Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 134/27.11.2012 г., постановена по НЧХД № 978/2012 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимиятА. О. А. от с.Д. К. общ.К., с ЕГН* е признат за невиновен, в това, че на 19.08.2012г. в с.Д. К. общ.К. причинил на М. А. М. от с.Д. К. общ.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройствона здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на челото - престъпление по чл.130, ал.1от НК, като на основание чл.304от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. С присъдата подсъдимият А. О. А. е осъден да заплати на М. А. М. от с.Д. К. общ.К. с ЕГН* сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от деяние‗о извършено на 19.08.2012г. в с.Д. К. общ.К. неимущественивреди, ведно със законната лихва считано от 19.08.2012г.до окончателното й изплащане и сумата от 824.00 лева деловодни разноски, като гражданскиятиск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 3 000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъден е също да заплати по сметка на Районен съд Г.К. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод подадени жалби както от подсъдимия, така и от тъжителя.

В жалбата на подс.А. О. А., подадена от защитника му – адв.Б. се твърди, че посочената присъда е неправилна в гражданската й част, тъй като е нарушен закона. Подсъдимият правилно бил признат за невиновен и оправдан, тъй като от доказателства по делото се установило, че тъжителят М. А. М. е проявил небрежност и невнимание при отварянето на входната врата на двора и се е самонаранил. Вслучая, подсъдимият А. А. не следвало да носи имуществена отговорност, тъй като той не бил причинил виновно-умишлено или по непредпазливостувреждането на тъжителя М.. Ако, съдът приеме, че подсъдимият А. следвало да носи имуществена отговорност по отношение на тъжителя М., с оглед доказателствата по делото се налагал извода, че последният в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредите- нараняването и поради това обезщетението следвало да бъде намалено. Моли да се отмени присъдата от 27.11.2012 г. по НЧХД № 978/2012 г. по описа на Районен съд-К. в гражданската й част, относно присъденото обезщетение на тъжителя или същата да се измени, като съществено се намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски.

Във въззивната жалба на М. А. М. подадена чрез повереника му – адв.Б., се твърди, че присъдата, в частта, в която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли същата да бъде отменена в оправдателната й част и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият А. А. да бъде признат за виновен в това, че на 19.08.2012 г. в с.Д. Крепост е причинил на М. А. М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно- контузна рана на челото - престъпление по чл. 130 от НКи му се наложи предвиденото в закона наказание.

В съдебно заседание жалбодателят А. А. не се явява, но чрез защитника ни - А. Б. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена съобразно исканията и аргументите изложени в нея. Жалбата на М. М. счита за неоснователна и моли да се отхвърли.

Жалбодателят М. М. също не се явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си представител – А. Б. поддържа жалбата си и моли да същата да се уважи по изложените в нея съображения.

Страните не сочат нови доказателства.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадените жалби въззивния съд приема за установено следното:

И двете жалби са подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същите се явяват допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните доказателства о‗ районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд, не са искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимия А. О. А. е роден на 14.02.1950г. в с.Д. К. общ.К., живущ в с.с., български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, безработен.

На 19.08.2012г. след обяд подсъдимият А. А. се намирал в с.Д. К. общ.К. и управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Джета” с рег.№ К **** АВ. Около 17.00-17.30 часа същият се движел по улица в с.Д. К. за да стигне до дома си – дом №49. Пътят му минавал покрай къщата на неговия съсед - М. А. М.. Наближавайки дома на последния, подсъдимият управлявал превозното средство с ниска скорост, тъй като от дясната страна на улицата, в посоката, в която се движел, имало паркиран лек автомобил марка „Опел Астра" с турски peгистрационен номер. В същото време тъжителя М. излизал от двора си и отварял външната желязна входна врата. Дееца забелязвайки това завъртял волана леко на дясно, но въпреки това блъснал с лявата предна част на л.а. „Фолксваген Джета"' с рег.№ К **** АВ отварящата се желязна врата. В резултат на сблъсъка, входната врата рикоширала и ударила тъжителя по главата - в областта на челото. След удара той се хванал за главата, след което приклекнал, като от раната му потекла кръв от челото. Помощ на М. М. оказали неговите близки, които същия ден празнували в дома му религиозния празник Байрям, а именно свидетелите Н. Х., Н. С. и Х. С. При отварянето на входната врата и завъртането на волана на автомобила надясно, за да избегне удара с вратата, подсъдимият ударил леко паркирания в дясно на пътя автомобил в левия калник. Подсъдимият спрял управлявания от него автомобил на 5-6 метра след удара, слязъл от автомобила и започнал да псува, след което започнала разправия между него и пострадалия. Виковете били чути от други хора- близки на подсъдимия, които били наблизо и прекратили разправията, след което подсъдимият се прибрал в дома си. След подаден сигнал на тел.112 на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, а тъжителят бил закаран от свидетеля Х. С. в Бърза помощ в Г.К., където го превързали и му оказали медицинска помощ. След случилото се пострадалия продължил да изпитва болки в главата, приемал обезболяващи, чувствал се притеснен, не можел да спи заради претърпяното пътно-транспортно произшествие.

На 20.08.2012г. тъжителят М. М. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебно-медицинското удостоверение № 169/2012г. При извършения преглед съдебният лекар установил в долната централна част на челото вертикално разположена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2 см. Видно от заключението в съдебно-медицинското удостоверение, описаното и констатирано увреждане - разкъсно-контузна рана на челото, е получено при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщавал освидетелстваният, а именно, че на 19.08.2012 г. бил ударен от метална врата, която била блъсната от автомобил, шофиран от познато му лице. На пострадалия е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

На 20.08.2012 г. и подсъдимият бил прегледан от с. л., д. Н. М., който установил при прегледа кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, главата и крайниците, видно от приетото като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение №170/2012 г. Описаните в удостоверението наранявания според заключението на съдебния лекар са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания – на 19.08.2012 г., бил бит с юмруци от негов съсед.

От приетото като доказателство Наказателно постановление №2267/27.08.2012 г., влязло в сила на 27.09.2012 г., се установява, че подсъдимият е бил санкциониран по ЗДвП за това, че на 19.08.2012г., около 17.30 ч. в с.Д. крепост като водач на МПС, до дом №50, управлява личния си лек автомобил „Фолксваген джета” с рег. №К **** АВ, като извършва маневра заобикаляне на паркирал автомобил „Опел астра” не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска. Водача напуска ПТП без да уведоми органите на МВР.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена на база обясненията на подсъдимия А. А., показанията на свидетелитеН. Х., Н. С., Х. С., Д. Х. и Н. О. и от писмените доказателства по делото - протокол за ПТП № 1267489 от 20.08.2012г., акт за установяване наадминистративно нарушение № 2267 от 20.08.2012г, наказателно постановление № 2267 от 27.08.2012г., съдебно-медицинското удостоверение № 169/2012г. и №170/2012 г., справка за съдимост, характеристична справка. Всички събрани по делото доказателства са безспорни относно времето и начинът на причиняване на нараняването, предмет на обвинението, а именно, че управлявайки личния си лек автомобил подсъдимият блъснал отворилата се дворна желязна врата, която рикоширала и ударила тъжителя в областта на челото, причинявайки му цепковидна разкъсно-контузна рана с дължина 2 см.

Безспорно по делото е установено, че констатираната разкъсно-контузна рана на челото на пострадалия М. М. е получена при рикоширането на входната врата, която е била ударена при отварянето й от тъжителя от лекия автомобил управляван от подс.А. А., но това увреждане е било причинено без пряк умисъл от страна на подсъдимия, поради което и то се явява несъставомерно деяние по чл.130, ал.1 от НК, тъй като умисъла е елемент от субективната страна на деянието и липсата му прави деянието несъставомерно. Подсъдимият нито е целял, нито е допускал във волево отношение, че пострадалия се намира зад входната врата, поради което и не е могъл да предвиди, че при настъпилия удар на вратата, същата ще рикошира и ще удари пострадалия по челото.За причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК, наказателна отговорност се носи само когато деецът е действал умишлено, т.е. деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или да допуска настъпването им - тогава действа с пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай, от доказателствата събрани по делото не се доказва, че подсъдимият умишлено е причинил лека телесна повреда на пострадалия М. М.. Или, във връзка с така установеното по делото от фактическа страна, безспорно се установи, че подсъдимият А. А. не е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, поради което правилно и законосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан от първоинстанционния съд по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

С оглед изложеното, жалбата на тъжителя М. се явява неоснователна.

По жалбата на подс.А. А.:

Решаващият съд е приел, че макар извършеното от дееца да не представлява престъпление, то безспорно представлявало непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като било налице противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени вреди на пострадалия. За да направи този извод, съдът е приел, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и с поведението си като водач на МПС станал причина за настъпване на произшествието, в резултат на което тъжителят получил лека телесна повреда- контузна рана на челото. Поради изложеното е приел за основателен до размер на 1200 лева предявеният граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. В случая не е доказано наличието на противоправно деяние и причинна връзка между деянието и вредата. Установеното от фактическа страна за причинените вреди и извършеното подс.А. деяние, не обосновават извод за наличие на противоправно поведение на подсъдимия по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Поведението на подсъдимият изразяващо се в удар на дворната врата с управлявания от него автомобил, при който удар вратата рикоширала и ударила отворилия е преди това пострадал М. М., не е противоправно, защото както бе установено, водачът в този участък на пътя се е движил с изключително ниска скорост, тъй като при извършваната от него маневра, заобикаляне на паркирания автомобил, разстоянието за преминаването му е било изключително ограничено, като през цялото време е контролирал превозното средство, което управлява. Именно, защото е възприел отварянето на входната врата, деецът е завъртял волана на автомобила леко надясно, за да избегне удара с вратата, при което удря в десния калник паркирания в дясно на пътя автомобил. По делото липсват каквито и да било доказателства, че деецът не е контролирал през цялото време превозното средство, което управлява, т.е. да е нарушил нормата на чл.20, ал.1 от ДвП, поради което направения от районния съд извод в обратен смисъл, се явява напълно необоснован и произволен. Съответно съобразената скорост винаги се определя от обективни критерии, които се съдържат в пътната обстановка, и не може да се изведе по пътя на изключването от настъпилия вредоносен резултат. Абстрактното правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП не съдържа задължение към водача при всички случаи да избегне пътно-транспортно произшествие, тъй като последното може да е предизвикано от внезапно появила се опасност за движението, какъвто е настоящия случай. Пострадалият се е намирал в зона, в която подсъдимият не е имал възможност да го възприеме своевременно, за да може при необходимост да спре. Изложеното дава основание да се приеме, че подсъдимият не е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както е приел първоинстанционния съд, тъй като опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което настоящия състав приема, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Описаното от своя страна води до извода, че предявеният граждански иск е неоснователен, поради липса на деликт. Достигайки до друг извод районният съд е приложил неправилно закона, поради което присъдата в гражданска й част, с която е уважен предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1200 лева следва да бъде отменена и предявеният иск отхвърлен изцяло. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието, което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.

С оглед изложеното за неправилността на присъдата в гражданско осъдителната й част, следва като последица същата да се отмени и в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителят и направените от него разноски, както и по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 50 лева върху уважения размер на гражданския иск.

При този изход на делото тъжителят М. А. М. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия А. О. А. направените от него деловодни разноски в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.

Извън описаното по-горе изменение, в останала й част първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334,т.3, във вр. с чл.337, ал.3 от НПК и чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъдата №134/27.11.2012 г. по НЧХД №978/2012 г. по описа на Районен съд – К., като я отменя, в частта й, с която подсъдимият А. О. А. от с.Д. К. общ.К., с ЕГН *, е осъден да заплати на М. А. М. от с.Д. К. общ.К. с ЕГН * сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието извършено на 19.08.2012г. в с.Д. К. общ.К. неимущественивреди, ведно със законната лихва считано от 19.08.2012г.до окончателното й изплащане и сумата от 824.00 лева, представляваща деловодни разноски, както и в частта й, с която е осъден да заплати по сметка на Районен съд Г.К. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОХВЪРЛЯ предявеният от М. А. М. от с.Д. К. общ.К. с ЕГН * против А. О. А. от с.Д. К. общ.К., с ЕГН *, граждански иск за сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието извършено на 19.08.2012г. в с.Д. К. общ.К. неимущественивреди, ведно със законната лихва считано от 19.08.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. А. М. от с.Д. К. общ.К. с ЕГН *, да заплати на А. О. А. от с.Д. К. общ.К., с ЕГН * сумата в размер на 300 лева, представляваща направените от него деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.