О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260403 15.03.2021г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№138 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Обжалва се определение на Пазарджишки
районен съд №260515 от 18.12.2020г. постановено по гр.д.№736/2020г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца П.В.Л. от
02.12.2020г. за изменение в частта за разноските на решение №260222 от 10.11.2020г. постановено по същото дело.
В частната жалба подадена в срока по
чл.275 ал.1 от ГПК жалбоподателят П.Л. чрез пълномощника си адв.Р.П. ***
поддържа, че определението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
противоречащо на съдебната практика. Счита, че районният съд не е съобразил, че ищецът е предявил иск за
признаване на незаконосъобразност на заповед и за отмяна на същата, а при
условията на евентуалност са заявени две основания за тази незаконосъобразност;
че съдът е уважил предявения иск изцяло,
което изключвало разпределяне на тежестта за разноски между страните по
съразмерност. Поддържа още, че евентуалното съединяване на исковете за
реализация на едно и също право, представлява форма за защита, с която ищецът
предявява взаимно изключващи се претенции като се позовава на различни
основания за пораждане на претендираното право, с което цели в един процес да
изчерпи защитата си и че в тази ситуация защитата на ответника не е затруднена,
а е облекчена, като в едно единствено производство ще бъде разрешен спора.Сочи,
че при такова съединяване на исковете
отговорността за разноски по делото се определя и от изхода на делото и по евентуалния иск. И че е достатъчно да бъде призната основателността по едното от
евентуалните основания за да се изключи отговорността на ищеца за необосновано
повдигнат спор. Цитира се и съдебна практика.Твърди се, че претенцията за разноски
в производството касае заплатено адвокатско възнаграждение от 900лв,
съответстващо на фактическата и правна сложност на делото и на чл.7 ал.1 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Коментират се и постановките на тълкувателно решение №6/2012г. по
тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, в посока, че при констатираната от съда
прекомерност на адвокатското възнаграждение,тази негова преценка следва да бъде
мотивирана и не задължава съда винаги намаляването да бъде в размер на
минимално определения в посочената
Наредба, а че може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от
минимално определения съобразно чл.36 ЗА. Счита, че адвокатското възнаграждение
трябва да е справедливо и обосновано и че само в правомощие на съда е да
прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до
какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум. Счита
жалбоподателят, че в случая не са съобразени доказателствените факти
доказателствените средства, повдигнатите правни въпроси, не е преценен нито
обема на доказателствения материал,нито извършената работа от страна на процесуалния
представител на ищеца; извършените от пълномощника му процесуални действия и
събраните във връзка със спорните факти и процесуалното поведение на ответника множество писмени и гласни доказателства.Моли
да се отмени обжалваното определение и се измени решението в частта за
разноските като на ищецът бъдат присъдени разноските, направени по делото в
пълен размер.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по
спора страна „МБАЛ-Пазарджик“АД чрез пълномощника си адв.Л.Ш., в който се
поддържа, че молбата е неоснователна и че съдът е съобразил доказателствата,
доказателствените средства и обема на доказателствения материал и че макар да е
специфичен казусът, делото не се
характеризира с висока фактическа
и правна сложност и че в случая е осъществена
от ищеца обичайната за този вид дела защита доколкото от ответника не са
направени искания или възражения за по-висока такава; че от ищеца е добавил
допълнително основание за отмяна на
обжалваната заповед-противоречие с чл.118 от КТ за едностранно изменение от
работодателя на съдържанието на трудовото правоотношение и че в случая се касае
за предявен един иск на две основания за отмяна на заповедта на работодателя, поради което
разноските следва да бъдат определени
пропорционално на частта от иска, която е уважена. Моли да се отхвърли
молбата.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Молбата на ищеца П.В.Л. от 02.12.2020г. за изменение на
постановеното решение №260222 от 10.11.2020г. по гр.д. №736/2020г. по описа на
РС-Пазарджик в частта за разноските, е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна в производството, против
подлежащ на обжалване акт на исковия съд, с който се отказва да се измени
решението в частта за разноските, претендирани от последния като дължими в
производство и в предвидения от закона едноседмичен срок от уведомяването на
страната.
По
същество молбата е основателна.
За да откаже да уважи искането на ищеца
за изменение на постановеното решение в частта за разноските, Пазарджишкият
районен съд с обжалваното определение е препратил към мотивите на решението
си №260222 от 10.11.2020г., според които
разноските по делото следва да се разпределят по равно между страните, тъй
като единият от предявените искове
е отхвърлен, я втория-уважен, като освен
това намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца; че след като приема, че са предявени две
отделни основания на иска или два отделни иска, то добавянето на ново основание
не увеличава значително сложността на делото, а минималното адвокатско
възнаграждение по неоценяеми искове към момента на сключване на договора за правна помощ е било от 150лв,
поради което съдът намалил размера на
разноските с решението от 900лв на 500лв общо за двете предявени основания, като
реално след като е намалил адвокатското възнаграждение от 900лв на 500лв на
ищеца, му е присъдил с решението разноски от 250лв.Освен тези мотиви, исковият
съд е изложил мотиви и към обжалваното си определение като е посочил, че
разпитът на двама свидетели не води непременно до висока фактическа сложност
поради тяхната непротиворечивост и неизискващо сложно съпоставяне с другите
данни по делото, нито подробно мотивиране на преценката на показанията им от
страна на съда; че съдът не е намалил размера на разноските до техния минимум
по Наредбата и че в случая е предявен един иск на две отделни основания, едното
от което е неналичие на чл.199 от КТ-състояние,
което не позволява изпълнение на
работата, а другото -изменение на
мястото и характера на работата без съгласието на работника поради което приема,
че са налице два обективно съединени иска.
Тази
доводи не се споделят от въззивната инстанция.
Предявен е иск за признаване за
незаконно и отмяна на заповед № 532 от 20.09.2019г. на Изпълнителния директор
на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, с която се забранява на ищеца П.В.Л. *** да осъществява дейност като инвазивен кардиолог до окончателното
приключване на всички проверки от контролните органи на ИАМН, АДФИ и други по
повод излъчен на 15.09.2019г.
телевизионен материал в предаването „Неделята“ по Нова телевизия, по съществувало
между страните трудово правоотношение, възникнало с трудов договор №49 от 13.02.1998г.
Обстоятелствата за незаконност на заповедта изложени в исковата молба са, че
същата препятства възможността на служителя да упражнява и изпълнява основните
и съществени трудови задължения, като не е допускан и до определеното му с
договора място на работа-ангиографска лаборатория към кардиологично отделение, и
се определя от ищеца като принудителна дисциплинарна мярка по чл.199 от КТ и представлява акт на работодателя,
с който временно се преустановява изпълнението на съществуващото трудовото
правоотношение. Посочва, че не е налице нито една от хипотезите на чл.199 от КТ
на която е издадена заповедта, че резултатите
от всички проверки установявали липса на извършени от ищеца нарушения при или
по повод изпълнение на трудовите му задължения. Твърди ищецът, че е подал
заявление №939 от 03.02.2020г. до работодателя за отмяна на процесната заповед
№532 от 20.09.2019г. поради липса на основание за издаването й, но че към
момента на подаването на исковата молба-11.03.2020г., такава отмяна не е постановена
от работодателя-ответника „МБАЛ-Пазарджик“АД. Формулираният от ищеца петитум е
да се признае за незаконна и се отмени
процесната заповед, издадена от изпълнителния директор на „МБАЛ-Пазарджик“ АД с
присъждане на разноските.С исковата молба са приложени писмени документи във
връзка с въведения правен спор в 6 /шест/ пункта, както и са направени от ищеца
множество доказателствени искания за прилагане на писмени документи, както и
искане за разпит на свидетели. Исковата молба с приложенията и исканията е изготвена,
подписана и депозирана в съда от надлежно упълномощен от ищеца процесуален
представител -адв. Р.П.П. /виж пълномощно-л.6/.
Районният съд още преди да извърши размяна на книжата е
прекратил производство по делото / определение №722 от 16.03.2020г.-л.14/ като
е приел, че предявеният иск е недопустим, което е наложило подаването на частна жалба от ищеца
чрез пълномощника си адв. П., с вх.№7396 от 11.05.2020г. до въззивната инстанция, с излагане на
подробни фактически и правни мотиви по спора и обжалваното прекратяване на
производство по която е образувано в.ч.гр.д. №275/2020г. ,като с въззивно определение №326 от 20.07.2020г.
на Пазарджишки окръжен съд по в.ч.гр.д.
№275/2020г., обжалваното прекратително определение
е отменено, като е прието, че искът е допустим било то предявен като
самостоятелен иск или съединен с иск по чл.214 от КТ за присъждане на
обезщетение за временното отстраняване от работа, постановено с процесната
заповед.
След връщане на делото на първата
инстанция и извършена размяна на книжата по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, с който по същество се оспорва предявения иск
за отмяна на заповедта като неоснователен, като се поддържа,че заповедта е
правилна, мотивирана, обоснова и законосъобразна, че с нея не е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца /ТПО/, нито му се забранява осъществяване на
трудова дейност, нито му се налага дисциплинарно наказание,нито се отстранява
от извършване на трудова дейност. Оспорени са и доказателствените искания на
ищеца по разпита на свидетели. Представената обемна медицинска и друга
документация е на повече от
500/петстотин страници/, съдържаща множество фактология във връзка с правния
спор и извършените проверки на различните контролни органи и институции по
случая.
В първото по делото заседание от ищеца
е постъпила молба с която е направено изменение на обстоятелствата, на които е предявен иска за отмяна на заповедта
на работодателя чрез добавяне на ново основание на незаконност на
заповедта и без да се променя петитума
на иска, а именно противоречие на заповедта с нормата на чл.118 от КТ
забраняваща едностранно изменение на трудовото правоотношение между работника
или служителя и работодателя от страна
на работодателя, освен за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на
работника или служителя от страна на
работодателя и че в случая е налице недопустимо едностранно изменение на
уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение
характера на работата, работното място, срока на трудовия договор, трудовата
възнаграждение както и други условия, които страните могат да уговарят в
трудовия договор. Ответното дружество е възразило по така направеното изменение
на иска от страна на ищеца с довод за недопустимост и неоснователност и че се
касае за предявен нов иск. Исковият съд е уважил искането на ищеца по чл.214 от ГПК приемайки в мотивите си, че се касае за обективно съединяване при условията
на евентуалност на различни основания, с един и същ петитум и е допуснато изменение
на иска чрез добавяне на ново основание без изменение на петитума
при условията на евентуалност-противоречие на заповедта с отразеното в чл.118
от КТ-забрана за едностранно изменение на мястото и характера на работата от страна на работодателя,като в
това заседание са разпитани и допуснатите по искане на ищеца свидетели.
В мотивите си към постановеното
решение №260222 от 10.11. 2020г. по
гр.д.№736/2020г., Пазарджишкият районен съд е приел, че е сезиран от ищеца с
два иска предявени при условията на евентуалност, като е отхвърлен иска за
отмяна на заповедта на изпълнителния директор на „МБАЛ-Пазарджик“ АД поради липса
на предпоставките по чл.199 от КТ и е отменена заповедта като
незаконосъобразна поради противоречие
със забраната на чл.118 от КТ за едностранно изменение от работодателя на място и характера на работа и е присъдил разноски на ищеца в
размер на 250лв, представляваща съразмерната част от направените по делото разноски по делото, след като преди това ги е
намалил поради прекомерност от 900лв на 500лв.
Обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място, в хипотеза на евентуално предявени
искове, разноските на ищеца се дължат в пълен размер при уважаването на който и
да е един от предявените искове тъй
като целения краен правен резултат е постигнат и е без значение дали това е
станало с основния /главния/ иск или по съединения с него евентуален иск. Ако
исковата претенция е уважена с основния иск, то съдът не дължи произнасяне с нарочен
диспозитив по евентуалния иск. Съдът дължи произнасяне по същество по предявения евентуален иск в хипотеза когато
основният иск е отхвърлен. И в двата случая на уважаване, ищецът е получил
защитата, която иска и преследва с инициирания исков процес. Следователно
неправилен е извода на Пазарджишкия районен съд, че разноските за ищеца следва
да бъдат разпределени по равно тъй като единият от исковете е отхвърлен, а
вторият уважен. Този правен извод би бил верен в хипотеза при обективно
кумулативно предявени искове, която един от исковете се уважава, а другия се
отхвърля-примерно при исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ. В случая,
исковете са предявени при условията на евентуалност, като със всеки един от тях
се преследва и постига една и съща правна цел-отмяна за заповед №532 от
20.09.2019г. на ИД на МБАЛ-Пазарджик АД като незаконосъобразна. В този смисъл,
разноските се дължат в пълен размер на ищеца, който ги е направил и няма как да
бъде направено разпределение на същите, още повече по-равно. В тази връзка е и съдебната практика -определение № 477 от
4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2016 г., I т. о., ТК;определение № 284
от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., ГК;определение № 70 от 5.02.2018
г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., ТК, и други.
Относно размера на разноските за
адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание проведено
на 09.10.2020г. ищецът Л. е представил
договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.03.2020г. за уговорено и заплатено в брой
от ищеца на пълномощника адв.П. адвокатско възнаграждение от 900лв, както и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение без да излага
съображения.
Както се посочи районният съд е
присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.
Искането за изменение на решението в
частта за разноските е подадено в срока за въззивно обжалвано, съгласно чл.248
ал.1 от ГПК от ищеца по пощата на дата
01.12.2020г., заведено в съда с вх.№264522 от 02.12.2020г. с доводи, че е
предявена една претенция със заявени две основания при условията на
евентуалност, че адвокатският хонорар от 900лв съответства на фактическата и
правна сложност на делото и на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изложени са същите доводи които са развити и в подадената в
последствие частна въззивна жалба срещу отката за съда да уважи искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно чл.7 ал.1 т.4 от цитираната Наредбата, в
редакцията си действала към момента на учредяване на процесуалното
представителство на адв. П.-11.03.2020г.- подаването на исковата молба и
сключването на договора за правна защита и съдействие от 06.03.2020г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита при неоценяеми
искове е в размер на 300лв/триста лева/ /чл. 7.
(Изм. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 23.05.2017 г.), действала до 15.05.2020г. /(Изм. с Решение № 5419 на ВАС на
РБ - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.).
Уговореното възнаграждение от 900лв е три пъти по-голямо на база предвиденото в Наредбата минимално адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в случая същото не е прекомерно тъй като са налице предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК. Делото се отличава с фактическа и правна сложност доколкото се касае за установяване на незаконосъобразност на издадена от работодателя заповед с която се изменя едностранно трудовото правоотношение на служителя П.Л., заемащ длъжността „лекар,вътрешни болести –старши“, с място на работа -Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение на МБАЛ-Пазарджик АД, изразяваща се в забрана да осъществява дейност като инвазивен кардиолог; продължителният период от време до отмяната на заповедта по съдебен ред-близо 14 /четиринадесет / календарни месеца след издаването й; значителният за проучване и анализ обем медицинска и друга документация, представена по делото във връзка с издаването на заповедта и последвалите проверки от различни контролни органи по работата на ищеца; заявените оспорвания на претенцията на ищеца от страна на работодателя по същество, събирането на допълнителни доказателства; иницииране и защита на ищеца Л. пред въззивната инстанция по повод първоначалното прекратяване на производството поради недопустимост на иска чрез подаване на частна жалба от пълномощника на ищеца и излагане на аргументи за незаконосъобразност на прекратителното определение, които аргументи са уважени от Окръжният съд, който е отменил прекратителното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия; обосноваване и аргументиране и на новото основание за незаконосъобразност на заповедта, свързано с разпоредбата на чл.118 от КТ и включването му в предмета на делото по реда на чл.214 ал.1 от ГПК; представяне на подробна, аргументирана и мотивирана писмена защита от пълномощника на ищеца по делото във връзка с предмета на спора и обосноваване и на двете основания за незаконност на заповедта. Изложените до тук обстоятелства от въззивната инстанция навеждат на извода, че в случая е налице правна и фактическа сложност на спора, продължителност на исковия процес, предприети множество конкретни правни и фактически действия от процесуалния представител на ищеца по неговата всестранна и всеобхватна процесуална защита и то пред две съдебни инстанции, които действия по отделно и в своята съвкупност дават основание на въззивната инстанция да приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение от 900лв макар да е над минималното по Наредбата не е прекомерно високо до степен да бъде редуцирано поради което следва да бъде присъдено в пълен размер в полза на ищеца, тоест предвид на факта, че исковият съд е присъдил 250лв от него, то въззивната инстанция следва да присъди разликата до пълния претендиран размер от 900лв или сумата 650лв. Окръжният съд не споделя доводите развити от ответника „МБАЛ-Пазарджик“ АД в отговора си на частната жалба. Сам по себе си, както и дружеството отбелязва казусът е специфичен, което означава повече необходимо процесуално време за ищеца и пълномощника му за запознаване с документацията и организиране на правната си защита с оглед съществено накърнените му трудови права предвид и на заеманата от него позиция, длъжност, работно място и място на работа в ответното дружество. Намаляването на адвокатското възнаграждение в случая би било допустимо и оправдано в хипотеза примерно, че ответникът-работодател не оспорва иска и го признава, или междувременно е отменил собствената си заповед като неправомерна и незаконосъобразна, или примерно признава интереса на ищеца и не оспорва допустимостта на заявената искова претенция, а в откритото съдебно заседание и след събиране на доказателствата примерно промени първоначално поддържаната си позиция, с която оспорва изцяло претенцията на ищеца, при което би се стигнало евентуално и до прилагането на чл.78 ал.2 или ал.3 от ГПК. Такова процесуално поведение не е демонстрирано от страна на работодателя МБАЛ-Пазарджик АД, което е наложило да се проведе от ищеца П.Л. пълно и главно доказване на незаконосъобразността на заповедта на работодателя при условията на чл.154 ал.1 от ГПК, в каквато връзка са и указанията на исковия съд в доклада си по чл.146 от ГПК към ищеца. Предвид изложеното ще следва да се отмени обжалваното определение и се измени постановеното решение в частта за разноските като се присъдят допълнително още 650лв разноски в полза на ищеца Л. като адвокатско възнаграждение, платими от МБАЛ-Пазарджик АД. Дружеството ще следва да заплати на основание чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, държавна такса по настоящото частно обжалване в размер на 15лв, съгласно чл.19 от ТДТССГПК в полза на Окръжен съд Пазарджик по бюджета на съдебната власт. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение на Пазарджишки районен съд №260515 от 18.12.2020г.
постановено по гр.д.№736/2020г. по описа на същия съд, с което е оставено без
уважение искането на ищеца П.В.Л. от 02.12.2020г. за изменение в частта за
разноските на решение №260222 от
10.11.2020г. постановено по същото дело.
ИЗМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №260222 от 10.11.2020г постановено по
гр.д.№736/2020г. по описа на същия съд,
В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО ОТМЕНЯ НАМАЛЯВАНЕТО НА РАЗНОСКИТЕ за
адвокатско възнаграждение, направени от ищеца
П.В.Л. от 900лв на 500лв, поради прекомерност, И
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение-Пазарджик“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
ул.“Болнична“ №15, представлявана от изпълнителния директор д-р К.М.Т., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.В.Л., ЕГН-**********,***,
и сумата от 650лв /шестстотин и петдесет лева/, представляваща допълнително
дължими от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение-Пазарджик“ АД, с посочени ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 15лв/петнадесет
лева/ за настоящото частно въззивно
производство.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.