка.
Настоящата инстанция приема, че
определения от първоинстанционния съд размер на издръжката е съобразен с
действителните нужди на детето от финансови средства, включително и с оглед
представените доказателства за реално извършени разходи за занимания на детето,
за които са необходими допълнителни финансови средства.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че
за цялостната издръжка на детето А. е необходима месечно сумата от 530 лева.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата инстанция, счита, че И.Л.Ш.,
следва да поеме сума в размер на 325 лв. от месечната издръжка на детето А..
Останалата сума, необходима за издръжката на детето, следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за А..
От така установената фактическа
обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното
решение в обжалваните му части е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки
за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на детето и
размера на увеличаването й.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на първоинстанционното
решение в атакуваните му части.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на въззивника за
присъждане на разноски и съдът я оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90664/18.05.2020
г., постановено по гр. д. № 60320/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав в
обжалваните му части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.И.Ш., действаща чрез нейната майка и законен представител А.С.Д.
за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.