№ 1565
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100500193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.11.2022 г., гр.д. 42531/2022 г., СРС, 163 с-в отхвърля
предявения иск от К. С. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца 17,48 лева, представляваща
главница за платена без правно основание сума за топлинна енергия по
фактура № 24441063 за период месец юли 2010 г., за топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж.к. ****, с договорна сметка при ответника № **********,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 18162 по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 33642/2022 г., по описа на СРС, 163 състав, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като
осъжда ищцата да заплати на ответника 100 лева – разноски за
юрисконсулско възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата К. С. Т.. Счита,
че с влязло в сила решение, обвързващо насрещните страни се признава
недължимост на процесната сума, поради което сегашния ответник дължи
връщане на платеното при липса на правно основание. Иска се отмяна на
1
решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
С решение от 21.04.2020 г., гр.д. 54101/2019г., СРС, 34 с-в, се признава
за установено по предявения от настоящата ищца К. С. Т. към сегашния
ответник „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер от 1
173.22 лева – главница за начислена топлинна енергия за имот в гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.01.2010 г. до 31.10.2011 г. В
мотивите е прието, че не са представени доказателства, ищцата да е
потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Спорната по настоящото дело сума от 17,48 лева – стойност на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот през м. юли 2010 г., попада в
периода, предмет на приключилото исково производство. За тази сума,
ответникът издава фактура № 24441063.
Въпреки постановеното облагодетелстващо ищцата решение,
впоследствие тя извършва плащане в полза на ответника относно процесната
сума от 17.48 лв. за м. юли 2007 г., удостоверено с разписка от 27.01.2022 г.
на „Изипей“ АД. След плащането, на 22.06.2022 г. подава заявление по чл.
410 ГПК за нейното връщане като платена без основание, по което е
образувано ч.гр.д. № 33642/2022 г., СРС, 163 с-в.
В рамките на заповедното производство е издадена заповед за
2
изпълнение № 18162 от 29.06.2022 г. за дължимост от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД към ищцата К. С. Т. на процесна сума от 17,48
лева – главница за платена без правно основание сума за топлинна енергия по
фактура № 24441063 през периода м. юли 2010 г. за абонат с адрес: гр.
София, ж.к. ****, съгласно влязло в сила решение № 73955/21.4.2020 г., гр.д.
54101/2019г., СРС, 34 с-в. Предвид подаденото възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК се развива настоящото исково производство.
Въззивният съд намира, че щом като въпреки знанието си за съдебно
признатата недължимост от нея на процесния паричен дълг, ищцата извършва
доброволното му плащане, последното следва да е извършено с дарствено
намерение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД изрично изключва
възможността, съзнателно изпълнилият един свой нравствен дълг да иска
връщане на даденото. В тази хипотеза, за ищцата не възниква право да иска
възстановяване на необосновано нарушено имуществено равновесие при
начална липса на годно правно основание. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.11.2022 г., гр.д. 42531/2022 г., СРС, 163 с-в.
ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул. ****
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4