Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 1282 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.358 ал.1 т.1, във вр.
с чл.188, т.2 от КТ.
Постъпила е искова молба
от В.И.К., съдебен адрес:***, офис ***срещу „Т.Б.“ ЕАД ***, ЕИК ***, в която се
твърди, че страните били в трудово
правоотношение по сключен между тях трудов договор №***., по силата на който ищцата
била назначена на длъжността ***с конкретно работно място ***, находящ се в ***. Твърди се също, че на 07.01.2019г.
работодателя връчил на ищцата Заповед ***, с която й се налагало наказание по
чл.188, т.2 от КТ – „предупреждение за уволнение“. Навеждат се доводи, че
заповедта била издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ за нейното мотивиране
– сочело се, че бил нарушен чл.6.3 от раздел IХ на
Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, а всъщност този раздел от
Правилника не съдържал разпоредба с номерация чл.6.3 с цитираното в заповедта
съдържание. Навеждат се също така доводи, че работодателя не изпълнил задължението си по чл.193, ал.1
от КТ, т.к. за посоченото в заповедта нарушение не били искани обяснения от
служителката. Твърди се, че не били и извършени от ищцата описаните в
атакуваната заповед действия. Ищцата счита също така, че работодателя не бил съобразил
при издаване на заповедта и разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, както и не е
спазил визираната в чл.188 от КТ поредност на
налагане на дисциплинарните наказания.Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се отмени атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
Ответникът „Т.Б.“ ЕАД е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Навеждат се доводи, че атакуваната заповед е мотивирана; спазена била
процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, а служителката била извършила нарушението на
трудовата дисциплина, за което й било наложено наказанието.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и се
установява от представения препис на трудов договор №***., че със същия ищцата В.К.
е била назначен на длъжност ***при ответното дружество ***и определено за
служителя място на работа в ***.
Безспорно е също така и това се
установява от приложения препис на Заповед ***, че на ищцата е било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Според изложените в
заповедта мотиви на работодателя, ищцата извършила следното нарушение на
трудовата дисциплина: на 21.12.2018г., около 13.00ч., по време на работния ден
в магазин на работодателя в ***, ***, в разговор със свой колега Г.Д.К.
повишила тон и отправила словесни заплахи и обиди към друг колега В.И.В., който
се бил опитал да помогне в създалата се ситуация.
Според изложеното в заповедта, работодателят е приел, че с това си
поведение служителката не е изпълнила задължението си да изпълнява трудовите си задължения в атмосфера на
сътрудничество, координация и толерантност към колегите си, в съответствие с
установеното в чл.3.16 от раздел II на Правилника за вътрешния трудов ред. Посочено
е, че съгласно чл.6.3 от раздел IХ от цитирания Правилник - заплашването на други
служители, осъществяването на физически или психически тормоз, представлявало
тежко нарушение на трудовата дисциплина и работодателят можел да наложи дисциплинарно наказание –
уволнение.
Работодателят е приел също така, че с деянието си служителката нарушила чл.3.16
от раздел II на Правилника за вътрешния трудов ред, което
представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.6.3 от
раздел IХ от
цитирания Правилник. Приел е още, че служителката не била спазила и Кодекса на
поведение на компанията, с който била запозната на 15.02.2016г. Всичко това,
според изложеното от работодателя в заповедта, представлявало нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 от КТ и давало основание за
налагане на наказание предупреждение за уволнение.
Спорни по делото са въпросите: Спазил
ли е работодателя императивните норми на чл.193 и чл.195 от КТ за искане на
обяснения от служителката и за мотивиране на заповедта, с която е наложено
наказанието; извършила ли е ищцата деянията, описани в заповедта, а ако ги е
извършила – осъществяват ли те състав на дисциплинарно нарушение и съответно
адекватно ли е наложеното наказание.
От представения препис на искане за даване на обяснения,
изходящо от ответника с №356/27.12.2018г. и връчено на ищцата на 28.12.2018г. и
писмени обяснения, изходящи от последната на същата дата се установява, че
работодателя е изпълнил задължението си, вменено му с императивната норма на
чл.193 от КТ да поиска и приеме обясненията на служителя за деянията,
проверявани като дисциплинарни нарушения. Както възприема съдебната практика,
когато на работодателят му станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези
обстоятелства без да е необходимо да са посочени обективните и субективните
елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация /Р № 126/26.06.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1060/2012 г. ІІІ г. о./
Заповедта е и мотивирана в
съответствие с изискването на чл.195 от КТ. Съдържа необходимите сведения относно
нарушителя, конкретното деяние, за което се налага наказанието, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършването му и вида на
наложеното наказание. Прието е в трайната практика на ВКС, че задължението на работодателя да мотивира
заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл.
194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се
защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал. 1 КТ / решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г.
III г. о. на ВКС, решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г. IIIг. о. на ВКС, решение от 24.06.2010 г. по гр. д. №
410/2009 г. IV г. о. на ВКС, решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г.
IV г. о. на ВКС и решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о.
ВКС, решение по гр. д. № 278/2011 на IV г. о., ВКС/. Съдът намира, че в случая
изложените в процесната заповед мотиви удовлетворяват
посочените изисквания.
С оглед горното, съдът приема, че
работодателя не е нарушил императивните правни норми на чл.193, ал.1 и чл.195,
ал.1 от КТ, поради което атакуваната заповед не подлежи на отмяна на формално
основание.
Видно е от приложения препис на
Правилник за вътрешния трудов ред на „Т.Б.“ ЕАД, в сила от 10.01.2017г. (на
л.51-л.66), че с цитираната в атакуваната заповед разпоредба на чл.3.16 от
раздел II е
регламентирано, че служителите на дружеството
са длъжни да изпълняват трудовите си задължения точно и добросъвестно в
атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност към колегите си и с
поведението си да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови задължения.
Видно е от същия Правилник, че
цитираната в процесната заповед разпоредба на чл.6.3 не
се съдържа в раздел IХ, но такава се съдържа в раздел ХI и имаща
посоченото в заповедта съдържание, че работодателя смята за тежко нарушение на
трудовата дисциплина, мотивиращо налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, поведение на служителя, представляващо физически или психически
тормоз или заплашване на други служители, клиенти, кандидати за работа и други
трети лица.
В хода на производството по делото са
събрани и гласни доказателства по искане на ищцата. Свидетелят В.И.В. излага в
показанията си, че към 21.12.2018г. е работил при ответното дружество,
изпълнявайки трудовите си функции в офис в ***. Твърди, че на посочената дата
чул ищцата В.К. да отваря и затваря принтера, при което решил, че имала проблем
при работата с него. Сочи, че отворил и установил, че имало поставена повече
хартия и казал на ищцата, че това била причината за проблема и махнал част от
нея. Твърди, че тя се ядосала при тези негови думи и му казала, че бил на два
дена там, а тръгнал да я учи. Той й отговорил, че трябвало да обменят опита си,
а тя леко повишила тон, споменала нещо за шамари, облякла си якето и излязла от
офиса. Св.В. пояснява още, че при провеждане на разговора между двамата, той
бил в търговската част, а ищцата била със св. К. по-навътре зад бюро. Излага,
че сигурно в магазина е имало клиенти по това време, но не е имало оплакване от
някой от тях по повод проведения разговор. Сочи, че бил ядосан от случилото се
и това било забелязано от управителя на магазина, който го попитал за причината
и по този начин обстоятелствата станали известни на работодателя. Твърди, че не
се е чувствал уплашен от думите на ищцата.
Свидетелят Г.Д.К. излага, че към
21.12.2018г. работил в същия офис на ответното дружество. Твърди, че на
сочената дата възникнал спор между ищцата и св.В. по повод причината за
възникнал проблем с принтера. Сочи, че по същото време се обучавал на помощен
компютър, който бил извън търговската част и по време на спора ищцата била първоначално
до принтера, но идвала и при него да му помага. Твърди, че и двамата спорещи
били повишили тон, но не чул отправени обидни думи.
Съдът възприема показанията и на
двамата свидетели, т.к. излагат лични възприятия, не противоречат помежду си
относно излаганите факти, а взаимно се допълват
По делото е представена от ответника Докладна, изходяща от св. В.И.В., но
като частен свидетелстващ документ, това писмено доказателство няма обвързваща
съда материална доказателствена сила и съдът
съобразява непосредствено събраните в хода на производството показания на
свидетеля, подписал документа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.187, т.10
от КТ неизпълнението на трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение,
представляват нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът приема за установено въз основа
на събраните гласни доказателства, че на 21.12.2018г. е възникнал спор между
ищцата и св.В.В. на работното им място в офис на
ответното дружество в ***. Установи се, че и двамата спорещи служители са били ядосани и са повишили тон.
Стана ясно, че в спора ищцата е казала на св.В., че бил с по-малко стаж от нея,
за да я учи, както и че можела да го ошамари.
Установи се също така от показанията на св.В., че при спора не се е почувствал
заплашен от физически действия на ищцата.
Съдът счита, че това поведение на
ищцата представлява нарушение на задължението на служителите, произтичащо от разпоредба
на чл.3.16 от раздел II на Правилника за
вътрешния трудов ред на „Т.Б.“ ЕАД, да изпълняват трудовите си задължения в
атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност към колегите си.
Не може да се приеме, че е налице
нарушение на чл.6.3 от раздел ХI на Правилника (неточно посочен в заповедта като раздел IХ), т.к.
поведението на ищцата не може да се квалифицира като упражнен физически или
психически тормоз или заплашване на служителя В.. Дори от последния не е било субективно
възприето по този начин, както стана ясно от показанията му, а още по-малко би
могло обективно да се квалифицира като тормоз и заплаха.
Не може да се приеме, че от ищцата е
било извършено нарушение на норми от цитирания в атакуваната заповед Кодекс на
поведение на компанията. В хода на производството по делото не са представени
доказателства, че такъв вътрешен акт съществува, респективно какво е
съдържанието на нормите му и дали ищцата е била запозната с него.
Въпреки приетото по-горе за установено
от доказателствата нарушение на
трудовата дисциплина от страна на служителката, съдът счита, че основателно се
явява оплакването на ищцата, че при определяне на вида на наложеното
дисциплинарно наказание работодателя не е съобразил критериите по чл.189, ал.1
от КТ.
Съдебната практика приема, че за да се извърши преценка за спазване на тези
критерии, съдът следва да прецени тежестта на допуснатото нарушение и с оглед
характера на изпълняваната работа; с оглед спецификата на възложените трудови
функции и доколко последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя - доколко от неизпълнението им за
работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици (в този смисъл
решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г. о. ВКС; решение
№ 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г. о. ВКС; решение № 167
от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. IV г. о. ВКС).
В случая, при тази преценка, съдът съобрази, че ищцата работи при ответното
дружество от около четири години преди релевантната дата; няма наложени други
дисциплинарни наказания през този период; няма данни деянието й да е дало
негативно отражение в отношенията й с посочените в заповедта служители -В.В. и Г.К. по начин, пречещ на по-нататъшната им съвместна
работа; няма данни също така за настъпили последици за търговската дейност на
работодателя. И с оглед тези обстоятелства, съдът намира, че вида на наложеното
с процесната заповед наказание не съответства на
тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Ето защо, съдът счита, че преценката на работодателя за налагане на второто
по тежест дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение, не е съобразена
с критериите по чл.189, ал.1 от КТ.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да се уважи като такъв, респективно да се отмени атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 ответника дължи на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС
държавна такса в размер на 80лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ***на ***,
пълномощник на „Т.Б.“ ЕАД, с която на В.И.К.
с ЕГН **********,
заемаща длъжност ***в „Т.Б.“ ЕАД, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”, за извършено на 21.12.2018г. нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, т.10 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К. с ЕГН **********, сумата от 250лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА на осн
чл.78, ал.6 от ГПК, „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен
държавна такса в размер на 80лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: