Р
Е Ш Е Н И Е
№41 10.02.2010г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На
дванадесети януари
година 2010
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мария
Милева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД №
3824 по описа на съда за 2009 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Н.С., живущ ***, ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 34/27.10.2009г.,
издадено от Директора на Държавно горско стопанство-гр.Бургас, упълномощен със
заповед №07/01.10.2007г. на ДАГ, с което за нарушение на чл. 80, ал.14 от
Закона за горите/ЗГ/, на жалбоподателя е наложено на основание чл.101, ал.1 и
чл.113, ал.1 от ЗГ, вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, наказание глоба в размер на 300 лева.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се
явява и не сочи доказателства. Поддържа жалбата.
За ответника по жалбата, Държавно горско стопанство-гр. Бургас, редовно
призовани, не се явява представител. Не изразяват становище. Не сочат
доказателства.
Жалбата е депозирана в
законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона с оглед на правомощията си по съдебния
контрол,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 12.10.2009г., била извършена
проверка от служители на Държавно горско
стопанство-гр. Бургас на територията
на ДГС Ново Паничерево. Г.С. бил видян да
транспортира
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта е намерил фактическите констатации за доказани, издал е НП
№34 от 27.10.2009г. и е наложил на нарушителя глоба, в
размер на 300 лева.
От формална страна са налице законоустановените
в чл.57 от ЗАНН реквизити.
По делото е разпитан актосъставителя, като показанията му кореспондират с констатациите, обективирани в акта и в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Актът е съставен от компетентен
орган, в каквото качество безспорно е действал актосъставителят М. в този момент. Съставеният от него АУАН не страда от
съществени пороци, които да се
явяват основание за отмяна на
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН задължителен реквизит на наказателното постановление е описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият
състав намира, че описанието на местоизвършване на
нарушението е ясно и точно извършено в АУАН и НП и абревиатурата в НП напълно
съответства на данните, изложени в АУАН с които данни,
видно от фактите по делото, самият жалбоподател се е запознал лично.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено
лице.
В този смисъл, твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност
на НП не са подкрепени от доказателства и съдът намира същите за защитна теза с
цел оневиняване и избягване на административнонаказателна
отговорност.
Нарушението в НП е по чл.
80, ал. 14 от ЗГ ”Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на: обли
дървени материали и дърва за горене, немаркирани с
експедиционна горска марка; фасонираните дървени материали, немаркирани с
производствена марка.” Наказанието е по чл.101, ал.1 от ЗГ: „Който в
нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 80, ал. 14 добива, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с немаркирани дървени материали, се наказва с глоба от 50 до
3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание”, във
вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Съдът счита, че при така изяснената фактическа
обстановка, административнонаказващият орган е дал
правилна и законосъобразна
квалификация на деянието, а жалбоподателят е извършил нарушението,
описано в АУАН и НП, като е транспортирал дървесина, без да има документ за
това.
БРС преценя
процесното нарушения като извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл, тъй
като Г.С. е осъзнавал, че поведението му
е обществено вредно и укоримо, т.е. това,
че чрез деянието
нарушава установения ред на държавно
управление и въпреки това се е стремил
към този резултат.
Въпреки това, настоящият състав счита наложеното наказание глоба, в размер на 300лв. за прекалено високо, имайки
предвид обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението.
„Който наруши разпоредбите на чл. 80, ал. 14,
се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание”. Съдът счита, че санкцията, достатъчна за постигане превантивните цели на наказанията
по чл. 12 от ЗАНН, трябва да
бъде в минимален размер, т.е. „глоба” от 50 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
34/27.10.2009г., издадено от Директора на Държавно горско стопанство-гр.Бургас,
упълномощен със заповед №07/01.10.2007г. на ДАГ, издадено против Г.Н.С., живущ ***, ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 80,
ал.14 от Закона за горите/ЗГ/, на жалбоподателя е наложено на основание чл.101,
ал.1 и чл.113, ал.1 от ЗГ, вр. с чл. 53, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, наказание глоба в размер на 300 лева, в частта му относно наложеното административно наказание - глоба в размер на 300 лв., като намалява размера на
наказанието глоба в размер на 300 лева на глоба в размер на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото наказателно постановление в
останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Марина Димова